Определение № 679 от 27.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 149/2015 г.

Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Л. Г. Т. от [населено място] дол, [община], обл.М. чрез процесуалния й представител адв.С. П. срещу решение от 15.10.2014 г, постановено по гр.дело № 287/14 г на Окръжен съд-Монтана, Граждански състав, с което е отменено решение от 18.7.2014 г по гр.дело № 173/14 г на Районен съд-Лом и вместо него е постановено друго, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от Л. Г. Т. срещу „Д” [населено място] дол искове по чл.344 ал.1 т.1 от КТ за отмяна на уволнението й извършено със заповед № 173/17.12.2013 г на основание чл.328 ал.1 т.2 от КТ-поради съкращение в щата, за възстановяването й на преди заеманата длъжност „санитар” и за присъждане на обезщетение за оставане без работа в размер на 1 702, 34 лв на основание чл.225 ал.1 от КТ. В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е неправилно, постановено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон и е необосновано.Подържа се, че извършения подбор е незаконосъобразен, тъй като съпоставката не е направена между всички служители на ответника, изпълняващи същата длъжност, а липсата на поставени от комисията оценки по различните показатели при съпоставянето на отделните лица всъщност води до невъзможност съдът да проконтролира неговата законосъобразност. Ответникът по касационната жалба „Д..” [населено място] дол, представляван от директора Н. С. не взема становище по същата. Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК, от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл.287 ал.1 от ГПК. Съставът на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение намира, че касационната жалба е процесуално допустима. С обжалваното решение от 15.10.2014 г, постановено по гр.дело № 287/14 г на Окръжен съд-Монтана, Граждански състав е отменено решение от 18.7.2014 г по гр.дело № 173/14 г на Районен съд-Лом и вместо него е постановено друго, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от Л. Г. Т. срещу „Д” [населено място] дол искове по чл.344 ал.1 т.1 от КТ за отмяна на уволнението й извършено със заповед № 173/17.12.2013 г на основание чл.328 ал.1 т.2 от КТ-поради съкращение в щата, за възстановяването й на преди заеманата длъжност „санитар” и за присъждане на обезщетение за оставане без работа в размер на 1 702, 34 лв на основание чл.225 ал.1 от КТ.Въззивният съд е приел, че извършения подбор е удостоверен в протокол от 17.12.2013 г на комисията, определена със заповед на директора на ответника и е законосъобразен, доколкото ищцата изпълняваща длъжността „санитар” е съпоставена с останалите лица, изпълняващи същата длъжност като е установено, че макар и притежаваща по-високо образование /средно специално-ел.техник/ спрямо три други служителки с основно образование, тя отстъпва на останалите като ниво на изпълнение на служебните задължения.Приел е, че събраните гласни доказателства обосновават извода, че жалбаподателката е проявявала незадоволително ниво на изпълнение на трудовите функции, държала се е грубо с ползващите социалната услуга в дома, не е можела да работи в екип и всичко това обосновано е довело до извода, че другите санитари са предпочетени за оставане на работа. В изложението на основанията по чл.284 ал.3 от ГПК са посочени касационните основания на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК. Подържа се, че повдигнатия материалноправен въпрос относно незаконосъобразността на подбора, когато не е извършен между всички подлежащи на съпоставяне лица, заемащи еднакви длъжности и доказването му, е разрешен от въззивния съд в противоречие с Тълкувателно решение № 3/12 г по тълк.дело № 3/11 г на ВКС и решение № 819/21.10.2009 г по гр.дело № 2536/08 г на ВКС, Второ ГО; както и че тези въпроси се разрешават противоречиво от съдилищата, за което представя решение № 1174/12 г на СГС, решение по в.гр.дело № 190/13 г на Окръжен съд-Монтана и решение по гр.дело № 287/14 г на Окръжен съд-Монтана, постановено на 15.10.2014 г. По заявените касационни основания. С тълкувателно решение № 3/2011 г. по т. д. № 3/2011 г. ОСГК на ВКС прие, че преценката на работодателя кой от служителите, които са обект на подбор, има по-добра квалификация и работи по-добре, подлежи на съдебен контрол. Съдът проверява основават ли се приетите от работодателя оценки на действително притежаваните от работниците квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. Съдът проверява обаче само обективното съответствие на оценката по приетите от работодателя показатели с действителните качества на работника. Ако такова съответствие е налице, преценката на работодателя чия работа възприема като по-добра, следва да бъде зачетена./решение по чл.290 от ГПК- Решение № 7 от 31.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 935/2011 г., IV г. о., ГК. Видно от протокола на комисията за извършване на подбор, съставен на 3.12.12 г съпоставката е извършена между всички -12 на брой служители изпълняващи длъжността санитар в „Д” и „Д”-с.Д. дол по критериите: образование и квалификация, ниво на изпълнение на служебните задължения, изразяващо се в добросъвестно и коректно отношение към предлаганата специализирана услуга, компетентност при изпълняване на работата, оценка от атестацията, трудов стаж в социалното заведение, констатирани слабости в процеса на работа, умение за работа в екип.По отношение на ищцата, с оглед посочените критерии е прието следното: Т. притежава средно-специално образование /по специалността „ел.техник/, което е по-високо по степен в сравнение с част от останалите служителки, някои от които с основно образование. За разлика от тях обаче ищцата проявява недобросъвестно отношение към възложената й работа, системно нарушава трудовата дисциплина и работното време, проявява некоректност към специализирания медицински персонал, изземвайки функциите му, без да притежава необходимото за това образование и специфична компетентност.Т. допуска пропуски при обгрижването и спазване на личната хигиена на потребителите, често не изпълнява поставените й от медицинския персонал задачи, позволява си да противоречи на специализирания персонал, не умее да работи добре в екип, не изпълнява отговорно служебните си задължения и така поставя в риск живота и здравето на възрастните хора в дома.По отношение на останалите съпоставени лица е прието, че същите като цяло стриктно изпълняват служебните си задължения и подхождат отговорно към поставените им задачи, не нарушават работния график и добре обгрижват потребителите. Доводът на касатора за незаконосъобразно проведен подбор, при нарушаване на критериите на чл. 329, ал. 1 КТ е неоснователен. Документиране и протоколирането на поставени оценки на участващите в подбора служители не е необходимо, още по-малко решаващо доказателство за законосъобразното провеждане на подбора, подобни документи имат доказателственото значение на частни, свидетелстващи за изгодни на работодателя факти.Законосъобразността е обусловена от целите на подбора, от това дали оценката по критериите на закона за притежаваните от работниците и служителите качества съответстват на действително притежаваните, а предпоставка за положителен извод в тази насока е дадената оценка да е информирана, обоснована и критериите да са еднакво приложени спрямо участниците, което се установява чрез съпоставка на преценените в тази връзка факти от трудовата биография на оценяваните.В случая работодателят е назначил комисия и е задал със заповед критериите при подбора - квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа, съответни на законовите.Комисията е съпоставила данните, съдържащи се в трудовите досиета на оценяваните при подбора, като при извършеното сравнение по критерия квалификация се е оказало, че ищцата има по-висока квалификация в сравнение с три от останалите санитарки, но втория критерий-ниво на изпълняваната работа е с решаващо значение.Въз основа на данните от трудовите досиета комисията е съпоставяла оценките от атестациите на служителите и дисциплинарното им минало.От участващите в подбора 12 служители други също са имали дисциплинарни прояви, но от тях ищцата е имала два пъти наложено най- тежко наказание - предупреждение за уволнение. Законосъобразно е в трудовата характеристика на служителя при подбора да се включва и дисциплинарното му минало, отношението му към трудовата дисциплина. По критерия относимо са съпоставяни и резултатите от периодичната атестация видно от която ищцата е имала най-ниски резултати. Констатациите в протокола за извършен подбор напълно се подкрепят от показанията на свидетелите И. и Ф. и сочат на немарливо изпълнение на служебните задължения на ищцата, оспорване решенията на медицинския персонал, грубо отношение към лицата, в дома за възрастни хора.Предвид гореизложеното, дадената от комисията по подбора оценка за нея по критерия справяне с работата е била съответна на оценяваните качества, поради което същата законосъобразно е възприета от работодателя. Следователно не е налице касационното основание по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК, тъй като изводите на въззивния съд за законосъобразност на проведения подбор са в пълно съответствие с тълкувателно решение № 3/2011 г. по т. д. № 3/2011 г. ОСГК на ВКС. Касационното основание по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК също не е налице.Представеното от касатора решение № 1174/12 г на СГС не носи отбелязване за влизането им в сила, поради което не попадат в приложното поле на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК.Влязлото в сила съдебно решение по в.гр.дело № 190/13 г на Окръжен съд-Монтана постановено между страните касае различна хипотеза, формирана въз основа на различна фактическа обстановка, при която е прието, че не е налице самото уволнително основание-съкращение в щата.В случая фактите са различни.Прието е, че е налице действително съкращение в щата и законосъобразен подбор, а в изложението по чл.284 ал.3 от ГПК поставените от касатора въпроси касаят единствено приложението на чл.329 ал.1 от КТ.Липсва формулиран материалноправен въпрос, свързан с неналичието на посоченото в уволнителната заповед основание-съкращение в щата. Предвид отсъствието на предпоставките по чл.280 ал.1 от ГПК не следва да се допуска касационно обжалване на решение Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение