Определение № 5371 от 21.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1413/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. М. Д., чрез процесуалния представител адв. Д. П., срещу решение № 1/02.01.2024 г. по в. гр. д. № 674/2023 г. на Старозагорския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 621/06.07.2023 г. по гр. д. № 817/2023 г. на Старозагорския районен съд, с което ответникът Професионална гимназия по механотехника и транспорт „Н. Й. Вапцаров“, представлявана от директора С. М. К. е осъден да заплати на ищцата М. М. Д. сумата в общ размер на 2606 лева - главница, представляваща разлика между реално изплатените й трудови възнаграждение за периода от месец юни 2022 г. до м. януари 2023 г. (вкл.) и реалното дължимите й такива за същия период, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.02.2023г. до окончателното й изплащане, както и сумата в общ размер на 103,33 лева - обезщетения за забава за периода от 01.07.2022 г. до 23.02.2023 г., като е отхвърлен като неоснователен искът по чл. 128, т. 2 КТ над присъдения размер от 2606 лева до пълния претендиран общ размер от 4430,15 лева и искът по чл. 86, ал.1 ЗЗД над присъдения размер от 103,33 лева до пълния претендиран общ размер от 132,02 лева. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението, поради допуснато нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението към жалбата се иска допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и чл. 280, ал. 2 ГПК. В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касационна жалба Професионална гимназия по механотехника и транспорт „Н. Й. Вапцаров“, чрез процесуалния си представител адв. Й. М., изразява становище за недопустимост на касационната жалба, респективно за липсва на основания за достъп до касационен контрол и за неоснователност на жалбата. Претендират се разноски. Върховният касационен съд, състав на III г. о., при извършената служебна проверка намира, че подадената касационна жалба е процесуално недопустима. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела по трудови спорове, с изключение на решенията по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ и по искове за трудово възнаграждение и обезщетения по трудово правоотношение с цена на иска над 5 000 лв. В разглеждания случай иска по чл. 128, т. 2 КТ за заплащане на трудово възнаграждение е с цена 4430,15 лв., която е под предвидения праг за допустимост на касационното обжалване. Ето защо, касационната жалба, като подадена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт, следва да бъда оставена без разглеждане и производството прекратено. Погрешното указание на въззивния съд, че решението му подлежи на обжалване пред ВКС, не може да преодолее законовата забрана на чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК. Предвид изхода на спора на ответника по касация следва да се присъдят сторените разноски за адвокатско възнаграждение. Предвид действителната фактическа и правна сложност на спора по настоящото дело, както и обстоятелството, че подадената касационна жалба е оставена без разглеждане като процесуално недопустима, своевременно заявеното от касатора възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение се явява основателно. Видно от договор за правна защита и съдействие № 0247345 от 04.04.2024 г и платежно нареждане от 04.04.2024 г., ответникът по касация Професионална гимназия по механотехника и транспорт „Н. Й. Вапцаров“ е заплатил по банков път адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв., което следва да бъде намалено до сумата от 600 лв. Воден от горното, ВКС, състав на Трето Гражданско отделение