Определение № 1345 от 30.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 208/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 2270/16.08.2022 г. по гр.д. № 15110/2021 г., с което Софийски градски съд отменя решение № 20200342/19.10.2021 г. по гр.д. № 20526/2021 г. на Софийски районен съд и отхвърля исковете с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 – т. 3 КТ на Е. Н. М. срещу „Национална електрическа компания“ ЕАД, Предприятие „Язовири и каскади“.

Решението се обжалва от Е. М. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност по материално-правния въпрос: Осъществено ли е основанието по чл. 325, ал. 1, т. 4 КТ, когато с трудовия договор по чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ определената работа, до завършването на която е нает служителят, е пускане в експлоатация на локална система за оповестяване (ЛСО) на язовирите „Искър“ и „Кокаляне“, а по иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е установено, че ЛСО не е въведена в експлоатация? Касаторът твърди, че въпросът е обуславящ (общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол) и счита да има значение за точното прилагане на материалния закон и за развитието на правото (допълнителната по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК). По същество се оплаква, че решението е неправилно поради противоречие със събраните доказателства, които установяват точното съдържание на сключения между страните трудов договор по чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ, и с онези, които установяват, че работата, за която ищецът е бил нает, не е била завършена (касационното основание по чл. 281, т. 3, пр. 2 ГПК). Касаторът се оплаква, че допуснатите съществени процесуални нарушения на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК са довели до неправилно да прилагане на материалния закон – на чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ и чл. 325, ал. 1, т. 4 КТ(касационното основание по чл. 281, т. 3, пр. 1 ГПК)). Претендира разноските по делото.

Ответникът „НЕК“ ЕАД, ответник и по касация, възразява, че повдигнатият въпрос няма претендираното значение, а решението е правилно. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Според приетото от въззивния съд, основният спорен въпрос по делото е за съдържанието на трудовото правоотношение, възникнало с договор № 011602/14.01.2016 г., със сключването на който ищецът е заел длъжността „инженер, електрообзавеждане и ЛСО на язовир „Искър“ и язовир „Кокаляне“ в отдел „Информационни технологии, комуникации, КИП и А“ в предприятието „Язовири и каскади“ на ответното дружество. В изясняването му съдът е съобразил:

• посоченото основанието за сключване на договора – чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ; отразеното в него: „за времето на изграждане и пускане в експлоатация на ЛСО яз. „Искър“ и яз. „Кокаляне“ и спецификата на труда, който ищецът се е задължил да престира: „да упражнява текущ контрол върху изпълнението на договор № 15ИП-260А058/24.09.2015 г., сключен между „НЕК“ ЕАД и „Линк Груп“ ЕООД“;

• длъжностната характеристика със следните основни трудови задължения (трудови функции): осъществява управлението на договор № 15ИП-260А058/24.09.2015 г. между „НЕК“ АД и „Линк Груп“ ЕООД за проектиране и изграждане на ЛСО аз. „Искър“ и яз. „Кокаляне“; изготвя проекти, финансови сметки и участва в изготвяне на поименни списъци за извършване на ремонтни работи, преустройство и модернизация на съоръженията в частта сигнални, оповестителни системи и системи за видеонаблюдение; участва в разработването на програми, преустройства, проектиране и изпълнение на сигнални, оповестителни и охранителни системи и системи за видеонаблюдение на съоръженията в язовирните райони и бази; упражнява текущ контрол върху изпълнението на договора между „НЕК“ АД и „Линк груп“ ЕООД; отговаря за кореспонденцията с изпълнителя; отговаря за комплектоване на документите, придружаващи исканията за плащане по договора; отговаря за изпращането в срок на всички документи, свързани с изпълнението и приключването на договора в ЦУ на „НЕК“ ЕАД; изготвя технически задания за проектиране и заявки за доставка на новата апаратура за сигнални, оповестителни и охранителни системи и системи за видеонаблюдение на съоръженията в язовирните райони и бази; извършва метрологичен контрол; докладва резултатите от извършената дейност по договора на експертни и технически съвети; дава становища и оценка на проектните разработки, касаещи контролните системи и тяхната автоматизация;

• това, че трудовият договор е сключен след договор № 15ИП-260А058/24.09.22015 г. между „НЕК“ ЕАД, по който третото за процеса лице се е задължило към работодателя да проектира и изгради локална система за оповестяване на двата язовира;

• това, че работата, определена с трудовия договор, не е част от обичайния трудов процес на работодателя, поради което резултатът с договора от 24.09.2015 г. е възложен на външен изпълнител;

• това, че всички трудови задължения на ищеца са пряко свързани с възложения му от работодателя контрола върху изпълнението по договора с третото за процеса лице.

Така въззивният съд е заключил, че страните са сключили срочен трудов договор, до завършването на определената работа, като работодателят е наел ищеца за дейностите по ръководството, отчета и контрола върху изпълнението на договор № 15ИП-260А058/24.09.2015 г. с третото за процеса лице (чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ).

Въззивният съд е намерил, че приетите по делото писмени доказателства установяват, че този договор между работодателя и третото лице е прекратен с постигнатото извънсъдебно споразумение за развалянето му поради виновно неизпълнение на договорните задължения на „Линк Груп“ ЕАД, с което споразумение страните са уредили и последиците от развалянето. Въззивният съд е заключил, че това споразумение е осъществило основанието по чл. 325, ал. 1, т. 4 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение – определената с договора работа е приключена/изчерпано е уговореното съдържание на трудовото правоотношение. Неоснователен е искът с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за незаконност на уволнението на ищеца със заповед № ЧР-00085/25.01.2021 г. на управителя на НЕК, а поради това – неоснователни са и исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ.

При тези мотиви, с които въззивният съд е отменил първоинстанционното решение и е отхвърлил исковете по чл. 344, ал. 1, т. т. 1 – 3 КТ, повдигнатият въпрос не обуславя обжалваното решение. Въззивният съд не е приемал, че работата, определена с договора по чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ, е пускането/въвеждането в експлоатация на ЛСО на двата язовира. Установено е различно съдържание на трудовото правоотношение – ищецът е бил нает за дейности по ръководство, отчет и контрол върху изпълнението на договор № 15ИП-260А058/24.09.2015 г. между работодателя и третото за процеса лице (чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ), а с прекратяването/развалянето на този договор съдържанието на трудовото правоотношение е изчерпано. Определената работа е завършена/приключена в смисъла на основанието по чл. 325, ал. 1, т. 4 КТ. По повдигнатия въпрос е изключена общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 КТ за допускане на касационния контрол.

При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 8, вр. чл. 78, ал. 3 ГПК касаторът дължи възнаграждение за представителството на ответника от юрисконсулт пред Върховния касационен съд. Настоящият състав го определя в размер на сумата 100.00 лв., като съобрази, че делото е с ниска степен на сложност и остойности труда по отговора на касационната жалба според минимума в чл. 23, т. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

При тези мотиви, съдът