Определение № 405 от 11.06.2020 г. на ВКС по т. д. № 2301/2019 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на „Застрахователно дружество Евроинс“ АД чрез адв. Б. Н. срещу решение № 1372/07.06.2019 г. на Софийски апелативен съд /САС/, Гражданска колегия, 12 състав по в.гр.д. № 6339/2018 г., с което се обезсилва решението на Благоевградски окръжен съд /БлОС/ в обжалваната му част и се прекратява производството по делото в тази му част. Касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основания за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.3 и ал.2 предл.3-то ГПК. В изложението си формулира следния въпрос: „Когато в хода на висящо производство между страна в процеса и трети лица настъпи частно материално правоприемство, обективирано в две отделни сделки, едната от които предполага законово процесуално правоприемство, а другата доброволно процесуално правоприемство - законовото процесуално правоприемство явява ли се по-силното (общо) основание за заместване страна в процеса „по право“, в който случай не се прилага чл.222 от ГПК, или правно значимо е доброволното процесуално правоприемство, поради което, независимо от наличието на предпоставки за законово процесуално правоприемство, замяната на страната е допустимо само със съгласието на другите страни?“ Ответникът по касационната жалба – К. К. А. не взима становище по същата. ВКС, ТК, първо отделение намира, че касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК, отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК, но изложените основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК, поради следните съображения: Производството пред БлОС е образувано по искова молба на „Интерамерикан България“ ЗЕАД. С определение от 28.09.2015 г. на мястото на ищеца е конституирано ЗД „Евро инс“ АД, като производството срещу първоначалния ищец /вече в ликвидация/ е прекратено. Искът е срещу К. А. за общо 112733.54 лв., от които главница 90789.67 лв. и мораторна лихва от 21943.87 лв. на основание чл.284 ал.1 т.1 КЗ /отм./. Твърди се, че ищецът е заплатил имуществени и неимуществени вреди по посочени щети, виновно причинени от К. А. при ПТП след употреба на алкохол – концентрация 2.20 промила с МПС, застраховано при ищеца. За това деяние К. А. е бил осъден с влязло в сила споразумение, одобрено от съда по н.о.х.д. № 231/2009 г. на Районен съд Сандански за извършено престъпление по чл.343 ал.3 б.“а“ предл.2-ро вр. ал.1 вр. чл.342 ал.1 предл.3-то НК, Застрахователят е заплатил обезщетения за причинените от К. А. имуществени и неимуществени щети на физически лица, както и на други застрахователи по застраховка „Автокаско“. Искът на новоконституираният ищец „ЗД „Евро инс“ АД за главницата от 90789.67 лв. е уважен от БлОС изцяло, отхвърлен е за претендираната мораторна лихва, като в тази част решението на БлОС не е обжалвано и е влязло в сила. По жалба на К. А. срещу решението на БлОС в уважителната му част, същото е обезсилено и производството в същата част е прекратено. САС е посочил, че още преди първото по делото съдебно заседание пред БлОС ищецът „Интерамерикан България“ ЗЕАД е поискал на основание чл.226 ал.2 изр.1-во ГПК да бъде привлечен като трето лице помагач на негова страна ЗД „Евро инс“ АД на основание сключен между двете дружества договор за цесия от 13.02.2014 г., по силата на който „Интерамерикан България“ ЗЕАД като цедент е прехвърлил на „ЗД „Евро инс“ АД свои вземания към трети лица, между които и вземанията, предмет на производството по това дело. В същата молба се съдържа и молба, след изразяване на становище от ответника К. А. и новоконституираната страна ЗД „Евро инс“ АД да бъде прекратено производството по делото спрямо първоначалния ищец „Интерамерикан България“ ЗЕАД. С последваща молба от 26.06.2015 г. /погрешно посочена в решението като 26.06.2018 г./ ищецът „Интерамерикан България“ ЗЕАД, вече в ликвидация, на основание чл.226 ал.2 изр.2-ро ГПК е поискал конституирането в качеството на ищец по делото на ЗД „Евро инс“ АД като приобретател на застрахователния портфейл на „Интерамерикан България“ ЗЕАД, с посочване, че прехвърлянето е произвело действие от 02.10.2013 г. – датата на издаване на разрешението по чл.108 ал.1 КЗ /отм./ на зам. председателя на КФН, съгласно решение № 728-ОЗ/02.10.2013 г. БлОС е приел, че е настъпило законно процесуално правоприемство на страната на ищеца и поемащият портфейла застраховател замества по право своя праводател, без за това да се изисква съгласие на страните и без да се прилага правилото на чл.226 ГПК, поради което е конституирал ЗД „Евро инс“ АД като ищец на мястото на „Интерамерикан България“ ЗЕАД. В първото по делото о.с.з. ответникът К. А. е релевирал възражение за липса на автоматично процесуално правоприемство на страната на ищеца, тъй като процесното регресно вземане не е част от застрахователния портфейл на дружеството и въпреки одобряването на прехвърлянето на застрахователния портфейл от съответния орган, поради липса на съгласие от страна на ответника и изрично изявеното му несъгласие със замяната на ищеца, не са налице условия за конституиране на ЗД „Евро инс“ АД на мястото на „Интерамерикан България“ ЗЕАД. Излагайки тези факти във връзка с твърдяното и възприето от БлОС правоприемство, САС е приел, че в настоящия случай предмет на иска е субругационно право на праводателя, което не принадлежи към обхвата на застрахователния портфейл на праводателя, доколкото същото се упражнява по силата на изпълнено преди прехвърлителната сделка със застрахователния портфейл задължение по застрахователен договор, прекратен към момента на спорното правоприемство. Фактическият състав на това право включва изпълнено вече задължение на застрахователя – прехвърлител по силата на съответния договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Съгласно чл111 ал.3 КЗ с прехвърлянето прехвърлителят – застраховател се освобождава от задълженията си по прехвърлените застрахователни договори, но не е предвидено той автоматично да губи правата си основани на същите, каквото се явява субругационното право при изпълнено спрямо застрахования задължение. Посочено е, че е извършено цедиране на регресните вземания на „Интерамерикан България“ ЗЕАД към трети лица с договор за цесия от 13.02.2014 г. на ЗД „Евро инс“ АД, в обхвата на който попадат и процесните регресни вземания, но това правоприемство е частно, за него не е приложима специалната разпоредба на чл.111 КЗ и процесуалното правоприемство въз основа на него може да настъпи само при спазване на разпоредбата на чл.222 ГПК – с изричното съгласие на ответника. В случая такова съгласие не е дадено, а напротив изразено е изрично несъгласие с конституирането на ЗД „Евро инс“ АД като ищец на мястото на „Интерамерикан България“ ЗЕАД. Като е конституирал този ищец на мястото на първоначалния, спрямо който е прекратил производството БлОС е провел недопустимо производство при липса но надлежен ищец, поради което постановеният съдебен акт е недопустим и следва да се обезсили, а производството да се прекрати. Съгласно указанията в ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос /чл.280 ал.1 ГПК/ трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Така формулираният въпрос е във връзка с правоприемство и застрахователен договор, но не и с изложените от САС съображения и формиращи решаващата воля на съда относно липсата на автоматично правоприемство и наличие на частно такова с извършената цесия между двете застрахователни дружества. Изрично е посочено, че в настоящия случай предмет на иска е субругационно право на праводателя, което не принадлежи към обхвата на застрахователния портфейл на праводателя, а извършената цесия, на която се е позовал новоконституирания ищец е частно материално правоприемство. При така установените безспорни доказателства относно прехвърлителната сделка със застрахователния портфейл, характерът на предявените регресни искове, невлизащи в обхвата на застрахователния портфейл, формулираният от касатора въпрос не съответства нито на доказателствата по делото, нито на изложените от САС съображения във връзка с твърдяното и осъществено в действителност правоприемство, поради което формулираният въпрос не покрива общото основание да допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Не е налице и основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.2 ГПК. За да се приеме очевидна неправилност въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция, без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за законосъобразност и обоснованост на решаващите правни изводи на въззивния съд, какъвто в случая не е налице. С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС. Съдът не присъжда разноски на ответната страна, тъй като не са поискани, нито има доказателства за направени такива за настоящата инстанция. Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът: