Определение № 1595 от 30.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4915/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. Д. М., представляван от адв. Е. Я., срещу Решение № 397/16.07.2025 г. по в. гр. д. № 391/2025 г. на Софийски окръжен съд, с което е потвърдено Решение № 12174/20.06.2024 г., постановено по гр. д. № 52324/2023 г. по описа на Софийски районен съд, с което е отхвърлен предявеният от касатора против Софийски градски съд иск за осъждане на ответника да му заплати на основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от нарушаване правото на разглеждане и решаване в разумен срок на в. гр. д. № 779/2023 г. по описа на СГС за периода 27.01.2023 г. – 15.09.2023 година. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон, както и че е необосновано. Допускането на касационно обжалване жалбоподателят основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Ответникът по касационната жалба Софийски градски съд е подал отговор на жалбата, в която изразява становище за липсата на основания за допускане на касационното обжалване, респективно – за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка за предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, приема следното – касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е установил от фактическа страна, че в. гр. д. № 779/2023 г. по описа на СГС било образувано по въззивна жалба на касатора в настоящото производство, като първоначално определеният съдия-докладчик се отвел от разглеждане на делото на 25.01.2023 година. Непосредствено след разпределянето му на друг съдия-докладчик на 27.01.2023 г., с разпореждане от 03.02.2023 г. делото било насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 05.02.2024 година. На 08.09.2023 г. от въззивника, касатор в настоящото производство, била депозирана молба за определяне на срок при твърдяна бавност в насрочването на делото за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните. С разпореждане от 11.09.2023 г. съдът указал на въззивния жалбоподател Е. М. да заяви дали поддържа тази молба, който дал утвърдителен отговор на 18.09.2023 г., когато било разпоредено изпращане на делото на Софийски апелативен съд за произнасяне по молбата. С определение на САС от 25.09.2023 г. молбата за определяне на срок при бавност била отхвърлена. При мотивиране на правните си изводи въззивният съд е посочил, че преценката за нарушение на правото на разглеждане и решаване на дело в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС се извършва по критериите, определени в чл. 2б, ал. 2 ЗОДОВ и поддържани последователно в практиката на ЕСПЧ - общата продължителност и предмет на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи и пр. В настоящия случай била извършена своевременна проверка относно редовността на въззивната жалба. Определената за провеждане на открито съдебно заседание дата била година и два дни след датата на постановяване на разпореждането по чл. 267 ГПК, но въззивният съд отказал да приеме тази продължителност за прекомерна при съобразяване обективните възможности за разглеждане на делата от Софийски градски съд. В допълнение е посочил, предметът на делото не обуславял разглеждането му по реда на бързите производства. При тези решаващи мотиви решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на иска е потвърдено. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Касационният жалбоподател поддържа в изложенията по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, че въззивният съд се е произнесъл значимия за изхода на делото въпрос „длъжен ли е съдът да приеме, че е налице нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок по чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС и чл. 2б ЗОДОВ, когато между датата на подаване на исковата молба и насрочването на първото съдебно заседание е изтекъл продължителен срок от време, без да са налице обективни процесуални или фактически пречки за това, когато забавянето на съдебното производство се дължи на организационни причини в съда, а не на процесуалното поведение на страните“ в противоречие с практиката на ВКС. Иска се достъп до касация и на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с твърдение, че произнасянето на ВКС по повдигнатия въпрос би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Формулираният в изложението на касатора по въпрос не покрива общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване да е с обуславящ изводите на въззивния съд характер. От значение за изхода по конкретното дело е този правен въпрос, който, включен в предмета на спора, е обусловил правните изводи на съда по делото - Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. По начина, по който е формулиран, той съдържа оплакване срещу правилността на въззивното решение и се свежда до касационно основание за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Решението на въззивния съд съдържа анализ на всички събрани доказателства, а дали приетото от въззивния съд се подкрепя от събраните доказателства в настоящото производство не може да се провери, тъй като във фазата по селекция на касационните жалби е недопустимо Върховният касационен съд да разглежда касационните оплаквания по чл. 281 ГПК (т. 1 ТР № 1/09.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС). При липса на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК е безпредметно изследването налице ли са допълнителните условия по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на обжалваното решение до касационно обжалване. С оглед изхода на спора на ответника по касация следва да се присъдят разноските за юрисконсултско възнаграждение в размер от 51, 13 евро, равностойни на 100 лева, изчислени при прилагане на фиксирания валутен курс на българския лев към еврото - 1 EUR = 1,95583 BGN, и математическото правило за закръгляване По тези съображения Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, Трето отделение,