Определение № 60646 от 24.11.2021 г. на ВКС по т. д. № 703/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Подадена е касационна жалба от Национална здравноосигурителна каса-София срещу решение № 260127/18.12.2020г. по в.т.д. № 606/2020г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 333/31.07.2020г. по т.д. № 763/2019г. на ПОС, с което е осъден касаторът да заплати на „МБАЛ- МК Св.Иван Рилски“ЕООД, [населено място] общо сумата 151 935лв. – по Договор за извършена болнична помощ по клинични пътеки за периода април - декември 2017г., ведно със законната лихва върху сумата от 30.08.2019г. до окончателното изплащане на задължението, и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 24 394,01 лв. – обезщетение за забавено плащане върху главниците. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено в противоречие с материалния закон, при нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Излага, че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът по касационната жалба „МБАЛ- МК Св.Иван Рилски“ЕООД, [населено място] оспорва основателността на касационната жалба и изпълнението на основанията по чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Кaсационната жалба е редовна - подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Въззивният съд е приел, че между страните е сключен договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, както е извършена и отчетена от ищеца медицинска дейност, която надхвърля стойностите дефинирани в договора. За спорен е намерен въпросът дали се дължи на изпълнителя на болнична медицинска помощ, заплащане на реално извършените и отчетени от болницата на основание индивидуалния договор по чл.59, ал.1 ЗЗО дейности, които са в обхвата на тази помощ, в случаите когато стойността им е над нормативно и договорно определените стойности и надхвърля определената за съответното болнично заведение бюджетна рамка. ПАС е приел, че с чл.52 от Конституцията на РБ е предвидено право на гражданите на РБ на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ и безплатно ползване на медицинско обслужване при условия и ред, определени със закон, като е установен принципът на закрила на здравето на гражданите от държавата, както и че здравеопазването се финансира от държавния бюджет, от работодателите, от лични и колективни трудови вноски и от други източници при условия и ред, определени със закон. В тази връзка въззивната инстанция е счела, че уредбата на обществените отношения във връзка с гарантираните от Конституцията права е продължена в Закона за здравното осигуряване. След анализ на разпоредбите на посочения нормативен акт съдът е съобразил дефинирането на дейността по управление и разходване на средствата от задължителните здравноосигурителни вноски за задължително закупуване на здравни дейности, която се осъществява от НЗОК и нейните подразделения – РЗОК и които дейности са определени по вид, обем, цена и достъпност; гарантирането на свободен достъп на здравноосигурените лица до медицинска помощ, чрез определени в закона пакет от здравни дейности и правото на свободен избор на изпълнител; принципите, при които се осъществява задължителното здравно осигуряване; характера на Националния рамков договор на нормативен административен акт и неговия задължителен характер за НОЗК, РЗОК, изпълнителите на медицинска помощ, осигурените лица и осигурителите, както и съдържанието на същия договор – ред за предоставяне и изисквания към изпълнителите на отделните видове медицинска помощ, гарантирана като пакет по чл.45 ЗЗО от бюджета на НЗОК; сключването на договори между директора на РЗОК и изпълнителите на медицинска помощ за осъществяване на дейността по оказването й в съответствие с гарантирания пакет по чл.45 ЗЗО. По отношение заплащането на оказаната на осигурени лица медицинска помощ въззивният съд е съобразил, че чл.47 ЗЗО предвижда то да се извършва с пари от бюджета на НЗОК от РЗОК, като не се заплаща само медицинската помощ извън обхвата по чл.45 ЗЗО. Обсъдено е, че на осн. чл.25 ЗЗО задължително в бюджета на НЗОК следва да се задели резерв за непредвидени и неотложни разходи. На тази основа в чл.355 НРД за 2017г. е предвидена процедура за увеличаване месечната стойност на извършваните медицински дейности. Същите разпоредби са били пренесени и в индивидуалния договор на болничното заведение. Въз основа на така изложеното ПАС е приел, че постигнатите договорки между изпълнителя на медицинска помощ по чл. 45 ЗЗО и РЗОК по договорите по чл. 59 ЗЗО, с които се ограничава броят на изпълняваните от лечебното заведение медицински дейности в рамките на гарантирания от НЗОК пакет до определена месечна сума като твърд горен размер на дължимите от НЗОК плащания за реално извършени медицински дейности по отношение на здравноосигурени лица, са в противоречие с императивната законова уредба на спорните по делото отношения между ищеца като изпълнител на медицинска помощ от пакета, гарантиран с бюджета на НЗОК по чл. 45 ЗЗО, и ответната НЗОК, при прокламираните с тази уребда основни принципи на задължителното здравно осигуряване. В процесния случай се претендира заплащане на медицински дейности, попадащи в обхвата на чл.45 ЗЗО и НРД за 2017г. За тези надвишаващи определената месечна стойност от страна на изпълнителя са били подадени заявления до директора на РЗОК за увеличаване на предвижданията по НРД за 2017г., поради което органът е следвало да предприеме съответните действия съобразно описания механизъм, като доказателства в тази насока не са представени. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът прави искане за допускане на касационно обжалване поради произнасянето на въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, като сочи следните правни въпроси: 1/Доколко правилата на договора за болнична помощ се дерогират от императивната правна уредба в областта на задължителното здравно осигуряване?; 2/ Неограничено ли е задължението за заплащане на оказана болнична помощ, когато става дума за разходване на лимитирани бюджетни средства?; 3/ Каква е правната природа на индивидуалните договори за оказване на болнична медицинска помощ и как следва да се тълкува постигнатото между страните съгласие по всички основни права и задължения, в това число по отношение на стойностите, разпределени на отделните изпълнители?; 4/ Дали преценката във връзка с разходване на бюджета на НЗОК през бюджетната година е по целесъобразност и следва ли тя да остане извън обхвата на съдебния контрол? Въпросите са въведени при позоваване на допълнително основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК – противоречие с Решение № 2 от 22.02.2007г. на КС по конституционно дело № 12/2006г. и по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Поставените въпроси в своята цялост поставят проблема за характера на договора за извършване на болнична помощи съотнасяне на клаузите му към нормативната рамка на тази дейност, като не е налице соченото допълнително основание, доколкото по тях е налице формирана практика на ВКС, обективирана по реда на чл.290 ГПК в Решение №169/16.02.2021г. по т.д. № 1916/2019г. на ВКС, II т.о., Прието е, че здравноосигурените лица не са страна по НРД за медицинските дейности, нито по договора за приемане на обеми и цени на медицинската помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 ЗЗО. Те имат право на свободен достъп до медицинска помощ чрез определен по вид, обхват и обем пакет от здравни дейности, както и свободен избор на изпълнител, сключил договор с РЗОК /чл. 4, ал. 1 и чл. 35, т. 1 ЗЗО/, а НЗОК е длъжна да заплаща всички здравни дейности в обхвата на този пакет /чл. 45, ал. 1 ЗЗО/ на съответния изпълнител, предоставил медицинската помощ на здравноосигуреното лице. В случай, че общата стойност на извършените от всички изпълнители дейности не надхвърля бюджета на НЗОК за съответната година, включително резерва, предвиден в него, липсва основание да се откаже плащане на надлимитната дейност за съответния месец на конкретния изпълнител. Здравноосигурените лица не могат да бъдат лишени от предоставяне на медицинска помощ в рамките на гарантирания от закона пакет болнична медицинска дейност и свободен избор на изпълнител на медицинска помощ поради изчерпване на средствата от разпределените на изпълнителите лимитирани бюджети. Предвидените в договорите между РЗОК и изпълнителите стойности на медицинските дейности са прогнозни и не изключват заплащането на престираните от лечебното заведение медицински дейности по чл. 45 ЗЗО при превишаване на месечния лимит. При наличие на формирана практика на ВКС, в съответствие с която се е произнесъл въззивният съд, не е налице соченото допълнително основание на чл.280, ал.1, т. 3 ГПК. В посоченото решение на КС липсва произнасяне по така формулираните въпроси, следователно не е налице и хипотеза на чл.280, ал.1,т.2 ГПК. По изложените съображения настоящият състав приема, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Ответникът по касационната жалба е поискал присъждане на разноски за настоящата инстанция и с оглед ангажираните доказателства за извършени такива следва да му се присъди сумата от 2000лв., на осн.чл.78, ал.3 ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,