Определение № 4860 от 27.10.2025 г. на ВКС по д. № 3591/2025 г.

Производството е по чл.135,ал. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по спор за подсъдност между Административен съд- Габрово и Районен съд- Севлиево относно компетентния съд, който следва да разгледа жалба с вх. № СДА-01-2141 от 25.08.2025 г., подадена от М. Й. М. против уведомление № ДД-2-Г-11-376 от 16.07.2025 г. на кмета на [община], с което е прекратен договор № ОС-46 от 18.07.2019г. за наем на имоти от общинския поземлен фонд, находящи се в землището на [населено място], общ. Севлиево, обл. Габрово. За да се произнесе по повдигнатия спор за подсъдност, настоящият смесен петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд съобрази следното: Производството по адм. дело №319/2025г. на Административен съд- Габрово е образувано по жалба вх. № СДА-01-2141 от 25.08.2025 г., подадена от М. Й. М. против уведомление № ДД-2-Г-11-376 от 16.07.2025 г. на кмета на [община], с което е прекратен договор № ОС-46 от 18.07.2019г. за наем на имоти от общинския поземлен фонд, находящи се в землището на [населено място], общ. Севлиево, обл. Габрово. Административен съд– Габрово е счел, че спорът не му е подведомствен, тъй като съгласно § 19, ал. 1 ПЗР ЗИД на АПК индивидуалните административни актове по ЗСПЗЗ и правилника за прилагането му се обжалват пред районния съд по местонахождение на имота по реда на АПК. Изложил е съображения, че в случая не се оспорва акт по приложението на чл. 24а, ал. 5 от ЗСПЗЗ, който да е издаден от съответния Общински съвет на основание на чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА, а волеизявление, издадено на основание специалния закон - чл. 37м, ал. 3, т. 3 във връзка с чл. 37и, ал. 1 от ЗСПЗЗ. С тези мотиви делото е изпратено на местно компетентния Районен съд- Севлиево. Районен съд- Севлиево е приел, че делото не му е подсъдно, тъй като съгласно приетото в т.10 от Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. по тълк. д. № 2/2014г., ОСГК и Първа и Втора колегия на ВАС, компетентен да се произнесе по подадени жалби срещу актове по приложението на чл. 24а от ЗСПЗЗ е административния съд. Посочил е, че актът на кмета на общината, с който се прекратява едностранно сключен договор за наем, доколкото е в изпълнение на акт на общинския съвет по чл. 24а, ал. 5 ЗЗСПЗЗ, не представлява упражняване на правомощията на кмета на общината по Закона за собствеността и ползването на земеделски земи по смисъла на § 19 АПК. Тълкувателно постановление № 2 от 03.04.2018г. не следва да се прилага в конкретния случай, тъй като същото се отнася само за актовете по § 15, ал. 3 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ (обн. ДВ, бр. 61 от 11.08.2015 г.), а разширителното му тълкуване или тълкуване по аналогия е недопустимо. Настоящият петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд приема, че спорът е подсъден на Административен съд-Габрово, по следните съображения: От доказателствата по делото е видно, че на 18.07.2019г., на основание чл.37и, ал.12 от ЗСПЗЗ и във връзка с Решение №028/26.02.2019г. на Общински съвет- Севлиево и протокол на комисия от 25.04.2019г. между [община], представлявана от кмета на общината, и М. Й. М. е бил сключен договор за наем на имоти от общинския поземлен фонд с начин на трайно ползване - пасища и ливади. В чл. 22, т. 4 от договора е предвидено, че същият се прекратява при неизпълнение на задълженията по него. С оспореното от М. Й. М. уведомление кметът на [община] е направил изявление за едностранно прекратяване на договора. В уведомлението е посочено, че наемателят не е спазил условията по чл. 37и, ал. 1 от ЗСПЗЗ- допуснато било неплащане по договори за наем от общински поземлен фонд /ОПФ/, констатирано с протокол по чл.37м, ал.1 на комисията по чл.37и, ал.7 от ЗСПЗЗ, поради което и на основание чл. 37м, ал. 3, т. 3 от ЗСПЗЗ договорът следвало да се прекрати. На следващо място е посочено, че било налице и неспазване на задълженията по чл. 15, ал. 1, т. 1 от Закона за общинска собственост във връзка с чл. 11 от договора от страна на наемателя, изразяващо се в системно неплащане на наемната цена в уговорения в него срок. Предвид така описаното неизпълнение на задълженията на наемателя, с уведомлението [община], в качеството си на наемодател, е направила изявление за едностранно прекратяване на договор № ОС-46/18.07.2019г., считано от датата на получаване на уведомлението. Отдаването под наем на земеделска земя - общинска собственост, е акт на управление на недвижими имоти, собственост на общината, което е правомощие на общинския съвет съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА, конкретизирано с разпоредбата на чл.24а, ал.5 от Закона за собствеността и ползването на земеделски земи поради специалните изисквания, които законодателят поставя с оглед на обекта на общинската собственост. Съгласно чл. 24а, ал. 5 ЗСПЗЗ общинският съвет може да отдава земи от общинския поземлен фонд под наем или аренда чрез търг или конкурс при условия и ред, определени от общинския съвет. Изключенията от това правило са регламентирани в чл.24а, ал.6 от ЗСПЗЗ, като съгласно т.6 от тази разпоредба общински пасища, мери и ливади се отдават под наем без търг или конкурс на собственици или ползватели на животновъдни обекти с пасищни селскостопански животни, регистрирани в Интегрираната информационна система на Българската агенция за безопасност на храните. От посочените нормативни разпоредби се налага изводът, че отдаването под наем на общински пасища, мери и ливади е частен случай на установеното в чл. 24а, ал. 5 ЗСПЗЗ правомощие на общинския съвет. Съгласно задължителните указания, дадени в диспозитива на т.10 от Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. по тълк. д. № 2/2014г., ОСГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС компетентен да се произнесе по подадени жалби срещу актове по приложението на чл. 24а от ЗСПЗЗ е административният съд. В мотивите по тази точка от решението е прието, че отдаването на земи от общинския поземлен фонд под наем или аренда, съгласно чл. 24а, ал. 5 ЗСПЗЗ е акт на управление на общински имот, което включва всички действия, които не са свързани с придобиване и разпореждане с имот. Прието е, че предвиденото в § 19, ал. 1 ПЗР ЗИД на АПК изключение от общата подсъдност не може да бъде тълкувано разширително, като гражданските съдилища не са компетентни да преценяват законосъобразността на актове на органи на местното самоуправление, независимо, че касаят земеделска земя. Посочено е, че решението на Общинския съвет във връзка с отдаването на земи от общинския поземлен фонд е акт по ЗМСМА, а не по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ. В Закона за собствеността и ползването на земеделски земи и в Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015г. не е определен компетентният съд и приложимият процесуален закон, пред който и по реда на който следва да се разглеждат споровете във връзка с акт на кмета на общината по прекратяване на договор, сключен в изпълнение на решение на общинския съвет по чл. 24а, ал. 5 ЗСПЗЗ, на основание чл. 37и, ал. 12 във вр. с чл. 24а, ал. 5 във вр. с ал. 6, т. 6 ЗСППЗ и дефинирано като правомощие в чл. 37м, ал. 3 ЗСПЗЗ, както това е направено за решението на комисията по чл. 37и, ал. 10 ЗСПЗЗ в частта относно площта - чл. 37и, ал. 11 ЗСПЗЗ. В Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015г. обаче ясно и недвусмислено е посочен характерът на правомощието на общинския съвет, което обективно предопределя и характера на акта за прекратяване на сключения в изпълнение на това правомощие договор за наем. Регламентацията в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи на правомощието на общинския съвет да управлява общинското имущество, направена с оглед на характера на това имущество - земеделска земя и то конкретно пасища, мери и ливади, с оглед на специалния субект, комуто може да бъде предоставено за ползване това имущество - чл. 37и, ал. 4 ЗСПЗЗ, и при специалната процедура - чл. 37и, ал. 5 - 9 ЗСППЗ, не променят нито същността на правомощието, нито характера на актовете, които компетентните органи в рамките на нейното осъществяване, приемат. В тази процедура законодателят изрично е предвидил, че актът на комисията по чл.37и, ал.10 от ЗСПЗЗ се обжалва пред районния съд само относно площта на разпределените имоти, тъй като става въпрос за спор, свързан с идентифициращ белег на недвижим имот. Доколкото актът на кмета на общината, с който се прекратява едностранно сключения договор за наем, е в изпълнение на акта на общинския съвет по чл. 24а, ал. 5 ЗМСМА, то не би могло да се приеме, че е акт по упражняване на правомощията на кмета на общината по Закона за собствеността и ползването на земеделски земи по смисъла на § 19 АПК, а се налага изводът, че е такъв по чл. 44, ал. 1, т. 7 ЗМСМА. Специалната процедура по отдаване под наем на общински земеделски земи - ливади, мери и пасища, регламентирана в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, не променя характера на правомощията на кмета на общината като такива по осъществяване на управленското решение на общинския съвет, което прави и неговия акт акт по приложението на чл. 24а, ал. 5 ЗСПЗЗ. Диспозитивът на Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. изрично установява подсъдност на административния съд на актовете по приложението на чл. 24а ЗСПЗЗ. Даденото в Тълкувателно постановление № 2 от 03.04.2018 г. на ОСГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, разрешение в случая не е приложимо, тъй като се отнася изрично и само до актовете по § 15, ал. 3 ЗИДЗСПЗЗ, какъвто акт оспорената в настоящето производство заповед не е. Видно от мотивите на тълкувателното постановление, това не противоречи на приетото в т.10 от ТП №2/2015г., определящо административния съд за компетентен да се произнесе по подадени жалби срещу актове по приложението на чл.24а от ЗСПЗЗ. С оглед на горното компетентен да се произнесе по жалба срещу акт на кмета на общината, с който на основание чл. 44, ал. 2 ЗМСМА е прекратен договор за наем, сключен на основание чл. 37и, ал. 12 ЗСПЗЗ, е съответният административен съд, в случая Административен съд- Габрово. В този смисъл е и създадената до сега съдебна практика на съдебните състави по чл. 135, ал. 5 АПК по аналогични казуси- Определение № 55 от 09.11.2021 г. по д. № 39/2021 г.; Определение № 58 от 15.11.2021 г. по д. № 34/2021 г., Определение № 9 от 21.02.2020 г. по д. № 68/2019 г. Определение № 31 от 04.08.2020 г. по д. № 59/2019 г.. Водим от горното и на основание чл. 135, ал. 5 АПК петчленният състав на Върховния касационен съд и Върховният административен съд