Определение № 644 от 14.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3019/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от С. Л. Ч., чрез адв. Ив. А., против въззивно решение № 1680/03.04.2023 г., постановено по в. гр. д. № 65/2023 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 12713/14.11.2022 г., постановено по гр. д. № 15089/2022 г. на Софийски районен съд, с което са отхвърлени, като неоснователни, предявените от С. Л. Ч. срещу „Каменица“ АД искове, съответно по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението му, извършено със заповед № 1023/28.01.2022 г., с която на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ – съкращаване на щата, е прекратено трудовото правоотношение между страните, считано от 01.02.2022 г. и за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „З. мениджър продажби“, както и иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за осъждане на ответника да заплати сумата от 18 560,16 лева, обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода от 01.02.2022 г. до 01.08.2022 г.и са присъдени разноски. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност и необоснованост на атакуваното решение, иска се отмяната му и уважаване на предявените искове. В изложението за допускане до касационно обжалване се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 3 и ал. 2, предл. 3 ГПК по следните правни въпроси: 1. „Следва ли при оспорване на изрично процедурата за извършен подбор в исковата молба от служителя, да е необходимо да се оспори и допълнително истинността на отразените в писмен документ, когато тази преценка е оформена с такъв, за да бъде възложена доказателствената тежест на работодателят и той вече да е длъжен да предостави всички доказателства, с които разполага и да направи своите доказателствени искания?“ и 2. „При оспорване на изрично процедурата за извършен подбор само в исковата молба от служителя, следва ли работодателят с частен свидетестващ документ да е доказал в пълен обем законността и правилността на извършения от него подбор?“. Сочи, че решението е в противоречие с приетото в решение № 285236/04.12.2017 г. по в. гр. д. № 75348/2016 г. на Софийски районен съд, решение от 12.07.2018 г. по в. гр. д. № 2331/2018 г. на Софийски градски съд, решение № 260324/24.01.2022 г. по в. гр. д. № 8222/2020 г. на Софийски градски съд, решение № 260474/08.02.2022 г. по в. гр. д. № 4522/2020 г. на Софийски градски съд, решение № 260739/28.02.2022 г. по в. гр. д. № 10826/2020 г. на Софийски градски съд, определение № 50108/01.03.2023 г. по гр. д. № 2807/2022 г. на ВКС, III г. о. и определение № 504/03.06.2022 г. по гр. д. № 44/2022 г. на ВКС, III г. о. Поддържа, че решението е очевидно неправилно, доколкото работодателят не е доказал при условията на пълно и главно доказване, че е осъществил подбор между служителите по обективни критерии. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по касационната жалба „Каменица“ АД, в който оспорва жалбата. Върховният касационен съд, състав на ІV г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното: Касационната жалба е подаденa в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна с правен интерес да обжалва атакуваното решение, срещу въззивно решение, което е с допустим предмет на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима. В исковата молба ищецът твърди, че функциите на длъжността му са разпределени между останалите служители – негови колеги, след премахването на неговата, което се установява от представените щатни разписания по делото. Въззивният съд е изложил, че в случая се касае до съкращаване на една единствена щатна бройка от общо пет такива,като остават още четири щатни бройки, заети от служителите, получили повече точки в извършената процедура по подбор. Процедурата за подбор е действително извършена и не е фиктивна такава, доказателства за което са ангажирани по делото. Приел е, че в настоящия случай – протокола от 27.01.2022 г.представлява писмено доказателство за извършения подбор по чл. 329 КТ и при оспорване от уволнения работник или служител истинността на отразените в него обстоятелства, същите подлежат на пълно доказване от работодателя. В исковата молба претенциите на ищеца за незаконосъобразност на проведената процедура по подбор се отличават със своя бланкетен характер. Естеството на доводите на ищеца не разкрива конкретност. Липсата на екзактни факти и обстоятелства, на които да обоснове своето становище за незаконосъобразно уволенение, лишава ищецът от възможността такива да бъдат разгледани от съда, предвид диспозитивното начало, характерно за гражданското производство и в частност за трудовите спорове в него. Атакуваното въззивно решение е валидно и допустимо. Не е очевидно неправилно, доколкото от съдържанието на мотивите му не се разкрива с него да са нарушени императивни материално-правни норми или основополагащи правни принципи, да е приложена несъществуваща или отменена правна норма, да е приложена правна норма със смисъл, различен от действително вложения, да е налице отказ да се приложи процесуална правна норма, довела до процесуално нарушение, в резултат на което е формиран погрешен правен извод или да е налице необоснованост на извод относно правното значение на факт в разрез с правилата за формалната логика, опита и научните правила. Изложените от касатора съображения, че въззивното решение е постановено при допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и липса на обоснованост на правните изводи на съда не могат да обусловят очевидна неправилност. Поставените от касатора въпроси не могат да обосноват допускане на касационно обжалване. Първият въпрос е относим към решаващите изводи за неоснователност на иска за отмяна на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение.Практиката на Върховният касационен съд по въпроса е обилна и въззивният съд не се е отклонил от нея,а напротив е съобразил, че съдът не може да основе решението си по иск за признаване на уволнението за незаконно по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право, но не са посочени от ищеца в исковата молба. След предявяването на иска ищецът може да допълва исковата си молба, като посочи нови факти само ако е направил съответното възражение срещу оспорваното потестативно право на работодателя, но е пропуснал да посочи някои от фактите, на които то се основава. Още по-малко това може да направи въззивният съд, ако новите факти се посочват за първи път във въззивната жалба или по-късно във въззивното производство.В случая ищецът е твърдял в исковата молба, че не е запознат с протокола от 27.01.2022 г. за извършения подбор по чл.329 КТ, което било основание за незаконосъобразност на заповедта за прекратяване на трудовия му договор. Във въззивната жалба също не е посочил, кои точно констатации на комисията при осъществяването на подбора не съответстват на истината. При това положение работодателят не е бил длъжен да представя доказателства за обективното съответствие на оценката по отделните показатели на обективно проявените професионални качества и квалификация на служителите. По втория въпрос не се разкрива общото основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Въззивният съд не се е произнасял по въпроса и същият се явява общо теоретично и хипотетично поставен. При липсата на общо основание не следва да се обсъжда поддържаното от касатора допълнително основание за допускане на касационно обжалване – противоречие с практиката, както и значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на решението. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г. о.