Определение № 300 от 15.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1833/2020 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК като е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 4253/17.12.2019 година, подадена от „Колор Фуудс“ ЕООД [населено място] и на касационна жалба с вх. № 147/16.01.2020 година, подадена от С. Д. М., В. С. И. и Е. С. С., двете против решение № 5181/29.11.2019 година на Окръжен съд Благоевград, постановено по гр. д. № 510/2019 година. С първата касационна жалба решението на Окръжен съд Благоевград се обжалва в частта му, в която след частична отмяна на първоинстанционното решение № 116/27.03.2019 година на Районен съд Петрич, постановено по гр. д. № 142/2018 година, „Колор Фуудс“ ЕООД [населено място], на основание чл. 200, ал. 1 от КТ, е осъдено да заплати на С. Д. М., В. С. И. и Е. С. С. сумите от 39 000.00 лева за първия и по 33 000.00 лева на втората и третата, представляващи обезщетение за претърпените от тях, вследствие на смъртта на К. С. М. (съпруга на първия и майка на втората и третата), настъпила на 30.11.2017 година, вследствие на трудова злополука реализирана на същата дата, неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху сумите, считано от датата на увреждането 30.11.2017 година до окончателното плащане. В подадената от „Колор Фуудс“ ЕООД [населено място] касационната жалба се излагат доводи за това, че в тази му част въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което е и необосновано. Поискано е същото да бъде отменено в тази му част и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените от С. Д. М., В. С. И. и Е. С. С. против „Колор Фуудс“ ЕООД [населено място] искове с правно основание чл. 200, ал. 1 от КТ да бъдат отхвърлени, а в случай, че се приеме че са основателни в някаква част да бъдат съобразени обстоятелствата по делото, с оглед определянето на справедлив размер на обезщетенията и на процента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на К. С. М.. В изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд Благоевград по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК. Ответниците по касационната жалба С. Д. М., В. С. И. и Е. С. С. са подали отговор на същата от 21.01.2020 година, с който са изразили становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решение № 5181/29.11.2019 година на Окръжен съд Благоевград, постановено по гр. д. № 510/2019 година, в обжалваната от „Колор Фуудс“ ЕООД [населено място] част, и такова не трябва да бъде допускано, а ако бъде допуснато жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано оставянето й без уважение като се потвърди атакуваното с нея решение в тази му част. Третото лице помагач на страната на „Колор Фуудс“ ЕООД [населено място], а именно Община Петрич не е подала отговор на касационната жалба, като не е изразила становище по допустимостта и основателността й. „Колор Фуудс“ ЕООД [населено място] е било уведомено за обжалваното решение на 11.12.2020 година, като подадената от него против същото касационна жалба е с вх. № 4253/17.12.2019 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима. С втората касационна жалба решението на Окръжен съд Благоевград се обжалва в частта му, в която след частично изменение на първоинстанционното решение № 116/27.03.2019 година на Районен съд Петрич, постановено по гр. д. № 142/2018 година предявените от С. Д. М., В. С. И. и Е. С. С. против „Колор Фуудс“ ЕООД [населено място] искове с правно основание чл. 200, ал. 1 от КТ са отхвърлени за разликата над уважените размери от 39 000.00 лева за първия и от по 33 000.00 лева за втората и третата до пълните предявени такива от 130 000.00 лева за първия и от по 110 000.00 лева за втората и третата. В подадената от „С. Д. М., В. С. И. и Е. С. С. касационната жалба се излагат доводи за това, че в тази му част въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което е и необосновано. Поискано е същото да бъде отменено в тази му част и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените от тях против „Колор Фуудс“ ЕООД [населено място] искове с правно основание чл. 200, ал. 1 от КТ да бъдат уважени до пълните предявени размери. В изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд Благоевград по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК. Ответникът по касационната жалба „Колор Фуудс“ ЕООД [населено място] е подал отговор на същата от 02.03.2020 година, с който е изразил становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решение № 5181/29.11.2019 година на Окръжен съд Благоевград, постановено по гр. д. № 510/2019 година, в обжалваната от С. Д. М., В. С. И. и Е. С. С. част, и такова не трябва да бъде допускано, а ако бъде допуснато жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано оставянето й без уважение като се потвърди атакуваното с нея решение в тази му част. Третото лице помагач на страната на „Колор Фуудс“ ЕООД [населено място], а именно Община Благоевград е подало отговор на същата от 26.02.2020 година, с който е изразило становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решение № 5181/29.11.2019 година на Окръжен съд Благоевград, постановено по гр. д. № 510/2019 година, в обжалваната от С. Д. М., В. С. И. и Е. С. С. част, и такова не трябва да бъде допускано, а ако бъде допуснато жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано оставянето й без уважение като се потвърди атакуваното с нея решение в тази му част. С. Д. М., В. С. И. и Е. С. С. са били уведомени за обжалваното решение на 16.12.2019 година, като подадената от тях против същото касационна жалба е с вх. № 147/16.01.2020 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежни страни, поради което е допустима. Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното: Съставът на Окръжен съд Благоевград е приел, че по делото не било спорно, а и от представените писмени доказателства се установявало, че К. С. М. е била съпруга на С. Д. М. и майка ва Е. С. С. и В. С. И., както и че същата била работила в „Колор Фуудс“ ЕООД [населено място]. На 30.11.2017 година, около 17. 00 часа, в [населено място], по [улица]срещу № **, по обичайния път от работното място към дома си К. С. М. претърпяла злополука, предизвикана от кон, теглещ каруца, в резултат на което починала на местопроизшествието. С влязло в сила разпореждане по чл. 60, ал. 1 от КСО с № 102/28.12.2017 година на длъжностното лице на НОИ-ТП [населено място] злополуката била призната за трудова такава по смисъла на чл. 55, т. 2 от КСО. Въззивният съд е изложил съображения, че от показанията на разпитаните по делото свидетели и от заключението на допусната и изслушана по делото комплексна съдебно автотехническа и медицинска експертиза се установявало, че към момента на удара К. С. М. е била с гръб към коня, а траекторията на движението й била отклонена с 60 є надясно спрямо надлъжната ос на улицата в посока към центъра на [населено място] и с лице към тротоара вдясно. Вещото лице сочело, че това положение на тялото на К. С. М. не й е дало възможност, дори и с обръщане на главата, да види идващия зад нея кон. Ударът бил настъпил на около 13.40 метра-13.50 метра, по дължината на [улица], преди линията на избрания от вещото лице ориентир № 1, гледано в посока към центъра на града, както и на около 1.55-1.60 метра по ширината на пътното платно вляво от ръба на бетоновия ограничителен бордюр, намиращ се в дясно на К. С. М. по посока на движението й. Събраните по делото доказателства сочели на два последователни удара на коня в пешеходките П. А. Н. и К. С. М., като първият бил на около 1.35 метра по ширината на пътното платно вляво от бетоновия ограничителен бордюр, намиращ се в дясно по посоката на движение на пешеходките в посока към центъра на [населено място]. След него бил настъпил втори удар на мястото, посочено в заключението на комплексната експертиза, като съприкосновението между коня и пострадалия настъпило при движение на коня със скорост от около 34.60 км/ч, а на К. С. М. от 3.80 км/ч. Ударът най-вероятно е настъпил като главата на коня е ударила К. С. М. в гръб в областта на VІ-то и VІІ-мото ребро под лопатъчната им линия в дясно, като при него бил възникнал голям въртящ момент в посока обратна на часовниковата стрелка, спрямо вертикалната ос на тялото. Едновременно със завъртането на тялото К. С. М. загубила устойчивост и паднала, удряйки дясното си коляно в терена, а тялото й продължило завъртането наляво. В резултат на това главата й се оказала в обхвата на и пред предния габарит на каруцата, при което последвал директен удар в предния капак и/или в ръба на страничния десен капак. В резултат на инцидента К. С. М. получила тежка черепно-мозъчна травма, гръдна травма (кръвонасядания по гърба и счупване на две ребра) и множество охлузвания по гръбната повърхност на пръстите на двете ръце и охлузвания по предната повърхност на дясното коляно гръдна травма и други. Смъртта й била предизвикана от черепно-мозъчното увреждане, довело до развитието на мозъчен оток и парализа на жизненоважни центрове (дишане и сърдечна дейност), като между травматичните увреждания и настъпилата смърт била налице пряка и непрекъсваща се причинно-следствена връзка. Произшествието и съответно леталният изход от него за К. С. М. били предотвратими в две хипотези. Първата била, ако конят е бил управляван от водач, който да контролира неговото движение, а втората била ако пострадалата се била движила по тротоара, за което не съществували абсолютно никакви пречки от техническо естество. При движение на К. С. М. по тротоара със запазване на посоката на движение направо, между нейната траектория и тази на движение на коня, теглещ каруца, нямало да се формира конфликтна точка, съответно нямало да настъпи удар. Въз основа на установените факти, Окръжен съд Благоевград приемал следните правни изводи, а именно, че предявеният иск бил с правно основание чл. 200, ал. 2 от КТ, която норма уреждала хипотеза на имуществена отговорност на работодателя при трудова злополука по повод изпълнение на възложената работа. Съдебната практика без противоречия приемала, че придвижването на работника към работното му място и от работното му място към дома след работа, били дейности по повод изпълнението на възложената работа. Предвид това и с оглед влязлото в сила разпореждане № 102/28.12.2017 година на длъжностното лице на НОИ-ТП [населено място], издадено по реда на чл. 60, ал. 1 от КСО, с което злополуката била призната за трудова по смисъла на чл. 55, ал. 2 от КСО, следвал категоричният извод, че „Колор Фуудс“ ЕООД [населено място] в качеството му на работодател на К. С. М. следвало да понесе имуществена отговорност за смъртта й в резултат на злополуката. Спорни в делото били въпросите налице ли е съпричиняване от страна на К. С. М., в резултат на проявена груба небрежност при придвижването й след работа към дома, какво е процентното изражение на съпричиняването и какъв е справедливият размер на обезщетението за нейните най-близки хора и законни наследници. По първия въпрос проявила ли е К. С. М. груба небрежност при движението й по пътното платно на [улица]вместо по съществуващия тротоар, въззивният състав споделял възражението на „Колор Фуудс“ ЕООД [населено място], че тя действала при груба небрежност. От показанията на разпитаните по делото свидетелки се установявало, че на тротоара в дясно от пътното платно по [улица]при посока на движение към центъра на [населено място], не било имало препятствие или друга пречка за движение по него. Това означавало, че решението на К. С. М. да се движи по платното на улицата не било провокирано от обективни фактори, а било резултат от нейна субективна преценка и желание. В момента на съприкосновението с коня К. С. М. се намирала на разстояние около 1.55 метра-1.60 метра по ширината на пътното платно вляво от ръба на бетоновия ограничителен бордюр, намиращ се в дясно на пешеходката при движението й, т. е. тя се била движела не плътно до бордюра на тротоара, а почти по средата на дясната лента на пътното платно при движение в посока центъра на [населено място]. Наложилата се в последните години съдебна практика на ВКС дефинирала грубата небрежност в гражданското право като неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел-поведението на определена категория лица (добрия стопанин) с оглед естеството на дейността и условията за извършването й. Съдебната практика считала, че грубата небрежност не се отличавала по форма (според субективното отношение към увреждането), а по степен, тъй като грубата небрежност също била неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел-грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия. В случая К. С. М. се била отнесла изключително немарливо към сигурността си на придвижване към дома, като вместо като пешеходец да се движи по свободния тротоар се движела много навътре към средата на пътното платно по ширината му, с което не била изпълнила императивното законово задължение по чл. 108 от ЗДвП да се движи по тротоара или банкета на пътното платно. Цялото поведение на К. С. М. в момента на инцидента-движение по средата на едната лента от пътното платно и липсата на реакция при чуване на конски тропот зад нея чрез качване на тротоара или дори само обръщане към приближаващия кон, за да възприеме местоположението му, били проява на неполагане на грижата, която би положил и най-небрежният човек при придвижването й като пешеходец. При процесната трудова злополука имало съпричиняване, тъй като работничката била извършвала дейност по повод възложената й работата при липса на елементарно внимание от нея и при пълно пренебрегване на правилата за безопасност при движение на пешеходците. Ако К. С. М.. не се била движела по пътното платно, а на тротоара, между нейната траектория на движение и тази на коня с каруцата нямало да се формира конфликтна точка, т. е. нямало да настъпи удар. Поради това въззивният съд считал, че степента на съпричиняването при допусната груба небрежност в случая била висока. При определяне на конкретната величина на съпричиняването обаче, следвало да се отчете какво е било обективното съотношение на допринасянето от пострадалата за трудовата злополука с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства. Ето защо в случая следвало да се съобрази и приетото от вещите лица, че инцидентът е бил предотвратим и ако конят и каруцата са били управлявани от човек, а не са се движели сами. Това означавало, че не само поведението на пострадалата е било предпоставка за инцидента, но и противоправното поведение на собствениците на коня. Съставът на Окръжен съд Благоевград намирал, че двете противоправни поведения на К. С. М. и на собствениците на коня били еднакво заличими за настъпване на трудовата злополука. Поради това приемал, че процентът на съпричиняване от страна на К. С. М.., който следвало да бъде отчетен в случая бил 70 %, а не както бил приел първоинстанционният съд 85 %. По делото липсвали доказателства в подкрепа на твърденията на С. Д. М., В. С. И. и Е. С. С. за осъществен опит за предотвратяване на контакта между К. С. М. и коня с каруцата. Нещо повече, едната свидетелка твърдяла, че въпреки, че са чули шум от препускащия кон, те не са се обърнали, за да видят какво се случва зад тях. Наред с това, въззивният съд не споделял тезата на „Колор Фуудс“ ЕООД [населено място], че съпричиняването е 100 %, защото проявената груба небрежност от пострадалата и противоправното поведение на собствениците на коня били еднакво значими причини за настъпване на инцидента, т. е. трудовата злополука не се дължи само на действията на К. С. М.. С оглед на установените критерии за справедливост, съставът на Окръжен съд Благоевград считал, че претендираните обезщетения от 130 000.00 лева от съпруга и по 110 000.00 лева от дъщерите били справедливи. В резултат на трудовата злополука била настъпила смъртта на К. С. М. и по този начин те били загубили най-близкия си човек безвъзвратно. Тази загуба за тях била особено осезателна, тъй като с починалата са били в близки, топли и ежедневни отношения. Заедно с това, К. С. М. била житейска опора за съпруга си и за двете си дъщери, тъй като те са разчитали много на нейните грижи и помощ. Първият бил разчитал и на нейната финансова издръжка, тъй като тя била донасяла по-голямата част от дохода на семейството. Тя била не само морална, но и материална поддръжка и за дъщерите. К. С. М. била в работоспособна възраст, защото въпреки пенсионирането си два месеца преди злополуката продължавала да работи и била само на 61 години, т. е. в една активна и пълноценна за повечето хора възраст. Не следвало да бъде пренебрегвано в случая и обстоятелството, че мъката на близките й не била намаляла и те продължавали да страдат за нея. При съвкупната преценка на тези факти и приспадането на процента на съпричиняване следвало, че „Колор Фуудс“ ЕООД [населено място] следва да заплати на С. Д. М. обезщетение в размер на 39 000.00лева, а на В. С. И. и на Е. С. С. по 33 000.00 лева. С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК „Колор Фуудс“ ЕООД [населено място] е поискало въззивното решение на Окръжен съд Благоевград да бъде допуснато до касационно обжалване по правните въпроси за това кои факти следва да се вземат предвид при определяне на справедливия размер на обезщетението по чл. 52 от ЗЗД; за това при определяне процента на съпричиняване може ли съдът да приема като критерии недоказани факти, за които има само предположения и за това следва ли да се определи по-голям процент н съпричиняване от страна на пострадалия, когато от доказателствата по делото е установено, че противоправното му поведение е довело до настъпване на злополуката и същият е имал множество възможности да ги предотврати. От своя страна в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК С. Д. М., В. С. И. и Е. С. С. са поискали въззивното решение на Окръжен съд Благоевград да бъде допуснато до касационно обжалване по правните въпроси за това следва ли решаващият съд, като се съобрази със задължителната сила на присъдата да се произнесе за значението на същата относно наличието на съпричиняване по смисъла на чл. 201, ал. 2 от КТ; за това при определяне на вида и степента на съпричиняване от пострадалия работник, съответно определянето размера на обезщетението по чл. 201, ал. 2 от КТ, следва ли решаващият съд да съобрази изводите си с диспозитива на осъдителната присъда срещу деликвента; за това при определяне на вида и степента на съпричиняване, съответно при определяне на размера на обезщетението по чл. 200, ал. 1 от КТ, длъжен ли е бил съдът да обсъди всички събрани по делото доказателства, съгласно чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК, установяващи механизма на възникване на увреждането, в т. ч. изготвената по делото автотехническа експертиза и за това следва ли да се приеме, че пострадалата работничка е проявила форма на вина-груба небрежност при положение, че същата е предприела спасителни действия след като е възприела наближаващата опасност. Поставените в изложението на „Колор Фуудс“ ЕООД [населено място] правни въпроси не обуславят допускането на въззивното решение до касационно обжалване, тъй като при постановяването му съставът на Окръжен съд Благоевград е съобразил установената практика според която съгласно правилото на чл. 52 от ЗЗД съдът определя обезщетението за неимуществени вреди по справедливост. Както е посочено в раздел ІІ от мотивите на ППВС 4/23.12.1968 година, които са запазили действието си и след приемането на решение № 2/11.07.1995 година, постановено по гр. д. № 1/1995 година на Пленума на ВС, залегналото в чл. 52 от ЗЗД понятие „справедливост“ не е абстрактно такова. По своето естество „справедливостта” по чл. 52 от ЗЗД представлява критерий за определяне на такъв размер на обезщетението, който най-пълно и точно да обезщети увреденото лице за последиците от незаконосъобразното засягане на правната му сфера. Този критерий се основава и е свързан с редица конкретно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да са характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, усложненията на здравето на пострадалия, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и други. При причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. Това изброяване е примерно, а не изчерпателно, като от значение, с оглед на всеки конкретен случай, са и множество други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на комплексната преценка, на които да определи какъв е справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди. Посочването в съдебното решение, че обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост, без посочване на обстоятелствата, въз основа на които се определя същото е нарушение на чл. 52 от ЗЗД, което води и до противоречива съдебна практика по отношение на размера на неимуществените вреди и до големи различия между присъдените размери по сходни случаи, които не винаги могат да се коригират от въззивната инстанция. Затова при определяне размера на неимуществените вреди съдилищата задължителна трябва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, като в мотивите към решенията си трябва да посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди, в какъвто смисъл са и указанията в т. 11 от диспозитива на ППВС 4/23.12.1968 година. Освен, че е източник на информация за осъществената от съда решаваща дейност, по определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, посочването в мотивите към решението, на всички обстоятелства, които обуславят неимуществените вреди и значението на същите за определяне на размера на обезщетението, дава възможност да се извърши проверка за начина на формиране на волята на съда и за правилността на постановеното от него решение и е средство за защита на правата и интересите на страните производството, доколкото обезщетението трябва да съответства на действително претърпените вреди и не може да бъде източник на неоснователно обогатяване. Същевременно следва да се има предвид, че ППВС № 4/23.12.1968 година дава общи указания за начина, по който следва да процедира съда при определяне на размера на обезщетението и какви факти и доказателства трябва да бъдат взети предвид за това. Размерът на обезщетението обаче се определя конкретно за всеки отделен случай, като се вземат предвид специфичните за случая обстоятелства и установената по делото фактическа обстановка. Това води до възможността сходно за два случая на непозволено увреждане обстоятелство да има една тежест при определяне на размера на обезщетението по първото производство и друга тежест по второто производство. Обстоятелството, че размерът на обезщетението се определя конкретно за всеки отделен случай не дава възможност да бъде извлечено общо правило за определяне на конкретен размер на обезщетението при сходства между част от фактите и обстоятелствата по посочените от страните случаи, което да послужи за преценка на размера на обезщетението за неимуществени вреди при сходни случаи. От друга страна грубата небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 от КТ е предпоставка за компенсация на вредите при трудова злополука по смисъла на чл. 200, ал. 1 от КТ, но не представлява критерий за определяне на съотношението на тази компенсация, какъвто е единствено обективното съотношение между приносите на работодателя и на пострадалия. Както изрично е посочено в решение № 291/11.07.2012 година, постановено по гр. д. № 951/2011 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. при трудовата злополука обезщетението може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за увреждането си, като е допуснал груба небрежност. Небрежността в гражданското право е неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел-поведението на определена категория лица (добрия стопанин) с оглед естеството на дейността и условията за извършването й. Грубата небрежност не се отличава по форма (според субективното отношение към увреждането), а по степен, тъй като грубата небрежност също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел-грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия. При трудовата злополука има съпричиняване, когато работникът извършва работата без необходимото старание и внимание и в нарушение технологичните правила и на правилата за безопасност. Това съпричиняване обаче не може да доведе до намаляване на дължимото обезщетение от работодателя. Намаляване на отговорността на работодателя може да има само при съпричиняване при допусната груба небрежност-липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност. Съпричиняването при допусната груба небрежност има своите степени, които в съответствие с обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства са критериите за намаляване на обезщетението При наличието на груба небрежност отговорността на работодателя трябва да се намали в съответната степен. Последната се определя от обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука, с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства, които представляват и критериите за намаляване на обезщетението. Грубата небрежност е предпоставка за компенсация на вините, но критерий при определяне на процента на съпричиняване е конкретният принос на пострадалия. Колкото повече едно лице е допринесло за настъпването на вредата, толкова по-голямо трябва да е неговото участие в обезщетяването й С оглед на горното не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Благоевград и по отношение на третия и четвъртия от поставените в изложението на С. Д. М., В. С. И. и Е. С. С. правни въпроси, като при постановяване на решението си въззивният съдебен състав се е съобразил с установената практика и е обсъдил всички твърдения и доводи на страните, а също така и всички събрани по делото доказателства в тяхната взаимовръзка, свързани с установяване на механизма на злополуката, а оттам и с това дали е налице съпричиняване от страна на пострадалата и какъв е размерът на това съпричиняване. Въззивният съд не е приемал за установено, че К. С. М. е предприемала спасителни действия след като е възприела наближаващата опасност. Съдът е приел, че пешеходките не са възприели пряко коня преди той да ги връхлети, което е в противоречие с твърдението на касаторите във въпроса. Дори и да са били предприети твърдените от С. Д. М., В. С. И. и Е. С. С. действия, то същите не биха изключили наличието на груба небрежност от страна на наследодателката им К. С. М., тъй като те не са довели до преустановяване на опасната ситуация, която е била създадена с нейни предшестващи действия, представляващи груба небрежност, а само могат до повлияят на процента на съпричиняването. Първите два въпроса в изложението на С. Д. М., В. С. И. и Е. С. С. също не обуславят допускането на решението на Окръжен съд Благоевград до касационно обжалване. На първо място касае се до присъда № 663/13.11.2019 година на Районен съд Петрич, постановена по н. о. х. д. № 575/2019 година, с която е установена вината на водачката на коня и каруцата, а именно З. К. Д.. Тази присъда е влязла в сила на 29.11.2019 година, което е след датата на последното открито съдебно заседание, проведено пред Окръжен съд Благоевград, поради което и не е могла да бъде взета от съда по същество при постановяване на решението му. На второ място тази присъда ще е задължителна за гражданския съд разглеждащ гражданско правните последици от деянието в рамките по чл. 300 от ГПК. Затова съдът няма да бъде обвързан от задължителната сила на присъдата по отношение на възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, освен в случаите когато съпричиняването не е част от състава на престъплението, което в случая не е налице. С оглед на това присъдата не изключва възможността на гражданския съд в производството по чл. 200, ал. 1 от КТ да преценява наличието на груба небрежност от страна на пострадалия и размера на съпричиняването му. Предвид на изложеното не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 5181/29.11.2019 година на Окръжен съд Благоевград, постановено по гр. д. № 510/2019 година, по подадените против него от „Колор Фуудс“ ЕООД [населено място], касационна жалба с вх. № 4253/17.12.2019 година и от С. Д. М., В. С. И. и Е. С. С. касационна жалба с вх. № 147/16.01.2020 година и такова не трябва да се допуска. С изхода на делото на страните не трябва да бъдат присъждани разноски и същите трябва да останат в тежест на страните така както са направени. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение