Определение № 240 от 22.01.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1686/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „ХИК-91 - ПАЦЕВ С-ИЕ“ СД, със съдебен адрес [населено място], подадена чрез адвокат А. Н., срещу въззивно решение № 1598 от 15.12.2023 г. по в.гр.д. № 2397/2023 г. на Окръжен съд – Пловдив, с което след частична отмяна на решение № 2438/30.05.2023 г. по гр.д. № 13704/2022 г. на Пловдивския районен съд предявеният от Г. Н. Т. против касатора иск по чл. 200 КТ за заплащане на обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди вследствие на трудова злополука, настъпила на 01.02.2021 г., е уважен до размер на 48 000 лв. ведно със законната лихва върху главницата от датата на злополуката до окончателното ѝ изплащане. Първоинстанционното решение е потвърдено в частта, с която искът е отхвърлен за разликата над 48 000 лв. до 100 000 лв. В срока по чл. 287 ГПК е постъпил отговор от Г. Н. Т., чрез адвокат Б. З., с който се оспорва наличието на предпоставки за допускане на касационното обжалване. Направено е искане за присъждане на разноски по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА. Подадена е и насрещна касационна жалба от Г. Н. Т., със съдебен адрес [населено място], чрез адвокат Б. З., срещу същото въззивно решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на иска за разликата над 48 000 лв. до 100 000 лв. Според жалбоподателката въззивното решение е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, и необоснованост. Искането е за уважаване на предявения иск в пълен размер. Срещу насрещната касационна жалба е постъпил отговор от „ХИК-91 - ПАЦЕВ С-ИЕ“ СД, с който се оспорва допустимостта и основателността ѝ. За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, съобрази следното: Въззивният съд е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл. 200 КТ, като пред втората инстанция спорът между страните касае размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, както и наличието на съпричиняване от страна на пострадалата и в какъв размер е то. По делото не е спорно съществуването на трудово правоотношение между страните, както и настъпването на трудова злополука, тъй като тези обстоятелства са установени от трудов договор № 776/04.11.2020 г., декларация за трудова злополука, разпореждане № 5104-15-132 от 18.05.2021 г. от ТД на НОИ и протокол № 5103-15-14 от 18.03.2021 г. за резултатите от извършеното разследване. От протокола и свидетелските показания е установен механизмът на злополуката - внезапното травматично увреждане на здравето на ищцата е възникнало вследствие на захващане и притискане на дясната ѝ ръка в областта на предмишницата (между лакътя и китката) от валовете на разролваща машина включена да работи от неин колега. Споделен е изводът на първоинстанционния съд, че пострадалата е допуснала груба небрежност, тъй като въпреки проведения ѝ инструктаж за безопасност, въпреки известната ѝ опасност при бъркане с ръка между валовете на машината и обстоятелството, че е имала необходимото образование и опит да я предвиди, тя е пренебрегнала основни технологични правила за безопасност и не е съгласувала действията си с колегата ѝ, опитващ се да отстрани проблема. Съдът е посочил, че от страна на работодателя също не са били осигурени необходимите помощни средства, както и не е бил отработен и безопасен механизъм за отстраняване на получаващите се спирания на машината в процеса на работа. Непосредственият риск за настъпването на инцидента е създаден и поради допуснатото грубо нарушение на правилата за безопасност от колегата на пострадалата, разпитан и като свидетел, който при наличие на хора вътре при машината, без да се увери, че същите са на безопасно разстояние, я е пуснал в работен режим. Съдът е направил извод, че приносът на пострадалата в конкретния случай е 20 %, в какъвто размер следва да бъде намалено дължимото ѝ се обезщетение. Във връзка с определянето му съдът е установил от представената медицинска документация и приетата медицинска експертиза, че в резултат на трудовата злополука на пострадалата е причинено смазване (конквасация) на дясна предмишница с открита рана в областта на десния лакът с големина 15-20 см. и отчупване на парченца от костите на дясната китка. Травмата е довела до силна изразена болка, която е намалявала бавно с времето, като е приел, че страданията, които е изтърпяла, са свързани с продължителността на лечението, невъзможността за самообслужване по време на лечението, изразяващо се в хранене, лична хигиена и обличане. Към настоящия момент е налице груб, вторично зараснал цикатрикс в областта на предната част на дясна лакътна става, обхващаща мишница и предмишница с големина 20 см., сгъвна и разгъвна контрактура на същата става, както и хипотрофия на тенарна и хипотенарна мускулатура на дясна длан. Кредитирани са обясненията на вещото лице, дадени в съдебно заседание, че констатираната хипотрофия говори за частична неврологична увреда, което налага провеждане на лечение в рехабилитационен център в планов порядък до пълно възстановяване. Вещото лице посочва и че въпреки запазената функция на ръката се наблюдава частично ограничение на движенията на засегнатите стави.С оглед на това съдът е приел, че лечението на ищцата не е приключило, към настоящия момент тя продължава да търпи дискомфорт и неудобства от получената травма, дължимото ѝ справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение е в размер на 60 000 лв. Предвид извода за наличието на съпричиняване на вредата от пострадалата при допусната груба небрежност, съдът го е намалил с 20 %, като е приел предявеният иск за доказан и основателен за сумата 48 000 лв. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба на „ХИК-91 - ПАЦЕВ С-ИЕ“ СД в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК са поставени въпросите за приложението на принципа за справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД, с оглед общите критерии при определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, предвидени в ППВС № 4/1968 г., за съдържанието на понятията „справедливост“ и „груба небрежност“, както и критерии за намаляване на обезщетението при допусната от пострадалия от злополуката груба небрежност. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към насрещната касационната жалба на Г. Н. Т. в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК са поставени същите въпроси за критериите за определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди и преценка на съда на всички установени по делото, конкретни обективно съществуващи обстоятелства. Настоящият съдебен състав намира, че поставените от касаторите материалноправни въпроси: относно съдържанието на понятието „справедливост“, изведено в принцип при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, за съдържанието на понятието „груба небрежност“ по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ и за съпричиняването са относими към правния спор и касационното обжалване следва да се допусне в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за проверка за противоречие на въззивното решение с практиката на Върховния касационен съд. На касатора „ХИК-91 - ПАЦЕВ С-ИЕ“ СД следва да се укаже в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 960 лв., като в противен случай касационната му жалба ще бъде върната. Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд