Определение № 539 от 12.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 987/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „ЮГОИЗТОЧНО ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ “ ДП ТЕРИТОРИАЛНО ПОДЕЛЕНИЕ „ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО СТАРА З.“, представлявано от директора И. К. Чергеланов, подадена чрез адв. В. К. Ц., срещу въззивно решение №625 от 26.11.2019г., постановено по в.гр.д.№ 1342/2019г., на Старозагорски окръжен съд. С това решение ОС [населено място] е потвърдил Решение № 283 от 01.03.2019г., постановено по гр.д.№ 3083/2018г. по описа на Старозагорски районен съд, с което предявените от Ж. И. Ж., ЕГН: [ЕГН], искове по чл.344, ал.1, т. 1, т.2 и т.3 от КТ, са уважени, като е отменена Заповед № РД-13-6/16.04.2018г. на Директора на „Югоизточно държавно предприятие“ ДП, [населено място], ТП „Държавно горско стопанство Стара З.“, ЕИК 2016176540191, с която трудовото правоотношение на ищцата е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ, същата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „счетоводител“ и й е присъдено обезщетение за оставане без работа в резултат на уволнението. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на решението– основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т. 3 ГПК. Искането е за отмяна на решението и отхвърляне на предявените искове. В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът поставя следните въпроси: 1.) „Задължен ли е въззивният съд да изложи собствени мотиви по предмета на спора?“, 2.) „Дължи ли въззивният съд произнасяне по наведените с жалбата оплаквания?“, 3.) „Има ли право съдът да преценява вида на приложените от работодателя показатели за оценяване на качеството на работа на подлежащите на подбор служители?“, 4.) „Оценката, поставена от прекия ръководител във връзка с изпълнението на трудовите задължения, представлява ли допустим показател за оценяване на качеството на работа на участващия в подбора служител?“ Счита, че във връзка с първите три въпроса е налице основанието по чл.280 т.1 ГПК, тъй като въпроси №1 и №2 са разрешени в противоречие с приетото в Решение № 217/09.06.2011 г. по гр. д. № 761/2010 г. на IV гр. отд., Решение № 422/03.06.2010 г. по гр. д. № 805/2009 г. на I гр. отд.,Решение № 324/22.04.2010 г. на IV гр. отд. по гр. д. № 1413/2009 г., Решение № 40 от 04.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4297/2014 г., IV г. о., ГК, а въпрос № 3 е разрешен в противоречие с разрешението, съдържащо се в Решение № 39 от 22.03.2011г. на ВКС по гр.д.№ 1585/09, IV г.о., Решение № 149 от 18.07.2018г. на ВКС по гр.д.№ 4113/2017г., IV г.о., и Решение № 732 от 21.10.2010г. на ВКС по гр.д.№ 1146/2009г., V г.о., където е посочено, че съдът проверява единствено обективното съответствие на оценката по приетите от работодателя показатели с действително определените за уволнението работници и служители. По отношение на последния въпрос според касатора е налице основанието по чл.280 т.3 ГПК поради липса на съдебна практика. Ответната страна Ж. И. Ж. не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежно конституирана страна в производството с интерес от предприетото процесуално действие срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК, но не са налице сочените от касатора основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване. Съображенията за това са следните: За да постанови този резултат въззивният съд е счел за правилни изводите на районния съд и е препратил към мотивите му на основание чл.272 ГПК. Приел е, че предмет на оспорване е законосъобразността на Заповед № РД-13-6/16.04.2018г. на Директора на „Югоизточно държавно предприятие“ ДП, [населено място], ТП „Държавно горско стопанство Стара З.“, с която е прекратено трудовото правоотношение с ищцата на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ - съкращаване в щата, като съдебният контрол обхваща изследване на въпроса към момента на прекратяване на правоотношението било ли е налице основанието, послужило като мотив на работодателя, за да прекрати правоотношението. Съдът обосновал, че законосъобразното прекратяване на трудовото правоотношение на соченото основание - съкращаване в щата, е свързано с кумулативното установяване на следните факти от работодателя – вземане на решение от компетентния орган за съкращаване в щата, извършване на реално, а не фиктивно такова, както и при упражнено право на уволнение на това основание с извършване и на подбор да установи, че същият е извършен законосъобразно по критериите по чл. 329 КТ. Отчел е, че ищцата е оспорила заповедта на две основания – неспазване нормите на чл. 333, ал.4 от КТ и чл.329 КТ. По първото основание съдът е обосновал извод, че ищцата е членувала в синдикалната организация към К. в предприятието- работодател; че съгласно разпоредбата на чл.51 от Колективния трудов договор/К./ на работещите в държавно горско стопанство/Д./- Стара З. през 2017-2018г., трудовото й правоотношение поради съкращаване щата на синдикален член не може да се прекрати без предварителното писмено съгласие на ръководството на синдикалната организация; че съгласие е надлежно дадено, въпреки че в заседанието по неговото приемане не е участвал секретарят и трети член на синдикалното ръководство Надежда Д. Б.. Обосновал е и извод, че подборът е незаконосъобразно извършен. Приел е, че в случая е налице първата предпоставка за законосъобразното извършване на съкращението, доколкото е налице надлежно утвърдено ново щатно разписание, с което е намален от четири на три броят на щатовете за длъжността считоводител, предвид което формирал извод, че е извършено реално съкращение на една щатна бройка за длъжността счетоводител. Въззивният съд е приел, че с оглед основанието, на което е прекратено трудовото правоотношение между страните - чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ, по аргумент от чл. 329, ал. 1 КТ, работодателят е длъжен да извърши подбор, а съгласно Тълкувателно решение № 3/2012 г. на ОСГК на ВКС преценката на работодателя кой от работниците или служителите има по-висока квалификация и работи по-добре подлежи на съдебен контрол в производството по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, при упражняването на който съдът проверява основават ли се приетите от работодателя оценки на законовите критерии по чл. 329, ал. 1 КТ на действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. При изследване на този въпрос въззивният съд е посочил, че работодателят може да ползва помощен орган при извършването на подбора – комисия по подбора, като негова е доказателствената тежест за доказване извършването и законосъобразността му с всички доказателствени средства. В случая е приел, че критериите за извършване на подбора са били определени в Процедура за подбор при съкращение на персонала в ответното ТП- Д.- Стара З. и приложенията към нея, утвърдена със заповед на директора от 03.06.2016.; че съгласно тази процедура, в т.7 са посочени показателите и начина на оценяване на критериите професионална квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа; че съгласно т.7.1 от Процедурата под „професионална квалификация“, работодателят е приел, че следва да се разбира притежаваното от оценяваното лице образование, знания и умения, съобразно изискванията за съответната длъжност, като оценяването на този критерий се извършва при съобразяване на следните показатели: 1. притежаваната от служителя образователно-квалификационна степен в професионалната област, посочена в длъжностната характеристика за съответната длъжност; 2. притежаваната от лицето допълнителна квалификация, свързана с дейността, на предприятието; 3. притежавания от лицето трудов стаж и професионален опит, а по т.7.2- „ниво на изпълнение на възложената работа“, работодателят бил регламентирал, че под „ниво на изпълнение на възложената работа“ следва да се разглежда срочното, количествено и качествено изпълнение на възложените задачи, като оценката на този критерий се извършва на база: 1. Оценка, поставена от прекия ръководител във връзка с изпълнението на трудовите задължения; 2. Спазването на изискванията на вътрешните правила в предприятието; 3. Дисциплинарното минало. Обосновал е извод, че същите не обосновават в достатъчна степен законоустановените критерии: по-висока квалификация и по- добра работа. Според въззивният съд критерият кой от оценяваните служители работи по- добре е извършен по един общ и неопределен със съответните показатели начин - „оценка, поставена от прекия ръководител във връзка с изпълнението на трудовите задължения“; че оценката в случая е твърде субективна и в рамките на настоящия исков съдебен процес работодателят не я е мотивирал по никакъв легален начин, а се позова единствено и само на резултати от тест, извършен от главния счетоводител, който се бил имал предвид при оценяване на професионалната квалификация на всеки счетоводител, включително и ищцата; че от анализа на доказателствата и особено на свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели приема, че работодателят не е доказал извършването на обективна и реална оценка на работата на ищцата в рамките на извършения подбор. За да формира този свой извод обосновал, че оценките на двама от участниците в комисията се основават не на лични впечатления, а на споделеното от третия участник в нея- прекият ръководител на ищцата и главен счетоводител на ответника; че от показанията на свидетелите се установява, че при извършване на подбора и изготвяне на протокола за него, тази оценка не е мотивирана. Отчел е липсата на доказателства, които да позволят преценка дали дадената оценка съответства на действителното ниво на изпъление на работата, като на пратика е приел, че тестът и резултатите от него са недостатъчни за такава преценка. Като е приел, че членовете на комисията са поставили оценки на база оценката и информацията от третия член без конкретика, без мотивировка, каквато не е отразена и в самия протокол на комисията по подбора, е счел за необосновани оценките на комисията по подбора по заложените от работодателя критерии, което препятствало проверката за обективност на оценките им и обуславяло незаконосъобразност на извършения подбор. Самостоятелно основание, което обусловило извода на съда за липса на обективна оценка при извършването на подбора бил фактът, че служителката Г. Д. М. е оценена като завършила висше образование „бакалавър по счетоводство и контрол“ съгласно Дипломата й от Киевски славистичен университет- У., peг.№ 317/2009г., но не е установено и доказано по несъмнен и безспорен начин от ответника- работодател, това учебно заведение да има акредитация в Р.България, тъй като то не е било вписано в регистъра на висшите училища в България. Наред с това самата Диплома не е била легализирана по официалния действащ в страната ред и условия съгласно нормативната Наредба за държавните изисквания за признаване на придобито висше образование и завършени периоди на обучение в чуждестранни висши училища (НДИППВОЗПОЧВУ) предвид императивните законови изисквания по чл.10, ал.2, т.4 от Закона за висшето образование/ЗВО/ в Република България. Обосновал е извод, че официално отразеното в процесния Протокол за подбор от 16.04.2018г. на работодателя, с който на тази служителка са й били дадени 20 т. за образование, не отговаря на обективната истина. В резултат на това в хода на съдебното дирене работодателят не е доказал законосъобразността на извършения подбор, което води и до незаконосъобразност на цялата процесна заповед за уволнение. В обобщение е приел, че в рамките на съдебния процес по делото ответникът – работодател, не е доказал твърдението си в отговора на исковата молба, че съкратената ищца е била с най-ниска квалификация и най- зле работеща в сравнение с останалите 3 бр. нейни колеги/служители- счетоводители на ответника/, което се установява безспорно и от последното прието второ допълнително заключение на съдебно- икономическата експертиза по делото. При тези мотиви на въззивния съд не са налице поддържаните в изложението към жалбата основания за допускане на касационното обжалвае. Касаторът не обосновава приложението на поддържаното основание за допускането на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК. Касационното обжалване на въззивните решения се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 от ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение. Това означава, че следва да се формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в атакувания акт. Този въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда и по него въззивният съд да се е произнесъл в противоречие със: задължителната практиката на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления; с практиката на ВКС; с акт на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, или разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона. Обосноваването на интереса от обжалване в рамките на определеното приложно поле по чл. 280, ал. 1 ГПК не може да се припокрива с основанията за обжалване, установени в чл. 281 ГПК. Тяхното разграничаване следва да личи ясно. В настоящия случай първите два въпроса, касаещи задълженията на въззивния съд, регламентирани в процесуалния закон, не представляват общо основание за допускане на касационно обжалване. Същите са привързани към оплакванията на касатора за необоснованост на решението поради непълен и неправилен анализ на събраните доказателства и поради неотчитането на важни според него факти и обстоятелства, които съдът е следвало да вземе предвид при постановяване на акта си, които са относими към преценката за обоснованост и правилност на решението, която е извън обхвата на производството по чл.288 ГПК. Доводите за процесуална незаконосъобразност на въззивното решение са съображения, относими към касационните основания по чл.281,т.3 от ГПК. Последните са от значение за правилността на решението и подлежат на преценка в производството по чл. 290 от ГПК, а не в стадия за селектиране на касационните жалби по реда на чл. 288 от ГПК. В този смисъл са и указанията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Така поставени, въпросите по естеството си не са правен въпрос по смисъла на чл.280 ГПК, а касационно оплакване по чл.281 ГПК, което подлежи на преценка във втората фаза на производството ако касационното обжалване бъде допуснато. Въпреки това следва да се посочи, че не е налице и противоречие с цитираната от касатора съдебна практика. Въззивният съд не само е препратил към мотивите на първата инстанция, но и е извършил анализ на доказателствата и формирал и изложил собствени фактически и правни изводи. Преценката за това доколко същите са пълни, обосновани и правилни е извън обхвата на тази фаза на производството. Останалите два въпроса са некоректно и непрецизно формулирани и не са поставени в котекста на решаващите изводи на съда, поради което и не съставляват общо основание за достъп до касация. Те са привързани към становището на касатора за установените в процеса факти и следващите от тях изводи, които съдът не е приел да следват от анализа на доказателствата. Съдът не е преценявал вида на приетите от работодателя критерии, нито е приел, че такъв показател – оценка на прекия ръководител, е недопустим. Не е и отрекъл възможността наред със законовите критерии работодателят да въведе и допълнителни с оглед спецификата на работата. Приел е единствено, че са формулирани твърде общо, като не са посочени ясни критерии за формиране на оценката по посочените показатели, което предпоставя превес на субективизма и не позволява извършване на обективна преценка за съответствие между поставената оцека и действително притежаваните качества на работника. Приел е и това,че дори и при така формулираните критерии за подбор, не са ангажирани доказателства, които да установят несъмнено, че оценките съответстват на действителните притежаваните от ищцата знания, качества и умения. Крайното решение на спора по делото е обусловено не от въпросите, които са поставени в изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК под №3 и №4, посочени по-горе, а от липсата на доказателства, че определените оценки и конкретно оценката на ищцата е съответна на нейните знания и умения и на качеството на нейната работа. Разрешението на съда по този въпрос е изцяло съобразено с изискванията на ТР № 3/16.01.2012 г. на ОСГК на ВКС, че работодателят е длъжен да установи с всякакви доказателствени средства, включително със свидетелски показания, фактическите обстоятелства, довели до конкретните оценки, а съдът е длъжен да провери дали определените оценки действително отговарят на квалификацията и работата на съответните работници и служители. Следва да се има предвид, че визираното в изложението несъгласие с извода на съда и с анализа на доказателствата, в това число частните такива, както и доводите за материална и процесуална незаконосъобразност на въззивното решение са съображения, относими към касационните основания по чл.281,т.3 от ГПК. Последните са от значение за правилността на решението и подлежат на преценка в производството по чл. 290 от ГПК, а не в стадия за селектиране на касационните жалби по реда на чл. 288 от ГПК. В този смисъл са и указанията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. За пълнота на изложението следва да се посочи, че съобразно формираната съдебна практика на ВКС, сред която попада и цитираната от касатора, „работодателят нито е длъжен да документира подбора, нито да назначи нарочна комисия за извършването му. Ако е назначил комисия, той не е длъжен да се съобрази с нейното становище. Ако при извършването на подбора му няма други нарушения, работата на комисията и начинът на документирането й, са без значение за законността на уволнението. Въззивният съд не се е отклонил от тази съдебна практика. Решаващите му мотиви не са обусловени от извод за липса на документиране на действията на назначената комисия или на разминаване между становището на комисията и решението на работодателя, или за включване на недопустими критерии. Напротив. Съобразил е, че извършването на подбор е въпрос на работодателска преценка, като доказването му пред съда може да се извърши с всички доказателствени средства, но в случая след анализ на събраните доказателства е счел за необосновани оценките на комисията по подбора по заложените от работодателя критерии, което препятствало проверката за обективност на оценките им и обуславяло незаконосъобразност на извършения подбор. По изложените съображения не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване по тези въпроси с номера по изложението три и четири. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че какъвто и отговор да се даде на същите, не би се стигнало до промяна на крайния резултат по спора. Това е така защото, като самостоятелно основание, обуславящо извода на съда за липса на обективна оценка при извършването на подбора, съдът е преценил факта, свързан с образованието на служителката Г. Д. М.. При анализа на доказателствата и приетите в тази връзка за установени факти, посочени по-горе, съдът е приел, че изложеното е достатъчно основание да се приеме, че поставените оценки не са обективни, в обобщение - че подборът е незаконосъобразен. В заключение, - тъй като не са налице наведените от касатора общи и допълнителни основания по чл. 280 от ГПК, касационното обжалване не следва да се допуска и по четирите правни въпроса, изведени в изложението към касационната жалба, респ. – въззивното решение не следва да се допуска до касационен контрол. Предвид изхода разноски на касатора не се следват, а ответната страна не е претедирала присъждането на такива. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение