Решение № 4273 от 20.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 890/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от Общински съвет /ОбС/-Върбица, чрез процесуалния му представител адвокат Г. Гатев, срещу решение № 1791/15.12.2025 г., постановено по адм. дело № 393/2025 г. по описа на Административен съд /АС/-Шумен. Релевирани са доводи за неправилността на съдебния акт, като постановен при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснован и в противоречие с приложимия материален закон, по които се претендира отмяната му и постановяване на нов акт по съществото на спора, с който да бъде отхвърлена жалбата на О. Х. А. срещу решение № 1, взето по протокол № 30/31.07.2025 г. от същия общински съвет, и присъждане на направените по делото разноски, ведно с възражение за прекомерността на тези, направени от ответната страна. Ответникът - О. Х. А., чрез пълномощника си адвокат П. Недев, в писмен отговор и допълнителна молба по делото, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прави искане за присъждане на разноски за касационната инстанция по представен списък. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, приема касационната жалба, като подадена от легитимирано лице в законоустановения срок, за допустима, а разгледана по същество - за основателна, но по следните съображения: Производството пред АС-Шумен е образувано по жалбата на О. Х. А., срещу решение № 1, взето по протокол № 30/31.07.2025 г. от ОбС-Върбица, с което на лицето е отказано предоставяне за обезщетяване, на общински имот с идентификатор № 70398.202.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Сушина, община Върбица, с площ 4.801дка. За изясняване на спора от фактическа страна пред първата инстанция е събрана преписката по издаване на оспорения акт, в т.ч. административните дела, образувани по предходно подадени от О. А. и областен управител, жалби срещу сходни откази на общинския съвет, и завършващите ги съдебни актове, за периода, считано от 2022 г. до постановяване на оспореното пред настоящата инстанция съдебно решение. С последното, за четвърти пореден път е обявена нищожността на отказ на административния орган, да предостави за обезщетяване на физическото лице, предложения от началник Общинска служба "Земеделие" /ОСЗ/-Върбица, горепосочен имот от общинския поземлен фонд /ОПФ/. При постановяването на този резултат съдът приема от фактическа и правна страна най-общо следното: производството пред ОбС-Върбица по издаването на решение за определяне и на този имот /в землището на с. Сушина/, за обезщетяване на О. Х. А., е започнало през 2022 г. по предложение изх.№ РД-12-04-11/24.02.2022 г. на началника на ОСЗ-Върбица, с което е поискано предоставянето /заедно с още един имот, но в землището на с. Иваново/, на два незастроени имота - земи от общински поземлен фонд по чл. 19 ЗСПЗЗ, с оглед решение № 1/21.01.2022 г. на същата ОСЗ, с което на О. А. е определено право на обезщетение със земя или поименни компенсационни бонове, за имот с площ 5.047кв.м, ІІІ категория и имот с площ 0.225дка, V категория, в землището на с. Иваново, по реда за определяне на обезщетение на собственици "по чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ и във връзка с чл. 53б ЗКИР", обосновано с влязла в сила заповед № КД-14-71/01.07.2020 г. на изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър по чл. 53б, ал. 5, т. 2, вр. чл. 51, ал. 1 ЗКИР. Предвид това и подадено от физическото лице заявление за избор на обезщетяване с равностойна земеделска земя, е изготвено предложение на ОСЗ от 24.02.2022 г., внесено за разглеждане от кмета на общината, по което първоначално е постановено решение № 7, по протокол № 36/31.05.2022 г. на ОбС-Върбица, по т. 1 от което е предоставен за обезщетяване имота с площ от 0.670дка в землището на с. Иваново, а по т. 2 - е отказано предоставянето за обезщетяване на имота с идентификатор № 70398.202.2, с площ от 4,801 дка, в землището на с. Сушина, като на ОСЗ-Върбица е указано определяне наместо това на равностойно парично обезщетение съгласно чл.10б ЗСПЗЗ, и на лицензиран оценител е възложено изготвянето на пазарна оценка за определяне на справедливо парично обезщетение на собственика. Между страните липсва спор и видно от данните по делото, при обжалването от О. А. на това решение на ОбС по съдебен ред, в частта му по т. 2, с влязло в сила определение на АС-Шумен, постановено по адм. дело № 177/2022 г., жалбата е приета за недопустима за разглеждане, при което актът е влязъл в сила в тази му част. При съобразяването му от ОСЗ-Върбица, с нейно решение № 10-49/10.01.02023 г., издадено на посочено основание чл. 19, ал. 17 ППЗСПЗЗ, на О. А. е определено обезщетение с 2 897 броя поименни компенсационни бона на обща стойност 2 897лв. При обжалването му по съдебен ред, решението на ОСЗ, за определяне на размер на паричното обезщетение, е отменено като незаконосъобразно с решение № 129/04.08.2023 г. по гр. дело № 44/2023 г. на РС-Велики Преслав, включително по мотиви, с които извън предмета на повдигнатия пред него спор, този съд е приел, че ОбС-Върбица не е компетентен да определи обезщетение с поименни компенсационни бонове при наличието на обективна възможност за уважаване на искането за предоставяне на лицето в обезщетение на равностойна земеделска земя. Същевременно, видно от мотивите на решението на РС-Велики Преслав, съдебният състав е отменил обжалвания пред него акт на общинската служба по земеделие, с който е определено обезщетение с поименни компенсационни бонове, като издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели до неизясняване на обстоятелства, от значение за произнасянето по същество относно "реалното възстановяване на собствеността върху предложения съгласно чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, вр. чл. 53б ЗКИР от началника на ОСЗ, имот в землището на с. Сушина", и върнал преписката на ОСЗ за ново произнасяне, при съобразяване на дадените от него указания, свеждащи се включително до изтъкване на необходимост от излагането от сезирания с предложението на ОСЗ, ОбС /който не е страна по това дело/, на надлежни и адекватни мотиви, защо счита, че предложения за отстъпване в обезщетение имот не може да бъде предоставен на жалбоподателя независимо, че представлява земя по чл. 19 ЗСПЗЗ. В изпълнение на влязлото в сила решение, началникът на ОСЗ-Върбица внася в ОбС ново предложение - изх.№ РД-12-04-18/24.08.2023 г., за предоставяне на горепосочения имот от ОПФ /с идентификатор 70398.202.2/, в землището на с. Сушина, за обезщетяването на А., обосновавайки се с основанията по чл. 10б ЗСПЗЗ, § 27, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗСПЗЗ и чл. 53, ал. 6 ЗКИР /в приложимите им към този момент редакции/, като обяснява причините, по които предлага определянето на земя в землището на друго населено място на общината. Със заявлението, в изпълнение на изискването по чл. 45ж ППЗСПЗЗ, са приложени следните документи: копие от решението на РС-Велики Преслав; скица на ПИ 70398.202.2, в землището на с. Сушина, собственост на община Върбица; заповед № КД-14-72/01.07.2020 г. на изпълнителния директор на АГКК за одобряване на изменението в КККР на с. Иваново, по силата на което е намалена площта на имоти, собственост на О. А. /видно от приложените по делото документи, същите са закупени от него, от трети лица, по нотариален акт № 82, том VІІ, дело 3404/2011 г., на 12.08.2011 г./ и въз основа на която е определено и обезщетение от ОСЗ на посочено основание - чл. 10б ЗСПЗЗ и чл. 53б ЗКИР, с решението й от 21.01.2022 г.; заявлението на физическото лице за избор на начин на обезщетяване - вх.№ ПО-18-1/01.02.2022 г., с равностойна по качество и равна по площ земя, по възможност с имота, за който е отказано предоставянето му в обезщетение от ОбС; решение № 7, взето по протокол № 36/31.05.2022 г. на ОбС-Върбица, по което на лицето е определен в обезщетение само първия от поисканите за обезщетяване от ОСЗ имоти, но не и този в землището на с. Сушина/. Предложението е внесено за разглеждане и на заседание на общинския съвет, проведено четири месеца по-късно - на 06.12.2023 г., когато от колективния орган е взето решение № 12, по протокол № 4 от същата дата, с което отново е отказано предоставяне на поискания за обезщетяване имот, по съображения, че не са налице доказателства, че е осъществена хипотезата на чл. 10б ЗСПЗЗ за обезщетяване на собственик, площта на чиито имоти е засегната от изменение в границите на съществуваващи обекти - ниви в землището на с. Иваново, съгласно заповедта на изпълнителния директор на АГКК, постановена при условията на чл. 53б, ал. 5, т. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър. При оспорването на този акт от О. А., същият е отменен като незаконосъобразен с решение № 532/18.04.2024 г. постановено по адм. дело № 5/2024 г. на АС-Шумен, но по мотиви, основани на влязлото в сила решение на РС-Велики Преслав, с което е отменено решението на ОСЗ за обезщетяване на физическото лице с поименни компенсационни бонове, като е прието, че са налице отменителни основания по чл. 146 АПК, в това число - противоречие на акта с приложимия материален закон, по-конкретно - с разпоредбите на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, § 27, ал. 2, т. 1, 2 и 3 ПЗР ЗИД ЗСПЗЗ и целта им - обезщетяване на реституирани собственици. Обсъдени са заповедта по чл. 53б ЗКИР от 2020 г. и отменителното решение на РС-Велики Преслав, необосновано възприето от състава на АС-Шумен, като акт по смисъла на § 27, ал. 2, т. 2 ПЗР ЗИД ЗСПЗЗ и са изложени допълнителни съображения, основани на горепосочените законови разпоредби /без да е обоснована относимостта им в случая, който не попада в кръга на тези, свързани със земеделска реституция/, както и че предложението за обезщетяване е обосновано със заповедта на изпълнителния директор на АГКК, влязлото в сила решение на РС-Велики Преслав, и обстоятелството, че имотът, описан в предложението на ОСЗ, представлява земеделска земя, предназначена за обезщетяване на правоимащи лица в реституционно производство. Изтъкната е целта на § 27 ПЗР ЗИД ЗСПЗЗ - да бъдат обезщетени лицата, чиито права върху земеделски земи са възстановени по надлежен ред, и преписката е върната на органа за ново произнасяне, без обосноваване на приложимостта в случая на чл. 10б ЗСПЗЗ, в хипотезата на намалени площи на имоти, закупени от О. А. от трето физическо лице през 2011 г., поради допусната грешка в ККР. В резултат на това, административният съд определя искането на ОСЗ-Върбица като мотивирано и придружено с документите по чл. 45ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ, при наличие на предпоставките по чл. 10б ЗСПЗЗ, във връзка с § 27, ал. 2, едновременно по т. 1 и т. 2 ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ, за обезщетяване със земеделска земя от ОПФ, и връща преписката на общинския съвет за ново произнасяне, при съобразяване на дадените с решението задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Колективният административен орган още пет последователни пъти отказва да определи имот за обезщетяване на лицето, като постановените в тази връзка актове са оспорвани и прогласявани за нищожни поради противоречието им със съдебното решение постановено по адм. дело № 5/2024 г. на АС-Шумен, при условията на чл. 177 АПК, с актове, проследени в мотивите на обжалваното по реда на настоящото производство, първоинстанционно решение, което изключва необходимостта от възпроизвеждането им в мотивите на този акт. Последното, процесно по делото пред първата инстанция, решение, е № 1, взето по протокол № 30/31.07.2025 г. от ОбС-Върбица, след прогласяване на нищожността на обжалваното от О. А. решение на ОбС, с решение № 935/11.06.2025 г. по адм. дело № 154/2025 г. на АС-Шумен. Между страните липсва спор обаче, че междувременно, депозираното на основание чл. 45ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ искане от началника на ОСЗ-Върбица е върнато от кмета на общината, макар и година и седем месеца след изтичане на 14-дневния срок по чл. 19, ал. 11 ППЗСПЗ, след постановяване на решение № 532/18.04.2024 г. по адм. дело № 5/2024 г. на АС-Шумен и решение № 1309/08.10.2024 г. по адм. дело № 277/2024 г. на същия съд, за обявяване на нищожността на решение № 1, взето по протокол № 12/28.06.2024 г. на ОбС-Върбица - в хода на висящото съдебно производство по оспорването на решение № 9, взето по протокол № 25/27.02.2025 г. на колективния орган, след издаването на заповед № РД-15-34/14.02.2025 г. на областния управител за връщането за ново обсъждане на решение № 2, по протокол № 23, от заседание на общински съвет от 31.01.2025 г. Така отказът по процесното решение /обективиран в протокол № 30/31.07.2025 г./, е обоснован с нововъзникналото обстоятелство - връщането от кмета на общината с писмо от 10.04.2025 г. на искането на ОСЗ от 24.08.2023 г. при условията на чл. 19, ал. 11 ППЗСПЗЗ, и с това, че О. Х. А. не попада в кръга на лицата, които подлежат на обезщетяване, тъй като е придобил имотите, за намалената площ на които е поискано обезщетението, не в хода на реституционна процедура по ЗСПЗЗ, а след покупката им по нотариален акт от 2011 г. Вече беше посочено по-горе, че по делото липсва спор относно последното обстоятелство, което само по себе си обосновава необходимостта, констатирана и от ОбС-Върбица - ОСЗ-Земеделие да мотивира подаденото от нея предложение, като отчете факта, че хипотезата, свързана с намалената площ на имотите, закупени от О. А. през 2011 г., не осъществява никое от условията по чл. 10б ЗСПЗЗ, нито § 27, ал. 2 ПЗР ЗИД ЗСПЗЗ, а оттам - че е неприложим реда за обезщетяване със земя от общинския поземлен фонд. При липсата на данни дали актът на кмета на общината, постановен при условията на чл. 19, ал. 11 ППЗСПЗЗ /макар и много след изтичане на определения в текста инструктивен срок/, е атакуван от засегнатото от него физическо лице, необоснован е и извода на административния съд, че това обстоятелство е без значение за дължимата от него преценка относно законосъобразността на отказа на ОбС-Върбица. Наред с горното, в контекста на всичко изложено до тук, изцяло необосновано първата инстанция приема, че е налице отявлено противоречие на атакуваното решение на ОбС със задължителни указания, дадени по тълкуване и прилагане на закона с влезлите в сила, предходни съдебни решения, касаещи пряко или не, предмета на спора по образуваното пред него дело /в т.ч. решението на РС-Велики Преслав, постановено по жалба срещу акт на ОСЗ-Върбица, а не такъв на ОбС-Върбица, и решението по адм. дело № 5/2024 г. от АС-Шумен, с което са дадени указания за излагане на мотиви на постановения от ОбС-Върбица, отказ, при изтъкване на цели на реституционното производство, изцяло неотносими към процесната хипотеза/. Следва да се отбележи, че никое от тези решения няма характера на акт по смисъла на § 27, ал. 2, т. 2 ПЗР ЗСПЗЗ, още по-малко - дава основание да се приеме, че ответника в настоящото производство попада в кръга на собствениците на отнети земеделски земи, за които е приложим реда за реституция, в т.ч. за обезщетяване по чл. 10б ЗСПЗЗ, включително при намаляване на площта на възстановените им имоти в случаите по чл. 51, във връзка с чл. 53б ЗКИР. Оттам и дадените във връзка с тълкуването на законови разпоредби, твърде общи указания, основани на възприети в съдебната практика принципни положения, които не кореспондират с фактите по процесния случай, в който лицето е придобило имотите по силата на покупко-продажба от 2011 г., според настоящия състав не обосновават приложимостта спрямо тези имоти, за намалената им поради ЯФГ в ККР площ, на реда за обещетяване по чл. 10б ЗСПЗЗ. Този извод не се променя и при отчитане на правилото на чл. 53б, ал. 6 ЗКИР /в редакцията, приложима при постановяване на решение № 1/21.01.2022 г. на ОСЗ-Върбица по "преписка за обезщетяване № 10-49/10.12.2020 г., по заявление на О. А., обосновано със заповед № КД-14-71/01.07.2020 г. на изпълнителния директор на АГКК, издадена на основание чл. 53б, ал. 5, т. 2 вр. чл. 51, ал. 1 ЗКИР/, доколкото то урежда възможност за обезщетяване единствено на засегнати лица по реда на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, в кръга на които О. А. не попада, още повече при липсата на данни с последната заповед на изпълнителния директор на АГКК, да му е определен изрично начин за обезщетяване по този текст. Така, предвид липсата на обосновка за приложимостта на предприетия от ОСЗ ред за обезщетяване в процесния случай, правилно преписката е върната на органа по земеделска реституция за надлежно мотивиране на направеното предложение. С оглед гореизложеното, необосновани и неправилни са направените от първата инстанция изводи за противоречие на акта на ОбС-Върбица с влезлите в сила съдебни решения, с които по същество са дадени указания единствено за подробно обосноваване на постановени от този орган, предходни откази, в изпълнение на които, в това число в частите, по които са обсъдени целите на цитираните и тълкувани от съдебните състави, нормативни разпоредби, при връщането на преписката за ново произнасяне е постановен отново отказ за предоставяне на имот от ОПФ за обезщетение, поради липса на представени с предложението от ОСЗ документи, установяващи по категоричен начин, че лицето попада в кръга на подлежащите на обезщетяване по реда на чл. 10б ЗСПЗЗ засегнати лица, по смисъла на чл. 53б, ал. 6 ЗКИР /в редакцията на този текст преди изменението по ДВ бр. 95/2025 г./. При тези данни, съдът приема, че решението на първата инстанция като постановено при съществени нарушение на процесуални правила /от съда не са съобразени всички релевантни за спора данни/, необосновано и в противоречие с приложимия материален закон, следва да бъде отменено и наместо това да бъде постановен нов акт, с който да бъде отхвърлена жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство. При този изход от спора ответникът в настоящото производство следва да бъде осъден да заплати на Община Върбица направените за двете инстанции разноски, установени по приложените по делото документи, като 35.79 евро, заплатени за държавна такса пред касационната инстанция и 1 300лв /възлизащи на 664.68 евро/ - за адвокатска защита в първоинстанционното производство, или общо в размер на сумата от 700.47 евро. Водим от горното, настоящият състав на ВАС, четвърто отделение,