Определение № 60556 от 20.10.2021 г. на ВКС по т. д. № 21/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Подадена е касационна жалба от Национална здравноосигурителна каса-София срещу решение № 11907/25.08.2020г. по т.д. № 5350/2019г. на Софийски апелативен съд, с което след частична отмяна на решение № 1175/10.12.2018г. по т.д. № 2718/2018г. на СГС е осъден касаторът да заплати на УМБАЛСМП“Пирогов“ЕАД, [населено място] сумата 661 402 лв. – стойност на незаплатена „надлимитна“ болнична медицинска помощ по Договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки под № 22-2440/10.05.2017г. за периода май - септември 2017г., ведно със законната лихва върху сумата от 21.12.2018г. до окончателното изплащане на задължението, и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 94 817,83 лв. - мораторна лихва върху сумите, от които е формирана главницата, считано от падежа на всяка фактура до 19.12.2018г. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено в противоречие с материалния закон, при нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Излага, че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1-3 и ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът по касационната жалба УМБАЛСМП“Пирогов“ЕАД оспорва основателността на касационната жалба и изпълнението на основанията по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, констатира следното: Кaсационната жалба е редовна - подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да уважи предявените искове, въззивният съд е приел, че между страните е бил сключен договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, като е била извършена и отчетена от ищеца медицинска дейност, която надхвърля стойностите дефинирани в договора. Спори се дали се дължи на изпълнителя на болнична медицинска помощ, заплащане на реално извършените и отчетени от болницата на основание индивидуалния договор по чл.59, ал.1 ЗЗО дейности, които са в обхвата на тази помощ, в случаите когато стойността им е над нормативно и договорно определените стойности и надхвърля определената за съответното болнично заведение бюджетна рамка. САС е изложил съображения, че за болницата, като изпълнител на болнична медицинска помощ, не съществува правна възможност в рамките на гарантирания здравен пакет да откаже своевременно предоставяне на медицинска помощ на здравноосигурените лица, на каквото й да е основание, в това число и поради изчерпване на средствата от разпределените им лимитирани бюджети. Не на касата, а на здравноосигуреното лице е безусловно признато от закона право на свободен избор на изпълнител, съответно правото да получи своевременно медицинска помощ. В самия договор също не е предвидена възможност при изчерпване на предварително определените стойности, лечебното заведение да прекрати извършването на определените по договора дейности. С договора болницата, в качеството й на изпълнител, е поела задължението непрекъснато 24 часа да осигурява договорената болнична медицинска помощ, без да й е поставено ограничение на приема съобразно лимита на договорените средства и без да може да изисква заплащане или доплащане от здравно осигуреното лице за дейност - предмет на договора, с изключение на случаите изрично и изчерпателно изброени в т.10 на чл.5, между които обаче не е процесния. Освен това въззивната инстанция е съобразила, че определените обеми и стойности на изпълнителите на болнична медицинска помощ са прогнозни и е възможно да бъдат надхвърлени, без изпълнителят на помощта да може да влияе на това. Посочила е, че самият законодател в ЗЗО е заложил в бюджета на НЗОК резерв, средствата от който да се разходва за заплащане на непредвидени и неотложни разходи в случай на значителни отклонения от равномерното разходване на бюджетните средства - чл.25 и чл.26 ал.2 ЗЗО, в този смисъл е и чл.4 от Закона за бюджета на Националната здравно осигурителна каса за 2017 г./ЗБНЗОК за 2017 г./, като решенията за корекция на стойностите и използване на средствата от резерва са изцяло и единствено в компетенциите на НЗОК. Според САС делегираните бюджети, въведени от закона като задължителен финансов способ и принцип за финансиране на дейността в областта на болничната помощ, заплащана чрез системата на задължително здравно осигуряване, нямат за цел и не могат да прехвърлят финансовата тежест по опазване здравето на гражданите от държавата към изпълнителите на болнична помощ - търговски дружества, на които е забранено да извършват търговска дейност извън сферата на медицинско обслужване, както и да изискват заплащане от осигурените лица за дейности в обхвата на чл.45 ЗЗО. Даденото от съда тълкуване изхожда от целта на закона и основните начала на правото на Република България, гарантиращи на гражданите право на здравно осигуряване, достъпна медицинска помощ и безплатно ползване на медицинско обслужване, съгласно чл.52, ал.1 от Конституцията, съответно правото на своабоден достъп на осигурените лица до медицинска помощ чрез определен по вид, обхват и обем пакет от здравни дейности, както и свободен избор на изпълнител, сключил договор с районна здравноосигурителна каса, съгласно чл. 4, ал.1 от ЗЗО. Въззивната инстанция е приела, че целта на процесния договор, сключен на основание чл.59, ал.1 ЗЗО, е да гарантира посочените конституционни права на гражданите. Ето защо превишавайки установените лимити, според въззивния съд болницата не е допуснала неизпълнение на договора, още по - малко виновно, като не е надхвърлила обема на възложената й работа, тъй като не на касата, а на здравноосигуреното лице е безусловно признато от закона право на свободен избор на изпълнител, съответно правото да получи своевременно медицинска помощ. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът прави искане за допускане на касационно обжалване, като сочи следните правни въпроси: 1/Какъв е характерът на процесните договори за осъществяване и заплащане на медицинска дейност, сключени между изпълнителите на болнична медицинска помощ и НЗОК?; 2/ Дължи ли заплащане НЗОК за действително извършени и отчетени медицински дейности за процесния период, които надхвърлят договорените определени стойности в Приложение № 2 към договорите, сключени между изпълнителите на болнична медицинска помощ и НЗОК?; 3/ Следва ли въззивният съд да се съобрази безусловно с решение на КС№2/22.02.2007г. по к.д.№ 12/2006г., с което е прието, че правата на гражданите по чл.52 КРБ не са неограничени?; 4/ Следва ли въззивният съд да се произнесе по всички доводи и оплаквания във въззивната жалба, както и да съобрази вички лпредставени по делото доказателства? Първи и втори въпрос са въведени при позоваване на допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, трети въпрос– по чл.280, ал.1, т.2 ГПК и четвърти въпрос – по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Първите два въпроса не отговарят на допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Същите са обсъдени и разяснени с решение № 169/16.02.2021г. по т.д.№ 1916/2019г. на ВКС, II т.о., с което е прието, че здравноосигурените лица не са страна по НРД за медицинските дейности, нито по договора за приемане на обеми и цени на медицинската помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 ЗЗО. Те имат право на свободен достъп до медицинска помощ чрез определен по вид, обхват и обем пакет от здравни дейности, както и свободен избор на изпълнител, сключил договор с РЗОК /чл. 4, ал. 1 и чл. 35, т. 1 ЗЗО/, а НЗОК е длъжна да заплаща всички здравни дейности в обхвата на този пакет /чл. 45, ал. 1 ЗЗО/ на съответния изпълнител, предоставил медицинската помощ на здравноосигуреното лице. В случай, че общата стойност на извършените от всички изпълнители дейности не надхвърля бюджета на НЗОК за съответната година, включително резерва, предвиден в него, липсва основание да се откаже плащане на надлимитната дейност за съответния месец на конкретния изпълнител. Здравноосигурените лица не могат да бъдат лишени от предоставяне на медицинска помощ, в рамките на гарантирания от закона пакет болнична медицинска дейност и свободен избор на изпълнител на медицинска помощ, поради изчерпване на средствата от разпределените на изпълнителите лимитирани бюджети. Предвидените в договорите между РЗОК и изпълнителите стойности на медицинските дейности са прогнозни и не изключват заплащането на престираните от лечебното заведение медицински дейности по чл.45 ЗЗО при превишаване на месечния лимит. По трети въпрос следва да се има предвид, че цитираното решение на Конституционния съд е неотносимо към разрешения от въззивния съд правен спор, тъй като предмет на произнасяне в същото е конституционосъобразността на Закона за бюджета на НЗОК за 2006 г., който не урежда възникналото през 2017 г. правоотношение. Както е посочено в мотивите на самото конституционно решение, законът за бюджета на касата по същество е финансов план за разходване на средствата за всяка отделна година. Формална идентичност в съдържанието на разпоредби на ЗБНЗОК за 2007 г. и на ЗБНЗОК за 2017 г., макар касаторът да не се позовава и на такава, по начало не би била достатъчна, за да се приеме аналогична относимост на конституционното решение и в настоящата хипотеза. Четвърти въпрос също не изпълнява допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Въззивният съд подробно се е спрял на характера на подписания договор. Разгладал е и възражението за механизма за предоговаряне на месечните стойности, като е посочил, че ЗЗО е заложил в бюджета на НЗОК резерв, средствата от който да се разходва за заплащане на непредвидени и неотложни разходи в случай на значителни отклонения от равномерното разходване на бюджетните средства - чл.25 и чл.26 ал.2 ЗЗО, в който смисъл е и чл.4 от Закона за бюджета на Националната здравно осигурителна каса за 2017 г./ЗБНЗОК за 2017 г./, като решенията за корекция на стойностите и използване на средствата от резерва са изцяло и единствено в компетенциите на НЗОК. Несъгласието на касатора с изводите на решеващият състав насочва към излагане на оплаквания по правилността на въззивното решение, а не на правни въпроси по чл.280, ал.1 ГПК. По изложените съображения настоящият състав приема, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Ответникът по касационната жалба не е поискал присъждане на разноски за настоящата инстанция и не е ангажирал доказателства за извършени такива. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,