Определение № 1116 от 22.11.2023 г. на ВКС по т. д. № 2648/2022 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Аркус“ АД срещу въззивно решение № 563/04.08.2022 г. по в. т. д. № 669/2021 г. на Апелативен съд София, с което е обезсилено решение № 260 589/07.04.2021 г. по т. д. № 715/2020 г. на Софийски градски съд и прекратено производството по делото с предмет предявени от „Аркус“ АД срещу „КТБ“ АД /н./ и синдиците й А. Д. и К. М. искове с правно основание чл. 124, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 26, ал. 2, предл. 3 ЗЗД относно изявление за прихващане, извършено от „КТБ“ АД /н./, с вземане на „Аркус“ АД в размер на 661 300, 64 лв., включено под № 420 в частична сметка за разпределяне на налични суми, със задължения на същото дружество в размер на 408 835, 34 щ. д. с левова равностойност 724 288, 62 лв. по договор за гаранционна сделка, както и предявен в условия на евентуалност иск с правно основание чл. 59, ал. 5 ЗБН за установяване относителната недействителност на същото изявление за прихващане. В касационната жалба се сочат касационните основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа приложното поле на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Формулират се въпроси, които според касатора са включени в предмета на делото и са обусловили мотивите на въззивната инстанция по повод преценка за наличие на правен интерес от завеждане на иск с цел установяване нищожност на извършено от синдик на банка в несъстоятелност възражение за прихващане с вземане на кредитор, включено в одобрена сметка за разпределение на приети вземания. Сочи се противоречие с ТР № 8/2013 г. по т. д. № 1/2012 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 504/12.07.2011 г. по гр. д. № 603/2010 г., II г.о., решение № 256/11.06.2012 г. по гр. д. № 1154/2011 г., I г.о., решение № 352/14.10.2011 г. по гр. д. № 1301/2010 г. на ВКС. При изложените доводи в касационна жалба се формира искане за постановяване на акт, с който атакуваното решение бъде допуснато до касационен контрол и отменено като бъде постановено друго решение, с което да се уважат предявените от ищеца искове с присъждане на разноски. От ответниците по касация „КТБ“ АД /н./, А. Д. и К. М. е подаден съвместен отговор, с който се оспорва основателността на касационната жалба. Излагат се съображения за липса на основания въззивното решение да бъде допуснато до касационен контрол. Заявява се становище, че въззивното решение е правилно. Претендира се присъждане на разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт, поради което същата се явява процесуално допустима. Предмет на исковото производство са предявени от „Аркус“ АД срещу „КТБ“ АД /н./ и синдиците й А. Д. и К. М. искове с правно основание чл. 124, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 26, ал. 2, предл. 3 ЗЗД относно изявление за прихващане, извършено от синдиците на „КТБ“ АД /н./, с вземане на „Аркус“ АД в размер на 661 300, 64 лв., включено под № 420 в частична сметка за разпределяне на налични суми, със задължения на същото дружество в размер на 408 835, 34 щ. д. с левова равностойност 724 288, 62 лв. по договор за гаранционна сделка, както и предявен в условия на евентуалност иск с правно основание чл. 59, ал. 5 ЗБН за установяване относителната недействителност на същото изявление за прихващане. Първоинстанционният съд е отхвърлил претенциите. При подадена от ищеца въззивна жалба въззивният съд е преценил, че исковите претенции са недопустимо заведени и е обезсилил постановеното от Софийски градски съд решение, а като резултат от това е прекратил производството по делото. В мотивите на постановеното решение състав на Апелативен съд София е приел, че между страните е безспорно, че „Аркус“ АД е кредитор на „КТБ“ АД /н./ с прието вземане в размер 5 851 455, 56 лв. и поредност по чл. 94, т. 4 ЗБН, което е включено в частична сметка за разпределение по чл. 69, ал. 1 ЗБН под № 420 до размер на 646 746, 97 лв. Синдиците на „КТБ“ АД /н./ са отказали да изпълнят сметката в тази част, противопоставяйки изявление за прихващане изх. № 2780/16.09.2019 г. по регистъра на „КТБ“ АД /н./ с вземане в размер на 724 288, 62 лв. - левова равностойност на 408 835, 35 щатски долара, претендирано по договор за гаранционна сделка от 18.12.2003 г. Изхождайки от разбирането, че правният интерес е положителна процесуална предпоставка за съществуване правото на иск, за наличието на която съдът е длъжен да следи служебно, съставът на Апелативен съд София е приел, че за „Аркус“ АД липсва такъв. В мотивите на решението е посочил, че ищецът има право да получи плащане по одобрената частична сметка за разпределение, на което съответства задължението на синдиците да изпълнят същата. Защитата срещу неизпълнение на това законоустановено задължение следва да бъде реализирана чрез ангажиране на отговорността на синдиците, е не чрез предявените установителни искове. Отделно от това е взел предвид, че вземането на ищеца е придобило качеството безспорност, а одобрената частична сметка за разпределение - изпълнителна сила, поради което синдиците не могат да откажат да я изпълнят, освен в случаите на новонастъпили факти, каквито е счел, че не се твърдят в исковата молба. Преценявайки, че това би довело до заобикаляне на законоустановения ред за удовлетворяване на кредиторите на несъстоятелния длъжник, въззивният съд е посочил, че длъжникът и синдикът като негов законен представител, или като орган на несъстоятелността не са легитимирани да отправят изявления за прихващане, включително и в производството по ЗБН. Съдът е изразил становище, че поради заобикаляне на закона такова възражение би било нищожно по отношение на кредиторите на несъстоятелността на основание чл. 646, ал. 1, т. 1 ТЗ. За да направи този извод, съдът се е позовал на определение № 160 от 24.03.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 206/2021 г., II т. о., ТК. Като допълнителен аргумент за недопустимост на предявените искове въззивният съд е посочил правилото на чл. 637, ал. 6 ТЗ, приложимо съобразно указаното в разпоредбата на чл. 612, ал. 2 ТЗ, което не допуска след откриването на производство по несъстоятелност образуването на нови съдебни или арбитражни производства по имуществени граждански или търговски дела срещу длъжника, освен изрично посочените изключения. Предявените срещу длъжника и синдиците като негови представители искове с правно основание чл. 124 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, чл. 26, ал. 2, предл. трето ЗЗД, и евентуален иск с правно основание чл. 59, ал. 5 ЗБН не са сред изключенията, посочени в чл. 637, ал. 6, т. 1 - т. 3 ТЗ, поради което и съдебното производството, образувано въз основа на тях, се явява процесуално недопустимо. Въззивното решение следва да бъде селектирано за извършване на касационен контрол в приложение на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса „Има ли кредитор с прието вземане в производството по банкова несъстоятелност включено в сметка за разпределение правен интерес да предяви отрицателен установителен иск по общия ред срещу банка в несъстоятелност/синдика й, за да установи нищожността на противопоставено му във фазата на разпределение на осребрено имущество възражение за прихващане?“, уточнен съобразно разяснението, дадено в т. 1 от ТР № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Той е включен в предмета на делото и е обусловил решаващите изводи на въззивния съд да постанови решението си. Настоящият състав ще следва да извърши преценка дали постановеното от Апелативен съд София решение е в отклонение от задължителните постановки на ТР № 8/2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС, ТР № 1/2019 г. по тълк. д. № 1/2018 г. на ОСТК на ВКС, както и посочената от касатора практика, формирана по чл. 290 ГПК, а именно решение № 504/12.07.2011 г. по гр. д. № 603/2010 г. на II г.о., решение № 256/11.06.2012 г. по гр. д. № 1154/2011 г. на I г.о., решение № 352/14.10.2011 г. по гр. д. № 1301/2010 г. на I г.о., както и решение № 134/03.08.2017 г. по т. д. № 558/2016 г. на I т.о. По останалите въпроси, поставени в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК съдът ще се произнесе с акта си по същество. В приложение на чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът „Аркус“ АД следва да представи доказателства за платена държавна такса в размер на 14 485, 77 лв. С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС