Определение № 710 от 17.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 224/2012 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адвокат Д. Д. против въззивно решение на Софийски градски съд, ГО, Втори „Д” въззивен състав от 11.04.2011 г., постановено по гр. д. № 2008/2008 г. С обжалваното решение е оставено в сила решение на СРС, 62 с-в от 17.04.2008 г. по гр. д. № 25345/2007 г., с което е признато за незаконно уволнението на В. Г. С. от длъжността „пазач-невъоръжена охрана” при [фирма], [населено място] със заповед № 50/2.11.2007 г., считано от 4.11.2007 г., С. е възстановен на предишната работа и му е присъдено обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 776.10 лв. за периода от 5.11.2007 г. до 5.04.2006 г., ведно със законна лихва, считано от 9.11.2007 г. Въззивният съд е присъдил допълнително обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ от 1 086.84 лв. със законна лихва, считано от 9.11.2007 г. и разноски по делото. С изложение по допустимостта се поддържа, че с решението въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос за законността на наложеното дисциплинарно наказание, с оглед изискването за преценка по чл. 189 КТ, както и по процесуалноправния въпрос за задължението на съда в производство по спор за законност на дисциплинарното уволнение да извърши съдебен контрол относно това дали наказващия орган е изпълнил изискванията на чл. 189, ал. 1 КТ, решавани противоречиво от съдилищата н страната-касационно основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК /Р. № 460/17.06.2010 г. по гр. д. № 465/2009 г., ВКС, ІІІ г. о., не е приложено/, стигайки до извода, че наложеното дисциплинарно уволнение не е съобразено с критериите по чл. 189, ал. 1 КТ. Посочено е и основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с твърдение, че въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос за доказателствената стойност на събраните по делото писмени и гласни доказателства. За ответника по касация В. Г. С. е подаден писмен отговор на жалбата, приподписан от процесуалния му представител адвокат П.. Жалбата е оспорена като недопустима до касационно разглеждане и неоснователна. При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение констатира следното: В. С. е заемал длъжността „пазач-невъоръжена охрана” по силата на безсрочно трудово правоотношение с [фирма], [населено място]. Със заповед № 50, връчена на 4.11.2007 г. на С. е наложено дисциплинарно уволнение за повреда на мазилка и топлоизолация на северозападната фасада на сградата на [улица], за отсъствие от работното място на същия обект на 28.10.2007 г. между 12 и 16 часа и за присвояване на инструктажните книги на дружеството. Въззивният съд след обсъждане на гласни доказателства и единична и тройна съдебно-технически експертизи е приел, че не е доказано по делото нарушенията да са извършени. По отношение на първото нарушение е посочил, че дори да се приеме, че работникът го е извършил евентуалната имуществена вреда е на незначителна стойност /260 лв. по заключение на тройната експертиза/ и е счел, че налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание не е съобразено с чл. 189, ал. 1 КТ. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Липсват правни въпроси по смисъла на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК. Изложени са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост на съдебното решение, съставляващи касационни основания за отмяна на решението поради неправилност по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, които не са относими към предварителното производство по селекция на жалбите. По изложените съображения Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение