Определение № 60423 от 29.06.2021 г. на ВКС по т. д. № 558/2018 г.

Производството е образувано по касационни жалби на всяка от страните - синдиците на „КТБ„ АД / в несъстоятелност / и „ Аркус „ АД, против решение № 2309/09.11.2017 г. по т.д.№ 3541/2017 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 831/02.05.2017 г. по т.д.№ 3147/2017 г. на Софийски градски съд. С потвърденото решение са отхвърлени предявените от синдиците на „КТБ„ АД /в несъстоятелност / искове, с правно основание чл.59 ал.5 ЗБН, за обявяване за относително недействителни спрямо кредиторите на несъстоятелността на банката, извършени от ответника „Аркус„ АД 12 бр. прихващания, с изявления в периода 22.07.2014 г. – 30.10.2014 г., индивидуализирани в диспозитива на решението, както и са уважени предявените от синдиците на „КТБ„ АД /н./ искове, с правно основание чл.59 ал.3 ЗБН, като са обявени за относително недействителни по отношение кредиторите на несъстоятелността на банката, същите тези прихващания. С определение № 194/05.11.2020 г. по настоящото дело, производството е спряно до приключването на конституционно дело № 9 / 2020 г. на Конституционния съд на Република България. С оглед приемането и обявяването на решение № 8/27.05.2021 г. по конст.дело № 9/2020 г. на Конституционния съд на Република България /обн. ДВ, бр.48 от дата 08.06.2021 г./, на основание чл.230 ал.1 ГПК производството следва да бъде възобновено от фазата на производство по чл.288 ГПК. Касаторът - ищец - синдиците на „ КТБ „ АД / н./ - обжалва въззивното решението в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното, за отхвърляне на исковете, с правно основание чл.59 ал.5 ЗБН. Оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон, предвид възприетата за приложима от въззивния съд, досежно преценката на действителността на атакуваните с иска прихващания, разпоредба на чл.59 ал.5 ЗБН, в редакцията й, обн. с ДВ бр.105/29.12.2011 г., като с оглед съдържанието й и разбирането си за вложения в понятието „длъжник„ / „ прихващане извършено от длъжника„ / смисъл, съдът е счел, че процесните прихващания не попадат в обхвата на предвидените от приложимата разпоредба. Според касатора, приложима е редакцията на нормата, съгласно изменението й, обн.ДВ бр.98/28.11.2014 г. - момента, към който се е породило преобразуващото право на кредиторите на несъстоятелността – за предявяване на иск по чл.59 ал.5 ЗБН – с откриване на производството по несъстоятелност на „КТБ„ АД - 22.04.2015 г.. В подкрепа на тезата си излага обстойни съображения. В евентуалност поддържа довода, че под „длъжник„, в редакцията на чл.59 ал.5 ЗБН, приета за приложима от съда, не следва да се разбира длъжника в несъстоятелност / банката /, като съобразим автор на материалноправните изявления за прихващане, а длъжниците на банката. Ответникът – „ Аркус„ АД – оспорва въззивното решение, в частта му, с която са уважени предявените искове с правно основание чл.59 ал.3 ЗБН. Счита, че същото е недопустимо, тъй като с исковата молба са били предявени единствено искове с правно основание чл.59 ал.5 ЗБН, а въз основа на незаявени със същата обстоятелства, относими към искове с правно основание чл. 59 ал.3 ГПК, с допълнителната искова молба е предявено евентуално разглеждане на такива. Страната счита, че се касае за недопустимо последващо обективно съединяване на искове, тъй като всеки от тях – по ал.3 и съответно ал.5 на чл.59 ЗБН – се основава на различни обстоятелства / хипотезиси на правните норми / и цели различни правни последици - обявяване на относителна недействителност, съответно прогласяване на нищожност на прихващанията – като е различен и вида на всеки от исковете конститутивен, съответно установителен. В евентуалност са обосновани касационни доводи за неправилност на въззивното решение, концентрирани до неправилно приложение на материалния закон, като резултат от неправилното му тълкуване досежно смисъла на визираното в разпоредбата на чл.59 ал.3 ЗБН - „знание за неплатежоспособност„. Според страната, процесът на установяване на собствения капитал на банката / предвид приетото основание за неплатежоспособност на конкретната банка / се извършва от квесторите на банката, под контрола на БНБ и докато този процес не е приключил и не са съставени и оповестени финансови и надзорни отчети на КТБ, съобразно изискванията на пруденциалния надзор, не може да се изисква и / или очаква от което и да било трето лице само да установява действителната стойност на собствения капитал на банката, т.е. дали същата е неплатежоспособна или не. Страната акцентира на обстоятелството, че преди обявяване на решението на БНБ за отнемане на банковия лиценз на 06.11.2014 г., третите лица не са разполагали с никакви инструменти или официални източници на информация за иззвършване на обективна проверка относно компонентите на собствения капитал на банката, за да могал да преценят дали същият отговаря на изискванията за капиталова адекватност и останалите надзорни изисквания на БНБ. Сочи се и необоснованост на въззивното решение, предвид приравняване състоянието „ опасност от неплатежоспособност „ / легално понятие, определено в закона със съответни предпоставки и правни последици /, знание за което съдът е съобразил за уважаване на исковете, със състоянието „ неплатежоспособност „ / друго легално понятие. Необоснованост страната съзира и в обстоятелството, че знанието за спрели плащания от банката не би могло да обоснове знание за неплатежоспособността й в конкретната хипотеза, обявена на основание чл. 36 ал.2 т.2 ЗКИ, а не на основание т.1 на същата разпоредба – поради отрицателна стойност на собствения й капитал. Изразява несъгласие и с използваното от въззивния съд понятие „ средностатистически гражданин”, доколкото от мотивите на съдебния акт е неустановимо откъде се извежда. Всяка от страните оспорва касационната жалба на противната, вкл. обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, с обстойни доводи, които настоящият състав съобразява при произнасянето си. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационните жалби са подадени в срока по чл.283 ГПК, от легитимирани да обжалват страни и са насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното: За да отхвърли уважените от първоинстанционния съд искове с правно основание чл.59 ал.5 ЗБН - за прогласяване относително недействителни, спрямо кредиторите на несъстоятелността на банката, извършените от „Аркус„ АД 12 бр. прихващания на вземания, придобити по договори за цесия, със задължения на дружеството към банката, по сключени договори за кредит, извършени с материалноправни изявления в периода 22.07.2014 г. -. 30.10.2014 г., въззивният съд е отрекъл за приложима редакцията на чл.59 ал.5 ЗБН - в съответствие с изменението й, обнародвано в ДВ бр.98 /28.11.2014 г., като редакция, действаща към момента на откриване производството по несъстоятелност на „КТБ„ АД – 22.04.2015 г., към който момент възниква, според ищеца потестативното право на иск по чл.59 ал.5 ЗБН, като е приел за приложима редакцията на чл.59 ал.5 ЗБН, обн. ДВ бр. 105/29.12.2011 г., тъй като всяко от материалноправните изявления за прихващане е достигнало до адресата си предходно на влизането й в сила. Тълкувайки понятието „ длъжник „ / „ прихващане извършено от длъжника „ / в хипотезиса на чл.59 ал.5 ЗБН, в приетата за относима редакция, съдът е приел, че законодателят е визирал несъстоятелния длъжник / банката /, не и длъжници на банката в несъстоятелност, какъвто се явява и ответника. Така е приел, че атакуваните прихващания не попадат в обхвата на визираните от чл.59 ал.5 ЗБН, в редакцията й обн. ДВ бр. 105/29.12.2011 г.. За да уважи предявените искове, с правно основание чл.59 ал.3 ЗБН, с качество на евентуални, въззивният съд е счел, че под „ знание за неплатежоспособност „, по смисъла на чл.59 ал.3 ЗБН, не следва да се счита знание за предпоставките за неплатежоспособност, съгласно чл. 36 ал.2 т.1 или т.2 от ЗБН, в частност – че собственият капитал на банката е отрицателна величина, каквото е основанието за последващо отнемане на лицензията на „КТБ” АД за банкова дейност, а представата на средностатистическия гражданин за неплатежоспособност, като знание за спиране плащанията към кредитори, т.е. за неизпълнение на изискуеми задължения на банката. В този смисъл предпоставките за „ опасност от неплатежоспособност „, като основание за поставяне банката под специален надзор, се припокриват с предпоставките за неплатежоспособност, обосноваващи знание на средностатистическия гражданин за опасност от неплатежоспособност, изводима от спиране на плащанията към кредиторите. Това знание въззивният съд е обосновал с публичното оповестяване на актовете на БНБ за поставяне на „ КТБ „ АД под специален надзор, като мярка по чл.115 ал.1 ЗКИ, налагана в случаи на опасност от неплатежоспособност, респ. за удължаване срока на тази мярка с 3 месеца, които решения на БНБ са обявени в търговския регистър съответно на 23.06.2014 г. и 18.09.2014 г.. В изложението по чл.280 ГПК, синдиците на „КТБ„ АД /н./ формулират следните въпроси: 1/ Какъв е характера на нормата на чл.59 ал.5 ЗБН – материалноправна или процесуалноправна и ако е материалноправна преурежда ли правоотношения, възникнали преди изменението й / обн. ДВ бр.98/28.11.2014 г.?; 2/ С предявяване на иск за обявяване за недействителни по отношение кредиторите на несъстоятелността на „КТБ„ АД / в несъстоятелност / на извършени от кредитополучатели на банката прихващания, оспорва ли се действителността на извършеното прихващане, въз основа на приета след изявлението за неговото извършване правна норма и извършва ли се преуреждане на възникналото поради прихващането правоотношение ?; 3/ Към кой момент следва да се извърши преценка за относителната недействителност на извършените прихващания, по реда на чл.59 ал.5 ЗБН – към момента на тяхното извършване, когато банката не е била обявена в несъстоятелност или към момента на обявяването й в несъстоятелност, който за „КТБ„ АД е 22.04.2015 г.?; 4/ Коя е приложимата правна норма при извършване на преценката за относителната недействителност на извършените прихващания, по реда на чл.59 ал.5 ЗБН – тази в редакцията й към момента на тяхното извършване или тази, в редакцията й към момента на обявяването в несъстоятелност на „КТБ„ АД, когато за нейните кредитори възниква потестативното право да искат обявяването на тяхната недействителност ? – всички въпроси са обосновавани в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК – от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Поддържа се и очевидна неправилност на въззивния акт обоснована с неправилността на извода на съда относно приложимата към спора редакция на чл.59 ал.5 ЗБН. На практика всеки от въпросите, частично дублиращи се, в същността си цели отговор за приложимата към преценката за относителна недействителност на прихващанията редакция на нормата на чл.59 ал.5 ЗБН, като са формулирани в съответствие с поддържаните от всяка от страните по спора обстоятелства, от значение за обосноваване на нейната теза. Доколкото четвъртият въпрос противопоставя поддържаните от всяка от страните тези, относно приложимата редакция на чл.59 ал.5 ЗБН, същият следва да се приеме като обобщаващ предходните и удовлетворяващ общия селективен критерий по чл.280 ГПК – отговор на същия, в подкрепа на тезата за приложимост на редакцията към момента на извършване на материалноправните изявления за прихващане, ведно с достигането им до адресата, е даден от въззивния съд и предопределил правния резултат по спора. Понастоящем, обаче, с оглед междувременното постановяване на решение № 8/27.05.2021 г. по конст.дело № 9/2020 г.на Конституционния съд на Република България, не се явява обоснован допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Макар обосновавайки противоконституционност на различни от чл.59 ал.5 ЗБН разпоредби, за прогласяване на тяхната противоконституционност и конкретно на пар. 8 от ПЗР на ЗИД на ЗБН / обн. ДВ бр. 22 от 2018 г. /, пряко относим към приложението на чл.59 ал.5 ЗБН, цялостната логика на постановеното конституционно решение почива на принципната приложимост на нормата, в сила към момента на сделките или действията, визирани в хипотезиса й, на които законът придава правно значение именно като правопораждащи за потестативното право на кредиторите на несъстоятелната банка. Според тезата на ищеца, самото потестативно право е част от хипотезиса, а не от диспозицията на правната норма, което води до юридически абсурд. Освен когато е обусловено от изключителен обществен интерес, обратното действие на правните норми, точно защото засяга в е ч е възникнали, при друго съдържание на приложимия към тях закон, правоотношения, е отречено, като конфронтиращо с принципите на правната сигурност и правната предвидимост. Ако би била споделима тезата на синдиците на „КТБ„ АД /н./ - за приложимост на редакцията на закона ,действащ към момента на възникване на потестативното право на иск по чл.59 ал.5 ЗБН, с обявяване неплатежоспособността на банката и откриване на производство по несъстоятелност, би се явило лишено от смисъл самото въвеждане на противоконституционната разпоредба на пар.8 от ПЗР на ЗИД на ЗБН, което само по себе си свидетелства, че не това е позицията на самия законодател. В тази връзка настоящият състав напълно споделя обстойните съображения на „Аркус„ ООД, в обосноваване несъстоятелността на поддържаната от ищеца теза, които не намира за нужно да преповтаря. В изложението по чл.284 ал.3 ГПК касаторът „Аркус” АД формулира следните въпроси: 1/ Допустимо ли е, в отклонение от правилата за изменение на иска по чл.214 ГПК, такова изменение, при което след завеждане на исковата молба,в която чрез основанието и петитума на иска е индивидиуализирано спорното право, ищецът пристъпва към едновременно изменение на основанието и петитума, т.е. предявява нов иск ? – въпросът е обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, с цитирана практика на състави на ВКС, по приложението на чл.214 ГПК; 2/ Допустимо ли е състоянието на неплатежоспособност на банка да се решава от лица, различни от БНБ ? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК, поради противоречие на въззивното решение с Решение № 6/14.06.2016 г. по к.д.№ 1/2016 г. на Конституционния съд на Република България; 3/ Искът по чл.59 ал.3 ЗБН идентичен ли е по основание и петитум с иска по чл.59 ал.5 ЗБН / в редакцията до и след изменението с ДВ бр. 98 от 2014 г. ? ;4/ Какъв е вида на иска по чл.59 ал.3 ЗБН, респ. на иска по чл.59 ал.5 ЗБН, по отношение вида на търсената защита - установителен или конститутивен и допустимо ли е изменение на първоначално предявен иск по чл. 59 ал.5 ЗБН в иск по чл.59 ал.3 ЗБН ? – двата въпроса обосновавани в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, с позоваване на повтарящо се, погрешно според касатора, тълкуване на вида на законово уредената защита в двата текста, в решения на низходящите съдебни инстанции / приложение № 3 към изложението /; 5/ Поставянето на банка под специален надзор поради опасност от неплатежоспособност, по реда на чл.115 ал.1 ЗКИ и налагането на оздравителни мерки по чл.116 ал.1 т.2 и т.3 ЗКИ как се съотнася с предпоставката „ знание за настъпила неплатежоспособност „ по смисъла на чл.59 ал.3 ЗБН ? ;6/ Какво е съдържанието на основанието знание за „настъпила неплатежоспособност „ на банка, по смисъла на чл.59 ал.3 ЗБН – легалната дефиниция по чл. 36 ал.2 т.1 и т.2 и ал.3 ЗКИ / в редакцията към ДВ бр. 94 от 2010 г. / или „ разбирането на средностатистическия гражданин за неплатежоспособност” ? 7/ Какво е съдържанието на понятието „ настъпила неплатежоспособност” по смисъла на чл.59 ал.3 ЗБН и следва ли да бъдат обективирани кумулативно два факта – фактическа неплатежоспособност на банката и публичното огласяване на това състояние от компетентния за това орган / съда по несъстоятелността / ? ;8/ Доколкото съгласно ЗКИ и приложимото европейско законодателство т. нар. „ пруденциален надзор „ върху банковата дейност, част от който е и надзорът върху платежоспособността на банковата институция, съобразно изискванията на Регламент / ЕС / № 575/2013 г. на ЕП и на Съвета, Директива 2013/36/ ЕС на ЕП и Съвета и Директива 2014/59/ЕС на ЕП и Съвета, е изключително правомощие на Централната банка, субективната преценка на едно трето лице, частноправен субект, което е различно от БНБ, релевантна ли е по въпроса дали една банкова институция е неплатежоспособна ?; 9/ Допустимо ли е преди обявяването на неплатежоспособността на „КТБ” АД от съда по несъстоятелността и преди отнемането на банковия лиценз от БНБ, да се приеме за вярно, че неплатежоспособността на банката вече е настъпила, защото тя е поставена под специален надзор ?; 10/ По време на действие на наложени от Централната банка оздравителни мерки по чл.116 ал.2 т.2 и т.3 от ЗКИ, поради опасност от неплатежоспособност в хипотезата на чл.115 ал.2 т. 2 и т.3 ЗКИ, може ли да се приеме, че по отношение на частноправните субекти действа презумпция за знание за настъпила неплатежоспособност?; 11/ „Спиране на плащанията„, като оздравителна мярка ,избрана за подходяща от БНБ, релевантна ли е към предпоставката „ знание за настъпила неплатежоспособност„, съгласно чл.59 ал.3 ЗБН ? - въпроси 5 -11 вкл. са обосновавани в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, с поддържано за неправилно от касатора тълкуване на чл.59 ал.3 ЗБН, в решения на низходящи съдебни инстанции / приложение № 3 към изложението /. Касаторът се позовава и на очевидна неправилност на въззивното решение, поради необоснованост, която мотивира с отказ на въззивния съд да приложи императивни материалноправни норми, съдържащи легални дефиниции за „неплатежоспособност„ и „опасност от неплатежоспособност”, замествайки ги с неизводимо от съображенията му понятие – „разбиране на средностатистическия гражданин„. Очевидна неправилност, предвид необоснованост, касаторът съзира и в приравняването на състоянието „опасност от неплатежоспособност„ с това на „неплатежоспособност„, както и предвид пълно несъответствие между правните изводи и установената по спора фактическа обстановка. Явната необоснованост, според касатора, произтича и от това, че при отнет лиценз на банката на основанието по чл. 36 ал.2 т.2 ЗКИ / отрицателна стойност на собствения капитал /, а не поради спиране на плащанията, в нарушение на логическите и опитни правила съдът е възприел за релевантни факти, относими към състоянието „спиране на плащанията„. Въпроси 1,3 и 4 са относими към довода за недопустимост на въззивното решение, в частта по предявени искове с правно основание чл. 59 ал.3 ЗБН, каквито ответникът отрича да са били надлежно изначално предявени от ищеца, а са последващо недопустимо обективно съединени, като евентуални спрямо предявените по чл. 59 ал.5 ЗБН, в нарушение на чл.214 ГПК. За недопустимостта на съдебното решение настоящата инстанция следи служебно и без необходимост от формулиране на въпрос и обосноваване на допълнителен селективен критерий за допускане на касационното обжалване. За целта се съобрази следното: В исковата молба, извън формално упоменатата правна квалификация по чл.59 ал.5 ЗБН, с която съдът не е длъжен да се съобрази, синдиците на „КТБ„ АД са изложили обстоятелства относно основанието, от което произтичат задълженията на ответника към банката и относно извършените прихващания - цесиите на вземания на кредитори на банката в полза на ответника и съобщенията за същите по чл.99 ал.3 ЗЗД, изявления за прихващане от ответника, с данни за достигането им до банката – длъжник. Изрично е възпроизведен петитум, в съответствие с чл.59 ал.5 ЗБН и хипотезиса на правната норма, относими към който са прихващания, независимо от момента на възникване на двете вземания, но извършени след началната дата на неплатежоспособността, в случая съвпадаща с датата на поставяне на банката под специален надзор. В допълнителната искова молба ищецът сочи, че „искът би могъл да се квалифицира и като такъв по чл.59 ал.3 ЗБН„, като ответникът към момента на придобиване на вземанията е знаел, че е настъпила неплатежоспособност или че е поискано откриване на производство по несъстоятелност на банката. Позовал се е на оборима презумпция за знание. С определение № 4318/08.08.2016 г. по т.д. № 3147/2016 г. на Софийски градски съд, е приел, че с допълнителната искова молба са наведени нови факти – относими към иск,с различно правно основание - чл.59 ал. 3 ЗБН, поддържан наред с вече предявения на основание чл. 59 ал.5 ЗБН. Позовавайки се на чл. 372 ал.2 изр. второ ГПК съдът е приел за допустимо изменението на иска, с прибавянето на ново основание за недействителност, след като петитумът остава непроменен. Изрично е констатирал, че изменението не би затруднило защитата на ответника по делото. Ответникът се защитава с доводи, че изменението засяга както основанието на иска, така и петитума, тъй като двете разпоредби уреждат различен вид процесуална защита – с конститутивен / по чл.59 ал.3 ЗБН /, съответно с установителен / по чл.59 ал.5 ЗБН иск. При това, уважаването на иск по чл.59 ал.3 ЗБН предпоставя обявяване за относително недействителни прихващанията в пълния им размер, а уважаването на този по чл. 59 ал.5 ЗБН – до размера на вземането, което кредиторът би получил при разпределение на осребреното имущество. Въззивният съд не е споделил тези аргументи, считайки че всяка от разпоредбите урежда защита чрез конститутивен иск – обявяване на относително недействителни спрямо кредиторите на несъстоятелността на банката действия и сделки, като допълването на обстоятелствената част на иска с нови факти, относими към въведеното ново правно основание, не предпоставя недопустимо последващо съединяване на искове, съгласно чл.214 ал.1 ГПК. Няма спор, че с допълнителната искова молба са въведени нови факти, обуславящи различно правно основание от това на исковете по чл.59 ал.5 ЗБН. Несъстоятелен е довода за различна по вид защита –независимо от формулирането на всяка от разпоредбите, изрична и ясна е волята на законодателя за ограничаване последиците на недействителността до кредиторите на несъстоятелната банка, каквито не биха били последиците на абсолютната нищожност, действаща erga omnes. Не се касае и за различни петитуми, предвид допустимото ограничаване последиците на относителната недействителност до определен размер на вземанията, по иска с правно основание чл.59 ал.5 ЗБН, след като разпоредбата не изключва обявяване на относителна недействителност на прихващанията и в пълния им размер, който хипотетично би могъл да се припада на кредитора при разпределение на осребреното имущество. Определянето на относително недействителната част от прихващането, в хипотезата на чл.59 ал.5 ЗБН, предпоставя единствено допълнително съобразяване с факти, относими към основанието на иска. Правилни са съображенията на въззивния съд, основани и на актуални постановки в правната теория и непротиворечивата съдебна практика на ВКС, че добавянето на нови основания на претенцията / вкл. с позоваване на нови, различни от първоначално заявените обстоятелства /, без промяна в предмета на исканата защита, респ. петитума на първоначално предявените искове, предпоставя допустимо изменение на първоначалните искове - така реш.№ 473/01.06.2010 год. по гр.д.№ 1537/2009 год. на ІV г.о. на ВКС, макар постановено по приложението на чл.116 ал.1 ГПК / отм./, което настоящата инстанция намира актуално и спрямо разпоредбата на чл. 214 ал.1 ГПК, предвид идентичността им, извън въведените различни срокове за предявяване на изменението. Вкл. по арг. от разпоредбите на чл. 119 ал.1 ГПК / отм./ и чл. 103 ал.2 ГПК / отм. /, идентични с чл. 211 ал.1 ГПК и чл. 210 ал.2 ГПК, досежно уредени в тях процесуални възможности, извън различието в сроковете за упражняването им, с цитираното решение е прието, че при промяна единствено в основанието или петитума на първоначалния иск, изменението - въвеждането, вкл. в кумулативност, евентуалност и алтернативност с първоначално предявения, на нов иск, различен само по основание или само по петитум, е допустимо изменение на иска по смисъла на чл. 116 ал.1 ГПК / отм. /, щом и съдът е преценил, че по този начин не се затруднява защитата на ответника, което му определение не подлежи и на инстанционен съдебен контрол. Споделянето на тази концепция и при действието на ГПК, в сила от 1 март 2008 год., е заявено и в реш. № 228/19.08.2013 год. по гр.д.№ 1219/2012 год. на ІV г.о. ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК и в опр. № 366/12.09.2012 год. по ч.гр.д.№ 221/2012 год. на ІІ г.о. на ВКС, постановено по реда на чл. 274 ал.3 ГПК. Прибавянето на ново основание към първоначалното, в качеството на процесуална възможност за ищеца, упражнима в производството по търговски спорове до изтичане срока за подаване на допълнителна искова молба / спазен в случая /, подлежаща на преценка за допустимост с оглед възможността да бъде затруднена защитата на ответника, не съставлява недопустимо последващо обективно съединяване на искове, тъй като не се касае за различни и по основание и по петитум искове. Настоящият състав напълно споделя коментираната съдебна практика, като кореспондираща в най-голяма степен с възможността за бърза и ефикасна защита, в съответствие с действителното правно положение, но без затруднения за противната страна, като резултат от осъществяването й в по-пълен и адекватен на правния интерес на ищеца обхват. Следователно, не е налице основание за допускане на касационното обжалване, поради вероятна недопустимост на въззивното решение. Вторият формулиран въпрос не удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, тъй като не е обусловил решаващ извод на въззивния съд. Не е вменено в тежест на страната, като субект, различен от Централната банка, установяването на неплатежоспособност на ищеца, по смисъла на ЗКИ, а разпоредбата на чл.59 ал.3 ЗБН е тълкувана, като визираща състояние, различно от неплатежоспособност - опасност от такава – знанието за което е достатъчно да обоснове тази предпоставка от хипотезиса на нормата. Въпроси от 5 до 11 по същество възпроизвеждат различни аспекти от защитата на ответника, в обосноваване несъстоятелност на възприетата от въззивния съд концепция, относно смисъла на предпоставката „ знание за неплатежоспособност „ в чл.59 ал.3 ГПК. По същество същите могат да се сведат до въпроса: Какво следва да се разбира под понятието „ знание за неплатежоспособност „ в хипотезиса на чл.59 ал.3 ЗБН ? Отговорът му по необходимост би предпоставил и отговор на въпроса - Допустимо ли е, предвид специалната регламентация на състоянието на банкова неплатежоспособност, предпоставките за установяването й и специалната уредба на производството по несъстоятелност на банка – в ЗКИ и ЗБН - „знание за неплатежоспособност„, по смисъла на чл.59 ал.3 ЗБН, да се обоснове със знание за решението на УС на БНБ, за поставяне на съответната банка под специален надзор ? – с което обстоятелство въззивния съд е обосновал знание в конкретния случай. Въпросът удовлетворява общия селективен критерий, тъй като отговор на същия е предпоставил решаващ мотив за уважаване на исковете по чл.59 ал.3 ЗБН. Предвид постановени, последващо на подаването на касационната жалба, решения по реда на чл. 290 ГПК – по т.д.№ 1920/ 2018 г. на настоящия състав и по т.д.№ 3109/2018 г. на ІІ т.о., т.д.№ 1721/19 г. на ІІ т.о., т.д.№ 751/2019 г. на І т.о., т.д.№ 3089/2018 г. на ІІ т.о. на ВКС – в отговор на така поставения въпрос, с които въззивното решение конфронтира, се явява обоснован и допълнителния селективен критерий за допускане на касационното обжалване. Не може да бъде споделен довода за очевидна неправилност на въззивния акт по всяка от касационните жалби. Съгласно утвърдената практика по приложението на това основание за допускане на касационното обжалване, очевидната неправилност следва да е изводима от мотивите, без да е необходим анализ на доказателствата и осъществените процесуални действия. По същество доводите на всяка от страните се основават на неправилно тълкуване на чл.59 ал.3 ЗБН, отговор за което е възможен само след осъществимо от настоящата инстанция тълкуване на правната норма, съобразявайки, но и независимо от мотивите на въззивното решение, предвид което и касационното обжалване следва да се допусне по правен въпрос, относим към тълкуването на нормата. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение