Определение № 812 от 06.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1318/2011 г.
ВКСIV гражданско отделение06.07.2012 г.докладчик Албена Бонева
Диспозитив
ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение № 807/30.05.2011 г. на Пловдивския окръжен съд, постановено по гр.д. № 909/2011 г. УКАЗВА на [фирма], София в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер на 150 лв., в противен случай касационното производство ще бъде прекратено. При изпълнение в срок, делото да се докладва за насрочване. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от [фирма], София срещу въззивно решение № 807/30.05.2011 г. на Пловдивския окръжен съд, постановено по гр.д. № 909/2011 г. Излага доводи за противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Насрещната страна Б. Н. Н. не е отговорил в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Предявени са искове с правно осн. чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ. Въззивният съд, като отменил решението на първостепенния Асеновградски районен съд, е уважил претенциите. За да постанови този резултат, съдът установил, че Б. Н. е уволнен на основание чл. 329, т. 9 КТ. Поставен е въпроса дали съдът следва да установява в исковия процес дали определена работа е подходяща за изпълняване от служителя с оглед здравословното му състояние, както и подлежи ли на инцидентна проверка преценката в тази връзка, дадена от ТЕЛК и НЕЛК. Разрешението в обжалвания съдебен акт противоречи на тълкуването, дадено по чл. 291 ГПК в Р-266-2010-III ГО ВКС по гр.д. № 814/2009 г., което е основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Процесуалноправните въпрос за доказателствената сила на частните документи и с какви доказателствени средства се установява от работодателя наличието на определени от него места за заемане от трудоустроени работници и служители, са от значение за постановения по делото резултат, а също и за точното приложение на закона, както и за развитие на правото. В заключение, въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване. . Мотивиран от горното, съдът
Цитирани разпоредби
9- чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК
- чл. 280, ал. 1 ГПК
- чл. 283 ГПК
- чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК
- чл. 287, ал. 1 ГПК
- чл. 291 ГПК
- чл. 329, т. 9 КТ
- чл. 284, ал. 1
- чл. 344, ал. 1, т. 1