Определение № 161 от 08.04.2021 г. на ВКС по т. д. № 207/2021 г.

Производство по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна жалба на лицата, осъществяващи функциите синдик на „Корпоративна търговска банка" АД /н./, срещу определение № 1839/20.08.2020 г. по в. ч. д. № 2298/2020 г. на Апелативен съд София, в частта, с която е потвърдено определение № 2363/26.05.2020 г. по т. д. № 705/2020 г. на Софийски градски съд за спиране на производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване на това по т. д. № 6301/2015 г. на Софийски градски съд. Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила - неправилно съставът на Апелативен съд София е констатирал наличие на преюдициалност между двете дела на Софийски градски съд /СГС/. Поддържа, че връзката на преюдициалност е по повод допустимостта на заведения по т. д. № 705/2020 г. на СГС иск, но не и за неговата правилност. Счита, че не е налице пречка за паралелно разглеждане на двете производства. Даденото от Апелативен съд София разрешение е в противоречие с Тълкувателно решение № 8/07.05.2014 г. по т. д. № 8/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Моли атакуваното определение да бъде отменено и върнато на СГС за продължаване на процесуалните действия. Като релевантен за допускане на касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК сочи следния въпрос: „Налице ли е връзка на преюдициалност между две дела, образувани с цел обявяване за относително недействително спрямо кредиторите на масата на несъстоятелността на търговска банка в открито производство по несъстоятелност на извършени от длъжник на несъстоятелната банка прихващания, които прихващания са оспорени на различни правни основания - по предявени искове с правно основание чл. 59, ал. 5 от Закона за банковата несъстоятелност /ЗБН/ в едно производство и по искове с правно основание чл. 59, ал. 3 от ЗБН по друго производство, уважаването на които искове би довело до една и съща последица - относителна недействителност на извършените прихващания, но при установяване на различни елементи на фактическия състав на всяко едно от основанията? В случай, че такава връзка е налице, кое от делата се явява обуславящо и кое обусловено?" Касаторът обосновава достъп до проверка за законосъобразност с разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК - за точно прилагане на закона и развитие на правото. Отделно твърди наличие на очевидна неправилност. Ответникът по частната касационна жалба „Елит Петрол" АД е депозирал отговор, в който оспорва основателността на искането за допускане на касационен контрол. Твърди, че поставеният от частния касатор въпрос не попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК. Счита, че атакуваният въззивен съдебен акт е правилен. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното: Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана да обжалва страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима. Първоинстанционното дело е образувано по предявен от лицата, осъществяващи функциите синдик на „Корпоративна търговска банка" АД /н./, иск с правно основание чл. 59, ал. 3 ЗБН срещу „Елит Петрол" АД. В същото време е предявен и иск по чл. 59, ал. 5 ЗБН срещу същия ответник, който е предмет на т. д. № 6301/2015 г. на СГС. За да потвърди първоинстанционния акт, въззивният съд е съобразил, че предявените искове и по двете дела касаят извършени от ответника „Елит Петрол" АД прихващания с изявления вх. № 10556/03.11.2014г., № 10253/31.10.2014г. (дублиращо се с изявление за прихващане с вх. № 10399/31.10.2014г.), № 10257/31.10.2014г. (дублиращо се с изявление за прихващане с вх. № 10391/31.10.2014г.), № 10406/31.10.2014г., № 11136/05.11.2014г., № 11153/05.11.2014г. № 10893/04.11.2014г., № 11226/06.11.2014г., № 11227/06.11.2014г., № 11150/05.11.2014г., № 10946/05.11.2014г. № 10949/05.11.2014г., № 11146/05.11.2014г., № 11321/06.11.2014г. и № 11318/06.11.2014г., всички по описа на "КТБ" АД. Изложил е правни изводи, че при евентуално уважаване с влязло в сила решение на иска по първото във времево отношение дело би се постигнало попълване масата на несъстоятелността в същата степен, както и при евентуално уважаване на иска, предмет на делото, производството по което е спряно. С оглед на това е приел, че постановяването на решение за уважаване на иска по чл. 59, ал. 5 ЗБН по т. д. № 6301/2015 г. би лишило от правен интерес поддържане на иска по чл. 59, ал. 3 ЗБН по т. д. № 705/2020 г. Позовал се е на практика на ВКС, обективирана в определение № 35/21.01.2020 г. по ч. т. д. № 3002/2018 г. по описа на ВКС, II т.о. Настоящият състав на ВКС намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на постановеното от Апелативен съд София определение. С оглед тежестта на релевирания порок, следва първо да бъде обсъдено наличието на основание за директен достъп до касация, регламентирано в чл. 280, ал. 2, предл. III ГПК. Фактическият състав, визиран в нормата, предпоставя обосноваване от касатора на порок във въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на извършените процесуални действия от съда и страните. Такива пороци на съдебното решение са приложение на закона в противоположен смисъл, решаване на делото въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма, нарушаване правилата на формалната логика, нарушения на императивна материалноправна норма, на основополагащи за производството процесуални правила. Такива пороци на съдебен акт не са обосновани от касатора, а и не се констатират от настоящата инстанция при запознаване със съдържанието на атакуваното определение. Съгласно задължителните постановки в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, които са приложими и в производството по чл. 274, ал. 3 ГПК, допускането на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е включен в предмета на делото, обусловил решаващата правна воля на съда и от значение за изхода на делото, но не и за правилността на обжалвания съдебен акт, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Формулираният от касатора процесуалноправен въпрос не удовлетворява общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК, разяснен в цитираното тълкувателно решение, тъй като отговорът му предпоставя извършване на преценка за правилност на въззивния съдебен акт на основанията по чл. 281, т. 3 ГПК, които са различни от тези по чл. 280 ГПК. Във всички случаи формулирането на правен въпрос, който е общо важим и стои извън конкретиката на спора, е първото необходимо условие за позитивна селекция на частната касационна жалба. С оглед задължителните указания на т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС въпросите по правилността на атакувания съдебен акт подлежат на обсъждане едва след допускане на касационното обжалване. Липсата на формулиран въпрос, който да удовлетворява основния селективен критерий за достъп до касация изключва необходимостта от преценка налице ли е въведеният допълнителен селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Само за пълнота следва да се посочи, че, с оглед естеството си, обусловен от осъществяването на конкретни факти, поставеният въпрос не може да получи еднозначен отговор, важим за всички случаи на спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Отделно, разпоредбата е ясна и не се нуждае от тълкуване. Не е обоснована и нуждата от изоставяне на формираната по приложението й задължителна и казуална съдебна практика на касационната инстанция. Допълнителният селективен критерий се явява посочен формално. С тези мотиви и на основание чл. 274, ал. 3 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС