Определение № 434 от 18.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 335/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК и е образувано по касационна жалба вх. № 4126/10.12.2019 г. на Д. И. Т. от [населено място] срещу въззивно решение № 4626/24.10.2019 г. по в. гр. д. № 497/2019 г. на Благоевградски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 125/09.05.2019 г. по гр. д. № 913/2018 г. на Петрички районен съд, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателката против Профилирана гимназия „Пейо К. Яворов” искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 - 3 КТ. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение и се иска неговата отмяна. Поддържа се, че са допуснати съществени процесуални нарушения във връзка с преценката на доказателствата по делото. Оспорва се решаващият извод на окръжния съд, че в случая са налице всички предпоставки на чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение. Поддържа се, че заключението на ТЕЛК за наличие на противопоказания за изпълняване на длъжността „хигиенист“ не касае ищцата, тъй като реално заеманата от нея длъжност била „прислужник-чистач“. Сочи се още, че ищцата никога не е подписвала трудов договор или допълнително споразумение, отговарящи на изискванията за форма на чл. 62 КТ, и така да е била преназначена на длъжността „хигиенист“. Не било обсъдено възражението на страната за направено от работодателя извънсъдебно признание на обстоятелството, че заеманата от Т. длъжност „прислужник-чистач“ е била определена за трудоустроени лица. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа основанието за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите: 1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички възражения и доводи на страните, допустими и относими към предмета на спора, фактите, на които се основават, и доказателствата за тях, и съдържащите се в тях извънсъдебни признания на страната по отношение на относими спора факти?; 2. При липса на сключен договор или допълнително споразумение по трудов договор, с който страните да уговорят промяна на първоначално заета длъжност от работника с преминаване на друга, може ли този факт на преназначаването му да се установява от записвания в трудова книжка, подписана длъжностна характеристика и други документи от работника?; 3. Може ли валидно да се прекрати трудов договор на работник от длъжност, за която няма валидни подписани в изискуема форма по чл. 62 КТ писмени документи? Поддържа се още, че решението е очевидно неправилно (основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК). В срока за отговор ПГ „Пейо К. Яворов”, чрез пълномощника си адв. Я. Я., поддържа становище за липса на основания за допускането на касационно обжалване, както и за неоснователност на касационната жалба. За да се произнесе по искането за допускане на касационно обжалване, ВКС взе предвид следното: Въззивният съд в приел за установено, че от 2001 г. ищцата е рботила в ПГ „Пейо К. Яворов”, първоначално на длъжността „прислужничка“, а по силата на допълнително споразумение № РД-10-423/01.07.2015 г. - на длъжността „чистачка“. От 01.01.2017 г. е заемалата длъжността „чистач/хигиенист”, като на 09.01.2018 г. ѝ е била връчена срещу подпис длъжностна характеристика за длъжността. С експертно решение № 1088-056/13.04.2018 г. на Първи състав на ТЕЛК при МБАЛ - Благоевград, влязло в сила на 14.05.2018 г., Т. е била преосвидетелствана с 50% трайно намалена работоспособност, с диагноза фиброза на черния дроб, първична билярна цироза, варицес езофаги гр.I., като инвалидността била първоначално установена през 2003 г. Експертната комисия е определила, че здравословното състояние на ищцата не ѝ позволява да изпълнява заеманата длъжност „хигиенистка” поради следните противопоказания - психофизическо пренапрежение, простудни фактори, тежък физически труд, удължен работен ден, вдигане на тежко. Във връзка с посоченото решение на ТЕЛК работодателят изискал становище от службата по трудова медицина, която е приела, че ищцата не може да изпълнява длъжността „хигиенист“ за посочения в решението период до 01.04.2020 г. Със заповед № РД-10-703/18.06.2018г. на директора на ПГ „Пейо К. Яворов”, връчена на ищцата на 18.06.2019 г. при условията на отказ, трудовото правоотношение е било прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ. В мотивите на заповедта е посочено, че прекратяването се извършва на основание експертно решение № 1088-056/13.04.2018 г., издадено от Първи състав на ТЕЛК към МБАЛ - Благоевград, тъй като лицето е с намалена трудоспособност 50% и според комисията здравословното му състояние не позволява да работи като хигиенист; че в ПГ „Пейо К. Яворов” съществуват следните работни места за трудоустроени лица с намалена работоспособност – едно работно място на длъжност „портиер” и едно работно място на длъжност „педагогически специалист – учител”, които места са заети, като професионалната квалификация и образованието на лицето не позволяват то да работи като педагогически специалист. Установено е, че със заповед № РД-10-356/24.01.2018 г. на ПГ „Пейо К. Яворов” са определени общо три места за трудоустроени и за лица с намалена трудоспособност: невъоръжена охрана – едно работно място, учител – две работни места, като едното работно място за учител е заето от И. Д. – учител по история и цивилизация, а длъжността невъоръжена охрана (портиер) - от Д. К. (трета група инвалид, със срок пожизнен, освидетелстван от ТЕЛК на 22.05.1991 г.). При тези данни, въззивният съд е приел, че работодателят законосъобразно е прекратил трудовото правоотношение на основание чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ, доколкото ищцата е с намалена работоспособност 50%, здравословното ѝ състояние не позволява да работи на процесната длъжност и липсата на друга, подходяща за здравословното ѝ състояние работа. За неотносими са приети представените по делото предходни експертни решения на ТЕЛК, доколкото наличието на елементите от фактическия състав на чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ се установява към момента на издаване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение и предходни или последващи решения на ТЕЛК не следва да бъдат вземани предвид, а в случая е налице валидно към датата на прекратяване на трудовото правоотношение експертно решение на ТЕЛК, с което по надлежния ред са удостоверени двете предпоставки на медицинския критерий (намалена работоспособност 50% и невъзможност за изпълнение на възложената работа). Прието е, че реално упражняваната от ищцата функция съответства на описаната в длъжностната характеристика за длъжността „чистач/хигиенист“, изпълнението на която длъжност е определено като противопоказно за ищцата от ТЕЛК. За неоснователни са приети доводите, че работодателят е следвало да предложи длъжност, която счита за подходяща и която към момента на уволнението е била заета от друг трудоустроен работник, тъй като за работодателя не е налице задължение да прекратява трудово правоотношение с трето лице, за да обезпечи освобождаването на длъжността. При тези решаващи изводи на въззивния съд и предвид същността на правния спор между страните, настоящият състав на ВКС счита, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. Формулираните въпроси са неотносими, доколкото са поставени под условие, съобразно становището на ищцата, че тя е била уволнена от друга длъжност, която не е заемала. Според нея длъжността „хигиенист” е била друга длъжност, различна от длъжността„чистач”, а за новата работа тя не е дала съгласие да я изпълнява, откъдето според нея, предписанието на ТЕЛК, че не може да изпълнява длъжността „хигиенист”, не се отнася за ищцата. Становището и обаче по тълкуване на понятието „промяна на трудова функция” не е съобразено с практиката на ВКС. Трудовата функция не е наименованието на длъжността, а сбора от типичните, съществените за длъжността права и задължения. Съгласно решение по гр.д. 166/09г. на ІV ГО и решение по гр.д. 776/09г. на ІV ГО трудовата функция включва съдържанието на задълженията по трудовия договор, което се определя от посочването в трудовия договор на естеството на работата. В случая въззивният съд в съответствие с практиката на ВКС е приел, че работодателят е променил само наименованието на длъжността от „чистач” на „чистач- хигиенист”, съгласно промените в Националната класификация на професиите и длъжностите, но не е била променена трудовата функция, откъдето е прието за неоснователно възражението на ищцата, че е уволнена от друга длъжност, която не е заемала. При това положение въпросите на ищцата във връзка с правните последици от едностранна промяна на трудовата функция са неотносими и нямат значение за изхода на спора. Освен това въззивният съд се е произнесъл по основанията за незаконосъобразност, въведени от ищцата, обсъдил е доказателствата и посочил кои факти приема за установени, като се е мотивирал. Не се установява формално логическо противоречие между обсъдените доказателства и направените фактически изводи, не е налице и правно- логическо противоречие между приетите за установени факти и тяхната квалификация, респективно приложената правна норма. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение: