Определение № 590 от 13.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1885/2013 г.

ВКСIII гражданско отделение13.05.2013 г.

Диспозитив

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 6462 от 4.10.2012 г.по гр.дело № 4201/2012 г. на Софийски градски съд. Указва на Агенция” Митници”, [населено място] в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 176 лв. След представяне на доказателства за внесена държавна такса делото да се докладва на председателя на ІІІ гр.отделение за насрочване в открито съдебно заседание. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Агенция “Митници”, [населено място], подадена чрез юрисконсулт И. Ю. срещу въззивно решение № 6462 от 4.10.2012 г.по гр.дело № 4201/2012 г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение от 22.11.2011г. по гр.дело № 35125/2011 г. на Софийски районен съд в частта, с която предявените от К. Д. Г. срещу Агенция “Митници”, [населено място] иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ е отхвърлен за разликата над 1523.85 лв. до претендирания размер от 2400 лв. и иска по чл.86 ЗЗД, както и в частта с която е осъден да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 63.20 лв. и Агенция “Митници”, [населено място] е осъдена да заплати допълнително сумата 876.15 лв., представляваща парично обезщетение за времето от 18.11.2011 г. до 26.01.2012 г., на основание чл.344, ал.1,т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ, ведно със законната лихва считано от 11.08.2011 г. до окончателното изплащане на сумата и е потвърдено в частта, с която е призната за незаконна и отменена заповедта, с която е прекратено трудовото правоотношение с Г., същият е възстановен на заеманата до уволнението длъжност и агенцията е осъдена да му заплати на основание чл.225, ал.1 КТ сумата 1523.85 лв., обезщетение за оставане без работа, поради незаконното уволнение, ведно със законната лихва. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправните въпроси: срочен ли е трудов договор, сключен по Национална програма “Старт на кариерата” и как следва да бъде прекратен такъв договор, с изтичане на срока за изпитване от 6 месеца или с изтичането на уговорения срок от 9 месеца и какъв по вид е трудовия договор сключван с кандидатстващите по Национална програма “Старт на кариерата” с оглед неговото времетраене. Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. В писмен отговор на касационната жалба ответникът К. Д. Г., чрез процесуалния си представител-адвокат Г. С. изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, тъй като поставените материалноправни въпроси намират своите отговори еднозначно и непротиворечиво в разпоредбите на КТ, съдебната практика и теорията на трудовото право. По същество поддържа, че обжалваното решение е правилно. Претендира присъждане на направените разноски за касационното производство. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима. С обжалваното решение Софийски градски съд е потвърдил решението на първоинстанционния съд, с което предявените от К. Г. искове за отмяна като незаконна на заповедта, с която трудовото му правоотношение с ответната агенция е прекратено на основание чл.325, т.3 КТ, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ са уважени, и е уважил изцяло иска по чл.225, ал.1 КТ. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че уволнението е незаконно, тъй като трудовото правоотношение е възникнало като срочно по см. на чл.68, ал.1, т.1 КТ и като не е прекратено при изтичане на шестмесечния срок за изпитване се е трансформирало в безсрочно. Изложил е съображения, че в случая не намира приложение разпоредбата на чл.68, ал.1, т.3 КТ, тъй като длъжността на която е назначен ищецът “младши експерт” и извършваната от него трудова функция не е нито сезонна, нито краткотрайна. Договарянето на 9 месечен срок според съда не е съобразено с изискването на чл. 70, ал.1 КТ и тази неяснота още при възникване на трудовото правоотношение е причина да се издаде незаконосъобразна заповед. Поставените в изложението материалноправни въпроси- срочен ли е трудов договор, сключен по Национална програма “Старт на кариерата” и как следва да бъде прекратен такъв договор, с изтичане на срока за изпитване от 6 месеца или с изтичането на уговорения срок от 9 месеца и какъв по вид е трудовия договор сключван с кандидатстващите по Национална програма “Старт на кариерата” с оглед неговото времетраене са от значение за изхода. По тези въпроси няма съдебна практика. Това обуславя касационното обжалване на въззивното решение да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. З ГПК. На жалбоподателя следва да бъде указано да представи в едноседмичен срок от получаване на съобщението доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 176 лв. Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІ г.о.

Цитирани разпоредби

12