Определение № 450 от 01.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2006/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Топлофикация София“ ЕАД, [населено място], подадена чрез юрисконсулт Б. А., срещу въззивно решение № 580 от 06.02.2023 г. по в.гр.д. № 12325/2022 г. на Софийския градски съд, с което е отменено решение № 10635 от 03.10.2022 г. по гр.д. № 12993/2022 г. на Софийския районен съд и вместо това са уважени предявените от И. И. Ж. обективно съединени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ. Отменено е като незаконосъобразно уволнението на ищцата, възстановена е на заеманата преди уволнението длъжност, и са ѝ присъдени обезщетения в размер на 2080 лв. за оставането ѝ без работа поради незаконното уволнение за периода от 11.01.2022 г. до 13.02.2022 г., ведно със законната лихва от 11.03.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, и в размер на 5000 лв. за времето, през което е работила на по-нископлатена работа поради незаконното уволнение за периода от 14.02.2022 г. до 11.07.2022 год., ведно със законната лихва от 11.03.2022 г. до окончателното изплащане на сумата. В касационната жалба е изразено становище за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Ответницата по касационната жалба И. И. Ж., със съдебен адрес – [населено място], в срока по чл. 287 ГПК е депозирала писмен отговор чрез адвокат С. Х., с който се оспорва допустимостта по подадената жалба, а по същество и основателността ѝ. Претендира се присъждане на деловодни разноски, за което е представен договор за правна защита и съдействие.

Въззивният съд е приел, че против ответното дружество „Топлофикация София“ ЕАД са предявени обективно съединени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ за признаване на уволнението на ищцата И. И. Ж. за незаконно и отмяната на заповед № 12/10.01.2022 г., с която трудовото ѝ правоотношение е прекратено, за възстановяването ѝ на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за времето, през което е останала без работа, поради уволнението за периода от 11.01.2022 г. до 13.02.2022 г., както и обезщетение за времето, през което ищцата е работела на по-нископлатена работа за периода от 14.02.2022 г. до 11.07.2022 г., ведно със законната лихва върху присъдените суми. Установено е, че страните по делото са били в трудово правоотношение, по силата на което ищцата е заемала длъжността „Експерт, изкупуване на енергийни обекти“ в дирекция „Инвестиционна и ремонтна дейност“, отдел „Развитие на топлопреносната мрежа и присъединяване на нови клиенти“, като същото е било прекратено със заповед № 12/10.01.2022 г. на изпълнителния директор на ответното дружество на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. второ КТ поради съкращаване в щата, считано от датата, следваща датата на връчване на заповедта. Заповедта е връчена на ищеца на 10.01.2022 г. при условията на отказ, удостоверен с подписите на двама свидетели, поради което е прието, че трудовото правоотношение между страните е прекратено, считано от 11.01.2022 г. Като неоснователно е отхвърлено твърдението, че процесната заповед е немотивирана, тъй като съдът е приел, че същата отговаря на изискванията на мотивираност и в нея е посочено ясно и точно основанието за прекратяване на трудовия договор на ищцата. По отношение на твърдението за незаконосъобразност на уволнението, поради невръчване на предизвестие, съдът е посочил, че липсата на писмено предизвестие не може да бъде самостоятелно основание за незаконност на уволнението по отношение на всички състави по чл. 328, ал. 1 КТ. То няма значение за закоността на уволненията по чл. 328, ал. 1 КТ, а за евентуална отговорност на работодателя за обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ, за което е цитирана съдебна практика на ВКС. От събраните по делото доказателства - протокол № 49 от заседанието на управителния съвет на ответното дружество на 18.11.2021 г. и длъжностни разписания на персонала към 17.11.2021 г. и към 15.12.2021 г. – е установено, че е налице решение за съкращение на щата, взето от компетентния орган на дружеството, утвърдено е ново щатно разписание, отразяващо съкращението на щата, предхождащо датата на уволнението на ищцата. Съкращаването в щата обаче е фиктивно, тъй като при съпоставка на двете щатни разписания е установено наличието на новосъздадената длъжност „Специалист благоустройство на мрежата“ в отдел „Развитие на ТПМ и АС и кадастрално обслужване“ в дирекция „Инвестиционна и ремонтна дейност“, чиито съществени функции и задължения са като на заеманата от ищеца длъжност, но с променено длъжностното наименование. Основните трудови задължения, както и изискванията за заемане и за двете длъжности, съвпадат, а добавените допълнителни задължения за новосъздадената длъжност във връзка с геодезическите дейности по топлопреносната мрежа не са определящи за характера и съдържанието на работата, те са помощни и свързани с техническата документация за изкупуване на енергийни обекти от ответното дружество, каквато е била работата и на ищцата преди уволнението. Йерархичното място в структурата на предприятието на двете длъжности също е еднакво - подчинени са пряко на ръководителя на отдела. Като допълнителен мотив тази насока, съдът е преценил на основание чл. 175 ГПК и признанието на работодателя - ответника, направено в отговора на исковата молба, че новата длъжност е със същите трудови функции и е налице само промяна в наименованието на длъжността. Във връзка с предявения иск за обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ съдът е отчел приетото по делото заключение за съдебно-счетоводната експертиза за размера на претендираните от ищцата обезщетения за оставане без работа поради незаконно уволнение, и обезщетение за времето, през което ищцата е работила на по-нископлатена работа, но съобразно диспозитивното начало исковете са уважени в предявения от ищцата размер.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят е формулирал следните въпроси на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, за които твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в ТР № 5 от 26.10.2021 г. по тълк.д. № 5/2019 г. на ОСГК, ВКС, както и че са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:

1. „В хипотезата на вътрешна реорганизация на предприятието, при която се предвижда сливане на длъжности чрез съкращаване на щатните бройки на сливащите се длъжности и откриване на необходимите щатни бройки за новосъздадената длъжност, за да преминат всички служители на нея, законосъобразно ли е да се прекрати трудовото правоотношение на работниците и служителите, които отказват да подпишат допълнително споразумение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. второ КТ, като се има предвид разпоредбата на чл. 119, ал. 1 КТ?“.

2. „Длъжен ли е работодателят да предложи изменение на трудовото правоотношение и ако да – как следва да се тълкува отказът на работника или служителя да го приеме?“.

3. „В случай че не е законосъобразно прекратяването на трудовото правоотношение на това основание, кое е приложимото основание в хипотеза аналогична на гореизложената?“.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение № 580 от 06.02.2023 г. по в.гр.д. № 12325/2022 г. на Софийския градски съд, поради следните съображения:

За да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение, на първо място съдът следва да се е произнесъл по същество по формулираните от касатора въпроси, така че същите да са обусловили волята му при постановяване на обжалваното решение. Съгласно даденото в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Формулираният въпрос трябва да е от значение за изхода на конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.

И трите въпроса, формулирани от касатора в изложението, не могат да обусловят допускането на касационно обжалване, тъй като не са относими към решаващите изводи на съда. За да уважи предявените искове, въззивната инстанция е приела, че съкращаването на щата на длъжността, заемана от ищцата, е фиктивно, тъй като трудовите ѝ функции са запазени с променено длъжностно наименование. Наличието или не на вътрешна реорганизация в случая е без правно значение, защото според ТР № 5 от 26.10.2021 г. по тълк.д. № 5/2019 г. на ОСГК, ВКС вътрешната реорганизация не е основание за прекратяване на трудовия договор. Въззивният съд не се е произнасял по поставените въпроси, същите не са предмет на спора между страните и съответно не са разглеждани в производството пред въззивната инстанция. Доколкото въпросите не покриват общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК не следва да се прави преценка за наличието на някоя от допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и/или т. 3 ГПК.

Съобразно изхода на спора на ответницата по касационната жалба следва да се присъдят 1000 лв. деловодни разноски за касационното производство, съобразно представения договор за правна защита и съдействие от 20.04.2023 г.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на III г. о.