Решение № 419 от 17.08.2010 г. на ВКС по гр. д. № 575/2009 г.
ВКСIV гражданско отделение17.08.2010 г.докладчик т Жанета Найденова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решението на Бургаския окръжен съд от 19.12.2008 г. по гр. д. № 363/2008 г.
Мотиви
Решение № 419 от 17.08.2010 г. на ВКС по гр. д. № 575/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Жанета Найденова Производството е по чл. 290 ГПК. Върховният касационен съд тричленен състав на четвърто гражданско отделение по настоящето гр. д. № 575/2009 г. е допуснал на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, касационно обжалване на решението на Бургаския окръжен съд от 19.12.2008 г. по гр. д. № 363/2008 г., с което е "оставено в сила решение № 68/17.03.2008 г. по гр. д. № 1812/2007 г...в обжалваната част". А тази част за касационния жалбоподател "Л"АД е била за следното: 1.в частта в която районният съд отменил заповед № 32 от 26.04.2007 г. на председателя на Управителния съвет на "Л" АД, с която на В. Й. М. било наложено дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение" 2., в частта в която бил осъден да заплати на В. Й. М. 180 лева, представляващи удържана част от трудовото му възнаграждение, 3.в частта в която било признато за незаконно уволнението на В. Й. М., извършено със заповед № 19 от 27 април 2007 г. на председателя на Управителния съвет с която му било наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и уволнението е било отменено, 4.в частта в която В. Й. М. е бил възстановен на заеманата от преди уволнението длъжност "главен инженер на производство "Н" в "Л" АД, 5.в частта в която "Л" АД е било осъдено да заплати на В. Й. М. сумата 1 695.38 лева-обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за времето през което е бил без работа поради незаконното уволнение, както и сумите: 1 567.67 лева- частично удържано обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ и сумата 1 626.67 лева представляваща направени по делото разноски. С определението си ВКС е приел, че при разрешаването на материалноправния въпрос за индивидуализиране в заповедта за дисциплинарно наказание от обективна и субективна страна нарушението на работника или служителя съществувала противоречива практика и че освен приетото в решението на Бургаския окръжен съд, съществувало друго-решение № 3 от 29.01.2009 г. по гр. д. № 333/2008 г. на Бургаския окръжен съд, с което била приета обратна фактическа обстановка-че в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание на друг работник макар че имало съображения за вината му около предизвикания пожар в пещ-101 в инсталация АД на 6.04.2007г, след като пред съда не била установена пряката причинна връзка с поведението на длъжностното наказано лице, заповедта била незаконна. а. Върховният касационен съд провери изложените в касационната жалба оплаквания за неправилност на постановеното от Бургаския окръжен съд, решение, поради допуснати нарушения на материалния закон и като необосновано-отменителни основания по чл. 293, ал. 2 ГПК и прие следното: Оплакванията са неоснователни. Фактическата обстановка по делото е била правилно установена: след представяне на Авариен протокол № 5 от 23.04.2007 г. на Комисията назначена със заповед № ЗОД 0170/11.04.2007г, в който бил направен пълен анализ на причините за запалването на пещ П-101 на Ад-4 в "Л" АД на главния инженер на производство в "Н"-инж. В. Й. М. със заповед № 32 от 26.04.2007 г. било наложено наказание "предупреждение за уволнение". Заповедта била "За допуснати нарушения на трудовата дисциплина, изразени в: Установени пропуски при обезпечаване надеждността на оборудването в цех "АБД" и цех "ПХ", предизвикали авария-пожар на пещ П-101 в инсталация АД-4 на 6.04.2007 г., изразяващо се в: Неизпълнение на длъжностните задължения за контролиране извършването на ремонта на оборудването по цехове в съответствие с техническата документация и изискването за спазване на технологичната и трудова дисциплина от персонала. Съгласно Авариен протокол № 5 от 23.04.2007 г." На следващия ден-27.04.2007 г. била издадена втората заповед № 19,с която инж. В. Й. М. на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 във вр. с чл. 190, ал. 1, т. 7 и чл. 187, т. 3, т. 7 и т. 10 от Кодекса на труда бил уволнен от длъжността "главен инженер" като причините за това били формулирани кат "Установено неизпълнение на възложената работа и на законните нареждания на работодателя, определение с Протокол № О* от 23.04.2007 г. и вменените му трудови задължения, съгласно Длъжностната характеристика на лицето, предизвикало забавяне пуска на секция 100 в цех "К" _ при определен срок до 04.00 часа на 24.04.2007 г. същата е пусната в експлоатация в 20.00 часа на 24.04.2007 г., довело до неизпълнение на производствения план на Дружеството и причинило загуби и пропуснати ползи на същото"-т. е. две най-общо формулирани заповеди за налагане на дисциплинарни наказания, едното от които най-тежкото-уволнение. Дисциплинарната власт на работодателя, както е известно, е съвкупност от правомощия и е елемент от трудовото правоотношение. Едно от тях, с което работодателят преди налагане на дисциплинарното наказание е длъжен да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства, е това по чл. 193, ал. 1 КТ. Обясненията трябва да са дадени с оглед на дисциплинарното наказание, а не поради други обстоятелства или друг повод, защото те са обяснения по повод на дисциплинарното нарушение, а не обяснения въобще. След това работодателят трябва да прецени и деянието какво нарушение представлява и дали може да се квалифицира като "нарушение на трудовата дисциплина", за да наложи и съответното наказание. Видовете нарушения на трудовата дисциплина примерно се изброени в чл. 187 КТ, като в т. 10 е дадена възможност и за други неизпълнения на трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени при възникването на трудовото правоотношение", а изчерпателно са посочени дисциплинарните наказания: забележка, предупреждение за уволнение, уволнение. Критериите за определяне на дисциплинарното наказание са посочени в чл. 189 КТ, а чл. 190 КТ примерно изброява случаите при които се налага дисциплинарно наказание "уволнение". Наказанието се налага с "мотивирана писмена заповед в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст въз основа на който се налага". В конкретния случай, както правилно е приел и Бургаския окръжен съд, двете заповеди, с които са били наложени наказанията, не са били с конкретно посочени нарушения. Не е било поискано и дадено конкретно обяснение и от дисциплинарно наказания служител. Дадените от него "обяснения" всъщност са били един доклад за движението и действията на гл. инженер на посочените дати-на 24.04.2007 г. и на 06.04.2007 г., но те не са били по конкретното дисциплинарно производство, защото не е имало такова-не е била спазена процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ. За това исковете, предявени на правно основание чл. 358, ал. 2, т. 1 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ са били уважени, след като е прието, че издадените заповеди за дисциплинарни наказания са незаконосъобразни- чл. 193, ал. 2 КТ. Върховният касационен съд приема, че в заповедта за уволнение трябва да са посочени фактите на които се основава работодателя, за да накаже дисциплинарно работника и приема, че изразеното в Р № 10 от 3.06.1994 г. по гр. д. № 825/93 г. на ВС, 3. Г. О че е "Необходимо да се посочват нарушителя, същността на нарушението, кога и къде е извършено и по кой текст от Кодекса на труда се налага дисциплинарното наказание", или това в Р № 338/89 г. по гр. д. № 262/89 г. ВС, 3 Г. О. според което "Правилността на заповедта за дисциплинарно уволнение се преценява по изложените в нея фактически основание за налагане на дисциплинарното наказание" или това в Р № 341 от 26.04.1995 г. по гр. д. № 1627/94 ВС, 3 Г. Од, че " Меродавно е дисциплинарното нарушение, което работодателят е длъжен да посочи, а не законовата му квалификация". Практиката на ВКС в тази насока е също последователна и че издадените от "Л" АД заповеди за уволнения по повод на същия случай са били незаконни именно поради липсата на конкретни искани и дадени обяснения от страна на работниците и служителите и това се установява от Определенията по допустимост по гр. д. № 1091/2009 г. 4 Г. О. - Определение № 1* от 20.11.2009 г., Определение № 610 от 25.06.2009 г. по гр. д. № 715/2009 г., 4 Г. О., Определение № 1* от 10.09.2009 г. по гр. д. № 528/2009 г. ВКС, 3 Г. О.., Определение № 507 от 22.05.2009 г. по гр. д. № 680/2009 г. 4 Г. О. И на въпросът, поставен в определението по допускането-как следва да се индивидуализира от обективна и субективна страна нарушението, за налагане на дисциплинарно наказание ВКС отговаря така, както е посочил и друг негов състав в Р № 199 от 30.12.2008 г. по гр. д. № 4389/2008 г. 2 Г. О. " Че дисциплинарното нарушение трябва да бъде посочено в заповедта"- т. е. конкретно да е посочено какво точно е извършил или не е извършил работника или служителя,, кога и къде го е извършил, по силата на какъв акт е бил задължен да го извърши какъв е интереса от извършването или от неизвършването му за работодателя както и какво лично отношение е показал към простъпката си. При разрешаване на горните въпроси Бургаският окръжен съд се е съобразил както с правните норми на Кодекса на труда, така и с практиката на отделните състави на ВС и на ВКС по приложението на закона. Неговият акт е правилно постановен и не са налице отменителните основания по чл. 293, ал. 2 ГПК. Ето защо и на основание гореизложеното Върховният касационен съд