Определение № 466 от 15.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1/2013 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. П. Г. от [населено място], чрез адв. В. П. против решение №224/01.10.2012 год. по в. гр.д. № 632/2012 год. на Хасковския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 174/19.06.2012 год., постановено по гр.д. № 837/2011 год. на Районен съд [населено място], с което е отхвърлен предявения от касатора срещу Агенция „Митници” [населено място] иск по чл. 357,ал.1 КТ във вр. чл. 195 във вр. чл. 188,т.2 КТ за признаване за незаконно и отменяне на дисциплинарното наказание „предупреждение за уволнение”, наложено на К. П. Г. със заповед № 4695/04.10.2011 год. на Директора на Агенция „Митници” за нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, т.10 КТ като неоснователен. Ответникът по касация Агенция „Митници”, [населено място] оспорва допустимостта на касационното обжалване в писмен отговор по делото. Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Независимо от процесуалната допустимост на жалбата при въведената факултативност на касационното обжалване, за да се разгледа касационната жалба по същество, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания, регламентирани в чл. 280 ГПК. Жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор, да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото, както и да е обосновано наличието на един или няколко от допълнителните критерии по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК.Основанието / критерия / за допустимост на касационното обжалване следва да се посочени и обосновани за всеки формулиран правен въпрос, като при позоваване на чл. 280,ал.1,т.1 и 2 ГПК касаторът следва да представи и съответната съдебна практика. В случая с представеното изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК касаторът изразява становище, че касационното обжалване следва да се допусне на осн. чл. 280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК, доколкото въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. С изложението са формулирани седем правни въпроса като касаторът не е разграничил посочените от него основания за допустимост на касационното обжалване към кой от поставените въпроси се отнася. Същевременно във връзка с позоваването на основанието по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК касаторът не е представил практика на ВКС със задължителен характер, която да обосновава твърдението, че с въззивното решение поставените въпроси са разрешени в противоречие с тяхното разрешаване в представената задължителна практика. При тези данни не може да се извърши преценка относно наличието на кумулативно зададените законовите изисквания за допустимост на касационното обжалване. С оглед на това не се налага и излагане на съображения дали поставените от касатора въпроси са били предмет на разглеждане във въззивното решение и дали тяхното разрешаване е обусловило изхода на спора и касационното обжалване не следва да се допуска. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.