Определение № 324 от 09.05.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4579/2017 г.

Производството е по реда на чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК. Постъпила е касационна жалба с вх. № 10572 от 24.08.2017 г. от [фирма], [населено място], представлявано от изпълнителния директор Л. Д. И., чрез процесуалния си представител адв. М. К. от АК – Стара З., против въззивно решение № 245 от 14.07.2017 г., постановено по в.гр.д. № 1197/2017 г. по описа на Старозагорския окръжен съд, с което като е потвърдено решение № 78 от 21.02.2017 г., постановено по гр.д. № 643/2016 г. на Казанлъшкия районен съд, касаторът [фирма], [населено място] е осъден да заплати на Т. С. П. от [населено място], сумата от 95 350 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на сина й С. Ю. П., настъпили в резултат на възникнала на 15.08.2014 г. на територията на [фирма] трудова злополука; законната лихва върху сумата 120 000 лв., считано от 15.08.2014 г. до 04.03.3015 г.; законната лихва върху сумата 119 500 лв., считано от 05.03.2015 г. до 11.06.2015 г.; законната лихва върху сумата 95 350 лв. считано от 12.06.2015 г. до изплащането й, както и разноски. Жалбоподателят релевира касационни отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът [фирма], [населено място], чрез процесуалния си представител адв. М. К. от АК – Стара З., поддържа, че в постановеното решение на въззивния съд, с което е уважен предявеният иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ в посочения размер, съдът се е произнесъл по правни въпроси от значение за изхода на делото, решени в противоречие с практиката на ВКС и решавани противоречиво от съдилищата - основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Във връзка с наведените основания, жалбоподателят се позовава на противоречие с практика на ВКС и съдилищата: постановените по реда на чл. 290 ГПК: решение № 79 от 27.02.2012 г. на ВКС, IV г.о. по гр.д. № 673/2011 г.; решение № 348 от 11.10.2011 г. на ВКС, IV г.о. по гр.д. № 387/2010 г.; решение № 125 от 04.05.2016 г. на ВКС, IV г.о. по гр.д. № 4417/2015 г.; решение № 291 от 11.07.2012 г. на ВКС, IV г.о. по гр.д. № 951/2011 г.; решение № 407 от 26.05.2010 г. на ВКС, III г.о. по гр.д. № 1273/2009 г.; решение № 290 от 18.11.2015 г. на ВКС, IV г.о. по гр.д. № 15/2010 г.; решение № 510 от 30.11.2010 г. на ВКС, IV г.о. по гр.д. № 1923/2009 г.; решение № 157 от 24.06.2014 г. на ВКС, III г.о. по гр.д. № 6210/2013 г.; решение № 62 от 24.02.2015 г. на ВКС, IV г.о. по гр.д. № 2798/2014 г.; решение № 25 от 16.02.2016 г. на ВКС, III г.о. по гр.д. № 3233/2015 г., както и ППВС № 4/23.12.1968 г., решение № 377 от 07.03.2005 г. на ВКС, III г.о. по гр.д. № 3667/2002 г.; решение № 306 от 27.10.2016 г. по в.гр.д. № 1201/2016 г. на Окръжен съд – Стара Загора; решение № 1314 от 14.11.2013 г. по гр.д. № 219/2013 г. на Районен съд – Стара Загора, решение № 718/28.06.2011 г. по гр. д. № 1743/2012 г. на Районен съд – Стара Загора, потвърдено с решение № 254 от 08.11.2012 г. по в.гр.д. № 381/2012 г. на Окръжен съд – Стара Загора, решение № 125 от 19.03.2015 г. по в.гр.д. № 8/2015 г. на Окръжен съд – Велико Търново, решение № 4648/26.06.2014 г. по в.гр.д. № 8377/2013 г. на Софийския градски съд. Поставени са следните правни въпроси, значими за изхода на спора, по които се е произнесъл въззивният съд, а именно: 1/ при направено възражение от ответното дружество за съпричиняване и прилагане на чл. 201, ал. 2 КТ, има ли задължение съдът да изследва точното съотношение на приноса за настъпване на вредите от страна на пострадалия с оглед преценка доколко разрешението му в обжалваното въззивно решение е в съответствие с практиката на ВКС. Това задължение свързано ли е с точното прилагане на принципа за справедливостта, съгласно чл. 52 ЗЗД; 2/ Кои са релевантните факти, обуславящи размера на допринасянето в настъпване на вредите в резултат на допусната груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ и следва ли да има съответствие между степента на съпричиняване и действителния принос на пострадалия; 3/ допустимо ли е да бъдат постановени две абсолютно противоречиви решения от един и същ въззивен съд /Окръжен съд – Стара Загора/ по един и същ казус /трудова злополука, довела до смъртта на С. П. на 15.08.2014 г./, при една и съща доказана фактическа обстановка, по две дела, заведени поотделно от двамата наследници на пострадалия при трудова злополука. Ответницата по жалбата Т. С. П. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. А. Г. от АК - С., е изразила становище за нейната неоснователност, както и за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложеното основание за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното: Касационната жалба е допустима и редовна като подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, с цена на иска над 5 000 лв. и в срока по чл. 283 ГПК. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че С. П. - син на ищцата, е работил при ответника по срочен трудов договор, считано от 06.02.2014 г., като „електрончик“ (съгласно длъжностната си характеристика е имал задължение да спазва всички изисквания по безопасни и здравословни условия на труд, да се грижи за собствената си безопасност и за безопасността на лицата, които могат да пострадат от неговите действия или бездействия, да работи само с изправни машини, съоръжения, уредби, апарати, инструменти, да изпълнява работа, за която има необходимата квалификация и по отношение на която е инструктиран по безопасност на труда и му е вменено задължение и за отговорността за качественото функциониране на електронната част на машините и съоръженията които поддържа). Вследствие настъпила на 15.08.2014 г. трудова злополука е причинена неговата смърт, като съгласно Разпореждане № 108/27.08.2014 г. на НОИ-ТП Стара З. съдът е приел, че декларираната от осигурителя [фирма] злополука вх.№108/20.08.2014 г., станала на 15.08.2014 г., е трудова, станала през време и във връзка с извършваната работа-при ремонт на металообработваща машина Mazak Variaxcis 500-5XІІ, когато С. П. предприема действия по профилактика и ремонт, влиза в работната зона на обработващия машинен център, зад вратата на работното пространство и пред вратата на магазина за инструменти, с лице към масата на машината, наведен на ляво в пространството на магазина за инструменти. Вследствие на удар на някои от работните органи на машината Mazak Variaxcis 500-5XІІ С. П. получава несъвместими с живота груби анатомични увреждания с летален край. Съдът е приел, видно от заключението на съдебно-техническата експертиза, че при регистриране на авария в Ц. на машината за неизправност на датчика на капака за автоматично сменяне на инструменти /код 258/ електрончикът С. П. е следвало да предприеме спиране на машината чрез натискане на бутон за преминаване на „Ръчен режим“, намиращ се на пулта за управление на машината и след това натискане на бутон "СТОП", също намиращ се на пулта за управление на машината. Приел е също така, че след извършена проверка от Дирекция „Инспекция по труда“- [населено място] е констатирано, че работодателят е нарушил чл. 173, ал. 1 от Наредба № 7/1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на работното оборудване и му е наложена имуществена санкция. Прието е, че настъпването на трудовата злополука е пряк резултат от неизпълнение на задължението на С. П. да спре работата на работните органи на машината по време на извършване на ремонтна дейност на същата и въпреки, че му е било известно, че машината на която е станала злополуката, е била в процес на работа, не се е погрижил за собствената си безопасност по време на отстраняване на аварията на машината, възлагайки например на друго лице да изключи електрозахранването на машината или да наблюдава изключеното от него електрозахранване да не бъде включено повторно по време на ремонта, като е пристъпил към отстраняване на авария на машината, влизайки в работното помещение, докато машината е била в автоматичен режим на работа, действия абсолютно недопустими, както от житейска гледна точка, така и от гледна точка на изискванията на работодателя, на производителя и на закона, в качеството му на „електрончик“. В тази връзка въззивният съд е приел, че действията му съставляват неизпълнение на поетите с длъжностната характеристика задължения да спазва всички изисквания по безопасни и здравословни условия на труд и да се грижи за собствената си безопасност и съставляват нарушение на правно регламентираните изисквания да извършва ремонтите на работното оборудване в съответствие с изискванията на съпроводителната, технологичната и ремонтната документация при спазване на инструкциите на производителя, както и нарушение на изискванията на производителя да изключи захранването от главния ключ и го застопори в позиция „изключено“, когато влиза в машината за поддръжка, да вземе мерки за безопасност като например изключване на главния ключ или натискане на бутона „авариен стоп“, които прекратяват работата с машината при нейния ремонт, да постави главния превключвател в позиция „изключено“ и го застопори в тази позиция, винаги да изключва главния прекъсвач и да го застопорява преди да извърши дейност по поддръжка. Прието е, че пострадалият е знаел и е бил длъжен, но не е извършил нито едно от тези действия, които биха преустановили работата на работните органи на машината и не биха допуснали тяхната работа да се възобнови веднага след отстраняване на аварията - изключване на ел. захранването на машината от главния ключ, спиране работния процес на машината от бутона „авариен стоп“, натискане на бутона за преминаване на машината от автоматичен на ръчен режим на работа. Не се е съобразил и не е изпълнил нито едно от указанията, намиращи се на табелка директно върху машината, а именно да се пази от машината, когато тя е в автоматичен режим, да включи на ръчен режим, преди да стъпи, респ. да влезе в машината, да изключи захранването на електрическия панел преди обслужване на машината. Така е нарушил чл.33 от Наредба № 33 от 23 март 2004 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труда при механично/студено/ обработване на метали, чл. 8, чл. 33, чл. 34 от ЗЗБУТ. Съдът е приел, че са налице предпоставките за имуществена отговорност на ответника по чл. 200, ал. 1 КТ, в качеството му на работодател, поради настъпили за ищцата вреди от трудова злополука – смъртта на сина й. Приел е, че размерът на обезщетението следва да бъде определен по справедливост, съобразно чл. 52 ЗЗД и съобразен с получените от ищцата парични суми по две застрахователни правоотношения. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане в резултат на трудовата злополука при смърт на пострадалия работник, вземайки предвид обстоятелствата, свързани с възрастта на ищцата, възрастта на починалия, внезапността на смъртта, характера на взаимоотношенията и на емоционалната връзка между ищцата и починалия, страданията, които смъртта е причинила и продължава да причинява на ищцата, страданието което ищцата ще търпи от загубата на сина си, е определил, че този размер възлиза на сумата от 120 000 лв. Въззивният съд е приел, че отговорността на ответника-работодател, не следва да се намалява на осн. чл.201, ал.2 КТ, като е приел, че пострадалият не е допуснал груба небрежност, която груба небрежност да е причина за настъпването на трудовата злополука, респ. - за настъпването на вредите. В тази връзка е приел, че влизането в работното пространство на машината за отстраняване на авария, когато машината е в състояние на автоматичен режим на работа, представлява непредпазливост, несъзнавана небрежност от страна на С. П., който не е съзнавал, респ. не е могъл да предвиди, че машината ще възстанови работния си процес непосредствено след отстраняване на аварията, поради липсата на практически опит и създадени в процеса на работата умения (за да е налице груба небрежност следва доказателствата да установяват, че той умишлено е влязъл в работното помещение на машината по време на временно преустановен от аварията автоматичен режим на работа на същата, знаейки, че така ще си причини увреждане, самонадеяно разчитайки, че ще го избегне). Съдът е приел, че той е допуснал несъзнавана, обикновена непредпазливост, изразяваща се в нарушение на основни, известни му правила за безопасност. Липсата на практически опит на пострадалия са му попречили да предвиди настъпването на неблагоприятните последици от нарушаването на правилата за безопасност на труда в конкретния случай, още повече, че видът на защитните механизми, с които машината е снабдена е такъв, че при изправна машина да не се допусне нараняване на физическо лице. Касационното обжалване следва да бъде допуснато по поставения от касатора материалноправен въпрос, уточнен и конкретизиран от настоящата инстанция, съобразно т. 1 от ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк.д. № 1/2009 г., който е свързан с приложението на чл. 201, ал. 2 КТ, когато пострадалият с поведението си е допринесъл за трудовата злополука и по-конкретно относно признаците на грубата небрежност като основание за намаляване на обезщетението при трудова злополука и критериите за това. Този въпрос е обусловил изхода на спора и е решен от въззивния съд в противоречие със задължителната съдебна практика – решение № 21 от 12.03.2018 г. по гр.д. № 1459/2017 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 125 от 04.05.2016 г. по гр.д. № 4417/2015 на ВКС, ІV г.о. и други решения на състави на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК. Касаторът следва да внесе по сметка на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение, държавна такса в размер на 1 907, 00 лв., съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 ТДТССГПК. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,