Определение № 1909 от 14.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 532/2026 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Средно училище „Йордан Йовков“ [населено място] срещу решение №.159/22.10.25 по г.д.№.245/25 на ОС Кърджали, с което е потвърдено реш.№.158/7.04.25 по г.д..№.1540/24 на РС Кърджали в частите му, с които е обявена за недействителна на основание чл.74 ал.4 КТ клаузата на чл.7 от трудов договор №.1796/7.09.22, сключена между П. Д. Д. и СУ „Й.Йовков“, [населено място], с която е договорен срок на трудовия договор, и предявените срещу касатора искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1-т.3 КТ са уважени, ведно със съответно произнасяне по разноските. Ответната страна П. Д. Д. оспорва жалбата. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: С обжалваното решение е изяснено от фактическа страна, че на 07.09.22 /след подадено от П. Д. заявление №.1419/30.08.22 за назначаването й като учител ЦОУД 5-7 в ответното училище за времето от 07.09.22 до 06.09.23/ между страните е бил сключен срочен трудов договор на основание чл.68 ал.1 т.1 вр. с чл.68 ал.4 КТ, по силата на който ищцата е назначена на длъжност „учител група ЦОУД 5-7“ за срок до 06.09.23; със заявление №.2411/04.09.23 тя е поискала удължаване за времето 07.09.23-06.09.24, във връзка с което е сключено допълнително споразумение и е останала на същата длъжност; със Заповед №.2083-2083/05.09.24 на директора на ответното училище трудовото й правоотношение е било прекратено на основание чл.325 ал.1 т.3 КТ, считано от 07.09.24, поради изтичане на уговорения срок. При тези обстоятелства е прието, че съгласно чл.68 ал.1 т.1 вр. с ал.4 КТ срочен трудов договор се сключва за определен срок, който не може да бъде по-дълъг от 3 години, доколкото в закон или в акт на Министерския съвет не е предвидено друго; такъв трудов договор за срок най-малко една година може да се сключва по изключение за работи и дейности, които нямат временен, сезонен или краткотраен характер. В случая учителският труд безспорно няма такъв характер, а доколкото според дефинитивната разпоредба на пар.1 т.8 ДР на КТ „изключение“ представляват конкретни икономически, технологически, финансови, пазарни и други обективни причини от подобен характер, съществуващи към момента на сключване на трудовия договор, посочени в него и обуславящи срочността му, законосъобразността му е обусловена от посочване в същия на конкретните обективни причини, попадащи сред изброените. В процесния трудов договор такова съществено съдържание, обуславящо срочността му, липсва. При това положение той е сключен в нарушение на чл.68 ал.4 пар.1 т.8 ДР на КТ и следователно чл.7 от същия-в който е уговорен срок-като противоречащ на императивна разпоредба на закона, се явява недействителен по смисъла на чл.74 ал.1 КТ; поради това и във връзка с чл.68 ал.5 КТ трудовият договор се смята за сключен за неопределено време. Съдът е намерил за неоснователни довода, че като изключение по смисъла на чл.68 ал.4 КТ следва да се приеме изрично изразеното желание на ищцата договорът да бъде сключен като срочен /на първо място процесният трудов договор се счита за сключен за неопределено време поради недействителност на клаузата на чл.7 от същия и на следващо място самото подаване на последващо заявление за продължаване срока на действието му е индиция, че волята на ищцата е да работи именно по трудов договор, неограничен със срок/, както и довода, че преди започване на учебната година се изготвя Списък-образец 1, съдържащ разпределението на лекторската и часова норма на всеки един учител от училището в прогимназиалния етап 5-7 клас, целодневната подготовка е по желание на учениците и техните родители и за да създаде училището предвидената в чл.102 ал.2 ЗПУО целодневна организация на учебния ден за учениците от V до VІІ клас (ЦОУП), родителите първо трябва са изявили желание за това и след това да бъде организиран образователния процес. Посочено е, че тези обстоятелства не могат да обусловят срочност на трудовия договор, тъй като изключителността на обстоятелствата следва да са налице при сключването му, а не с оглед евентуалното им настъпване в бъдеще. Наред с това, намаляването на броя на учениците и паралелките, респ. обема на работа, представлява самостоятелно основание за прекратяване на трудов договор. При тези обстоятелства е прието, че клаузата за срок е недействителна, а исковете по чл.344 ал.1 т.1-т.3 КТ – основателни. Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК във връзка с въпросите: 1.“Обуславя ли се наличие на срочност в трудовия договор, изискваща организацията на целодневно обучение в училище, която е свързана с непредвидима и променлива необходимост, тъй като не е известно предварително дали и какъв брой записани ученици ще има?“; 2. „Допустима ли е клауза срок в трудов договор за педагогически длъжности, свързан с брой учебни часове в училище, предвидени за целодневно обучение, които са прогнозируеми и евентуални, с оглед естеството си, и няма как да бъдат предвидени с точност за следваща учебна година поради обстоятелството, че съществуването им е свързано със субективно желание на ученици и техните родители да участват в процеса на целодневната организация на обучение в училище?“ /решения по г.д.№.2603/19, ІІІ ГО, по г.д.№.440/15, ІV ГО, по г.д.№.4921/16, ІV ГО, по г.д.№.2071/08, ІІ ГО/. Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение не са налице. Изложението на касатора не съдържа правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/09 на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Изведените от касатора въпроси са неотносими към решаващата воля на съда. В случая решаващите мотиви на въззивната инстанция са свързани с липсата в процесния трудов договор въобще на нормативно изискуемо съдържание на срочния договор по чл.68 ал.4 ГПК, който се сключва по изключение по смисъла на пар.1 т.8 ДР на КТ – която липса, сама по себе си, обуславя недействителност на клаузата за срок. В този смисъл е налице и трайно установена практика на ВКС-напр. реш.№.104/ 23.02.10 по г.д.№.453/09, ІІІ ГО - според която съгласно легалното определение „изключение” по смисъла на чл.68 ал.3 КТ е налице при конкретни икономически, технологически, финансови, пазарни и други обективни причини от подобен характер, съществуващи към момента на сключването на трудовия договор, посочени в него и обуславящи срочността му, посочените разпоредби са императивни, поради което и следва да се приеме за задължително изискването на § 1 т.8 от ДР на КТ обуславящите срочността на трудовия договор обстоятелства да са вписани в трудовия договор – която е съобразена. Отделно от изложената цитираната от касатора практика е и неотносима към изведените от него въпроси /касае определяне на работата при сключен срочен трудов договор по чл.68 ал.1 т.2 КТ/. При тези обстоятелства не е налице твърдяната хипотеза на чл.280 ал.1 ГПК. Предвид горното касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. С оглед изхода на спора на пълномощника на ответната страна адв.П. К. трябва да се присъди възнаграждение на основание чл.38 ЗА в размер на 300 евро. Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,