Определение № 1608 от 17.06.2024 г. на ВКС по т. д. № 662/2024 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по две касационни жалби, подадени от страните, срещу въззивното решение № 755/07.12.2023г., постановено от Софийски апелативен съд по в.т.д. № 750/2023г., с което е потвърдено решение № 597/05.05.2023 год., постановено по търг.дело № 494/2023 год. на СГС, Т.О., VI-17-ти състав, в обжалваната му част, с която е прието, че вземането на „Бългериан Еъруейз Груп“ ЕАД за присъдени съдебни разноски в размер на сумата от 461 475,60 лева има поредност на удовлетворяване в производството по несъстоятелност на „КТБ“ АД /н./ по чл. 94, ал.1, т.8 ЗБН.

Първата касационната жалба е подадена от „Корпоративна търговска банка“ АД / н./, представлявана от синдиците Ангел Николов Донев и Кристи Христова Маринова, срещу въззивното решение №755/07.12.2023г., постановено от Софийски апелативен съд по в.т.д. № 750/2023г. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения. Поддържа, че процесното вземане е възникнало след вписване на решението за откриване на производството по несъстоятелност на банката, като от съда е извършено грешно тълкуване и неправилно прилагане на разпоредбата на чл. 4 от ЗБН. Счита, че допълнените вземания не съставляват разноски по несъстоятелността на банката по смисъла на чл. 54 от ЗБН и не са направени по реда на специалния закон. Касаторът не споделя изводите на въззивния съд, че в чл. 4 от ЗБН не са уредени изчерпателно всички изключения от общото правило, че масата на несъстоятелността е предназначена за удовлетворяване на вземания, възникнали до датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност за банката, а напротив твърди, че разпоредбата на чл. 54 от ЗБН е норма – изключение и не може да се тълкува разширително. Касаторът поддържа, че в Закона за банковата несъстоятелност е уреден специален ред за предявяване на вземанията – по чл. 63 и чл. 65 от ЗБН, сроковете за което отдавна били изтекли, и не е предвидена възможност за допълнително предявяване. Твърди, че удовлетворяването в производството по несъстоятелност на банката на разноските на кредиторите във връзка с тяхно участие в съдебно производство, не е предвидено нито с отделна норма, нито в съответната поредност по чл. 94 от ЗБН, за разлика от хипотезата по чл. 722, ал.1, т.12 от ТЗ. По подробно изложените доводи претендира допускане до касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната му част, отмяната му, като вместо постановеното, възражението на кредитора за приемане на вземането му да бъде отхвърлено изцяло.

В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът „КТБ“ АД / н./ поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 от ГПК – очевидна неправилност, и основанията по чл. 280, ал.1, т. 3 от ГПК, като поставя следните въпроси:

1. „Нормата на чл. 4, ал. 1 от ЗБН, която определя като кредитори на банката в несъстоятелност само тези лица, които са кредитори по търговски и нетърговски вземания, възникнали до датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност на банката, както и кредиторите по вземания, свързани с направени при условията и по реда на този закон разноски по несъстоятелността по чл. 54 от ЗБН от диспозитивен или от императивен характер е? Подлежи ли на разширително тълкуване нормата на чл. 4, ал.1 от ЗБН?“;

2. „Следва ли в производството по несъстоятелност на кредитна институция да се прилага чл. 616 от ТЗ, определяща кредиторите на несъстоятелността, включително и кредиторите за разноските във връзка с тяхното участие в производството по несъстоятелност при изрична уредба на кръга от вземания на кредитори в чл. 4 ЗБН при действието на препращащата норма на чл.612, ал.2 изр. първо от ТЗ?

3. „Приложима ли е по аналогия нормата на чл. 688, ал. 3 от ТЗ в производството по несъстоятелност на кредитна институция за предявяване на вземания, възникнали след датата на откриване на производството по несъстоятелност на търговец?“

4. „Включването на вземане на кредитор за вземане за съдебни разноски във връзка с участието на кредитора в несъстоятелността и възникнали след откриване на производството, макар и с поредност по чл. 98, ал. 1, т. 8 ЗБН, който кредитор е извън кръга на кредиторите на банката по чл. 4, ал.1 от ЗБН, не го ли поставя в привилигировано положение спрямо кредитора за разноски в последен ред по чл. 722, ал.1, т.12 ТЗ, тъй като в чл. 98, ал. 1, т. 8 ЗБН изпреварва кредиторите за законна или договорна лихва върху необезпечено вземане, дължимо след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност за банката?“

Ответникът по касационната жалба - „Бългериан Еъруейз Груп“ ЕАД оспорва същата чрез процесуалния си пълномощник – адв. Т. Т. по съображения, подробно изложени в писмен отговор от 26.02.2024г., като претендира, че е недопустима поради липса на правен интерес и при евентуалност – неоснователна. Изтъква, че касаторът „КТБ“ АД / н./ не е обжалвал решението на СГС пред въззивния съд, като то е обжалвано само от него и само относно поредността на приетото вземане, в останалата част относно самото му приемане и включване в списъка, актът е влязъл в сила, и предвид горното счита, че касационната жалба е недопустима.

Втората касационна жалба с вх. № 2080/26.01.2024г. е подадена от „Бългериан Еъруейз Груп“ ЕАД срещу въззивното решение №755/07.12.2023г., постановено от Софийски апелативен съд по в.т.д. № 750/2023г. Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и поради необоснованост. Поддържа, че въззивният съд не е обсъдил доводите и възраженията му по жалбата, като не е препратил към мотивите на първата инстанция, нито е изложил собствени мотиви. Твърди, че не може да бъде споделено виждането на съда, че разпоредбата на чл. 54, т. 3 от ЗБН е достатъчно конкретна и не подлежи на разширително тълкуване. Счита, че няма основание за ограничителното й тълкуване и по разпоредбата на чл. 54 от ЗБН няма изчерпателно посочване на вида на разходите. Поддържа, че отговорността за разноски произтича от предприетото от синдика действие по предявяване на иска за попълване на масата на несъстоятелността и няма основание ответникът по делото, заведено от синдика, да бъде поставен в по-неблагоприятно положение от държавата /за вземането за държавна такса/ и адвокатите, защитавали банката, когато имуществената му сфера е накърнена. С оглед изложеното претендира допускане до касационно обжалване на въззивното решение, отмяната му в обжалваната му част и признаване за установено, че вземането му за разноски има поредност на удовлетворяване по чл. 94, ал. 1, т. 3 ЗБН.

В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът „Бългериан Еъруейз Груп“ ЕАД поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.2 от ГПК – очевидна неправилност, и основанията по чл. 280, ал.1, т. 1 и т. 3 от ГПК, като поставя следните въпроси:

1. „Съставляват ли разноски по несъстоятелността по смисъла на чл. 54, т. 3 предл. първо ЗБН, присъдените на ответника поради отхвърляне на исковете съдебни разноски, сторени в производството по предявени от синдика на обявена в несъстоятелност банка искове с правно основание чл. 59, ал. 5 ЗБН, чл. 59, ал. 3 ЗБН, чл. 3, ал. 3 ЗБН, чл. 26, ал. 2 във вр. с чл.59, ал.2 ЗБН?;

2. „Следва ли тези разноски да се удовлетворяват по реда на чл. 94, ал.1, т. 3 ЗБН?“.

Ответната страна по тази касационна жалба – „КТБ“ АД /н./ чрез синдиците Кристи Христова Маринова и Ангел Николов Донев, оспорват същата по съображения, подробно изложени в подадения на 28.03.2024г. писмен отговор, като претендират недопускането на въззивното решение до касационно обжалване.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, намира следното:

За да постанови обжалваното въззивно решение, Софийски апелативен съд е приел, че СГС е бил сезиран с възражение от „Бългериан Еъруейз Груп” ЕАД, в което се твърди, че дружеството е кредитор на „Корпоративна търговска банка“ АД / в несъстоятелност/ по силата на постановено на 12.08.2021г. съдебно решение по т.д. № 2311/2020 г. по описа на Софийски апелативен съд, 15-ти състав, с което банката е осъдена да заплати в негова полза разноски, направени в проведено съдебно производство, в размер на сумата от 461 475, 60 лв. С писмо от 13.12.22г. ищецът направил искане до синдиците на банката за предявяване и приемане на вземането му за присъдените разноски, но на 14.12.23г. получил отказ. Въззивният съд е счел, че се установява, че с решението по т.д. №2311/2020г. на САС са отхвърлени евентуално съединените искове с правна квалификация чл. 59, ал. 5 ЗБН, чл. 59, ал. 3 ЗБН и чл. 3, ал. 3 вр. ал. 2 ЗБН и чл 26, ал. 2, предл. 3 ЗЗД вр. чл. 59, ал. 2 ЗБН, с които се претендира обявяване за относително недействително, съответно за нищожно по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „КТБ“ АД, на извършено от „Бългериан Еъруейз Груп” ЕАД прихващане, като банката е осъдена да заплати на ответника разноски, направени в проведено съдебно производство, в размер на 461 475, 60 лв. САС е приел, че доколкото вземането е признато в съдебно производство, с участието на синдиците, същото следва да бъде прието и е неоспоримо. Цитирал е мотивите на определение № 67/15.02.2022год. по ч.т.д № 1212/15.02.2022год. на ВКС, в което освен извод за допустимост на производството по чл. 68 от ЗБН по възражение срещу отказ на синдиците да приемат и включат в списъка на приетите вземания на кредиторите на вземания за разноски, възникнали след откриване на производство по несъстоятелност, се посочва и, че страните в производствата по исковете за попълване на масата на несъстоятелността, за които са присъдени разноски, не следва да бъдат поставени в по-неблагоприятно положение от страните в останалите производства, обусловени от образуваното производство по банкова несъстоятелност. Посочил е, че забрана за включване в списъка на приетите вземания на разноските, присъдени в производствата по исковете за попълване на масата на несъстоятелността, не може да се изведе и от разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗБН, която установява общия принцип, че масата на несъстоятелността служи за удовлетворяване на всички кредитори на банката по търговски и нетърговски вземания, възникнали до датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност за банката, както и на кредиторите по вземания, свързани с направени при условията и по реда на този закон разноски по несъстоятелността. САС е счел, че в чл. 4 от ЗБН не са уредени изчерпателно всички изключения от общото правило, че масата на несъстоятелността е предназначена за удовлетворяване на вземания, възникнали до датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност за банката, а възможността да бъдат удовлетворявани вземания, свързани с развитието на производството - разноските по несъстоятелност и текущите, публичноправни вземания на държавата и общините, които могат да бъдат и спорни по размер, налага по аргумент от по-силното основание, че безспорните по размер вземания за разноски, присъдени в съдебните производства, обусловени от производството по несъстоятелност, също подлежат на удовлетворяване от масата на несъстоятелността. САС е приел, че вземанията за разноски, присъдени на ответниците в производствата по искове за попълване на масата на несъстоятелността, подлежат на удовлетворяване по реда на чл. 94, ал. 1, т. 8 от ЗБН, тъй като същите не представляват разноски по несъстоятелността, доколкото не попадат сред лимитативно изброените в разпоредбата на чл. 54 от ЗБН вземания, насочени към обезпечаване на развитието на откритото производство по несъстоятелност. Посочил е, че не може да се приеме, че следва да бъдат включени в списъка с поредност по чл. 94, ал. 1, т.3 от ЗБН и че разпоредбата на чл.54, т.3 от ЗБН е достатъчно конкретна, поради което не би могло да бъде направено исканото от жалбоподателя разширително тълкуване. С тези мотиви е потвърдил първоинстанционното решение.

Настоящият състав намира, че подадената от синдиците на „КТБ“ АД /н./ касационна жалба е недопустима. С решението на СГС под №597/05.05.2023г. по т.д.№494/2023г. е уважено възражението на „Бългериан Еъруейз Груп“ ЕАД и е признато за установено вземането му срещу „КТБ“ АД в размер на 461 475,60 лв. като подлежащо на удовлетворяване с поредност по чл. 94,ал.1,т.8 ЗБН, и е допълнен на основание чл. 68, ал.3, т.1 ЗБН списъкът на приетите вземания с процесното вземане. Синдиците на „КТБ“ АД не са подали въззивна жалба срещу това решение и в частта му относно признаване на вземането и приемането в списъка, то е влязло в сила, като „Бългериан Еъруейз Груп“ ЕАД е обжалвало първоинстанционното решение само относно приетата поредност на вземането, твърдейки, че то следва да е с поредност по чл. 94, ал.1, т. 3 ЗБН, вместо приетата от СГС по чл. 94, ал.1, т. 8 ЗБН. От страна на синдиците на „КТБ“ АД /н./ е била подадена единствено частна жалба срещу първоинстанционния акт, в частта му за разноските. Въззивният съд се произнася само по жалбата, с която е сезиран, и няма правомощие да ревизира обжалвания само от едната страна акт в останалата му част, без другата страна да е упражнила правото си да подаде въззивна жалба. САС е сезиран с жалба само относно поредността на приетото вече вземане от кредитора „Бългериан Еъруейз Груп“ ЕАД, но не и досежно самото му приемане и включване в списъка на приетите вземания от страна на несъстоятелната банка. Следователно в тази част първоинстанционното решение е влязло в сила, поради което не е допустима касационната жалба, с която се атакува приемането на вземането и се претендира отхвърляне изцяло на възражението на кредитора. Решението на въззивния съд не е изменило поредността на приетото вземане, за да е възникнало за ответника право да го атакува, а САС не би могъл, без въззивна жалба от страна на синдиците на „КТБ“ АД н./, да влоши положението на жалбоподателя „Бългериан Еъруейз Груп“ ЕАД и да постанови отхвърляне на претенцията му за включване на вземането в списъка на приети вземания, тъй като в тази част решението на СГС е влязло в сила. Предвид горното съдът намира, че е налице липса на правен интерес и жалбата, подадена от „Корпоративна търговска банка“ АД /в н./, представлявана от синдиците Ангел Донев и Кристи Маринова, с която се цели отмяна на решението и отхвърляне на възражението на „Бългериан Еъруейз Груп“ ЕАД, е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.

ВКС, състав на 2 т.о. намира, че касационната жалба на „Бългериан Еъруейз Груп“ ЕАД е подадена от легитимирана страна, в предвидения в чл. 283 ГПК едномесечен преклузивен срок, изложени са основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК и чл. 280, ал. 2 ГПК – очевидна неправилност, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по следните съображения:

Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК. Съгласно даденото в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Както се приема в цитираното ТР, касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на значимия правен въпрос, а не е задължение на съда да го изведе от изложението към касационната жалба, като ВКС може само да го конкретизира и доуточни. Основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК е налице когато в обжалваното решение, правен въпрос от значение за изхода на делото е решен в противоречие с Тълкувателно решение или трайната практика на ВКС по същия правен въпрос.

Двата поставени от касатора въпроса са взаимосвързани и с оглед тезата му относно неправилно приетата от съда поредност на удовлетворяване на вземането на кредитора за присъдените разноски по чл. 94, ал. 1, т. 8 от ЗБН, вместо твърдяната от него - по чл. 94, ал. 1, т. 3 от ЗБН, са обусловили изводите на въззивния съд, поради което съставляват общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК, но не са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, поради което не е налице допълнителният селективен критерий по чл. 280, ал.1, т.1 от ГПК. Както е изрично посочено в определение № 67/15.02.2022 г. по ч.т.д. № 1212/2021 г. на ВКС, I т.о. на ВКС, постановено по реда на чл. 274, ал.3 ГПК, вземанията за разноски, присъдени на ответници в производствата по искове за попълване на масата на несъстоятелността, подлежат на удовлетворяване по реда на чл.94, ал.1, т.8 от ЗБН. Същите не представляват разноски по несъстоятелността, доколкото не попадат сред лимитативно изброените в разпоредбата на чл. 54 от ЗБН вземания, насочени към обезпечаване на развитието на откритото производство по несъстоятелност. Апелативният съд не е действал в противоречие, а съответно на горецитираната практика като е приел, че вземането на касатора е с поредност на удовлетворяване по чл. 94, ал. 1, т. 8 от ЗБН. Същото е неоспоримо, доколкото е присъдено в процес с участието на синдиците, подлежи на удовлетворяване, макар и да е възникнало след откриване на производството по несъстоятелност на банката, но не попада в хипотезата на чл. 54 от ЗБН, която разпоредба предвижда, че разноски по несъстоятелността са: 1. възнаграждението на синдика; 2. трудовите възнаграждения, осигурителните вноски и другите суми, дължими по трудовите правоотношения със служителите на банката в несъстоятелност; 3. разходите за попълване, опазване, управление, оценяване и разпределяне на масата на несъстоятелността; 4. възнагражденията на наетите от синдика експерти и консултанти във връзка с упражняването на правомощията му. Законодателят не е предвидил, че подлежат на включване в тази разпоредба и други вземания, а посочените такива са с оглед текущото осъществяване на дейността на несъстоятелния длъжник, поради което съдебните разноски, дължими от банката, по дела, приключили с отхвърлително претенциите съдебно решение, не са сред посочените и не биха могли да се ползват с привилегия при поредността за удовлетворяване. Като е приел, че по смисъла на чл. 54, т. 3 от ЗБН разноските на ответниците, присъдени в производствата по посочените искове, не съставляват разходите за попълване, опазване, управление, оценяване и разпределяне на масата на несъстоятелността, въззивният съд не е действал в противоречие, а съответно на практиката на ВКС. Посочените от касатора други съдебни актове не касаят производство по реда на Закона за банковата несъстоятелност и са неотносими. С оглед горните съображения съдът намира, че не е налице допълнителното селективно основание по чл. 280, ал. 1, т.1 от ГПК, на което се позовава касатора. Наличието на горецитираната практика, в съответствие с която се е произнесъл апелативният съд, изключва и наличието на поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал.1, т.3 от ГПК. Наличието на противоречива практика не се установява надлежно от позоваването от касатора на двете решения на СГС, 6-21 състав по т.д.№492/2023г. и 496/2023г., тъй като същите са постановени от първоинстанционен съд и видно от приложените два акта на САС, а именно решение №640/20.10.2023г. по в.т.д.№535/2023г. и решение №656/31.10.2023г. по т.д.№523/2023г. са отменени частично, като е постановено, че вземанията са с поредност по чл. 94, ал. 1, т. 8 от ЗБН. Следователно не е налице влязъл в сила съдебен акт, с който да е прието, че вземането на ответниците по исковете по чл. 59 от ЗБН или другите подобни, съставляват разноски с поредност на удовлетворяване, съответна на претендираната от касатора по чл. 94, ал.1, т. 3 от ЗБН и не се установяват предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.

ВКС намира, че не е налице вероятност обжалваното решение да е невалидно или недопустимо. Въззивното решение не може да се възприеме като очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, тъй като от съдържанието на обжалвания съдебен акт не се установява същият да е постановен при превратно приложение на закона или грубо нарушение на правилата на формалната логика. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК предполага въззивното решение да е постановено при особено тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или да е явно необосновано и съответният порок да може да бъде установен пряко от мотивите към решението, без да е налице необходимост от анализ. Особено тежко нарушение на закона би било налице, когато въззивният съд е приложил закона "contra legem" - във видимо противоречие с неговия смисъл, решил е спора "extra legem" - въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма, не е приложил императивна правна норма, нарушил е основополагащи принципи и правила на съдопроизводството. Сочените от касатора доводи за очевидна неправилност са несъстоятелни и не могат да обосноват допускане до касационно обжалване, тъй като очевидната неправилност не е идентична с неправилност на въззивното решение поради неговата необоснованост и незаконосъобразност като основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК, каквато преценка може да бъде направена от ВКС само след допускане на решението до касационен контрол при наличие на някое от основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, които не са налице по настоящото дело.

Предвид гореизложените съображения съдът намира, че не следва решението да се допуска до касационно обжалване по жалбата на „Бългериан Еъруейз Груп“ ЕАД, а жалбата на „КТБ“ АД / н./ следва да бъде оставена без разглеждане.

Разноски не се следват на банката, а от противната страна не е заявено искане за присъждане на такива за настоящото производство по отговора.

Воден от горното, Върховният касационен съд, Второ Т.О.