Определение № 194 от 18.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1408/2010 г.

Образувано е по касационна жалба с вх. № 44264/14.06.2010 г. на Министерството на вътрешните работи (МВР), подадена срещу въззивното решение от 05.05.2010 г. по гр. дело № 930/2008 г. на Софийския градски съд, П-В въз. с-в, „в частта за отхвърляне на възражението" на жалбоподателя „за прихващане на изплатени обезщетения по чл. 222, ал. 1 от КТ и чл. 220, ал. 1 от КТ, всяко по 460 лв."; т.е. срещу тази част на въззивното решение, с която осъдителният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ е уважен срещу жалбоподателя до размер 920 лв. - общият размер на двете горепосочени възражения за прихващане. По повод указанията на въззивния съд за представяне на мотивирано изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал. 1 от ГПК, дадени с разпореждане Ьт 15.06.2010 г., жалбоподателят МВР е подал и касационна жалба с вх. № 47249/24.06.2010 г., в която като предмет на обжалване се сочи и частта на въззивното решение по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ. Ответниците по касация Х. П. П. и Е. Д. П. оспорват касационната жалба и претендират присъждане на разноските за настоящата съдебна инстанция. При извършената служебна проверка, настоящият съдебен състав намира така подадените касационни жалби за процесуално недопустими по следните съображения: Касацио^ата жалба с вх. № 44264/14.06.2010 г. е подадена в рамките на преклузивн|ия едномесечен срок по чл. 283 от ГПК, но обжалваемия интерес по нея (както беше посочено и по-горе) е 920 лв., поради което тази касационна жалба е процесуално недопустима съгласно чл. 280, ал. 2 от ГПК. Жалбоподателят редовно е получил съобщение и препис от въззивното решение на 17.05.2010 г., поради което касационната му жалба с вх. № 47249/24.06.2010 г. е недопустима като подадена след изтичането на 17.06.2010 г. на преклузивния едномесечен срок по чл. 283 от ГПК. Предвид горното, подадените от МВР касационна жалба с вх. № 44264/14.06.2010 г. и касационна жалба с вх. № 47249/24.06.2010 г. следва да бъдат оставени без разглеждане, а образуваното по тях производство по настоящото гражданско дело, също като процесуално недопустимо, следва да бъде прекратено. При горния изход на делото, на основание чл. 81, във вр. с чл. 78, ал. 4 от ГПК, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответниците, направените от тях разноски за адвокатско възнаграждение за защита пред настоящата съдебна инстанция, в размер 150 лв. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гр. отд.,