Определение № 393 от 14.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1933/2010 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от А. „М.”гр.София срещу решение № 312 от 27.10.10г.по гр.дело № 547/10г.на Окръжен съд- Хасково,с което е потвърдено решение № 138 от 19.07.10г.по гр.дело № 101/10г.на Районен съд - Свиленград.С него са уважени исковете за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ,предявени от Д. Т. Н.. В приложеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът сочи чл.280 ал.1 т.1 ГПК,като счита,че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос,разрешаван противоречиво от съдилищата, по който практиката е уеднаквена с решение на ВКС,постановено по реда на чл.290 ГПК.Прилага копия от решения на състави на ВКС по отм.ГПК и решение № 14 от 10.02.10г.по гр.дело № 4322/08г.на ВКС,ІІІ г.о.по чл.290 ГПК. В писмен отговор ответникът по касационната жалба Д. Н. моли въззивното решение да не бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК ,приема за установено следното: Касационно обжалване на решението на въззивния съд следва да се допусне. С обжалваното решение въззивният съд е приел,че заповед № 10247 от 16.12.09г.на директора на А.”М.”,с която е прекратен трудовия договор на ищеца Д. Т. Н., на длъжност „старши митнически специалист”в М.-С., на основание чл.328 ал.1 т.2 от КТ- поради съкращение в щата,е незаконна,тъй като работодателят не е доказал законосъобразност на извършения подбор съгласно критериите на чл.329 от КТ. В разглеждания случай е налице основанието за допускане по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК.Повдигнатият материално правен въпрос относно обхвата на съдебния контрол при преценката за спазването на нормата на чл.329 от КТ е от значение за изхода на спора и е разрешен от съда в противоречие с приложеното решение № 14 от 10.02.10г. на ІІІ г.о, постановено по реда на чл.290 ГПК.В него е прието,че преценката на нивото и качеството на изпълнение на работата от страна на работника или служителя е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол доколкото съдът не би могъл да замести работодателя при извършването й.В обжалваното решение съдът е обсъдил извършения подбор от комисия при ответника по предварително установени критерии и определен начин на оценяване/точкуване/като е направил извод,че не е установено,че работодателят е извършил подбора измежду всички служители,заемащи същата длъжност,както и че протоколите от оценките не дават реална представа,че са спазени критериите за подбор ,предвидени в на чл.329 КТ Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.