Определение № 1078 от 17.11.2023 г. на ВКС по т. д. № 71/2023 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Национална здравноосигурителна каса срещу решение № 647 от 18.10.2022г. по в.т.д. № 512/2022г. на Апелативен съд – София в частта, с която е потвърдено решение № 187 от 06.03.2022г. по т.д. № 1737/2021г. на Софийски градски съд за осъждане на касатора да заплати на „Хасковофарма“ ООД, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 20, ал. 1, т. 5 и чл. 45, ал. 14 от ЗЗО (ред. ДВ, бр. 98 от 2015г.), вр. чл. 262, ал. 6 от ЗЛПХМ, сумата от 69 934. 34 лева, дължима по финансов отчет за изпълнени рецепти за периода от 01.05.2018г. до 15.05.2018г. по Договор № 260980/15.04.2016г. за отпускане на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК, със законната лихва върху главницата, считано от 20.08.2021г., датата на исковата молба, до окончателното плащане, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, както и 22 534. 39 лева изтекли лихви за периода от 18.06.2018г. до 19.08.2021г. За да потвърди първоинстанционното решение в уважителната част, съставът на Апелативен съд - София е приел, че във въззивното производство не е било спорно, че страните са обвързани от облигационно отношение, основано на договор за отпускане на лекарствени продукти от 15.04.2016г. и че от ищеца, притежаващ разрешително за осъществяване на търговия на дребно с лекарствени продукти и упражняващ дейността си чрез аптека, въз основа на разрешение по чл. 229, ал. 2 от ЗЛПХМ, е била отчетена стойност на изпълнени рецепти за периода от 01.05.2018г. до 15.05.2018г. в размер на 69 934. 34 лева. Спорен е бил въпросът дали е имало нарушение на договорните задължения на ищеца във връзка с рецепта № 17296/06-03.2018г., издадена от общопрактикуващ лекар д-р Ш. за лекарствен продукт Humira 40 mg/0.4ml. Възприето е било, че в нарушение на задълженията си ищецът е изпълнил предписан с отрязък С лекарствен продукт с код LF 264, а не на нова рецептурна бланка, и в тази част предявените искове (за сума от 1 294. 03 лева главница) са били отхвърлени, с отмяна на първоинстанционното решение. Оплакванията на касатора в подадената жалба и допълнение към нея са, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано – касационни основания по чл. 281 от ГПК за неговата отмяна. Въззивният съд е направил неправилен извод по отношение задълженията на НЗОК да бъдат заплатени останалите рецепти от исковия период. Залегналото задължение в договора на НЗОК да заплаща дължимите суми за отпуснати лекарствени продукти не е нито автоматично, нито абсолютно. В случая е констатирано нарушение, което е довело до основателен отказ за изплащане на претендираната сума. Неправилен е изводът на съда, че при липса на нарушение при останалите рецепти, включени във финансовия отчет, сумата следва да бъде заплатена. Според касатора касационната жалба подлежи на разглеждане поради наличието на предпоставката по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, а именно въззивното решение, по което съдът се е произнесъл е по съществен материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Налице е произнасяне от съда по материалното право на ищеца – правото му на вземане, свързано със заплащане от НЗОК на изпълнените от него рецепти от исковия период. От насрещната страна по жалбата „Хасковофарма“ ООД е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, с който касационната жалба се оспорва като неоснователна. Сочи се, че липсва формулиран от касатора въпрос, обуславящ допускане на касационно обжалване. Излагат се подробно фактическите обстоятелства по спора, като се прави извод, че дори въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване, то следва да бъде потвърдено като правилно. Изцяло са споделени фактическите и правни изводи на въззивния съд. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 от ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването. При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1 от ГПК не се установява основание за допускане на касационно обжалване. Липсва формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото. Поставеният от касатора въпрос относно материалното право на ищеца по сключения между страните договор е общ и хипотетичен и не може да бъде определен като въпрос от значение за изхода на делото, съгласно разясненията по т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС – част от правния спор и обусловил правните изводи на въззивния съд. Касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело като израз на диспозитивното начало в гражданския процес и този въпрос не може да се извежда от съда. Върховният касационен съд може от обстоятелствената част на изложението в приложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК или инкорпорирано в нея само да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело, а непосочването на такъв въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. В този смисъл също е разрешението по т. 1 от посоченото тълкувателно решение. Същевременно не се установява вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение, за да бъде решението допуснато до касация при условията на чл. 280, ал. 2 от ГПК. Такива обстоятелства не се твърдят и от самия касатор. От името на „Хасковофарма“ ООД е поискано присъждане на направените в касационното производство разноски за адвокат по договор за правна защита и съдейства от 14.12.2022г., за което е представен договорът, фактура от 08.02.2023г. и отчет от сметка – 1 276. 18 лева с ДДС. С оглед изхода на делото тези разноски следва да бъдат присъдени изцяло (чл. 78, ал. 3, вр. чл. 81 от ГПК). Воден от горното съдът