Определение № 132 от 20.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 945/2014 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е определение № 1210/20.12.2013 на Русенския окръжен съд по гр.д. № 1220/2013, с което е потвърдено определението на Русенския районен съд от 06.11.2013 г. по гр.д. № 5851/2013 за изпращане на делото по подсъдност на Варненския районен съд. Недоволен от определението е жалбоподателят С. Х. С., представляван от адв. Н. Б. от РАК, който го обжалва в срок като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за възможността работникът да предяви иск срещу работодателя по обичайното си местожителство, който се разрешава се противоречиво от съдилищата и има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответникът по жалбата [фирма], В. прави отвод за недопустимостта й, като счита, че въззивното определение, макар и по подсъдността, не подлежи на касационно обжалване, тъй като с оглед паричната оценка на предявените искове, решението по делото не би подлежало на касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че предявените искове са за сумата 2.345,19 лева неизплатени трудови възнаграждения и командировъчни и 136,84 лева обезщетение по чл. 224 КТ, намира, че обжалваното определение не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение