Определение № 1287 от 11.12.2023 г. на ВКС по т. д. № 268/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД /н/ срещу решение №10055 от 01.06.2022 по т.д.№2361/2018 г. на САС. С обжалваното решение, след отмяна на първоинстанционното решение № 2279/01.12.2017 г. по т.д. № 771/2016 г., с което са били обявени за недействителни по отношение на масата на кредиторите на несъстоятелността на „Корпоративна търговска банка“ АД-в несъстоятелност 10 броя прихващания: 1)прихващане, извършено от „Литекс Моторс” АД с изявление, обективирано в писмо с вх. на „КТБ” АД № 9295/ 09.10.2014 г., на вземания на „Литекс Моторс” АД към „Корпоративна търговска банка“ АД - в несъстоятелност за получаване на сума в размер на 3 500 000 лв., дължима по договор за паричен влог, сключен на 19.12.2012 г. между В. К. Ф. и „Корпоративна търговска банка“ АД - в несъстоятелност, и за получаване на сума в размер на 268 245, 94 лв., дължима по договор за паричен влог, сключен на 25.02.2013 г. между В. К. Ф. и „Корпоративна търговска банка“ АД - в несъстоятелност, които вземания са прехвърлени на „Литекс Моторс” АД с договор за цесия, срещу задълженията на „Литекс Моторс” АД към „Корпоративна търговска банка“ АД - в несъстоятелност, които са възникнали по договор за кредит от 10.01.2011 г. и по договор за кредит от 04.02.2013 г.; 2)прихващане, извършено от „Литекс Моторс” АД с изявление, обективирано в писмо с вх. на „КТБ” АД № 9821/ 24.10.2014 г., на вземания на „Литекс Моторс” АД към „Корпоративна търговска банка“ АД - в несъстоятелност за получаване на сума в размер на 307 065, 31 лв., дължима по договор за паричен влог, сключен на 24.01.2013 г. между В. П. Т. и „Корпоративна търговска банка АД - в несъстоятелност, за получаване на сума в размер на 63 000 евро, дължима по договор за паричен влог, сключен на 28.03.2013 г. между същата и „Корпоративна търговска банка“ АД - в несъстоятелност, и за получаване на сума в размер на 99 000 евро, дължима по договор за паричен влог, сключен на 28.03.2013 г. между В. П. Т. и „Корпоративна търговска банка“ АД - в несъстоятелност, които вземания са прехвърлени на „Литекс Моторс” АД с договор за цесия, срещу задълженията на „Литекс Моторс” АД към „Корпоративна търговска банка“ АД - в несъстоятелност, които са възникнали по договор за кредит от 10.01.2011 г.; 3) прихващане, извършено от „Литекс Моторс“ АД с изявление, обективирано в писмо с вх. на „КТБ” АД № 9819/ 24.10.2014 г., на вземания на „Литекс Моторс” АД към „Корпоративна търговска банка“ АД - в несъстоятелност за получаване на сума в размер на 300 000 евро, дължима по договор за паричен влог, сключен на 28.12.2010 г. между И. Н. Иванчена-Р. и „Корпоративна търговска банка“ АД - в несъстоятелност, и за получаване на сума в размер на 158 000 евро, дължима по договор за паричен влог, сключен на 20.02.2013 г. между И. Н. И.-Р. и „Корпоративна търговска банка АД - в несъстоятелност, които вземания са прехвърлени на „Литекс Моторс“ АД с договор за цесия, срещу задълженията на „Литекс Моторс” АД към „Корпоративна търговска банка“ АД - в несъстоятелност, които са възникнали по договор за кредит от 10.01.2011 г.; 4)прихващане, извършено от „Литекс Моторс” АД е изявление, обективирано в писмо с вх. на „КТБ” АД № 10235/ 30.10.2014 г., на вземания на „Литекс Моторс” АД към „Корпоративна търговска банка“ АД - в несъстоятелност за получаване на сума в размер на 70 945 лв„ дължима по договор за паричен влог, сключен на 18.03.2014 г. между Г. Н. К. и „Корпоративна търговска банка“ АД - в несъстоятелност, за получаване на сума в размер на 5 000 000 лв„ дължима по договор за паричен влог, сключен на 07.04.2014 г. между „Строй - Ц.” ООД и „Корпоративна търговска банка“ АД - в несъстоятелност, за получаване на сума в размер на 1 500 000 лв., дължима по договор за паричен влог, сключен на 13.12.2013 г. между „Строй - Ц.” ООД и „Корпоративна търговска банка“ АД - в несъстоятелност, за получаване на сума в размер на 1 100 000 лв., дължима по договор за паричен влог, сключен на 05.04.2012 г. между Т. Д. К. и „Корпоративна търговска банка“ АД - в несъстоятелност, за получаване на сума в размер на 844 634, 18 лв., дължима по договор за паричен влог, сключен на 13.08.2012 г. между Сдружение „Българска търговско-промишлена палата” и „Корпоративна търговска банка“ АД - в несъстоятелност, за получаване на сума в размер на 150 000 лв., дължима по договор за паричен влог, сключен на 07.06.2013 г. между Сдружение „Българска търговско- промишлена палата” и „Корпоративна търговска банка“ АД - в несъстоятелност, за получаване на сума в размер на 403 199, 82 лв., дължима по договор за паричен влог, сключен на 09.04.2013 г. между „М. груп” ЕООД и „Корпоративна търговска банка“ АД - в несъстоятелност, за получаване на сума в размер на 116 661, 88 лв., дължима по договор за паричен влог, сключен на 26.09.2013 г. между М. П. С. и „Корпоративна търговска банка“ АД - в несъстоятелност, за получаване на сума в размер на 173 881, 28 лв., дължима по договор за паричен влог, сключен между В. Л. Г. и „Корпоративна търговска банка“ АД - в несъстоятелност, за получаване на сума в размер на 946 484, 33 лв., дължима по договор за паричен влог, сключен на 12.02.2013 г. между С. Б. С. и „Корпоративна търговска банка“ АД - в несъстоятелност, за получаване на сума в размер на 585 865 лв., дължима по договор за паричен влог, сключен на 04.09.2013 г. между С. Н. А. и „Корпоративна търговска банка“ АД - в несъстоятелност, които вземания са прехвърлени на „Литекс Моторс” АД с договори за цесия, срещу задълженията на „Литекс Моторс” АД към „Корпоративна търговска банка“ АД - в несъстоятелност, които са възникнали по договор за кредит от 10.01.2011 г. и по договор за кредит от 04.02.2013 г.; 5) прихващане, извършено от „Литекс Моторс” АД с изявление, обективирано в писмо с вх. на „КТБ” АД № 10226/ 30.10.2014 г., на вземането на „Литекс Моторс“ АД към „Корпоративна търговска банка“ АД-В несъстоятелност за получаване на сума в размер на 205 546,46 евро, дължима по договора за паричен влог,сключен на 10.02.2014г. между Сдружение „Българска търговско-промишлена палата и „Корпоративна търговска банка“ АД-в несъстоятелност, вземането,по който е прехвърлено на „Литекс Моторс“ АД по договор за цесия срещу задължението на „Литекс Моторс“ АД към „Корпоративна търговска банка“ АД-в несъстоятелност ,които са възникнали по договор за кредит,сключен на 10.01.2011г. 6) прихващане, извършено от „Литекс Моторс” АД с изявление, обективирано в писмо с вх. на „КТБ” АД № 10231/ 31.10.2014 г., на вземането на „Литекс Моторс” АД към „Корпоративна търговска банка“ АД - в несъстоятелност за получаване на сума в размер на 121 737, 16 евро, дължима по договор за паричен влог, сключен между В. Л. Г.. и „Корпоративна търговска банка АД - в несъстоятелност, вземането по който е прехвърлено на „Литекс Мотор“ АД с договор за цесия, срещу задълженията на „Литекс Моторс” АД към „Корпоративна търговска банка“ АД - в несъстоятелност, които са възникнали по договор за кредит, сключен на 10.01.2011 г. 7) прихващане, извършено от „ЛитексМоторс” АД с изявление, обективирано в писмо с вх. на „КТБ” АД № 10421/ 31.10.2014 г., на вземането на „Литекс Моторс” АД към „Корпоративна търговска банка“ АД - в несъстоятелност за получаване на сума в размер на 79 288, 74 щ.д., чиято еврова равностойност е 62 937, 46 евро, дължима по договор за паричен влог, сключен на 26.10.2009 г. между В. Л. Г. и „Корпоративна търговска банка“ АД - в несъстоятелност, вземането по който е прехвърлено на „Литекс Моторс” АД с договор за цесия, срещу задълженията на „Литекс Моторс” АД към „Корпоративна търговска банка“ АД - в несъстоятелност, които са възникнали по договор за кредит, сключен на 04.02.2013 г.; 8)прихващане, извършено от„Литекс Моторс”АД с изявление, обективирано в писмо с вх. на „КТБ” АД № 10233/ 31.10.2014 г., на вземания на „Литекс Моторс” АД към „Корпоративна търговска банка“ АД - в несъстоятелност за получаване на сума в размер на 96 739, 23 евро, дължима по договор за паричен влог, сключен на 20.12.2010 г. между Г. Н. К. О. Г. Г. и „Корпоративна търговска банка“ АД - в несъстоятелност, за получаване на сума в размер на 48 186 евро, дължима по договор за паричен влог, сключен на 03.01.2014 г. между същия и „Корпоративна търговска банка“ АД - в несъстоятелност, за получаване на сума в размер на 72 265, 21 евро, дължима по договор за паричен влог, сключен на 07.10.2010 г. между С. Б. С. и „Корпоративна търговска банка“ АД - в несъстоятелност, които вземания са прехвърлени на „Литекс Моторс” АД с договори за цесия, срещу задълженията на „Литекс Моторс” АД към „Корпоративна търговска банка“ АД - в несъстоятелност, които са възникнали по договор за кредит от 04.02.2013 г.; 9)прихващане, извършено от „Литекс Моторс” АД с изявление,обективирано в писмо с вх. на „КТБ” АД № 10423/ 31.10.2014 г., на вземания на „Литекс Моторс” АД към „Корпоративна търговска банка“ АД - в несъстоятелност за получаване на сума в размер на 786 415, 62 евро, дължима по договор за паричен влог, сключен на 30.06.2008 г. между „Н.” ЕООД и „Корпоративна търговска банка“ АД - в несъстоятелност, за получаване на сума в размер на 26 963, 48 евро, дължима по договор за паричен влог, сключен на 09.06.2011 г. между И. Т. Т. и „Корпоративна търговска банка“ АД - в несъстоятелност, за получаване на сума в размер на 51 084 евро, дължима по договор за паричен влог, сключен на 07.01.2014 г. между Н. П. Н. и „Корпоративна търговска банка“ АД - в несъстоятелност, за получаване на сума в размер на 171 272, 92 евро, дължима по договор за паричен влог, сключен на 08.07.2010 г. между Б. С. Д. и „Корпоративна търговска банка“ АД - в несъстоятелност, за получаване на сума в размер на 394 457, 82 евро, дължима по договор за паричен влог, сключен на 18.07.2011 г. между Н. Н. М. и „Корпоративна търговска банка“ АД - в несъстоятелност, които вземания са прехвърлени на „Литекс Моторс” АД с договори за цесия, срещу задълженията на „Литекс Моторс’ АД към „Корпоративна търговска банка“ АД - в несъстоятелност, които са възникнали по договор за кредит от 04.02.2013г.; 10) прихващане, извършено от „Литекс Моторс“ АД с изявление, обективирано в писмо вх. на „КТБ” АД № 10161/ 30.10.2014 г., на вземания на „Литекс Моторс” АД към „Корпоративна търговска банка“ АД - в несъстоятелност за получаване на сума в размер на 213781 евро,дължимо по договор за паричен влог, сключен но 03.09.2010г. между А. К. Г. и „Корпоративна търговска банка“ АД-в несъстоятелност, вземането по който е прехвърлено на „Литекс Моторс“ АД с договор за цесия,срещу задълженията на „Литекс Моторс“ АД към „Корпоративна търговска банка“ АД-в несъстоятелност,които са възникнали по договор за кредит от 10.01.2011г., е отхвърлен от въззивния съд предявеният от синдиците на „КТБ“ ЕАД /н/ против „Литекс Моторс“ АД иск с правно основание чл.59,ал.5 от ЗБН. Решението се обжалва и в частта, с която е преразпределена отговорността за разноските. В касационната жалба са наведени доводи, че решението е неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК. Общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси: 1. Какъв е характерът на нормата на чл.59 ал.5 ЗБН -материален или процесуален, доколкото урежда право на иск на определени лица; 2.От кой момент възниква правото за предявяване на иск по чл.59, ал.5 от ЗБН – от откриване на производството по несъстоятелност или на по-ранен етап. 3. Допустимо ли е при тълкуване на понятието „длъжник“, използвано в чл.59, ал.5 от ЗБН, в редакцията преди 28.11.2014 г., да бъде прилагано тълкуването по аналогия на същото понятие, използвано в чл.645, ал.4 от ТЗ и съдебната практика по същия. При тълкуване на неясно понятие не следва ли да бъде приложено тълкуването съгласно разпоредбите на същия закон. Трябва ли да бъдат спазени разпоредбата на чл.46, ал.1 от ЗНА и принципите и правилата на общата теория на правото при тълкуване на неясни законови разпоредби, както и посоченият ред на тълкуване. 4. Наличието на преферентен ефект, който се постига чрез отправяне на изявление за прихващане от кредитор обосновава ли извод, че извършеното действие попада или не в кръга на действията по чл.3 ал.3 ЗБН. Претендира се, че по въпросите е налице основание за допускане на касация по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК-същите се явяват от значение за точното приложение на закона и за развитие на правото. Ответниците по касация „С. Моторс Къмпани“ АД, М. П. С. и В. Л. Г. са депозирали становища за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата, като претендират присъждане на направените разноски пред ВКС, както и от трето-лице помагач на ответника Сдружение БТПП. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното: КЖ е допустима - подадена е от надлежна страна, в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното пред ВКС решение, въззивният състав е изложил следните съображения: Искът по чл.59 ал.5 ЗБН е предявен от надлежна страна, доколкото исковата молба е подадена от „КТБ“ АД /н/,предстаявлявана от синдиците на същата. Исковата молба е подписана от синдиците. Възраженията за недопустимост на постановеното решение поради обстоятелството, че в производството не е конституирана „КТБ“ АД /н/ като самостоятелна страна също се явяват неоснователни. Този извод следва от приетото с ТР № 1/2019г. от 20.12.2019г., постановено по тълк.дело №1 /2019г. на ОСТК на ВКС разрешение на въпроса дали „КТБ“ АД /н/ следва да участва като самостоятелна страна в производството по чл.59 ,ал.3 и ал.5 от ЗБН, а именно че „в производството по предявени искове по чл.59, ал.3 и ал. 5 ЗБН надлежни страни са синдикът на обявената в несъстоятелност банка и извършилият прихващането кредитор, но не и банката като самостоятелен правен субект в процесуалното й качество на ответник по иска“, което е задължително за съдилищата на Република България съгласно нормата на чл.130,ал.2 от ЗСВ. За несъстоятелни са счетени оплакванията,че било необходимо разрешение на УС на Фонда за гарантиране на влоговете в банките, тъй като цитираните разпоредби на чл. 39,ал.1,т.13 от ЗБНБ касаят случаите, при които исковете се предявяват от фонда. По отношение на правилността на решението въззивният съд намира следното: Съгласно чл.59 ал.5 ЗБН (в редакцията му, която е в сила от 28.11.2014 г.) недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на банката освен за частта, която всеки от тях би получил при разпределението на осребреното имущество, е всяко прихващане, независимо от това кога са възникнали двете насрещни задължения, което е извършено от кредитор или от банката след началната дата на неплатежоспособността или след датата на поставянето на банката под специален надзор при условията и по реда на глава 11, раздел VІІІ ЗКИ, включващ наложена мярка по чл.116 ал.2,т.2, ако тази дата предшества датата на неплатежоспособността на банката. Тази норма, според съда е материалноправна, поради което и изложените в във въззивните жалби доводи, че приетата на 28.11.2014г. нова редакция на нормата на чл.59,ал.5 от ЗБН не намира приложение по отношение на процесното прихващане, което е извършено на 05.11.2014г. са основателни. Позовал се е на чл.14 ал.1 ЗНА, според която разпоредба, правна норма може да има обратна сила и да се прилага за правоотношения, възникнали и осъществени преди влизането й в сила, само по силата на изрична закона разпоредба. В случая с изменението, направено на 28.11.2014г. /§ 9 от ЗИДЗДБРБ (обн. ДВ, бр. 98 от 2014 г.)/ не е придадено обратно действие на тази норма. Такова е предвидено с пар.8 от ЗИДЗБН (обн. ДВ, бр. 22 от 2018 г.). С решение № 8 от 27.05.2021 г. по к. д. 9/2020 г. по описа на Конституционния съд на Република България тази норма е обявена за противоконституционна. Съдът се е позовал на това, че нормата в разпоредбата на пар.8 от ЗИДЗБН (обн. ДВ, бр. 22 от 2018 г.) е такава с еднократно действие и с оглед тълкуването, дадено с решение № 3 от 28.04.2020 г. по к. д. 5/2019 г. На Конституционния съд, че прилагането на обявения за противоконституционен закон към висящо производство е в противоречие с принципа на върховенството на Конституцията и нарушава забраната на чл.5, ал.1 от нея, то съдът приема,че нормата на чл.59, ал.5 от ЗБН следва да се приложи в редакцията й към датата на извършване на прихващането, според която относително недействителни спрямо масата на несъстоятелността са само онези прихващания, извършени от длъжника /който по специалния закон-ЗБН е винаги банката / след началната дата на неплатежоспособност. Процесните прихващания не са извършени от длъжника – банката в несъстоятелност, а от ответника „„С. моторс къмпани“ АД –в несъстоятелност / с предишно наименование „Литекс Моторс“ АД/ с едностранно изявление. Ето защо не е налице фактическият състав на нормата на чл.59 ал.5 ЗБН за прогласяване на относителната му недействителност, доколкото е налице разлика в субекта, извършил атакуваното изявление за прихващане и субектът, по отношение на чиито действия последната норма е предвидила възможността да бъдат прогласени за относително недействителни. Това води до извода,че искът се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен. По отношение на преценката по чл.280 ал.1т.3 ГПК настоящият състав на ВКС намира следното: Решението на въззивния съд, се явява в съответствие с практиката на ВКС, формирана по реда на чл.290 от ГПК, относно приложимата редакция на разпоредбата на чл.59, ал.5 от ЗБН, за съдържанието на понятието „длъжник“ по смисъла на чл.59, ал.5 от ЗБН в редакцията й до 28.11.2014 г., както и по материалноправния характер на нормата в закона съдържаща се в цитираната разпоредба на ЗБН и имаща действие занапред. В тази насока са многобройни решения на ВКС-напр. Р №19 от 15.03.2022 г. по т.д. № 638/20 на ТК,Второ т.о.; Решение №44/20.04.2022 по т.д. № 378/2020 на Първо т.о.; Решение № 60187/05.01.2022 г. по т.д. № 1715/20 на Първо т.о.; Решение № 60121/17.01.2022 г. по т.д. 2612/18 на Първо т.о. и много други. Съгласно дадените от ВКС разрешения, които се споделят изцяло и от настоящия състав, нормата на чл.59, ал.5 от ЗБН, която предвижда възможност, при точно определени предпоставки, да се иска обявяване за относително недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на прихващанията, извършени след началната дата на неплатежоспособността на банката има материалноправен характер. Материалноправният характер на нормата на чл.59, ал.5 от ЗБН предпоставя прилагането й занапред - спрямо юридически факти и породените от тях правоотношения, които възникват и се осъществяват след влизането й в сила, като при изменение на материалноправна норма /какъвто е случаят с изменението на чл.59, ал.5 от ЗБН с ДВ бр.98/2014 г. в сила от 28.11.2014г./, новата регулация следва да бъде зачетена и приложена за юридически факти и произтичащи от тях правни последици, възникнали след влизане в сила на изменението. Изключение от това правило възниква единствено, когато законодателят е придал изрично обратно действие на изменението на материалноправната норма. С обявяването за противоконституционна на разпоредбата на §8 от ПЗР на ЗИД на ЗБН /обн. ДВ, бр.22/2018г., доп. ДВ, бр.33/2019 г./, с решение №8/27.05.2021 г. по конст. д.№9/2020 г. на Конституционния съд на РБ, е отпаднало придадането с последната обратно действие на чл.59, ал.5 от ЗБН, поради което в новата си редакция нормата действа занапред и е приложима само за правоотношения, възникнали след влизането й в сила на 28.11.2014 г. Що се отнася до предпоставките, обуславящи относителната недействителност на прихващанията, извършени преди 28.11.2014 г. /при липсата на изрично предвидено обратно действие на изменението на закона/, приложими са действащите норми в редакцията им към момента на компенсационното изявление и достигането му до насрещната страна. Законодателят е приел §8 от ПЗР на ЗИД на ЗБН /обн. ДВ, бр.22/2018 г./, именно с цел да бъдат преуредени с обратна сила прихващанията, давайки възможност да се водят искове за тяхната недействителност на основания, които законът преди 28.11.2014 г. не е предвиждал за тяхното извършване, т.е. според самия законодателен орган, до приемане на §8 /обявен впоследствие за противоконституционен/, е била приложимата редакция на разпоредбата на чл.59, ал.5 от ЗБН до 28.11.2014 г. Възможността исковете за обявяване недействителността на прихващанията по отношение на кредиторите на несъстоятелността да бъдат предявени след откриване на производството по несъстоятелност на банката – в случая след 22.04.2015 г., не обуславя извод за приложимост на действаща към момента на упражняване на това право редакция на чл.59, ал.5 от ЗБН. Моментът на възникване правото на активно легитимираната страна да подаде иска, не може да се отъждествява с материалните предпоставки за действителност или недействителност на осъществяване на прихващането по чл.59 от ЗБН и не превръща нормата в процесуалноправна, поради което самият факт, че правото на иск възниква в по-късен момент, не може да придаде обратно действие на изменената материалноправна норма. Правните изводи на въззивния съд съответстват на така установената практика на ВКС, чието наличие изключва въведеното основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Относно съдържанието на понятието „длъжник“ по смисъла на чл.59, ал.5 от ЗБН, то съгласно разясненията в посочената практика, с която въззивното решение е съобразено, относително недействителни до влизане в сила на изменението от 2014 г. са единствено прихващанията, извършени от банката след началната дата на неплатежоспособността. Следователно, с оглед наличието на константна практика на ВКС по въпросите и съответствието на обжалваното въззивно решение със същата не се установява поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Разноски на ответниците по КЖ не следва да се присъждат, с оглед това, че такива не се установяват в настоящото производство. Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,