Определение № 366 от 22.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 134/2010 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на С. Я. Б. от гр. С., срещу определение от 14.10.2009г. по ч.гр.д. №1712/2009г. на Софийски градски съд, с което е върната касационната й жалба срещу въззивното решение по в.гр.д. №1712/2009г. Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, след преценка на данните по делото и доводите в частната жалба, намира следното: С. Я. Б. е обжалвала с касационна жалба постановеното въззивно решение по в.гр.д. №1712/2009г. на Софийски градски съд, с което след като е отменено решение от 24.07.2008г. по гр.д. №27296/2007г. на Софийски районен съд, е отхвърлен предявения от С. Б. иск с правно основание чл.213, ал.1 КТ. С разпореждане от 02.07.2009г. проверяващият редовността на касационната жалба въззивен съд е указал на жалбоподателя да изправи в едноседмичен срок от съобщаването констатираната нередовност на касационната жалба - да представи изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК, в което да посочи кой е материалноправният или процесуалноправен въпрос, който е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на Върховния касационен съд; който е решаван противоречиво от съдилищата, респ. който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, като в случай, че се позовава на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК да приложи и съответните съдебни решения., като представи изложение на основанията за допускане на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 от ГПК. Разпореждането е редовно съобщено на жалбоподателя на 28.09.2009г., който на същата дата е представил изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, вх. №49559/28.09.2009г. С обжалваното определение проверяващият редовността на жалбата въззивен съд е приел, че в срока жалбоподателят не е изправил констатираните нередовността на касационната жалба, поради което е върнал касационната жалба. Определението е неправилно. Жалбоподателят е представил изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК, в което е посочил кои са съществените правни въпроси, по който счита, че въззивният съд се е произнесъл и по отношение на които счита, че са налице хипотезите на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Проверката за допустимост на касационната жалба, която извършва въззивният съд, не се отнася до изискванията на чл.280, ал.1 от ГПК, което е правомощие на ВКС, съгласно чл.288 ГПК, а визира нередовностите на същата по чл.284 ГПК. Предвид изложеното неправилно е прието с обжалваното разпореждане, че нередовността не е отстранена. С оглед изложеното обжалваното разпореждане следва да се отмени и делото се върне на въззивния съд за администриране на частната жалба. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение