Определение № 3916 от 06.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2262/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р. И. И., подадена чрез пълномощника адв.Н. С., против решение № 305/10.03.2023г., постановено по въззивно гр.дело №366/2023г. на Варненския окръжен съд. С обжалваното решение е потвърдено решение № 19/03.01.2023г. по гр.дело № 1269/2022г. на Варненския районен съд, с което са отхвърлени, предявените от касаторката против Техническия университет-Варна, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3, във връзка с чл.225, ал.1 КТ- за отмяна на уволнението, извършено със заповед № ЧР-03-97/06.12.2021г. за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 от КТ; за възстановяване на И. на заеманата преди прекратяването на трудовия договор длъжност „Ръководител на сектор“ в отдел „Обществени поръчки и наеми“ в отдел ОПИП; за осъждане на ответника да й плати 7 301,28 лева-обезщетение по чл. 225 КТ за времето, през което е останала без работа в размер на 6 брутни трудови възнаграждения, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното плащане В касационната жалба се поддържа неправилност на въззивното решение, поради допуснати съществени нарушения на материалния закон-чл.328, ал.1, т.2, предл.2 КТ и на чл. 329 КТ, на съдопроизводствените правила-чл. 235, ал.2 и чл. 236, ал.2 ГПК и необоснованост. Ответникът по касационната жалба-Технически университет- гр.Варна, чрез пълномощника адв.Д. П., в писмен отговор излага становище за отсъствие на предпоставките за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Оспорва жалбата, като неоснователна, претендира разноски. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 283, изр. 1 от ГПК и отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК; подадена е против подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът подържа наличие на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Твърди противоречие на решението с ТР № 3/16.01.2012г. по тълк.дело № 3/2011г. на ОСГК на ВКС, както и с решение № 126/02.05.2011г. по гр.д.№1227/2010г. на ІІІ ГО, решение №103/11.05.2012г. по гр.д.№243/2011г. на ІІІ ГО и с решение № 163/ 10.06.2014г. по гр.д.№ 230/2014г. на ІІІ ГО по въпросите: 1. Задължителен ли е подборът по чл.329, ал.1 КТ при извършено уволнение, поради съкращаване на щатни бройки, когато е налице трансформиране на щатни бройки в други длъжности със сходен характер; 2. Допустимо ли е постановяване на решение, без съдът да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, които са установени по надлежния процесуален ред и 3. При оспорване на уволнение, извършено на основание чл. 328, ал.1, т.2, предл.2 КТ-поради съкращаване на щата, длъжен ли е работодателят, чрез главно и пълно доказване на установи извършването на законосъобразен подбор между всички заети работници. Върховният касационен съд, състав на ІV гражданско отделение, за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, намира следното: Предявени са искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3, във връзка с чл.225, ал.1 КТ. От фактическа страна по делото е установено, че ищцата е работила при ответника по безсрочен трудов договор от 13.08.2019г. на длъжността „Експерт обществени поръчки“ в отдел „Обществени поръчки и инвестиционно планиране“ в сектор Обществени поръчки и наеми към отдел ОПИП; с допълнително споразумение от 03.10.2019г. длъжността на ищцата е променена в „Ръководител сектор“; с допълнително споразумение от 03.02.2020г. е променено основното възнаграждение на 906 лева. На 29.11.2021г. с протокол № 40, Академичният съвет при ТУ-Варна е взел решение за реорганизиране на отдел ОПИП, като е закрит сектор „Обществени поръчки и наеми“ към отдела и са закрити 2 щатни бройки-ръководител сектор „Обществени поръчки и наеми“ и експерт „Държавна собственост“. Взето е решение да се промени наименованието на отдела от ОПИП на Обществени поръчки и търгове. Със Заповед № ЧР-03-97/06.12.2021г. на ректора на ТУ-Варна е прекратено ТПО с ищцата, на основание чл.328, ал.1, т.2, предл.2 КТ. В заповедта е посочено, че съкращаването на щата е взето с решение на Академичния съвет –протокол № 40/29.11.2021г.; лицето не ползва защита съгласно чл. 333 КТ. Заповедта е връчена на Р. И. на 06.12.2021г. В първоинстанционното производство са изслушани две съдебни експертизи. Според първото заключение, при сравнителния анализ на длъжностните характеристики на сходните длъжности се установява припокриване отчасти на същността на основните функции и задължения, но в новите длъжности „Експерт Обществени поръчки, юрисконсулт“ и „Началник отдел Обществени поръчки и търгове“ те са формулирани с различен текст и са допълнени и разширени. Вещото лице е установило, че новите длъжности включват изискване и за юридическо образование. Според допълнителната съдебна експертиза в периода от 23.08.2019г. до 06.12.2021г. в който ищцата е била в трудово-правни отношения с ответника са обявени общо 23 обществени поръчки; в 13 от тях И. е посочена от възложителя като лице за контакт, а поръчките са подписани от инж.М.А., заемал длъжността „Главен секретар“, упълномощен със заповед № 209/17.04.2019г. Установено е, че от 13 обществени поръчки, само една е обжалвана, като обжалването е отхвърлено, но същата поръчка е прекратена поради липса на финансов ресурс. За периода от 06.12.2021г. до 02.08.2022г. са обявени общо 10 обществени поръчки - две от тях са прекратени поради установени нарушения при откриването им, като няма обжалвани; по три от поръчките са подписани договори; останалите са в процес на провеждане. Вещото лице е установило също, че всички търгове за отдаване под наем на собственост са провеждани в отдела на който ръководител е била ищцата За да потвърди първоинстанционното решение, с което исковете са отхвърлени, въззивният съд, позовавайки се на съдебна практика на ВКС и осъществявайки правомощията по чл. 269 ГПК, е посочил, че за да бъде законосъобразно уволнението на основание чл. 328, ал.1, т.2, предл.2 КТ, е необходимо да са налице следните кумулативни предпоставки: съкращаването на щата да е реално, а не фиктивно, т.е. съответната трудова функция действително да е премахната, а не само да се променя наименованието на съответстващата й длъжност при запазване характера на извършената работа; уволнението и фактическото премахване на съответната трудова функция да съвпадат по време или уволнението да следва съкращаването на щата; да бъде извършено по съответния ред и от органа, който има право да извършва такава промяна. В случаите, когато една и съща длъжност се заема от няколко лица и работодателят пристъпва към прекратяване на трудовото правоотношение, поради съкращение в щата, в резултат на което се намаляват бройките на съответната длъжност, той е длъжен да извърши подбор. Но в хипотеза, в която се съкращава единствената или всички бройки от дадена длъжност, работодателят не е задължен да извършва подбор, а това е негово право. Съдът е съобразил, че в случая e съкратена единствената щатна бройка на длъжността, заемана от ищцата; щатната бройка е закрита по решение на Академичния съвет; дейностите на новата длъжност са допълнени и разширени и е налице изискване за юридическо образование. При това положение според въззивния съд за работодателя не е съществувало задължение да извършва подбор, тъй като в звеното не са останали работници/служители на такива, подобни или сходни длъжности, между които да се проведе подбора; работодателят е доказал наличието на предпоставките на чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 от КТ- за реално премахване на длъжността на ищцата, поради което е направен извод, че уволнението е законосъобразно. Въззивният съд е намерил за неоснователен и втория довод на ищцата за незаконосъобразност на уволнението, поради нарушение на чл.8, ал.2 от КТ или т.нар. „злоупотреба с право“. Посочил е, че злоупотреба с права от страна на работодателя е налице, когато се установи, че единственото му желание е, чрез законово допустими средства да постигне една-единствена цел: прекратяване на трудовия договор с конкретен служител или работник. В случая, след анализ на събраните в първоинстанционното производство писмени и гласни доказателства (част от които не е кредитирал), въззивният съд е приел, че не е изпълнен критерия на чл.8 от КТ, на който ищцата се позовава в исковата си молба, и във въззивната си жалба. Предвид всичко изложено, съдът е счел прекратяването на ТПО на ищцата е законосъобразно, а предявените искове по чл. 344 КТ - за неоснователни. Върховният касационен съд намира, че не са налице сочените от касатора основания по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационна проверка на въззивното решение. Първият поставен въпрос относно подбора по чл. 329 КТ е включен в предмета на спора и обуславя решаващите изводи на въззивния съд, но не е налице противоречие с правните разрешения, дадени по същия в трайната и последователна пракика на ВКС, обективирана в множество съдебни актове, между които и посочените от касатора. Съласно тази практика задължителен е подборът при съкращаване на щата на една или част от еднакви длъжности и в тези случаи работодателят е обвързан по силата на закона да го извърши. Задължителен е по начало подборът при намаляване на работата, в която са заети повече работници и служители или при съкращаване в щата на една щатна бройка от няколко идентични такива. Неизвършването на подбор в тези случаи прави уволнението незаконно. Не е задължителен подборът, когато уволнението засяга съкращаването на единствена длъжност или на всички щатни бройки с еднородни трудови функции. В тези случаи извършването на подбор е възможно и допустимо по преценка на работодателя. Упражняването на правото на подбор по чл. 329 КТ подлежи на съдебен контрол. Не подлежи на съдебен контрол само отказът на работодателя да извърши подбор по чл.329 КТ, когато извършването му не е задължително, а представлява негово право. Видно от мотивите на атакуваното решение въззивният съд не се е отклонил от това правно разрешение, приемайки в случая, че подборът не е бил задължителен, доколкото от анализа на доказателствата и заключенията на съдебния експерт е установено, че след съкращаване на щатната длъжност на ищцата в звеното не са останали работници/служители на сходни или подобни длъжности, измежду които да бъде извършен подбор. Вторият въпрос, макар и некоректно зададен, е свързан с приложението на чл. 235, ал.2 и чл. 236, ал.2 ГПК. Този въпрос обуславя решаващите изводи на въззивния съд, но не е налице твъдяното противоречие по смисъла на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. При иск по чл. 344, ал. 1, т.1 КТ основание на претенцията са наведените от ищеца твърдения за незаконност на заповедта за уволнение, поради което всяко твърдение за порок на уволнителната заповед е самостоятелно основание, който индивидуализира предмета на спора. Противно на твърденията на касаторката съставът на Варненския окръжен съд се е произнесъл по заявените в исковата молба и във въззивната жалба доводи и възражения на уволнения служител; извършил е самостоятелна преценка на събраните пред двете инстанции доказателства и на заявените от страните доводи и възражения и е формирал свои собствени фактически и правни изводи по предмета на спора. Несъгласието на жалбоподателката с последните е оплакване за неправилност и необоснованост на решението, което подлежи на преценка само ако касационно обжалване бъде допуснато. Последният формулиран в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК въпрос не е свързан с решаващите изводи на въззивното решение, доколкото въззивният съд е приел, както вече се отбеляза, че за да упражни правото си да прекрати трудовия договор на ищцата, на основание чл. 328, ал.1, т.2, предл.2 КТ, за работодателя не е съществувало задължение да извърши подбор по смисъла на чл. 329 КТ. След като не е осъществена общата предпоставка на чл. 280, ал.1 ГПК и по този въпрос не следва да се допуска касационно обжалване. Следва да се допълни, че при уволнение на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ - поради съкращаване на щата, когато извършването на подбор по чл. 329 КТ е задължително за работодателя, тоест правото на подбор става част от правото на уволнение, тъй като то не може да се упражни, без да се извърши подбор, извършването му следва да бъде доказано от работодателя пред съда в спора за законосъобразността на уволнението поради съкращаване на щата. Работодателят може да доказва извършването на подбора с всички доказателствени средства. В този смисъл и цитираните от касаторката съдебни актове, постановени от ВКС, които в случая са неотносими към конкретния правен спор. Предвид изложеното не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Варна по поставените въпроси. При този изход на делото на ответника по касация се дължат разноски за платено адвокатско възнаграждение, съобразно представените писмени доказателства за сторени разноски в размер 1 000 лева. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО