Определение № 3826 от 28.07.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1253/2025 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „ДК-22„ ЕООД чрез пълномощник адв. Е. Я. срещу решение №6219 от 13.11.2024г по в. гр.дело № 7220/2023г. на Софийски градски съд, с която е потвърдено решение №5480/06.04.2023г на Софийски РС ,постановено по искове на В. С. А. с правно основание чл. 200 ал.1 КТ за обезщетение на имуществени и неимуществени вреди. Въззивното решение се обжалва от работодателя в частта за неимуществените вреди,до размера на уважения иск за сумата 28000 лева от трудовата злополука настъпила на 16.02.2021г.,поради отхвърленото негово възражение за намаляване на обезщетението на основание чл.201, ал.2 КТ. Ищецът В. С. А. е изпълнявал трудови задължения на длъжността „куриер“, при което на 16.02.2021 г. в края на работния ден ищецът е претърпял злополука след подхлъзване, довела до травматично увреждане (триглезенно счупване на глезенна става на лява подбедрица). Тази злополука е призната за трудова с разпореждане № 30326 от 23.02.2021 г на Териториално поделение София- град към НОИ. Въззивният съд е прел на свой ред, че с оглед претърпените от ищеца травматични увреждания се касае за сравнително тежко травматично увреждане на опорно-двигателния апарат, което е било съпроводено със силни болки, налагащи медикаментозно обезболяване. Счупването е наложило и провеждане на оперативно лечение с метална остеосинтеза за стабилизиране на счупените кости. Проведена е и втора хирургична интервенция на 19.04.2021 г. за обработка на раната на лява подбедрица, дебридман, ексцизия на некротични тъкани и екстракция на супрасиндесмалния винт.Съгласно прието заключение на СМЕ възстановителният период е бил с продължителност 3-4 месеца, към момента увреденият крайник е напълно възстановен, но ищецът/към моментка на злополуката на 20г възраст/ продължава да изпитва поносима болка при по-продължително натоварване. Личат и белезите от операциите .Въззивният съд е приел за справедливо присъденото на първа инстанция обезщетение от 28 000лева ,като на свой ред е отхвърлил изцяло възраженията на ответника за прекомерност на размера и за съпричиняване поради допусната „груба небрежност” от пострадалия, последните поддържани и при касационната обжалване поради това, че по време на злополуката и поначало при работата си като куриер/според показанията на доведен свидетел/ ищецът е носел неподходящи обувки за конкретните метеорологични условия - летни маратонки. Въззивният съд се е позовал в мотивите си на установените в съдебната практика критерии за определяне проявите на „груба небрежност” и нейното отличаване.Изтъкнал е ,че в случая не може да се приеме конкретните характеристики на обувките на ищеца /летни маратонки/да са били до такава степен несъвместими с конкретните особености на мястото, където ищецът е полагал труд през зимния сезон,че да обуславят извод,че се касае за неполагане на дължимата грижа по начин, който не би си позволил дори най-небрежният куриер по време на работа в ден с атмосферни

условия като тези на 16.02.2021г.

При горните обстоятелства работодателят се оплаква от незаконосъобразност и необоснованост на решението в осъдителната част и настоява за прилагане на чл.201,ал.2 КТ. Към касационната жалба е представено изложение в което като основание за допускане до касация се сочи чл. 280, ал.1 т.1 ГПК Поддържа се противоречие с цитирана практика на ВКС по два формулирани въпроса:

1. Представлява ли груба небрежност по смисъла на чл. 200,ал.2КТ поведението на пострадалия ,който не е положил и най-елементарна грижа за собствената си безопасност ,като в разгара на зимния сезон ,при наличие на заледена повърхност и при ясното съзнание за рисковете от подхлъзване ,е ходел на работа обут с летни обувки

2. Следва ли съдът в тази връзка да намали размера на дължимото обезщетение

Изтъква се противоречие с практика на ВКС в решение №348/2011г на Четвърто г.о, реш№194/2011г по гр.д 1248/2010г на Трето г.о ,реш. № 290/2015г по гр.д № 15/2015г на Четвърто г.о на ВКС.

Постъпил е отговор от В. С. А. ,чрез адв Р. М.. Достъп до касация не се обосновава ,тъй като правен въпрос не се поставя, оспорва се единствено правилността на решението.

След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване

Двата въпроса в изложението са свързано поставени и така разгледани ,те имат правно съдържание въпреки едностранните фактически твърдения и оценки на страната, зададени в условието на въпроса /т.1/ Правното съдържание се свежда до прилагането на чл. 201, ал.2 КТ /неточно е цитиран чл. 200, ал.2 КТ/ с намаляване отговорността на работодателя за случаите на допусната „груба небрежност”. Въпросът е произнесен решаващо от въззивния съд с отхвърляне на поддържаното в тази насока възражение. При горното уточнение на въпроса / с оглед правомощията на касационната инстанция /,дори да е отговорено на общия критерии в чл.280, ал.1 ГПК за относимо поставен правен въпрос ,не е налице соченият селективен критерии за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК.

Въззивният съд е отхвърил възражението за допусната от пострадалия груба небрежност, съответно основанието за прилагане на чл. 201 ,ал.2 КТ при конкретна и основана на фактите по делото преценка ,като в тази връзка е следвал установените в практиката на ВКС критерии кои са отличителните признаци на грубата небрежност и нейните проявни форми. В практиката на ВКС трайно е установено разбирането,че не всяко поведение на пострадалия работник или служител в условия на съществуващ риск за здравето му и не всяко пренебрегване на съображения, свързани с безопасността при изпълнение на работата /или дори на трудовата дисциплина/ обективира основанието на чл.201,ал.2 КТ.Определението за груба небрежност е дадено по реш.№510/30.11.2011г по гр.д №1923/2009 ІV г.о,реш. №291/2012г по гр.д № 951/2011г ІV г.о и др., по реда на чл. 290 ГПК .В редица съдебни решения (реш. №348/2011г по грд №387/2010 ІV г.о ,реш. № 291/2012г по гр.д № 951/2011г ІV г.о, реш. №62/2015г по гр.д№2798/2014 на ІV г.о на ВКС,реш.№252/2016г по гр.д№1364/2016г на ІV г.о и др.) са изяснени признаците, които я отличават, а също и критериите за намаляване на обезщетението, когато поведението на пострадалия е подвеждано под състава на чл.201, ал.2 КТ. Изяснени са относимите и подлежащи на преценка в тази връзка обстоятелства - реш. № 149/2011 по гр.д.№ 1248 по описа за 2010г. ІІІ г.о., реш. № 348/2011г по гр.д № 387/2010г ІV г.о, реш. № 291/2012г по гр.д № 951/2011г ІV г.о, реш. №62/2015г по гр.д №2798/2014 ІVг.о.реш.№135/2014г по гр.д № 4075/2013г на ІV г.о ,реш.№977/2010г по гр.д №298/2009г, ІVг.о, реш. №125/2016г по гр.д №4417/2015г ,реш. №25/2016г по гр.д №3233/2015г ІІІг.о, реш. № 79/2012г по гр.д №673/2011г ІV г.о ,реш. № 290/2015г по гр.д № 15/2015г ІV г.о на ВКС, реш. № 252/2016г на ІV г.о реш. №63/2017г ІV г.о на ВКС,реш.№21/2018г по гр.д №1459/2017г на Трето г.о на ВКС и много други. Част от тази консолидирана съдебна практика на ВКС е и цитираната в изложентието на касатора,без да се обосновава противоречие с нея по правен въпрос.Въззивното решение не е в противоречие с установената съдебна практика предвид преценените фактическите признаци на грубата небрежност по смисъла на чл.201 ал.2 от КТ и основанието за подвеждане на установените факти по делото под тази квалификация. Формираната практика на ВКС не приема безусловно допусната груба небрежност дори за случаите, при които неизползването на лични предпазни средства от работника и в частност подходящи работни обувки допринася за злополуката, ако употребата им - според конкретните обстоятелства, не би елиминирала изцяло производствения риск - в случая от подхлъзване и падане през зимния сезон. В конкретния случай работодателят не е установил да е въвел изискване с какви по вид обувки куриерите да изпълняват работата си, не се твърди да е осигурявал на работещите работни обувки, да е въвел конкретни правила за безопасност и да е изискал спазването им в тази насока ,поради това признаците на допусната „груба небрежност” не са изводими от личния избор на обувки в работата на куриерите ,която не създава за работещите други рискове освен обичайните, свързани с придвижване на човек в условията на градска среда.

Ответникът по жалбата е представляван безплатно и на основание чл.38,ал.2 ЗА следва да се присъди възнаграждение на адв.Р. И. М. от САК, поискано за настоящата инстанция .Осъществена е защита с отговор на касационна жалба по иск за парично обезщетение,на настоящия етап от производството не е налице фактическа и правна сложност на делото ,като предвид извършената от адвоката работа,следва да се определи възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 1800лева.

Предвид горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.