Определение № 267 от 07.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1373/2010 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. И. Б. против въззивно решение на № 736 от 21.05.2010 год. по гр. дело № 284/2010 год. на П. окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 482 от 14.12.2009 год. по гр. дело № 237/2009 год. на К. окръжен съд, с което е отхвърлен иска на жалбоподателката против Н. Я. К. и М. на земеделието и горите за обявяване нищожността на сключения между ответниците договор от 04.08.2006 год. в частта относно продажбата 209/1430 идеални части от земя - частна държавна собственост с площ 1430 кв. м прилежаща площ към обект „Обор”, представляваща парцел 7 по плана на стопански двор на бивше ТКЗС, местност Машинен двор, извън регулация на[населено място]. В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че с обжалваното решение въззивният съд е разрешил в противоречие с представена съдебна практика материалноправните въпроси - действителен ли е договор за продажба на части от терен по реда на чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ и чл. 45а ППЗСПЗЗ, които не представляват части към сгради незакупени от лице, на което е продаден целия терен и допустима ли е продажба на терен, за който няма доказателства за включването му по реда на чл. 45, ал. 6 ППЗСПЗЗ като такъв, необходим за обслужване на стопански сгради. Представени са съдебни решения по гр. дело № 2980/2004 год. на ВКС и по гр. дело № 2360/2001 год. на ВКС по приложението на чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ, чл. 45, чл. 45а и чл. 48а всички от ППЗСПЗЗ и чл. 26, ал. 1 ЗЗД, чрез които се обосновава приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Ответниците Н. Я. К. и М. на земеделието и храните в писмен отговор на касационната жалба оспорват наличието на мотивирано изложение за допускане на касационно обжалване по поставените правни въпроси, които не са решаващи за изхода на делото. Изложени са съображения в подкрепа правилността на обжалваното решение. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено решение по разгледан иск за нищожност на договор, както и че правния интерес не е под 1000 лв. намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна. Поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК материалноправни въпроси не обуславят изхода на делото, нямат отношение към решаващите изводи на съда за отхвърляне на иска и в този смисъл не са основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Това е така, тъй като съдът е отхвърлил иска за нищожност на договора за покупко-продажба на прилежащ терен към стопанска сграда - обор за идеална част от същия, като е приел, че ищцата не доказва да е собственик на част от стопанската сграда, т. е. същата не е правоимаща по смисъла на чл. 45а, ал. 1 ППЗСПЗЗ. Прието е, че представения писмен договор, с който е закупена част от обора е недействителен, поради липса на предвидената в чл. 18 ЗЗД нотариална форма за придобиване (частта е закупена след отмяната на чл. 16 от Наредбата на търговете ДВ чл. 39 от 10.04.2001 год., който е предвиждал само писмена форма) и липса на надлежна представителна власт на страната на продавача - представляван от лице от тръжната комисия, вместо от собственика. В този смисъл поставените правни въпроси не са от значение за изхода на делото, още повече, че въпроса - дали е необходимо прилежащата част на постройката да бъде включена, чрез изрично отреждане като такава по чл. 45, ал. 6 ППЗСПЗЗ е без значение за конкретното дело, тъй като с исковата молба не е било заявено такова основание за нищожност на договора. Предвид изложеното следва да се приеме, че не са установени предпоставки за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по поставените правни въпроси. С оглед изхода на делото жалбоподателката ще следва да заплати в полза на Н. Я. К. съдебни разноски за настоящето производство в размер на 700 лв. адвокатско възнаграждение. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.