Определение № 309 от 26.04.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4249/2021 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба от М. В. А., чрез адвокат Б. М., срещу въззивното решение на Пловдивски окръжен съд №269/23.07.2021г. по в.г.д.№1462/2021г. В жалбата са изложени доводи за противоречие с материалния закон, незаконосъобразност, неправилност и немотивираност. Насрещната страна „Детска градина „Незабравка“, гр. Пловдив с писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 от ГПК, чрез адвокат Б. П., оспорва жалбата. Твърди, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, тъй като не са формулирани въпроси, на които ВКС да отговори, а по тези поставени в изложението има богата съдебна практика, на която издадената уволнителна заповед съответства. В условие на евентуалност, изразява становище за неоснователност на жалбата. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Въззивният съд е потвърдил решението на първостепенния Районен съд Пловдив, с което са отхвърлени предявените от М. В. А. срещу „Детска градина „Незабравка“ - гр. Пловдив искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението, извършено със Заповед №РД – 09-31/13.11.2020г., издадена от директора на Детска градина „Незабравка“, на основание чл. 330, ал.2, т.6 от КТ, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „старши учител ДГ“, както и за заплащане на сумата от 7 671, 54лв., представляваща обезщетение за оставане без работа за периода от 16.11.2020г. до 16.05.2021, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба – 14.12.2020г. до окончателното ѝ изплащане. За да постанови този резултат, съдът е приел, че по делото са надлежно установени следните обстоятелства: 1/ Страните са били в трудово правоотношение от 11.06.2018г., като ищцата е заемала длъжността „старши учител в ДГ „Незабравка“, гр. Пловдив. 2/ Със Заповед №РД – 09-31/13.11.2020г. на М. А. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, на основание чл.330, ал.2, т.6 вр. чл.187, ал.1, т.3, т.7, т.8 и т.10 от КТ, за посочените в същата нарушения: 1. Служителката не е спазила организацията за работа в екип съгласно Заповед №РД – 19/354/14.09.2020г. на директора на Детска градина „Незабравка“, което е неизпълнение на разпореждането на работодателя, представляващо нарушение на трудовата дисциплина. 2. Служителката, без да уведоми директора, на 15.09.2020г. самоволно се разпорежда с госпожа М. Й. А. в коя група да работи, което не попада сред нейните задължения по длъжностна характеристика и представлява нарушение на трудовата дисциплина. 3. В началото на учебната 2020/2021г. е нарекла госпожа У. „безмозъчен и безхарактерен човек“, видно от становище вх.№75/05.10.2020г., което представлява нарушение на чл.35 и чл.36 от Етичния кодекс на детска градина „Незабравка“. 4. Поведението на служителката с децата от втора група през учебната 2019/2020г. /групата, с която работи обикновено/ е грубо, тонът ѝ е груб, дори понякога се забелязва непоносимост към тях. Грубо е поведението ѝ към колегите от детската градина, а така също и към помощник-възпитателите по групи, които обстоятелства по т.4 са особено засилени от началото на учебната 2020/2021г. В заповедта е посочено, че цялото поведение на служителката води до нарушаване на вътрешния психо-климат в детската градина, до неразбирателство между нея, учителския колектив и помощник-възпитателите по групи, което влияе негативно върху психиката на децата. С оглед поведението на ищцата, децата се връщат в къщи неспокойни и изнервени, разказват за системни викове, навиквания, наказания и обидни думи, унижавания, а така също и биват блъскани, видно от жалба вх.№77/05.10.2020г. и становище вх.№76/05.10.2020г. Цялото поведение на служителката е нарушение на Етичния кодекс на ДГ „Незабравка“. 3/ Преди издаване на процесната заповед от ищцата са изискани писмени обяснения по вменените ѝ нарушения, както следва: На 06.10.2020г. за неизпълнение на Заповед №РД-09-354/14.09.2020г. и неспазване на разпределението на персонала; за липса на работа в екипа, определен с посочената заповед; за изложените в жалба вх.№77/05.10.2020г. оплаквания от родителите, подробно описани в нея; по каква причина не работи в екип, подклажда конфликти и толерира определени 2-3 деца, а към другите се отнася неприемливо, с което уронва престижа на детската градина. На 16.10.2020г. относно обстоятелствата: защо в началото на учебната 2020 - 2021г. е нарекла госпожа Й. У. „безмозъчен и безхарактерен човек“; защо винаги поведението ѝ с децата от втора група /с която работи обикновено/ е грубо, тонът е груб и понякога се забелязана непоносимост към тях; защо е грубо поведението ѝ към колегите от градината и помощник-възпитателите по групи, които обстоятелства за засилени от началото на учебната 2020 - 2021г.; защо децата от първа група през учебната 2019 - 2020г. винаги и постоянно са навиквани и наказвани, без да има видима причина за това; защо ги блъска унижава и обижда, като това поведение е ескалирало от началото на учебната 2020 -2021г. 4/ Обясненията от М. А. са депозирани в срок. 5/ От показанията на разпитаната по делото свидетелка Й. Д. У., кредитирани като обективни и последователни, се установява, че след като е била запозната със Заповед №РД-09-354/14.09.2020г. ищцата М. А. не се е съобразила с нея и самоволно се е върнала и е започнала да работи с децата от втора група, с които в този момент е следвало да работи новоназначен педагог – М. А.. На 16.09.2020г. ищцата „разпоредила“ на А. да отиде в трета група. От показанията на свидетелката се установява и обстоятелството, че на 15.09.2020г. ищцата М. А. я е нарекла „безмозъчна“, като същата многократно си е позволявала да отправя обиди и недобронамерени забележки към свидетелката. Установен е и факта, че ищцата е проявявала тенденциозно отношение към определени деца, на които е повишавала тон и е наказвала без да има причина и ги е игнорирала. Посоченото поведение е било насочено преимуществено към деца от трета група. Това отношение се е отразявало негативно на децата и е било забелязано от много родители, за което е бил уведомен и директора на детската градина. Установено е и обстоятелството, че ищцата се е държала надменно със своите колеги – педагогически специалисти и към помощния персонал, с което е създавала напрежение и конфликт между работещите в детската градина и затруднявала работния процес. Съдът е посочил, че показанията на свидетелката Е. В. са обективни, но същите не носят релевантна за производството информация, тъй като тя възпроизвежда единствено информацията получена от своето дете. Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът е направил извод, че по делото са установени наличието на трудово правоотношение между страните и прекратяването му с атакуваната заповед, на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ, поради надлежно установени и извършени от М. А. нарушения на трудовата дисциплина. Приел е, че издадената заповед е постановена при спазване на императивните изисквания на чл.195, ал.1 от КТ, като в същата работодателят подробно е посочил в какво се състои допуснатото от работника нарушение на трудовата дисциплина, което е направено по разбираем за работника начин. Посочил е, че нито в искането за обяснения, нито в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, работодателят е длъжен да посочи всички обективни и субективни елементи на изпълнителното деяние, нито да посочи кои факти е приел за установени. Приел е за неоснователно въведеното възражение, че в заповедта за уволнение не се съдържат конкретни дати, на които са извършени описаните нарушения. Изтъкнал е, че въведеното от законодателя изискване за определяне на момента на извършване на нарушението е с цел служителя да разбере точно за извършеното от него нарушение, с оглед гарантиране правото му на защита. Съдът е изложил съображения, че това изискване е изпълнено с процесната заповед, а именно посочен е периода на извършване на нарушенията, без да е необходимо да се посочва конкретна дата или час, в какъвто смисъл е и трайно установената съдебна практика. Обосновал е извод, че посочването в заповедта на периодите по т.2 – 15.09.2020г., а по т.3 и т.4 началото на учебната 2020/2021г. е достатъчно. Отбелязал е, че за нарушението по т.1 от заповедта не е посочен период, но същото следва да се разглежда съвместно с нарушението по т.2, тъй като и двете са свързани с неизпълнение от служителката на издадената Заповед №РД-0-354/14.09.2020г. на директора на детската градина. Приел е още, че доколкото ищцата А. е била запозната с посочената заповед, както и с депозираната жалба вх.№77/05.10.2020г. и становище вх.№76/05.10.2020г., то за работодателя не съществува задължение да възпроизвежда съдържанието им в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“. В атакуваното решение въззивният съд е приел за неоснователно и възражението, че процесната заповед не съдържа правното основание, въз основа на което е наложено дисциплинарното наказание, тъй като в нея е посочено както наказанието, така и законния текст, въз основа на който същото е наложено. В този смисъл е и формираната съдебна практика, според която решаващият съд в трудовия спор следва да направи законовата квалификация на нарушението, с оглед посочените в КТ основания за налагане на дисциплинарно наказание, като нейното непълно или неточно посочване от работодателя не е формално основание за отмяна на заповедта като незаконосъобразна. Съдът е изложил съображения за неоснователност на твърдението за допуснати от първостепенния съд процесуални нарушения изразяващи се в необсъждане на приложените по делото указания от РУО до директора на детската градина за отстраняване на констатираните нарушения. Посочил е, че от представените по делото писмени доказателства се установява, че вследствие на извършената проверка на детската градина, резултат от множеството подадени от ищцата жалби и сигнали, е констатирано: несъответствие между издадената от директора заповед, вписванията в дневниците на втора и трета възрастова група и националната електронна информационна система; на служителката е разяснено, че за поддръжка на добри взаимоотношения в колектива са необходими взаимни усилия; на директора са дадени препоръки за сезиране на Етичната комисия, а на жалбоподателката, че при възникване на трудов спор същият следва да бъде разрешен от компетентния за това орган по чл.360 от КТ. Приел е, че посочените доказателства са ирелевантни за правния спор и за изводите, че ищцата е извършила описаните в заповедта нарушения на трудовата дисциплина, както и за извода, че наложеното ѝ наказание съответства на допуснатите нарушения. По тези съображения съдът е намерил предявените искове за неоснователни. Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване по следните правни въпроси: 1/ За съответствие на заповедта за дисциплинарно наказание – уволнение с изискванията на чл.190, ал.1 и ал.2 и чл.195, ал.1 от КТ, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, по който има противоречиви решения на съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона. Искането е основано на хипотезите на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК. 2/ Въпроси, които са от значение за правилното прилагане на нормите на трудовия процес: 1. Допустимо ли е наказанието уволнение да бъде наложено, без да бъде нарушен чл.190, ал.1 от КТ; 2. При липса на мотивировка в конкретната заповед, доколко тя може да препраща към други документи и ако и в заповедта няма конкретно описание, няма и в документа към който се препраща може ли да се говори за законосъобразна заповед; 3. При липса на конкретно посочена дата на извършване на нарушението, до колко заповедта може да препраща към период и следва ли този период да има начална и крайна граница. 4. Липсата на конкретен законов текст към посочено действие на работника като нарушение, препятства ли неговата защита пред съда. 5. До колко организационни и междуличностни несъответствия в работата при един работодател, с които той не е съгласен, представляват нарушение на трудовата дисциплина. Искането е основано на хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, поради противоречие на решението с практиката на ВКС, обективирана в решение №78 по г.д.№1835/2017г. на ВКС, ІV г.о. и определение №697 по г.д.№33/2011г. на ВКС. Първите два поставени въпроса са свързани с предмета на делото и са от значение за крайния му изход, но са обосновани с оплакванията за неправилност на обжалваното въззивно решение и несъгласие с изводите на съда, което съгласно трайно установената съдебна практика по чл.288 от ГПК не е основание за допускане на касационно обжалване. По отношение на тези въпроси не са налице и допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК, тъй като в изложението на касационните основания не са посочени никакви съображения по тях, както такива за значение на въпросите за точното прилагане на закона и за развитието на правото /чл.280, ал.1, т.3 от ГПК/. Атакуваният съдебен акт е постановен в съответствие с формираната практика по чл.190 и чл.195 от КТ, която е ясна и не са налице основания за изменението ѝ поради изменение на закона или на обществените отношения. По третия и четвъртия въпроси относно задължението на работодателя да мотивира заповедта и възможността същата да препраща към други документи, както и за периода на извършване на нарушенията, е налице трайно установена съдебна практика. Според същата, изискването за излагане на мотиви е с цел преценка еднократността на наказанието, съобразяване на сроковете по чл.194 от КТ, както и за осигуряване възможност за защита на работника и служителя. Прието е, че няма пречка заповедта да препраща към други документи, като във всички случаи е важно изложените мотиви да са достатъчни, за да удовлетворят посочените изисквания, за да може работника да проведе пълноценно своята защита. Ако издадената заповед има посоченото съдържание, тя отговаря на изискванията на чл.195 от КТ. В практиката е прието още, че когато дисциплинарното нарушение е осъществявано в рамките на определен период, а спецификата на изпълняваната работа или характера на самото нарушение, не позволява откриване на точния ден и час на извършването му, а контролирането им е възможно само като краен резултат, изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ са изпълнени и само с посочване на периода на извършването му. Когато нарушението, изразяващо се в бездействие - неизпълнение на възложени трудови функции, е продължило за определен период, включително и до откриването му, изискванията на чл. 195 ал. 1 КТ са изпълнени и само с посочване на момента на откриването му, тъй като извършването на нарушението и момента на откриването му съвпадат. В конкретния случай, решението на въззивния съд е постановено в съответствие с посочената практика. В същото съдът е обосновал извод, че нарушенията и периода на извършването им са ясно посочени и няма съмнение, че наказанието е наложено за онези деяния, за които са поискани и дадени обяснения, поради което е осигурено правото на работника/служителя да направи своите възражения, а работодателят е имал възможност да ги вземе предвид при налагане и определяне на наказанието. За пълнота на изложението следва да се посочи, че в решението посочено от касатора по г.д.№1835/2017г. на ВКС, ІV г.о. са възприети същите разрешения по тълкуване и приложение на чл. 194 и чл.195 от КТ, но при обстоятелства, които са съществено различни помежду си и в сравнение с тези по настоящото дело. Поставеният в изложението въпрос за липсата на конкретен законов текст, към който да препраща заповедта е без значение за законността на уволнението, тъй като предмет на производството е установяване дали е налице извършено нарушение, съобразно фактическите констатации в заповедта. Последният формулиран от касатора въпрос е неотносим към предмета на спора, същият не е бил повдиган, нито по него има формирани мотиви на въззивния съд, постановил атакуваното решение, поради което не са налице основания за допускане на касационното обжалване по реда на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. В заключение, касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, тъй като не са налице сочените от жалбоподателя основания за това по чл. 280, ал. 1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК, нито е налице друго основание за служебно допускане на обжалването от касационната инстанция по чл.280, ал.2 от ГПК. На основание чл.78 от ГПК и направеното искане М. В. А. следва да бъде осъдена да заплати на „Детска градина „Незабравка“, гр. Пловдив сумата от 1350лв., представляваща направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение,