Определение № 546 от 03.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 29/2011 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. Х. М. срещу решение №1385 от 15.10.2010г по гр.дело № 2168/2010г. на П. окръжен съд, с което при повторното разглеждане на делото от въззивен съд е отменено решение №53 от 03.04.2008г на П. районен съд и е отхвърлен иска на касаторката за отмяна на дисциплинарно наказание уволнение. В приложеното към жалбата изложение, като основание за допускане на касационно обжалване се сочи обстоятелство по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК и се поставят два въпроса. Може ли да се приеме ,че е налице злоупотреба с доверието на работодателя без да се твърди от работодателя и да е доказано наказаната да е извлякла някаква облага, материална или неимуществена и на следващо място, правилно ли е приложен чл. 189 от КТ за съразмерността на извършеното нарушение с тежестта на наложеното наказание. Без конкретна обосновка за относимост са приложени решение №737 от 13.10.2009г по гр.д. 3119/2008г ІV г.о и реш. № 2112 /2006 по гр.д. № 1633/2003г ІІІ г.о на ВКС. Изтъква се противоречие по поставените въпроси ,тъй като в случая няма доказателства, дори твърдения за злоупотреба с доверие, а това е едно от основанията ,цитирани като законов текст по заповедта. Повод за поставяне на втория въпрос е приетото в мотивите, че ищцата е извършила нарушения по небрежност, въпреки това като съразмерно е преценено най-тежкото наказание. Ответникът е заявил отговор, с който оспорва поставените въпроси да имат връзка с произнасянето на съда по случая и решаващите съображения за отхвърлене на иска. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. По така формулирания в изложението по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК първи въпрос, принципно следва да се изтъкне ,че същият няма правно значение, тъй като фактическите признаци на основанието по чл. 190 т.4 от КТ „злоупотреба с доверие” поначало не се свързват с посочване и доказване на причинени вреди на работодателя. Съдържанието на цитираните съдебни решения №737 от 13.10.2009г по гр.д. 3119/2008г ІV г.о и реш. № 2112 /2006 по гр.д. № 1633/2003г ІІІ г.о на ВКС не подкрепят тезата на касатора, че отговор на поставения въпрос е произнесен в същите Основателно е възражението на ответника по жалбата ,че решаващите изводи на въззивния съд в настоящия спор също нямат връзка с квалификацията по чл. 190 т.4 от КТ, тъй като не е възприето извършеното от ищцата да отговаря на тази именно квалификация. В задължителната практика на Върховен касасационен съд по реда на чл. 290 вр. чл. 291 от ГПК (виж реш. № 464 от 25.05.2010г гр.д. № 1310/2009г ІV г.о, реш.№395 от 01.06.2010г гр.д№1629/2009г ІІІ г.о,реш.№ 304 от 02.07.2010г по д.№723/2009г ІV г.о и реш. № 3 от 02.02.2011г д.№1000/2010г ІV г.о. и др. ) е ясно указано ,че не дадената от работодателя квалификация (в заповедта работодателят се е позовал включително на чл. 190 т.4 от КТ ), а фактическите признаци на посочените в заповедта нарушения са от решаващо значение .Съдът е отхвърлил иска, като е приел да са извършени конкретни нарушения на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 187 от КТи същите са били безпротиворечиво установени. Нарушенията са преценени от решаващия съд като сериозни и обуславящи най- тежкото наказание, изложени са мотиви в този смисъл, с което е спазено изискването за преценка Формулираната като въпрос теза в изложението, че щом нарушението или нарушенията са допуснати по небрежност, то най- тежко дисциплинарно наказание за тях не следва да се налага, е несъстоятелна, не се подкрепя от цитираните решения №737 от 13.10.2009г по гр.д. 3119/2008г ІV г.о и реш. № 2112 /2006 по гр.д. № 1633/2003г ІІІ г.о на ВКС и по този въпрос противоречива практика няма. Обжалваното въззивно решение е постановено в съответствие с константната практика по прилагането на правните инситути ,във връзка с които са формулирани двата въпроса по изложението. Основанието по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК не е налице. Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.