Определение № 72 от 02.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2735/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на СУ „Любен Каравелов“, [населено място], срещу решение № 540/15.03.2021 г. по в.гр.д. № 18/2021 г. на Окръжен съд – Варна, с което е потвърдено решение № 26017/28.08.2020 г. по гр.д. № 18694/2019 г. на Районен съд – Варна. С първоинстанционния съдебен акт са уважени предявените от М. Б. Д. против касатора искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ за признаване за незаконно на уволнението й, извършено със заповед № 14/13.09.2019 г. на директора на СУ „Любен Каравелов“ и за възстановяването й на работа на заеманата от нея длъжност преди уволнението – „старши учител детска градина“, както и искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 7372,50 лева за оставането й без работа поради незаконно уволнение за периода 14.09.2019 г. – 14.03.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Касаторът счита, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила и необоснованост. За допускане на обжалването касаторът се позовава на 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК и на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Твърди, че от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото ще бъде произнасянето на ВКС по следните въпроси: 1/ Срочен ли е характерът на работа на детските учители в подготвителните групи в учебното заведение, или е постоянен такъв?; 2/ Поставен ли е в зависимост срокът на трудовия договор на детския учител от предоставената възможност на учебното ръководство да разкрие за съответната учебна година подготвителна група?; 3/ Срокът на трудовия договор на детския учител в учебното заведение следва ли да бъде приравнен на учителите от началния и прогимназиалния етап на обучение?; 4/ Учебно-възпитателната дейност в ПГ същински учебен процес ли е?; 5/ Следва ли въззивният съд при постановяване на съдебния акт да обсъди наведените във въззивната жалба доводи, касаещи относимата към казуса нормативна уредба? Във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поставя следните въпроси: 1/ Налице ли е трудов договор за определена работа по смисъла на чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ, когато дейността за изпълнение, която е определяща за длъжността, има случаен характер спрямо основния и постоянен предмет на дейност?; 2/ Налице ли е трудов договор за определена работа по смисъла на чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ, когато в договора тази дейност е дефинирана по вид, обем и качество още към момента на сключването му? По тези въпроси твърди противоречие на обжалваното решение с решение № 236/18.06.2015 г. по гр.д. № 440/2015 г. на ВКС, ІV г.о. Ответникът по касационната жалба М. Б. Д. взема становище за нейната неоснователност. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК намира следното: По делото е установено, че между страните е възникнало трудово правоотношение по силата на трудов договор от 01.09.2017г., с който на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ във вр. с чл. 70 КТ ищцата е назначена на длъжност „учител в детска градина“ в СУ „Любен Каравелов“, [населено място], до завършване на учебната 2017/2018 г. – до 14.09.2017г. В договора е уговорен шестмесечен изпитателен срок в полза на работодателя. С допълнително споразумение от 12.02.2018 г. договорът е изменен, като ищцата е назначена на длъжност „старши учител детска градина“ до завършване на определена работа – 14.09.2018г. С допълнително споразумение от 14.09.2018год. с посочено правно основание чл.119, вр. с чл.68, ал.1,т.2 КТ е назначена на длъжността“старши учител детска градина“ за още една година -до завършване на учебната 2018/2019год.-14.09.2019год. Във връзка с връченото на ищцата на 11.03.2019г. предизвестие за прекратяване на трудовото й правоотношение, считано от 11.06.2019 г., е извършена проверка от Инспекцията по труда- [населено място], след която М. Д. и ответника са се споразумели писмено предизвестието да бъде оттеглено и да се запази действието на допълнителното споразумение от 14.09.2018г. С уволнителната заповед №14/13.09.2019год. трудовото правоотношение на ищцата е прекратено поради завършване на определена работа- учебна 2018/2019год., завършваща на 14.09.2019год. и на основание чл.325,ал.1 т.4 от КТ. Прието е за безспорно по делото, че към 01.10.2019год. в ответното училище СУ са открити две подготвителни групи, колкото са били подготвителните групи през учебната 2018/2019год. Въззивният съд е посочил, че за да се прекрати трудов договор на основание чл. 325, ал. 1, т. 4 КТ, той следва да е сключен като срочен, до завършване на определена работа по смисъла на чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ. Работата следва да може да се определи по вид, обем и качество още към момента на сключване на договора, като с приключването й отпада необходимостта от съответния трудов резултат, защото същата не се осъществява постоянно от работодателя. Според въззивния съд всяка неяснота при първоначалното определяне на вида и обема на работата изключва възможността да бъде определен срок за действие на трудовия договор, поради което той следва да се счита за сключен за неопределен срок – в този случай основанието по чл. 325, ал. 1, т. 4 КТ ще бъде неприложимо. Въззивният съд също така е приел, че в процесния трудов договор липсва определяне на вида и обема на работата, която е следвало да се извърши в посочения срок, поради което договорът следва да се счита сключен за неопределено време, със срок за изпитване. Анализирал е длъжностната характеристика на ищцата, като учител подготвителна група и разпоредби на Закона за предучилищното и училищното образование- чл.211, ал.2 и чл.55 и така е обосновал, че заеманата от ищцата длъжност е свързана с осъществяването на държавна и социална политика в сферата на предучилищното образование, която изисква непрекъсната дейност на училищните педагози, още повече, че предучилищното образование е задължително за децата, навършили пет години. Посочил е, че изпълнението на педагогически функции и работа за предучилищна подготовка в училището е продължило и след прекратяване на трудовото правоотношение с М. Д.. Следователно възложената на ищцата трудова функция – учител в подготвителна група, не е с временен, сезонен или краткотраен характер, нито съществуват други обективни причини, които да обусловят сключването на срочен трудов договор по чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ. Въззивният съд е приел, че на основание чл. 68, ал. 5 КТ процесният трудов договор следва да се счита за сключен за неопределено време, поради което за него е неприложима хипотезата на чл. 325, ал. 1, т. 4 КТ и обжалваното уволнение е незаконно и подлежи на отмяна. Ищцата следва да се възстанови на работа и да й се плати обезщетение съобразно изчисленото в съдебно-счетоводната експертиза по делото. При тези мотиви на въззивния съд, настоящият състав счита, че не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване поради следните съображения: Въпросите, поставени във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, не представляват правен въпрос – те предполагат анализ на клаузите на процесния трудов договор. Въззивният съд е посочил, че за да се сключи срочен трудов договор по чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ, е необходимо към момента на сключването му работата да може да се определи по вид, обем и качество, както и същата да не се осъществява постоянно от работодателя. Въззивният състав е отнесъл посоченото изискване за дефиниране на работата към клаузите на договора с ищцата и е приел, че в последния не се определят видът и обемът на работата, която е следвало да се извърши в уговорения срок. Затова съдът е стигнал до заключението, че процесният договор е сключен за неопределено време. Въззивната инстанция освен това е приела, че възложената на ищцата трудова функция е с траен характер – касае се за такива дейности в областта на образованието, които се изпълняват непрекъснато съгласно Закона за предучилищното и училищното образование, още повече, че е предвидена задължителност на предучилищното възпитание за деца, навършили пет години и което се организира в учебни години, и преминава в следваща учебна година за предучилищна подготовка на 6 годишни, поради което е перманентен образователен процес. Изложените доводи на въззивния съд подлежат на преценка за правилност, след анализ на събрани по делото доказателства – трудовия договор с ищцата и длъжностната й характеристика, който не се извършва в настоящата фаза на касационното производство. Независимо от това следва да се посочи, че обжалваният акт не противоречи на цитираното решение № 236/18.06.2015 г. по гр.д. № 440/2015 г. на ВКС, ІV г.о.. Във въззивното решение изцяло е възприето разбирането на касационната инстанция относно съдържанието на трудовия договор по чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ, а именно, че в сключения по този ред трудов договор трябва изрично и точно да се определи работата, за изпълнението или за довършването на която той е сключен, защото за работника или служителя следва да съществува яснота кога точно ще изтече срокът, който е определящ за времетраенето на трудовото му правоотношение. Ако срокът не е посочен или е неопределяем съобразно други елементи на съдържанието на трудовия договор, се приема, че липсва уговорка за срок. Това разрешение е застъпено още и в решение № 24 от 30.01.2019 г. по гр.д. № 1339/2018 г. на ВКС, ІV г.о. и решение № 256 от 15.09.2011 г. на ВКС по гр.д. № 1379/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о. и др. Във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е необходимо да се посочи следното: За да е налице това основание, следва произнасянето по поставения правен въпрос да допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона. Съгласно т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото – когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая касаторът не обосновава наличието на посоченото основание за допускане на касационно обжалване – не сочи практика на ВКС, в която според него законът е тълкуван неточно или която се нуждае от осъвременяване. Първите два въпроса са свързани с разбиранията на касатора, че извършваната от ищцата работа няма траен характер, поради което трудовият договор може да бъде сключен по реда на чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ. Тези въпроси са относими към правилността на въззивното решение, която се преценява едва след допускане на касационното обжалване. Третият и четвъртият въпрос пък не са обусловили решаващите изводи на въззивния съд. По петия въпрос за задълженията на въззивния съд е налице трайна практика на ВКС, която не се нуждае от осъвременяване според разбиранията на настоящия състав. В обобщение, основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е налице. Не се констатира и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. За наличието му касаторът не навежда доводи освен, че заявява, че не е съгласен с приетото от въззивния съд, за да уважи предявените искове. Обжалваното решение не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено в директно нарушение на закона, нито е извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на делото касаторът дължи да заплати на ответната страна сумата от 600 лв. – заплатени разноски за адвокатско възнаграждение в производството пред касационната инстанция с оглед на приложения към отговора на касационната жалба договор за правна защита и съдействие. Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на III г.о.