Определение № 630 от 04.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1684/2011 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Подадена е касационна жалба от С. С. И., чрез адв. М. П., против решение от 11. 07. 2011 г. по гр. д. № 141/2011 г. на Софийски градски съд, ГК, ІV Б с-в, с което е потвърдено решение от 10. 11. 2010 г. по гр. д. № 25313/2010 г. на Софийски районен съд, 77 с-в, с което са отхвърлени предявените от С. С. И. против сдружение с нестопанска цел „Съюз на глухите в България” – [населено място], [улица] искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ. Излагат се съображения за неправилност на решението и се иска отмяната му и отхвърляне на посочените искове. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че са налице основанията на чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответната страна по касационната жалба сдружение с нестопанска цел „Съюз на глухите в България” – [населено място], [улица] не изразява становище по същата. Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното: Касационната жалба е допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице имащо право на жалба. С обжалваното решение Софийски градски съд, като въззивна инстанция, е потвърдил първоинстанционно решение, с което са отхвърлени искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ. За да постанови този резултат, съставът на съда е приел, че уволнението не е незаконно на твърдяните от ищеца основания: липса на посоченото в заповедта на работодателя материалноправно основание за прекратяване на трудовото правоотношение „съкращаване на щата” и неизвършен подбор. Приел е, че е било налице премахване на заеманата от ищеца длъжност „Директор на производствено-стопанска дейност” към С. „С.” – [населено място] и на включените в нея трудови функции, както и че съкращаването на щатното разписание е извършено от компетентния според устава орган – решение на председателя на съюза, утвърдено от управителния съвет. Прието е, че тези обстоятелства са установени с представеното щатно разписание, подписано от председателя на съюза, който при подписването му е удостоверил факта на утвърждаването му от управителния съвет. Прието е, че в случая работодателят не е бил длъжен да извършва подбор, тъй като е съкратена единствена длъжност и не е имало други сходни длъжности. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е посочил следните правни въпроси: а/. законно ли е уволнение, при което формално посоченото в заповедта за уволнение основание е различно от действителното или такова уволнение е извършено при заобикаляне на закона; б/. длъжен ли е работодателят да извърши подбор, ако съкратената длъжност се заема само от един работник, но в предприятието съществуват други длъжности с идентични функции; в/. може ли да се приеме за доказано твърдението на работодателя, че има надлежно взето решение на управителния съвет на сдружението с нестопанска цел за утвърждаване на щатното разписание, в съответствие с устава на сдружението, ако самото решение не е представено, а щатното разписание съдържа само подпис на председателя на сдружението; г/. каква е доказателствената сила на оспорени частни писмени документи, изходящи от страна по делото и установяващи изгодни за нея факти. Твърди се, че изводите на въззивния съд по тези въпроси противоречат на приетото по същите въпроси в решения на ВКС, постановени по отменения ГПК – основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Относно първите два въпроса, посочени по-горе в т. „а” и т. „б”, не са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. По първия въпрос не е доказано твърдението на касатора за противоречивото му разрешаване в обжалваното въззивно решение и приложеното решение № 835 от 22. 08. 2005 г. по гр. д. № 373/03 г. на ВКС, ІІІ г.о. В мотивите към последното е обсъждан различен правен проблем – прието е за незаконно уволнение, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ /спиране на работа за повече от 15 работни дни/, ако работодателят умишлено е спрял работата на определен работник, с цел след изтичане на срока да го уволни, както и че това би довело до заобикаляне на закона /на чл. 333, ал. 1 КТ и на чл. 329 КТ/, ако действителното основание за уволнение е друго. По втория въпрос /по т. „б”/ жалбоподателят не е приложил цитираните в изложението решения на ВКС, постановени по отменения ГПК, а съгласно приетото в ТР № 1/10 г., т. 3 не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, ако не са представени доказателства за наличие на противоречива практика /влезли в сила съдебни актове, в които са формирани противоречиви изводи по въпросите, имащи значение за възприетия краен резултат по спора/. Относно другите два въпроса, посочени по-горе в т. „в” и т. „г”, са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Тези въпроси са включени в спорния предмет и разглеждането им би било от значение за изхода на делото, тъй като липсата на съкращаване на щата е посочено от ищеца като основание за незаконност на уволнението в исковата и уточняваща молба, а за да е налице съкращаване на щата е необходимо не само да е премахната съответната трудова функция, но и да е налице взето решение за това от компетентния орган. По въпроса по т. „в” въззивният съд е приел, че представеното щатно разписание, подписано от председателя на сдружението, установява извършването на съкращението на щата от компетентния орган, въпреки че в устава е предвидено щатното разписание на сдружението да се утвърждава от управителния съвет. Това разрешение противоречи на приетото по същия въпрос в решение № 1719 от 13. 03. 2002 г. по гр. д. № 2754/00 г. на ВКС, ІІІ г.о., според което законосъобразно уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ може да се извърши само след като по решение на компетентния орган е премахната длъжността от щата на съответното предприятие, като самото отразяване в щатното разписание има декларативно значение, а с правопораждащо действие е решението за съкращение на съответния компетентен орган. По въпроса по т. „г” въззивният съд е приел, че съдържащото се на титулната страница на щатното разписание удостоверително изявление на председателя на сдружението, че разписанието е утвърдено от управителния съвет, доказва твърдението на работодателя за наличие на взето решение в този смисъл от управителния съвет на сдружението, въпреки че истинността на щатното разписание и съдържащото се в него удостоверително изявление и датата на самото щатно разписание са били оспорени от ищеца в срок. В мотивите към приложеното решение № 2235 от 16. 01. 2007 г. на ВКС, ІІІ г.о. е прието, че частните свидетелстващи документи, изходящи от страната и удостоверяващи изгодни за същата факти, нямат материална доказателствена сила /не доказват изложените факти/, а представляват само писмени твърдения на страната за обстоятелства, от осъществяването на които същата черпи права. С оглед на горното, следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение по посочените въпроси. Жалбоподателят е освободен от държавна такса съгласно чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК. По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение