Определение № 3948 от 20.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2021/2026 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от С. Д. П. против въззивно решение № 1 от 05.01.2026 г., постановено по в. гр. д. № 839/2025 г. по описа на Окръжен съд - Хасково, като е потвърдено решение № 485 от 10.06.2025 г., постановено по гр. д. № 1689/2024 г. по описа на Районен съд - Хасково, с което е отхвърлен предявеният от С. Д. П. против М. К. А., ТД на НАП - Пловдив, ЗАД „Алианц България“ АД, Административен съд - Хасково и Община Хасково иск с правно основание чл. 270, ал. 2 ГПК за прогласяване нищожност на определение № 413 от 16.05.2024 г., постановено по в. гр. д. № 324/2024 г. по описа на Окръжен съд - Хасково, с което е отменено определение № 184 от 05.02.2024 г., постановено по гр. д. № 256/2024 г. по описа на Районен съд - Хасково, като неоснователен и касаторът е осъден за разноски. Касаторът обжалва решението, като нищожно/касаторът счита, че въззивното решение е нищожно като противоречащо на чл.5 от Конституцията на Р.България/ и неправилно – постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Счита, че са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. В касационната жалба е направено особено искане за сезиране на Конституционния съд на РБ за установяване на противоконституционност на разпоредбата на чл. 5, предл. второ ГПК, като противоречаща на основополагащи норми на ЕКПЧОС и КРБ, водеща до дерогация на принципите на правовата държава, както и върховенството на закона. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна по касация Община Хасково, подаден чрез процесуалния представител ст. юрк. Х. В., в който поддържа, че не са налице основания за допускане на касационна проверка на решението, а по същество същото е правилно и законосъобразно. Претендира разноски. Насрещните страни М. К. А., ТД на НАП - Пловдив, ЗАД „Алианц България“ АД и Административен съд - Хасково, не са подали писмени отговори и не изразяват становище по жалбата. Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, срещу обжалваемо решение съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ВКС, след преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, намира: Производството е образувано по предявен от С. П. установителен иск с правно основание чл. 270, ал. 2 ГПК за прогласяване нищожност на определение № 413 от 16.05.2024 г. на Окръжен съд – Хасково, с което е отменено определение № 184 от 05.02.2024 г. по гр. д. № 256/2024 г. по описа на Районен съд - Хасково. Според ищеца, нищожноста на първо място произтичала от това, че Окръжен съд - Хасково бил сезиран с искане за отмяна на посоченото oпределение № 184 от 05.02.2024 г. на Районен съд - Хасково не от страна по делото, а от трето, неучастващо в делото лице, каквато се явявала ответницата М. К. А., която не била активно легитимирана да обжалва акта на Районен съд - Хасково, въпреки участието й в публичната продан по изп. д. № 1519/2016 г. Изложени са съображения за липса на материалноправни предпоставки за конституирането на трето лице, като страна в това производство и произнасяне по жалбата му, такива не намирали основа и в цитирано TP на ВКС, поради което Окръжен съд - Хасково следвало да остави без разглеждане жалбата й, като недопустима. На следващо място се твърди, че постановеното определение е извън пределите на правораздавателната власт на Окръжен съд - Хасково, поради липсата на законова норма, която да го оправомощи да го издаде, както и поради противоречието му с повелителни разпоредби на закона и процесуалната му недопустимост. Въззивният съд се е солидаризирал с изводите на първоинстанционния съд за неоснователност на иска и в препратил към изложените от него мотиви по реда на чл. 272 ГПК. Изложил е, че няма спор, че с постановеното предмет на проверка определение № 413 от 16.05.2024 г. по гр. д. № 324/2024 г. Окръжен съд - Хасково е отменил определение № 184 от 05.02.2024 г. по гр. д. № 256/2024 г. по описа на Районен съд - Хасково, като вместо това е оставил без уважение обективираното в исковата молба искане за допускане на обезпечение по предявения иск с правно основание чл. 439 ГПК от С. Д. П. против ЗАД „Алианц България“ АД, Административен съд - Хасково и ТД на НАП - Пловдив и налагане на обезпечителна мярка спиране на изпълнението по изп. д. № 1519/2016 г. по описа на ЧСИ Н. К. с рег. № ....... и район на действие Окръжен съд - Хасково. Определението е влязло в сила. Не се установява нищожност на постановеното определение № 413 от 16.05.2024 г. на Окръжен съд - Хасково. Съдът е бил сезиран от процесуално легитимирано лице, в чиято полза е възложен недвижим имот, чиято правна сфера е била накърнена от допуснатата обезпечителна мярка и е действал изцяло в пределите на своята компетентност. Касационното обжалване се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки: да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото или независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. За допускане на касационно обжалване касаторът е формулирал следните правни въпроси: 1. „Може ли в един детерминиран изрично от законодателя процес – иска по чл. 439 ГПК, с посочени точно страни по него – ищец и ответник, съдът без да конституира, нова страна, извън тези от изпълнителния процес, да администрира, съответно въззивният съд реши, жалба /респ. молба/ от лице, което не е страна както по гражданското – исковото дело, така и по изпълнителното дело?“; 2. „Какво решение постановява съдебната инстанция, когато предметът на и страните по делото, в съответствие ЗПОНПИ, я задължават да се отстрани поради конфликт на интереси – недопустимо, необосновано и/или с друг порок?“; 3. „Длъжен ли е районният съд да си направи самоотвод при дело с предмет прогласяване нищожност на акт постановен от по-горестоящия му окръжен съд? Какъв характер има актът му в този случай?“; 4. „Какво е процесуалното положение на акта на въззивния съд при неспазване разпоредбите на приетото с Глава V, Глава XVI, раздел II, Глава XXI ГПК?“ и 5. „Съответстват ли постановените по описания по-горе ред актове на първоинстанционната и въззвината, съдебни инстанции на принципа за „правовата държава” закрепен в чл. 4 на Конституцията на РБ?“. Сочи, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Настоящият състав счита, че обжалваното въззивно решение е валидно и намира за неоснователни доводите в касационната жалба за нищожност на въззивното решение. Кoгa eднo cъдeбнo peшeниe e нищoжнo, e нaлицe фopмиpaнa пpaĸтиĸa нa BKC, чpeз пocтaнoвeни пo peдa нa чл. 290 Г РK pe шeния /нaпp. peшeниe №668 oт 15.11.2010 г. пo гp. д. №1790/2009 г. нa І г. o., peшeниe №73 oт 18.05.2015г. пo гp. д. №5113/2014 г. ІІІ г. o./. Cпopeд дaдeнoтo paзpeшeниe в тяx cъдeбнoтo peшeниe e нищoжнo ĸoгaтo e пocтaнoвeнo oт нeзaĸoнeн cъcтaв нa cъдa; ĸoгaтo излизa извън пpeдeлитe нa пpaвopaздaвaтeлнaтa влacт нa cъдa; ĸoгaтo нe e изpaзeнo в пиcмeнa фopмa или e нeпoдпиcaнo; ĸoгaтo вoлятa нa cъдa нe мoжe дa бъдe извeдeнa пopaди aбcoлютнa нepaзбиpaeмocт и нe мoжe дa бъдe извeдeнa чpeз тълĸyвaнe; peшeниeтo пpeдпиcвa cтpaнитe дa изпълнят нeвъзмoжнa пpecтaция oт oбeĸтивнa глeднa тoчĸa или диcĸpиминaциoннo пoвeдeниe нa oтвeтниĸa. Касаторът сочи във изложението към жалбата, че въззивното решение е нищожно, с твърдения за: „нарушено правото на независим и безпристрастен съд, както и правото на справедлив съдебен процес и ефективни правни средства за защита – права по ХОПЕС и ЕКЗПЧОС; нарушени конституционно гарантирани права на жалбоподателката-ищца, както и данни за ненадлежно произнасянепо смисъла на Кодекса за етично поведение на българските магистрати, член: Компетентност и квалифицираност“. Настоящият състав не намира доводите да основателни и не намира въззивното решение да е нищожност. Поставените от касатора правни въпроси не могат да послужат за допускане на касационно обжалване. Единствено първият поставен въпрос може да се свърже с изводите на съда за процесуалната легитимация на страната – М. К. А., но същият е решен при съобразяване дадените по задължителен начин указания в т. 6 на ТР № 6 от 14.03.2014 г. по тълк. д. № 6/2013 г. на ВКС, ОСГТК. Според приетото в него легитимирани да обжалват определението на съда по обезпечение на иска са ищецът при отказ да се допусне обезпечение или при допускането му при различни от исканите условия, ответникът и всяко лице, чиято правна сфера е накърнена от допуснатата обезпечителна мярка. Касаторът не е аргументирал поддържаните от него допълнителни селективни основания, съответно по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, които са бланкетно посочени в изложението му по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Докато останалите четири правни въпроси са общо теоретично и хипотетично поставени, по тях не се съдържа произнасяне от въззивния съд и не покриват изискването за общо основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Затова, не следва да се обсъждат допълнителните основания. Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че произнасянето на съда при наличие на основание за отвод, обуславя постановяването на неправилен съдебен акт, не и недопустим или нищожен такъв. В обобщение, не следва да се допусне касационно обжалване на решението. Неоснователно е искането на касатора за сезиране на Конституционния съд на РБ за обявяване на противоконституционност на разпоредбата на чл. 5, предл. второ ГПК със спиране на производството по делото. Изложените от касатора доводи са твърде абстрактни. За да е допустимо искането по чл. 150, ал. 2 КРБ за упражняване на възприетата специфична форма на инцидентен контрол за конституционосъобразност, то следва да бъде обосновано не от съмнение за противоконституционност, а да се основава на достигнатата убеденост на сезиращия съд, изразена чрез приведени доводи. В случая подобна хипотеза не е налице. Цитираната законова разпоредба, според която при липса на закон съдът основава решението си на основните начала на правото, обичая и морала, по мнение на настоящия състав не противоречи на правото на справедлив съдебен процес по чл. 6 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи и на правото на защита по чл. 122 КРБ. Ето защо, изричното искане следва да бъде оставено без уважение. С оглед изхода на делото, касаторът С. Д. П. следва да заплати ответната страна по касация Община Хасково разноски – юрисконсултско възнаграждение, определено от настоящия състав в размер на сумата 50 евро. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение