Определение № 1405 от 28.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 908/2011 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. М. К. против въззивно решение № 85 от 24.03.2011 г. по гр. дело № 239/2010 г. на Старозагорски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 185 от 06.04.2010 г. по гр. дело № 2595/2009 г. на Казанлъшки районен съд, с което са отхвърлени исковете на жалбоподателката за признаване за незаконно и отмяна на уволнението й извършено със заповед № 1 от 08.09.2009 г., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност читалищен секретар и заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение на основание чл. 225 КТ. В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателката поддържа, че с обжалваното решение в противоречие с представена съдебна практика е разрешен материланоправния въпрос - има ли значение за правните действия за минало време обявеният за недействителен трудов договор и процесиалноправния въпрос - следва ли да се обсъдят всички доказателства по делото с оглед разпоредбата на чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.). Представени са Постановление № 6/78 г. на Пленума на ВС; Постановление № 2/30.11.67г. на Пленума на ВС; решение по гр.д. № 1756/60 г. на ВС; решение по гр. д. № 1466/2008 г. на ВКС и решение № 937/30.12.98г. на ВКС, чрез които обосновава приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Ответникът Народно читалище „Зора” [населено място] в писмен отговор на касационната жалба оспорва наличие на мотивирано изложение за допускане на касационно обжалване, поради липса на въпроси от значение за делото и поради представена съдебна практика, касаеща случаи различни от процесния. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледани искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна. Поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК правни въпроси не обуславят решаващите изводи на извода за отхвърляне на исковете и не са основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. С обжалваното решение е прието, че ищцата е била назначена на длъжност секретар - библиотекар, впоследствие избрана и за председател на ответното читалище. В това си качество тя е договаряла сама със себе си, като е сключвала допълни споразумения за длъжността секретар-библиотекар, без да е била овластена за това с решение на Общото събрание, с което е направила трудовия си договор недействителен - сключен в нарушение на чл. 38 ЗЗД, който намира приложение и при органното представителство на юридическите лица. Поставеният материалноправен въпрос касае отношенията между страните при недействителен трудов договор - чл. 75 КТ и има отношение към добросъвестността на работника или служителя, въпрос който не е обсъден с обжалваното решение, тъй като недействителността е констатирана в мотивите на решението в рамките на трудов спор за незаконност на уволнение. В този смисъл правният въпрос не е относим към предмета на делото. Относно процесуалноправния въпрос. С въззивното решение съдът е обсъдил недействителността на трудовия договор инцидентно, като е потвърдил първоинстанционното решение, с което имплицитно е приел съображенията на този съд по съществото на спора за законност на уволнението извършено на основание чл. 325, т. 8 КТ за длъжността секретар-библиотекар, поради проведен избор. Представената от жалбоподателката съдебна практика урежда случаи различни от разрешения с обжалваното решение и в правно отношение няма връзка с поставените въпроси. Предвид изложеното не се установяват основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, и т. 2 ГПК. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.