Определение № 50646 от 01.12.2022 г. на ВКС по т. д. № 2730/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от Национална здравноосигурителна каса /НЗОК/, [населено място] срещу решение №450 от 13.07.2021г., постановено по в.т.д. №229/2021г. на Апелативен съд- София, с което е потвърдено решение №260099 от 09.11.2020г. по гр.д.№211/2020г. на Окръжен съд- Перник. С първоинстанционното решение е осъдена НЗОК да плати на Многопрофилна болница за активно лечение „Рахила Ангелова“ сумата 60 956 лева, представляваща стойност за оказана болнична помощ по клинични пътеки за месеците февруари и март 2017г. /17 145 лева за м.февруари и 43 811 лева за м.март/, ведно със законната лихва считано от 10.04.2020г. до окончателното заплащане на главницата, както и сумата 17 752.39 лева лихва за забава, от която 5 095.88 лева върху главницата от 17 145 лева за периода 01.04.2017г.-20.03.2020г. и 12 656.51 лева върху главницата 43 811 лева за периода 01.05.2017г.-20.03.2020г., както разноските по делото. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушения на процесуалния и материалния закон и необоснованост. Касаторът поддържа, че са неправилни изводите, че НЗОК дължи плащане на стойността на отчетената медицинска дейност без да се държи сметка за ограничения размер на бюджетните средства, за императивните законови разпоредби на ЗБНЗОК за 2017г. и ЗЗО, както и за уговорките в процесния договор между страните. Счита, че договорните клаузи, с които се лимитира стойността на извършваните от болницата медицински дейности за съответните месеци в рамките на определения от НЗОК бюджет не противоречат на закона и не се нарушават правата на здравноосигурените лица, регламентирани в Конституцията на РБ и ЗЗО. Моли да бъде отменено решението и да бъдат отхвърлени предявените искове. Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Касационният жалбоподател поддържа, че съдът се е произнесъл по правен въпрос, обусловил изхода на спора: „постигнатото между НЗОК и изпълнителя на болнична помощ съгласие по договора за оказване на болнична медицинска помощ /сключен по реда на чл.59 ЗЗО/ относно реда и начина на заплащане на оказаната на здравноосигурените лица медицинска помощ противоречи ли на императивната правна уредба, гарантираща осигуряване на гражданите на Република България на достъпна медицинска помощ и безплатно медицинско обслужване“, да намира, че въпросът е от значение за развитие на правото и „за законосъобразността на действията, осъществявани в здравеопазването и неговото финансиране“. Ответникът Многопрофилна болница за активно лечение „Рахила Ангелова“ АД, [населено място] не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение. Въззивният съд приема, че приложими в отношенията между страните са договор №140253/25.02.2015г. и допълнително споразумение към него №РД-29А 249/17.05.2016г., имащи действие до приемането на Националния рамков договор за медицински дейности за 2017г. и анексите към него, респ. на Приложения №2 за определените месечни стойности на медицински дейности за процесните месеци февруари и март 2017г. Ищецът е поел задължението ежедневно да отчита по електронен път оказаната за денонощие дейност, като сочи дали е в рамките на стойността по чл.42 от договора или я надвишава, като едно от основанията за отхвърляне на плащането от страна на НЗОК е отчитане на медицински дейности, надхвърлящи лимитите. Като безспорно е прието, че с две писма от 13.03.2017г. и от 11.04.2017г. ищецът е уведомил РЗОК, че за месеците февруари и март 2017г. е реализирана надлимитна дейност на обща стойност 60 956 лева, като към писмата е приложил съответните фактури и спецификации, върнати от РЗОК – Перник с аргумента, че отчитането на дейност, надвишаваща определените месечни стойности, е в противоречие с нормативните разпоредби. Решаващият съдебен състав въз основа на писмените доказателства и заключението на ССЕ намира, че за двата месеца на 2017г. ищецът действително е извършил и отчел пред РЗОК – Перник надлимитни медицински дейности на обща стойност 60 956 лева, останали незаплатени от касата. За да потвърди първоинстанционното решение, с което е осъдена НЗОК да плати на ищеца стойността на извършената и отчетена медицинска дейност за процесния период, въззивният съдебен състав възприема изводите на първата инстанция за нищожност на клаузите на чл.40, ал.3 и чл.42, ал.1 от договора за оказване на болнична помощ по клинични пътеки от 25.02.2015г., доколкото същите предвиждат ограничение в отчитането и заплащането на медицински дейности на стойност над утвърдената с приложение №2 за съответния месец, на основание чл.26 ал.1 предл.2 ЗЗД, като противоречащи на чл.4 ал.1, чл.55 ал.3 т.2 ЗЗО и чл.35 ал.1 т.2 вр. чл.26 ал.2 и чл.25 ЗЗО. Излага аргументи, че с разпоредбата на чл.4, ал.1 ЗЗО се гарантира свобода на здравноосигуреното лице да избере изпълнител на медицинската помощ, от която се нуждае и то към определен момент, за да би била помощта своевременна, съгласно чл.81, ал.2, т.1 ЗЗ. Свеждането на хоспитализациите и другите медицински дейности до предварително определен брой, чиято стойност подлежи на заплащане в рамките на съответния месец, предполага насочването на нуждаещите се от медицинска помощ лица към планов прием с поставянето им в листа на чакащи. Това води до нарушаване правото по чл.4, ал.1 ЗЗО на здравноосигуреното лице, което се поставя в риск да не получи навременна медицинска помощ или го принуждава да се насочи към друг изпълнител на такава. Здравноосигурените лица не могат да бъдат лишени от предоставянето на медицинска помощ за дейности, включени в гарантирания от закона пакет и от свободата на избор на изпълнител, поради изчерпване на средствата от лимитирания бюджет на съответния изпълнител. След като е била предоставена медицинската услуга на здравноосигуреното лице от съответния изпълнител, който няма правото да откаже такава, НЗОК дължи заплащането й, както би дължала в случай, че услугата е била предоставена в същия месец от друг изпълнител или в по-късен момент от същия изпълнител. Съдът намира за необоснована тезата на ответника, че НЗОК дължи плащане в ограничени съгласно приложения №2 към индивидуалните договори бюджетни рамки. Счита, че самият закон установява като допустимо превишаването на утвърдените разходи за заплащане на медицинските дейности, като предвижда задължителен резерв за непредвидени и неотложни разходи /чл.25 ЗЗО/ или за случаи на значителни отклонения от равномерното разходване на средствата за здравноосигурителни плащания /чл.26, ал.2 ЗЗО/, оправомощава Надзорния съвет на НЗОК да коригира стойността на разпределените по месеци за съответната РЗОК разходи за здравноосигурителни плащания както ежемесечно, така и на тримесечие /чл.4, ал.1, т.1, б.“б“ ЗБНЗОК за 2017г./ и създава възможност преизпълнението на приходите от здравноосигурителни вноски да се ползва като източник за допълнителни здравноосигурителни плащания над утвърдените разходи по решение на НС на НЗОК/§1 ПЗР на ЗБНЗОК за 2017г./. Излага аргументи, че до противен извод не води и разпоредбата на чл.51 ЗЗО, тъй като регламентираната в нея забрана касае вида на медицинската помощ, излизаща извън обхвата на дейностите, посочени в чл.45 ЗЗО и договорени с НРД, но не и обема на предоставяните медицински услуги, доколкото същите са включени в гарантирания пакет дейности. Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Поставеният от касатора въпрос не отговаря на общия критерий на чл.280, ал.1 ГПК. Формулиран е по начин, изискващ анализ на приетите по делото доказателствата и конкретните доводи на страните, преценка на законосъобразността на изводите на въззивния съд, т.е. проверка на правилността на обжалваното решение, което изключва определянето му като правен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства /ТР №1/2009 от 19.02.2010г., т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС/. Дори да се приеме, че въпросът се свежда до материалноправния въпрос за характера на договора за извършване на болнична помощ и преценката на клаузите му спрямо нормативната регламентация на тази дейност, настоящият съдебен състав счита, че не е налице соченото допълнително основание за допускане до касационен контрол по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Касаторът не обосновава значимостта на въпроса за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Следва да се има предвид, че е налице формирана практика на ВКС по реда на чл.290 ГПК, обективирана в решение №169/16.02.2021г. по т.д. №1916/2019г. на ВКС, II т.о. ВКС приема, че здравноосигурените лица не са страна по НРД за медицинските дейности, нито по договора за приемане на обеми и цени на медицинската помощ по чл.55, ал.2, т.2 ЗЗО. Те имат право на свободен достъп до медицинска помощ чрез определен по вид, обхват и обем пакет от здравни дейности, както и свободен избор на изпълнител, сключил договор с РЗОК /чл.4, ал.1 и чл.35, т.1 ЗЗО/, а НЗОК е длъжна да заплаща всички здравни дейности в обхвата на този пакет /чл.45, ал.1 ЗЗО/ на съответния изпълнител, предоставил медицинската помощ на здравноосигуреното лице. В случай, че общата стойност на извършените от всички изпълнители дейности не надхвърля бюджета на НЗОК за съответната година, включително резерва, предвиден в него, липсва основание да се откаже плащане на надлимитната дейност за съответния месец на конкретния изпълнител. Здравноосигурените лица не могат да бъдат лишени от предоставяне на медицинска помощ в рамките на гарантирания от закона пакет болнична медицинска дейност и свободен избор на изпълнител на медицинска помощ поради изчерпване на средствата от разпределените на изпълнителите лимитирани бюджети. Предвидените в договорите между РЗОК и изпълнителите стойности на медицинските дейности са прогнозни и не изключват заплащането на престираните от лечебното заведение медицински дейности по чл. 45 ЗЗО при превишаване на месечния лимит. С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение. Воден от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд