Определение № 896 от 05.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2857/2015 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. Т. Г. срещу решение №273 19.02.2015г по в гр.д 1/2015г на Варненски окръжен съд ,с което е потвърдено решение от 17.10.2014г по гр.д 5201/2014г на Варненски районен съд, постановено по трудов спор. Отхвърлени са исковете на касатора с правно основание чл. 344 ал.1 т.1, 2 ,3 КТ за отмяна на уволнението му поради съкращение на щата, тъй като подборът не е бил законосъобразен В приложеното към жалбата изложение се изтъква основание на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, при формулиран въпрос, след като не може да се направи преценка за нивото на изпълнение на работата при подбора по чл.329 ал.1 КТ, а този критерии е задължителен ,може ли да се приеме ,че предвиденият в закона контрол за законосъобразност е осъществен правилно от съда. .Въпросът се основава на довода ,че при конкретно извършения подбор, обективиран в протокол на комисия, е липсвало оценяване по предварително зададения от работодателя критерии в т.3.1,а именно „ниво на изпълнението на работата”и при двамата участници в подбора Това е мотивирано от комисията и от работодателя в трудовия спор с факта ,че по тази точка от критериите се вземат предвид оценките от извършвано при работодателя годишно оценяване, а единият от участниците (ищецът) не е отработил необходимите за това пълни шест месеца, поради това не е бил оценяван за предходната 2013г .За да третира двамата участници обективно, комисията решила да не ги оценява на база годишните комплексни оценки по т.3.1, а само по т.3.2 от критериите, т.е да вземе предвид само оценките ,дадени от преките им ръководители за степента на изпълнение на служебните задължения. На следващо място е поставен въпрос ,с който е преформулирано оплакване, че оценката за квалификация, професионален опит, ниво изпълнение на работата са субективни и нагласени така ,че ищецът да събере по- малко точки. Въпросът е правилно ли е извършена преценката кой е по- квалифициран и по- подходящ ,след като при равна степен образование, по-ниско оцененият има по-дълъг стаж по специалността и освен квалификация на шофьор със специалност, има и такава на монтьор ДВГ. Изтъква се още ,че при оспорена с исковата молба законосъобразност на подбора, протоколът на комисията не е годно доказателствено средство, а съдът не е указвал на ответния работодател за доказателствената му тежест,на практика го е освободил от нея. Не е формулиран правен въпрос ,свързан с тази теза на касатора. Наведено е основание по чл. чл. 280 ал.1 т.1 ГПК ,като съдебна практика на ВКС са изтъкнати ТР №3/2011 по т.д № 3/2011 ОСГК ,реш. №136/2012 по гр.д №1151/2011 ІІІ г.о и реш. № 106 от 2012г по гр.д №1787/2010г ІV г.о. Ответникът по жалбата е заявил писмен отговор.Няма противоречие с указанията по ТР №3/2011 по т.д № 3/2011 ОСГК.Преценката е извършена по законовите критерии ,според особеностите на всеки отделен случай и конкретно ,както е указано и практиката на ВКС. Претендира юрисконсултско възнаграждение След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита ,че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Първият от поставените въпроси се услови на изводи на касатора и тезата му, че въззивният съд е освободил работодателя от задължението при извършването на подбор да преценява кой от участниците работи по- добре, т.е да следи за прилагането на задължителен според чл.329 ал.1 КТ и практиката на ВКС критерии .Критериите са били одобрени от работодателя по нарочен протокол ,формулирани в три точки със съответни подточки,като по критерия „ниво на изпълнение на работата” съгласно т.3.1 е следвало да се съобразят налични годишни оценки, а съгл.т. 3.2 да се изготви и даде оценка от прекия ръководител. Според касатора,щом съдът е приел за законосъобразен подходът на назначената нарочна комисия по подбора при оценяването да се изключи една от подточките в раздела „ниво на изпълнение на работата” ( т.3.1 –оценка на изпълнението ) ,конкретно свързана с този законов критерии ,същият не е приложен изобщо. Тезата на касатора, че при конкретните обстоятелства задължителен при подбора критерии за преценка е бил игнориран не кореспондира с обстоятелствата по делото. Изискването на закона при подбор да са прецени кой работи по добре е спазено,щом в тази именно връзка е съобразявана оценката на преките ръководители. При въведена в предприятието система за годишно комплексно оценяване на работниците и служителите, при подбора работодателят няма задължение да основе оценката по критерия ниво изпълнение на работата единствено и само в рамките на тези данни, ако се установи ,че същите не дават необходимата информация за обективно съпоставяне ,както в случая: единият от двамата участници в подбора не е бил подлаган да годишна атестационна оценка за предходната година ,тъй като не е отработил реално необходимото за тази процедура време. Цитираната от касатора съдебна практика в ТР №3/2011 по т.д № 3/2011 ОСГК ,реш. №136/2012 по гр.д №1151/2011 ІІІ г.о и реш. № 106 от 2012г по гр.д №1787/2010г ІV г.о не обективира разрешение, нито указание, че за да е налична, обективна и отговаряща на критерия на закона ,преценката кой работи по- добре следва да се базира само на данните от процедури за годишно оценяване, дори ако за конкретните участници в подбора това да е възможно само по различно време ( за онзи, който не е оценяван през последната година ,да се вземат предвид комплексни оценявания за по- ранни периоди). Като е приел ,че така мотивираното и изтъквано от ищеца закононарушение на критериите за подбор не е налице, въззивният сад не е дал разрешение на правен въпрос в противоречие с установената практика на ВКС. По формулирания от касатора въпрос правилно ли е извършена преценката кой е по- квалифициран и по- подходящ ,след като при равна степен образование, по-ниско оцененият има по-дълъг стаж по специалността и освен квалификация на шофьор със специалност, има и такава на монтьор ДВГ, се преформулират оплаквания във връзка с фактически изводи на съда .С оглед естеството на работата и свързаните с това трудови задължения се преценява и нивото на необходимата за всеки отделен случай квалификация,която е от значение за подбора .В случая и двамата участници са изпълнявали една и съща работа, като шофьори. По критериия квалификация работодателят е оценил по- високо притежаваното от единия участник средно специално образование и допълнителната му квалификация: при изисквана категория за шофьор „С”,последният е имал по-висока категория”Д”, а също и това, че макар да не се изисква за съпоставяните длъжности, професионалният опит на предпочетения работник е по- голям. Възприемането на този подход по отношение на законовия критерии от въззивния съд е съответно на установената практика по прилагането на чл. 329 ал. 1 КТ и обжалваното решение не е в противоречие с нея ,съответно не е налице основанието по чл. 280 ал.1 КТ. Други въпроси не са формулирани в изложението .За пълнота следва да се изтъкне, че защитата на касатора неотносимо се позовава на процесуални нарушениея на съда във връзка с указания, които другата страна е следвало да получи при доклада по делото и няма основания да счита ,че обжалваното решение се основава на негодни доказателства ,ангажирани от работодателя. Протоколът на комисията за извършването на подбор с дадени оценки на участниците не е недопустим като доказателство в трудовия спор, друг е въпроса за доказателствената му стойност по отношение на определени релевантни за изхода на спора обстоятелства ,съответно каква доказателствена задача има работодателя при оспорването на същия, които въпроси са разяснени с приемането на ТР №3/2011 по т.д № 3/2011 ОСГК. В случая ищецът не е твърдял ,че работи по- добре от предпочетения участник в подбора,основал е оспорването на други обстоятелства, които съдът съответно е обсъдил от фактическа страна .Въпросът как се доказва законосъобразен подбор, в правния си аспект, е намерил разрешение в ТР №3/2011г ОСГК ,с което практиката е уеднаквена по отношение на предмета на доказване, доказателствената тежест и доказателствените средства.Не става ясно кое решаващо съображение на въззивния съд касаторът възприема като разрешение на правен въпрос, дадено в противоречие с практиката на ВКС.Позоваването на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК е необосновано Следва да се присъдят разноски за юрисконсултско представителство за ответника по жалбата в размер на 300 лева, Воден от горното Върховен касационен съд ІІІ г.о.