Определение № 244 от 20.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5800/2015 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. С решение № 135 от 14.08.2015 г. по в.гр.д. № 187/2015 г. на Ямболския окръжен съд е отменено решение № 91 от 06.02. 2015 г. по гр.д. № 3316/2012 г. на Ямболския районен съд в частта, с която [фирма] е осъдено да заплати на С. С. К., В. И. К., И. И. К. и Т. И. К. на основание чл. 59 ЗЗД обезщетение ползване без основание на собствения на ищците недвижим имот за разликата над 339.67 лв. до 1 252.90 лв. и е постановено друго, с което искът по чл. 59 ЗЗД е отхвърлен за тази разлика. Потвърдено е първоинстанционното решение в частта, с която [фирма] е осъдено да предаде на основание чл. 108 ЗС на С. С. К., В. И. К., И. И. К. и Т. И. К. владението върху недвижим имот с площ 659.42 кв.м, представляващ част от имот с идентификатор 87374.510.202 по кадастралната карта на [населено място], целият с площ 4 759 кв.м, която част е отразена върху комбиниран план - скица приложение № 1 от заключението на съдебно- техническата експертиза вх. № 12988 от 17.09.2014 г., представляваща неразделна част от решението. В срока по чл. 283 ГПК въззивното решение е обжалвано с касационна жалба от [фирма] чрез процесуалния представител на дружеството адв. Вл. Б.. К. поддържа, че въззивното решение е недопустимо като постановено по нередовна искова молба, за която не е била внесена дължимата държавна такса. На следващо място са наведени подробни доводи за неправилност на съдебния акт поради необоснованост, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване се обосновава с наличието на основание по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК поради разрешаване в противоречие с практиката на ВКС на следните правни въпроси: 1/ Трябва ли в мотивите на съдебното решение съдът да посочи и обсъди всички доводи и възражения на страните, както и представените от тях доказателства, да определи предмета на спора и относимите към него факти, както и да изложи точни и ясни мотиви защо счита определени доводи и възражения за доказани или недоказани и въз основа на какви доказателства. 2/ Счита ли се, че с изпращане на покана / писмена или устна/ за освобождаване на недвижим имот и/или плащане на наем от лице, претендиращо да е собственик на имота, до лице, упражняващо фактическа власт върху него, е смутено явното и спокойно владение на владелеца и съответно е прекъсната придобивната давност. 3/ Когато едно владение не е установено, поддържано или оспорено с насилие, то отговаря ли на критерия „спокойно владение” и може ли това владение да бъде смутено с предявяване на извънсъдебни претенции. 4/ Допустимо ли е добросъвестно владение на имота, който се възстановява по реда на ЗСПЗЗ, което е започнало да тече преди 21.11.1997 г. 5/ Длъжен ли е съдът да се произнесе по законосъобразността на съдебно решение, издадено в производство по обжалване на административен акт, когато се навеждат твърдения за неговата незаконосъобразност от страна по делото, която не е участвала в административното производство. 6/ Представлява ли влязло в сила решение по чл. 53, ал.2 ЗКИР ново обстоятелство или съдебно решение по смисъла на чл. 14, ал.7 ЗСПЗЗ. 7/ Земеделски ли е имот в урбанизираната територия, застроен със сгради, бетонови съоръжения и железопътна линия, или представляващ прилежащ терен към такива сгради и съоръжения. 8/ Пречка ли са за възстановяване по чл. 10, ал.7 ЗСПЗЗ законно изградени от държавата съоръжения, вкл. железопътна линия, за които са представени влезли в сила разрешения за строеж и протокол на приемателна комисия по НДПОКП. 9/ Длъжен ли е съдът, съобразно процесуалните правила за косвен съдебен контрол, да изследва въпроса за пречки за възстановяване по чл. 10 б ЗСПЗЗ и § 1в от ППЗСПЗЗ, когато такова възражение е наведено. 10/ При преценка дали дадено строителство е пречка за възстановяване по чл. 10б ЗСПЗЗ следва ли да вземе предвид и законността на строежа. Иска се допускане на касационно обжалване и в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по следните въпроси: 1/Длъжен ли е съдът служебно да следи за спазване на преклузивния срок и условията по чл. 14, ал.7 ЗСПЗЗ или само ако е наведено такова възражение. 2/ До нищожност или до незаконосъобразност на административния акт би довело нарушението на чл. 14, ал.7 ЗСПЗЗ. 3/Когато поземлена комисия постанови решение в нарушение на чл. 14, ал.7 ЗСПЗЗ следва ли да се счита, че тя е действала извън правомощията си. В писмен отговор на касационната жалба ответникът по касация Т. И. К. чрез своя пълномощник адв. М. Х. изразява становище, че не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: От фактическа страна по делото е установено, че с решение № 380 от 24.08.1998 г. по гр.д. № 1755/95 г. на Ямболския районен съд, поправено с решение № 619 от 06.08.1999 г. по същото дело, постановено в производство по чл. 14, ал.3 ЗСПЗЗ, е отменено решение № 430 от 15.12.1992 г. на ПК-Ямбол в частта, с която е отказано да се възстанови в съществуващи / възстановими/ стари реални граници правото на собственост върху нива от 4.200 дка в землището на [населено място], м.”Летището” и в тази част е постановено друго, с което е възстановена собствеността върху описаната нива в стари реални граници по начина, посочен на скица № 7 към заключението на в. лице, представляваща неразделна част от решението. Въз основа на решението по чл. 14, ал.3 ЗСПЗЗ през 1999 г. кметът на [община] е издал заповед за поправка и попълване на кадастралната основа с възстановения на И. и Т. К. имот, като същият е нанесен в плана с пл.№ 8070. Тази заповед е била отменена изцяло с решение на ВАС. През 2001 г. на основание чл. 11, ал.4 ППЗСПЗЗ е издадена друга заповед на кмета на [община], с която е одобрено решението на Дирекция ”Териториално устройство и развитие” към [община], относно възможността за възстановяване на част от бившата нива в м.” Летището” въз основа на решението по чл. 14, ал.3 ЗСПЗЗ. С влязло в сила решение № 67 от 04.07.2002 г. по адм.д. № 774/2001 г. тази заповед е обявена за нищожна. С Решение № 430 от 15.01.2004 г. О.- [населено място] е възстановила на И. и Т. И. К. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници земеделски имот, представляващ нива с площ 4. 200 дка в строителните граници на [населено място], м.”Летището”, съставляваща имот № 8070 от план, изработен 1990 г. В решението е посочено, че същото се издава на основание документи по чл. 13, ал.4, 5 и 6 ППЗСПЗЗ – Удостоверение изх. № 1266 от 10.11.2003 г. и скица изх.№ 1659 от 06.11.2003 г. на Дирекция „Териториално устройство и развитие”, както и въз основа на влезлите в сила съдебни решение № 380 от 24.08.1998 г. и № 619 от 06.08.1999 г. на Ямболския районен съд и скица № 7 към заключението на вещото лице, както и на основание решение № 67 от 04.07.2002 г. С влязло в сила решение от 03.12.2007 г. по гр.д. № 1084/07 г. на Ямболския районен съд, на основание чл. 53, ал.2 ЗКИР/ стара редакция/ е признато за установено по отношение на Община- Ямбол, че към момента на одобряване на кадастралната основа на действащия регулационен план на [населено място] от 2005 г. Т. и И. И. К. са били собственици на ненанесения в нея поземлен имот с идентификатор 87374.510.202, отразен на Скица № 1 към заключението на СТЕ от 13.11.2007 г. С друго решение № 4 - АК от 12.05.2008 г. на ОСЗГ „Т. Ямбол” е възстановено правото на собственост на Т. И. К. и И. И. К. в съществуващи стари реални граници на следния имот: друг вид нива с площ 4 759 кв.м, съставляваща поземлен имот № 87374.510.202 по кадастралната карта на [населено място]. Срещу предявения иск за ревандикация на част от възстановения имот ответникът, касатор в настоящото производство, е противопоставил възражение, че тя е част от собствения му имот- парцел І с площ 15 820 кв.м, закупен след проведен търг с договор от 01.06.1994 г., продавачът по който - [фирма], е правоприемник на АПК ” Г. Д.”- Ямбол. Спорната част е заета от железопътно отклонение, което е елемент от построената от АПК Складова база за минерални торове. Противопоставил е и възражение за придобиване на тази част по давност в резултат на упражнявано владение в продължение на повече от 10 години, считано от 01.09.1994 г. Оспорил е и правото на собственост на ищците с възражение, че Решение № 4-АК от 12.05.2008 г. на ОСЗГ- [населено място] е нищожно, тъй като е издадено въз основа на съдебно решение по чл. 53, ал.2 ЗКИР, което не е основание за постановяване на ново решение от ОСЗГ по смисъла на чл. 14, ал.7 ЗСПЗЗ. Оспорил е и реституционното действие на решението поради наличието на пречки по чл. 10, ал.7 и чл. 10б ЗСПЗЗ за възстановяване на правото на собственост върху спорната част с оглед осъщественото върху нея мероприятие от вида на посочените в § 1в ДР ППЗСПЗЗ, а именно- железопътна линия. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че изградената във възстановения на ищците имот железопътна линия не е за общо ползване, а представлява вътрешен железопътен транспорт на дружеството по смисъла на чл. 2, т.3 от Закона за железопътния транспорт, поради което с факта на изграждането й земята не е загубила земеделския си характер. Приел е, че разпоредбата на чл. 2, т.4 ЗСПЗЗ изключва от обхвата на земеделските земи по смисъла на този закон само земите, които са заети от транспортни съоръжения за общо ползване или представляват прилежащи части към тях. На следващо място е приел, че административната процедура по възстановяване на собствеността върху имота е завършила с постановяването на решение № 4 - АК от 12.05.2008 г., което е валидно и е породило реституционно действие. Упражнявайки косвен съдебен контрол за законосъобразност на същото въззивният съд е направил извод, че не са били налице пречки за възстановяване на правото на собственост по смисъла на чл. 10, ал.7 ЗСПЗЗ, тъй като ответникът не е доказал железопътното отклонение да е изградено въз основа на надлежно отстъпено право на строеж. Според изложените от въззивния съд съображения, наличието на железопътен коловоз не изключва правото на собственост на ищците върху спорната част от възстановения им имот и не обуславя отхвърляне на иска за ревандикация, а представлява предпоставка за уреждане на отношенията на страните във връзка с това съоръжение в друго производство. Въззивният съд е намерил за неоснователно и възражението на ответното дружество за придобиване на тази част по давност, като е приел, че събраните по делото доказателства не установяват железопътното отклонение да е било предмет на договора за покупко- продажба, сключен на 01.06.1994 г., а освен това владението на дружеството не е било явно и спокойно предвид изпратените от собствениците писма, с които се иска освобождаване на заетата площ и заплащане на обезщетение за ползването й без основание. Основателно е искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по следните от поставените от касатора правни въпроси: Следва ли съдът, осъществяващ косвен съдебен контрол за законосъобразност на решение за възстановяване на право на собственост върху земеделски земи, да обсъди и възражението за наличие на пречки за възстановяване на собствеността по смисъла на чл. 10б ЗСПЗЗ и § 1в ДР на ППЗСПЗЗ; При преценка дали дадено строителство е пречка за възстановяване по чл. 10б ЗСПЗЗ следва ли да вземе предвид и законността на строежа; Счита ли се, че с изпращане на покана за освобождаване на недвижим имот и/или плащане на наем от лицето, претендиращо да е собственик на имота, до лицето, упражняващо фактическа власт върху него, е смутено явното и спокойно владение на владелеца и съответно е прекъсната придобивната давност. Тези въпроси са от значение за изхода на спора, а разрешаването им от въззивния съд е в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в приложените към касационната жалба решение № 376 от 12.03.2013 г. по гр.д. № 260/2012 г. на І г.о., решение № 219 от 20.05.2011 г. по гр.д. № 807/2010 г. на І г.о., решение № 475 от 06.12.2012 г. по гр.д. № 472/2011 г. на І г.о. Водим от гореизложеното съдът