Определение № 1042 от 03.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 114/2012 г.

Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от адв. П. Г. - процесуален представител на ищцата Н. Г. Г. от [населено място], област П., против въззивно решение №460/26.10.2011 г. по гр.д.№832/2011 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд, г.о.

С обжалваното решение е потвърдено решение №159/06.6.2011 г.по гр.д.№945/2010 г. на Пещерския районен съд, г.к., с което са отхвърлени предявените от Н. Г. Г. против [община] обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т. 1 – 3 КТ.

Въззивната инстанция е приела, че съкращаването на щатната длъжност, заемана от ищцата, е реално, като волята на работодателя за извършването на това съкращение не подлежи на съдебен контрол. С оглед представените по делото доказателства окръжният съд е приел също така, че трудовата функция на длъжността, заемана от ищцата, е премахната. Във връзка с това съдът е констатирал, че в исковата молба е признато обстоятелството, че трудовата функция на процесната длъжност, след уволнението е преразпределена на друго лице. Във връзка с това съдът е стигнал до извод, основавайки се на практиката на ВКС, че разпределението на изпълняваните от уволненото лице задачи между останалите на работа служители не е аналогично на запазване на трудовите функции. Като неоснователен е приет доводът за неизвършен подбор от работодателя по смисъла на чл.329 КТ, както и доводът за нарушение на чл.333, ал.4 КТ, като е направено разграничение между визираното в К. “предварително уведомяване” и изискващото от закона “предварително съгласие”.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставят следните въпроси:

1. Следва ли съдът да се произнесе по всички доводи и оплаквания във въззивната жалба или само по някои, съгласно правомощията му по чл.269 ГПК и съгласно установеното диспозитивно начало в чл.6, ал.2 ГПК ?

2. Следва ли съдът да се произнесе по въпроси, които са предмет на оплаквания, както във въззивната жалба, така и в исковата молба?

3. Кой е момента на настъпване на преклузията за посочване, представяне и събиране на доказателства в бързите производства по трудови спорове, явяващ се от значение за точното приложение на чл.313 ГПК, във връзка с чл.312, ал.1 и ал.2 ГПК и във връзка с чл.146, ал.1 и ал.2 ГПК ?

4. Има ли реално съкращение в щата, ако трудовата функция на уволнения е разпределена на друг служител ?

5. Аналогично ли е запазването на трудовата функция с разпределяне на същата на друго лице ?

6. Ако в К. е уговорен някакъв режим, в конкретния случай “предварително уведомяване на синдиката”, то кой следва да бъде уведомен – председателя – еднолично или синдикалното ръководство, като колективен орган ?

Моли се за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.

Ответникът по касация – [община], е депозирал отговор по чл.287 ГПК.

Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението за допускане на касационното обжалване и взе предвид отговора на ответника по касация намира, че е налице въззивно решение по два неоценяеми иска и един оценяем акцесорен иск, поради което касационната жалба е допустима. Жалбата е подадена и в законния срок.

Поставените въпроси са релевантни към изводите на въззивната инстанция, доводите във въззивната жалба и тези по исковата молба, поради което въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване.

Водим от изложените съображения и на основание чл.230, ал.1 и чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,