Определение № 5194 от 13.11.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3727/2025 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. С. М. срещу решение № 4417 от 08.07.2025 г., постановено по в.гр.д. №8091 по описа за 2022 г. на Софийския градски съд, ГО, II-В въззивен състав, с което е потвърдено решение № 182662 от 24.08.2020 г. по гр.д. №42073 по описа за 2019 г. на Софийския районен съд, II ГО, 54 състав, допълнено с решение № 20243282 от 04.11.2020 г., постановено по същото дело, в частта му за отхвърляне на предявения от касатора против „Россо Форте“ ООД иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ за заплащане на сумата 5847,56 лв., представляваща обезщетение за оставането му без работа вследствие незаконно уволнение, извършено със заповед №0003/03.07.2019 г. на пълномощник на управителя на работодателя, за периода от 15.07.2019 г. до 09.12.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане.

Касаторът твърди, че решението на Софийския градски съд е незаконосъобразно и неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост – основание за касационно обжалване по чл.281, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторът сочи т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:

1. С какво правно средство ответникът може да въведе в процеса по оспорване на уволнителна заповед твърдението си, че трудовото правоотношение е прекратено от работника преди издаване на уволнителната заповед? По този въпрос се сочи противоречие с решение № 185/12.10.2018 г. по гр.д. № 3092/2017 г. на IV ГО на ВКС, а евентуално се поддържа, че е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

2. При въведено от ответника възражение, че работникът е злоупотребил с правата си, за да избегне налагането на дисциплинарно наказание, длъжен ли е съдът да разгледа това възражение? Твърди се, че този въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с решение № 289/18.11.2014 г. по гр.д. № 1289/2014 г. на IV ГО на ВКС.

Ответникът по касационната жалба „Россо Форте“ ООД не взема становище по нея.

Касационната жалба е подадена в срок по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:

В исковата молба И. С. М. е изложил, че по силата на трудов договор от 30.05.2008 г. е заемал длъжността „оперативен счетоводител“ при „Россо Форте“ ООД. Със заповед № 0003/03.07.2019 г. на работодателя, му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ за извършване на системни нарушения на трудовата дисциплина, изразяващи се в неявяване на работа в период от два месеца, неизпълнение на възложената работа, злоупотреба с доверието на работодателя, неуплътняване на работното време в този период, както и неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закона и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени при възникване на трудовото правоотношение, в това число неуведомяване на работодателя, че няма да се яви на работа, както и причините за това. Заповедта е връчена на ищеца по пощата на 15.07.2019 г. Ищецът е заявил, че уволнението е незаконосъобразно, тъй като не е спазено изискването за налагането му с мотивирана писмена заповед, в която да е посочено какви конкретни нарушения му се вменяват и в какъв период са извършени. Освен това не е спазена процедурата на чл.193, ал.1 КТ - на 03.07.2019 г. ищецът е получил покана да даде писмени обяснения във връзка с посочените нарушения в тридневен срок от връчването й, но без да изчака получаването им, още на същата дата работодателят е издал уволнителната заповед. На последно място ищецът е посочил, че тази заповед е незаконосъобразна, тъй като преди издаването й, трудовото правоотношение е било прекратено от него на основание чл.327, ал.1, т.3 КТ, считано от 08.07.2019 г. Ето защо И. С. М. е предявил против „Россо Форте“ ООД искове за признаване за незаконно и отмяна на извършеното със заповед № 0003/03.07.2019 г. уволнение и за заплащане на обезщетение в размер на 5847,56 лв. за оставането му без работа за периода от 15.7.2019 г. до 15.1.2020 г., ведно със законната лихва.

В отговора на исковата молба „Россо Форте“ ООД е оспорил основателността на исковете. Евентуално е заявил, че дори да се уважи искът за признаване за незаконно и отмяна на уволнението, искът за заплащане на обезщетение е неоснователен, доколкото ищецът е прекратил трудовия договор на друго основание – чл.327, ал.1, т.3 от КТ.

С молба от 16.03.2020 г. ищецът е намалил иска си за заплащане на обезщетение от 7 403,04 лв. на 5 857, 56 лв., оттеглил е иска си по чл.344, ал.1, т.2 от КТ и е заявил, че оттегля твърдението си, че трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.327, ал.1, т.3 КТ със заявление от 08.07.2019 г.

В становище от 18.06.2020 г. представителят на ответното дружество е изразил становище, че оттеглянето на твърдението не представлява уреден в закона метод за изменение на исковата претенция и по никакъв начин не променя факта, че ищецът е прекратил трудовото си правоотношение поради липса на осигурено място за полагане на труд

Първоинстанционният съд е приел, че искът по чл.344, ал.1, т.1 КТ е основателен поради неспазването на императивното изискване на чл. 193, ал. 1 от КТ за изслушване на служителя или приемане на писмените му обяснения преди налагане на дисциплинарното наказание. Освен това е посочил, че дори да беше спазена процедурата, уволнението на това основание би било незаконосъобразно, тъй като трудовото правоотношение на ищеца е било прекратено преди това на основанието по чл.327, ал.1, т.3 от КТ с изявление, получено от работодателя на 8.7.2019 г., а заповедта за дисциплинарно уволнение е връчена на служителя след това-на 15.07.2019 г. Искът за обезщетение за оставането на ищеца без работа е бил отхвърлен поради липсата на причинна връзка между незаконосъобразното уволнение и оставането на служителя без работа с оглед данните по делото, че преди налагане на дисциплинарното наказание трудовото правоотношение е било прекратено на основание чл. 327, ал.1, т. 3 от КТ – с едностранно изявление на ищеца поради неизпълнение на задължението на работодателя да осигури на служителя офис, работно място след 04.07.2019 г. и липсата на фактическа търговска дейност на предприятието.

Така постановеното решение е обжалвано от ищеца, като въззивната му жалба в частта, с която е уважен предявеният от него иск за признаване за незаконно и отмяна на извършеното уволнение, е върната с влязло в сила определение. Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен искът по чл.344, ал.1, т.3 от КТ. Посочил е, че обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ е предназначено да обезщети работника/служителя за определен вид имуществени вреди – пропуснати ползи за реализиране на доходи от труда, който той би положил, ако не беше фактът на незаконното уволнение. Поради това, когато причинна връзка между този факт и пропуснатите ползи няма, обезщетение не се дължи. Такъв е случаят, когато дисциплинарното уволнение е признато за незаконно, но и след отмяната му трудовото правоотношение се счита прекратено на различно основание – поради изразена в тази насока воля от работника/служителя. С отмяната на дисциплинарното уволнение трудовото правоотношение се възстановява такова, каквото е съществувало между страните преди уволнението и ако към този момент то се счита прекратено поради отправено от работника/служителя изявление без предизвестие или с предизвестие, чийто срок вече е изтекъл, то след отмяната на незаконното уволнение трудово правоотношение между страните не съществува. Второстепенният съд е приел, че в случая не е налице причинна връзка между незаконното уволнение и пропуснатата от ищеца полза, тъй като преди връчване на уволнителната заповед трудовото правоотношение между страните е било прекратено с изявление на ищеца на основание чл.327, ал.1, т.3 КТ. Независимо от това, че той е оттеглил тези свои твърдения по делото, доводи в този смисъл са наведени и от ответника като правоизключващо възражение срещу претенцията по чл.344, ал.1, т.3 КТ, вр. чл.225, ал.1 КТ, което следва да бъде разгледано от съда, доколкото касае наличието на причинна връзка между незаконното уволнение и оставането на ищеца без работа. След като оставането без работа от ищеца за процесния период се дължи не на незаконното уволнение на работодателя, а на собственото поведение на служителя, който е изявил воля за прекратяване на трудовия договор на различно основание, то ответникът не дължи обезщетение по чл.344, ал.1, т.3 КТ, вр. чл.225, ал.1 КТ. Съдът е счел, че в случая не подлежи на изследване въпросът налице ли е злоупотреба с право да прекрати трудовия договор от страна на служителя, тъй като, противно на твърденията на ищеца, такова възражение не е наведено от ответната страна. Възраженията на ответника, направени в хода на процеса, касаят злоупотреба с процесуални права от ищеца, доколкото той навежда противоречиви фактически твърдения, които в хода на производството оттегля и същевременно запорира банковите сметки на ответника за вземане, което ответникът намира за недължимо. Изложени са мотиви, че е недопустимо ищецът сам да заявява твърдения за извършена от него злоупотреба с правото си да прекрати трудовия договор в опит да черпи благоприятни имуществени последици за себе си (присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ) от това свое противоправно поведение.

От анализа на мотивите на въззивния съд не се констатира наличие на посочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване. Първият въпрос на касатора е обоснован с твърдението, че съгласно установената съдебна практика съдът не може да основе решението си по иск за признаване на уволнението за незаконно по чл. 344, ал. 1, т.1 от КТ на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право, но не са посочени от ищеца в исковата молба. В цитираното от касатора с погрешен номер решение № 195 от 12.10.2018 г. по гр. д. № 3092/2017 г. на IV ГО на ВКС наистина е прието, че с иска за признаване на уволнението за незаконно по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ ищецът отрича потестативното право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с едностранно изявление. Предмет на делото е съществуването на това потестативно право. Ако съдът признае, че то е съществувало и е надлежно упражнено, уволнението е законно, а ако съдът признае, че не е съществувало или не е надлежно упражнено, уволнението е незаконно. Затова ищецът по иска за признаване на уволнение за незаконно трябва да посочи всички факти, които опорочават, отлагат, или погасяват оспорваното потестативно право на работодателя, а ответникът – всички факти, които пораждат това право или имат значение за надлежното му упражняване. Съдът не може да основе решението си по иск за признаване на уволнението за незаконно по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право, но не са посочени от ищеца в исковата молба. След предявяване на иска ищецът може да допълва исковата си молба, като посочи нови факти само ако е направил възражение срещу оспорваното потестативно право на работодателя, но е пропуснал да посочи някои от фактите, на които се основава. Това разрешение обаче касае посочването на факти, които касаят законността на уволнението и обуславят фактическите основания на иска за неговата отмяна, затова, с оглед диспозитивното начало, тези факти следва да бъдат посочени в исковата молба, или посредством нейното допълване по посочения в решението на ВКС начин. В случая фактът касае не фактическото основание на иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ, а основателността на иска за заплащане на обезщетение за оставането на ищеца без работа. Когато този факт вече е бил посочен от ищеца, той не може да оттегли изявлението си по начина, по който е възможно да се оттегли предявен иск. Работодателят вече може да черпи възражения от този факт, относими към иска за заплащане на обезщетение за оставането на ищеца без работа, както е сторил в отговора на исковата молба. В този отговор работодателят е навел твърдение, че дори искът за признаване за незаконно и отмяна на уволнението да бъде уважен, то искът за заплащане на обезщетение е неоснователен, доколкото ищецът е прекратил трудовия договор на друго основание – чл.327, ал.1, т.3 от КТ. Въззивният съд е приел, че тези твърдения представляват правоизключващо възражение срещу претенцията по чл.344, ал.1, т.3 от КТ във връзка с чл.225, ал.1 от КТ, а не възражение, погасяващо потестативното право да се прекрати трудовият договор. Разгледал е това възражение с оглед установяване на причинна връзка между незаконното уволнение и оставането на ищеца без работа, тъй като ако такава връзка липсва, обезщетение по чл.225, ал.1 КТ не се дължи /в този смисъл са например решения № 323/28.06.2011 г. по гр. д. № 784/2010 г. ВКС, IV ГО, № 166/21.08.2015 г. по гр. д. № 4468/2014 г. на ВКС, IV ГО и др./. Ето защо въззивният съд не е разрешил първия въпрос на касатора в противоречие с практиката на ВКС. Даденият от въззивния съд отговор е съобразен с процесуалните правила, поради което не е налице и необходимост да се допуска касационно обжалване по този въпрос на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.

Не следва да се допуска касационно обжалване и по втория повдигнат от касатора въпрос. Той не е разрешен в противоречие с решение № 289/18.11.2014 г. по гр.д. № 1289/2014 г. на IV ГО на ВКС. Принципното разрешение, дадено в това решение касае съвсем различен проблем. В него е прието, че разпоредбата на чл. 335, ал. 2, т. 3 от КТ не поставя момента на прекратяване на трудовия договор в зависимост от това дали фактически е налице основанието за прекратяване на трудовия договор. Както връчването на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, издадена от работодателя, автоматично води до прекратяване на трудовото правоотношение, независимо от това дали са били налице посочените в нея основания за уволнение, така и писменото изявление на работника за прекратяване на трудовото му правоотношение на някое от основанията по чл. 327, ал. 1 от КТ води до автоматично прекратяване на трудовото правоотношение, независимо от това дали е налице посоченото в изявлението на работника или служителя основание. С оглед особеностите на случая и по съществото на спора в решението на ВКС е счетено, че трудовото правоотношение не се прекратява, ако работникът злоупотреби с правото си по чл. 327 КТ - например за да избегне налагането на дисциплинарно наказание за нарушение, което е извършено преди отправянето на едностранното изявление. В настоящия казус, с оглед данните по делото и както въззивният съд е посочил в мотивите си, ответникът не е повдигнал възражение, че ищецът е злоупотребил с правото да прекрати трудовия договор, което съдът да е бил длъжен да обсъди. Възраженията на ответника, направени в хода на процеса, касаят злоупотреба с процесуални права от страна на ищеца, тъй като навежда противоречиви фактически твърдения, които в хода на производството оттегля и същевременно запорира банковите сметки на ответника за вземане.

По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Софийския градски съд не следва да се допуска.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение