Определение № 2170 от 10.07.2025 г. на ВКС по т. д. № 350/2025 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Дженерали застраховане“ АД срещу решение № 701 от 02.12.2024г. по в.т.д. № 794/2024г. на Апелативен съд – София, с което, като е потвърдено частично и е отменено частично решение № 260128 от 09.07.2024г. по т.д. № 2498/2020г. на Софийски градски съд, застрахователното дружество е осъдено да заплати на „Глобал Логистика“ ООД на основание чл. 405 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата от 25 087. 27 лева, представляваща застрахователно обезщетение по застраховка „Пълно каско“, оформена със застрахователна полица № 0312170855017709 от 17.10.2017г., за настъпило на 30.12.2017г. застрахователно събитие, със законната лихва за забава от 18.12.2020г. до окончателното плащане, както и 7 191. 69 лева изтекли лихви от 20.02.2018г. до 17.12.2020г. Оплакванията на касатора са, че въззивното решение в обжалваната част е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и поради необоснованост – касационни основания по чл. 281 от ГПК за неговата отмяна. Неразгледани в нужната пълнота са останали доводите на касатора, обуславящи изхода на делото във връзка със спецификата на възникналото събитие и спорния му застрахователен характер: относно тоталния характер на щетите на участвалите в ПТП моторни превозни средства; предходно претърпяното ПТП от лекия автомобил „Хюндай“; липсата на свидетел на пътния инцидент извън водачите; липсата на служители на КАТ, които да установят настъпването на ПТП; обстоятелството, че вредите не отговарят на посочения механизъм на ПТП; подадения от застрахователя сигнал за опит за измама; наличие на основание по т. 7.11. от Общите условия за отказ за плащане на застрахователно обезщетение. Необоснован е изводът на апелативния съд, че договорените изключения от рисковото покритие не са относими към покритите от застраховката рискове (т. 7.11 от Общите условия), а към основанията за отказ за изплащане по чл. 408 от КЗ. Съдебното производство е трябвало да бъде спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК. Неправилно е определен началният момент на забавата. При тотална щета обезщетение за забава се дължи, считано от представяне пред застрахователя на доказателства за прекратяване на регистрацията на МПС. Не е имало пречки ищецът сам да отрегистрира МПС, считайки щетата за тотална, и го е направил на 30.12.2022г. Доказателството е представено с въззивната жалба, връчена на 30.09.2024г. и това е датата, от която ответникът е в забава. Касаторът иска въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване, отменено и предявените от „Глобал Логистика“ ООД искове – отхвърлени. Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК при постановяване на въззивното решение съдът се е произнесъл по обуславящи изхода на делото правни въпроси, решени в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и на Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, както и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – касационни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК. Поставените от касатора въпроси са: 1.) Задължен ли е съдът при формиране на правните си изводи при решаване на спора да извърши преценка на всички доказателства, събрани по делото, и да обсъди всички доводи на страните? Касаторът счита, че въпросът е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – решение № 331 от 04.07.2011г. по гр.д. № 1649/2010г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение № 36 от 24.03.2014г. по т.д. № 2366/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 92 от 22.02.2011г. по гр.д. № 1863/2010г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение № 126 от 09.05.2011г. по гр.д. № 421/2009г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение № 217 от 09.06.2011г. по гр.д. № 761/2010г. на ВКС, ГК, ІV г.о. 2.) Валидни ли са договорките между страните при доброволно имуществено застраховане, с които се уговарят хипотези на изключения от рисковото покритие, т.е. на събития, които при настъпване няма да се приемат за застрахователни? Или подобни договорки следва да се разглеждат и ценят само през призмата на чл. 408, ал. 1, т. 1 от КЗ, чието приложение предполага настъпило застрахователно събитие? Според касатора въззивното решение е в противоречие с решение № 224 от 20.07.2015г. по т.д. № 4554/2013г. на ВКС, ТК, І т.о. 3.) При образувано досъдебно производство във връзка със съмнение за застрахователна измама гражданският съд, разглеждащ осъдителен иск срещу застрахователя за застрахователното събитие, предмет на досъдебното производство, следва ли да спре гражданското производство на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК? Касаторът се позовава на Тълкувателно решение № 7 от 30.06.2014г. по тълк. дело № 7/2013г. на ОСГК на ВКС, Тълкувателно решение № 5 от 05.04.2006г. по тълк дело № 5/2005г. на ОСГТК на ВКС, решение № 20 от 20.05.2021г. по гр.д. № 1372/2020г. на ВКС, ГК, ІV г.о. 4.) При тотална щета по смисъла на чл. 390, ал. 1 от КЗ застрахователят дължи ли обезщетение за забава върху размера на дължимото обезщетение за имуществени вреди, ако не са му представени доказателства за прекратяване на регистрацията на МПС? Касаторът счита, че по този въпрос въззивното решение е постановено в противоречие с решение № 44 от 02.06.2015г. по т.д. № 775/2014г. на ВКС, ТК, І т.о. От насрещната страна „Глобал Логистика“ ООД е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, с който касационната жалба се оспорва като неоснователна. Според страната не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 от ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването. При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1 от ГПК не се установява основание за допускане на касационно обжалване, нито се установява вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение, за да бъде решението допуснато до касация при условията на чл. 280, ал. 2 от ГПК. С искова молба вх. № 304171 от 18.12.2020г. „Глобал Логистика“ ООД е поискало присъждане на сумата от 31 245. 25 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди от настъпилите повреди на собствения на дружеството лек автомобил „Хюндай“, модел „Санта Фе“, с ДК [рег.номер на МПС], при пътнотранспортно произшествие от 30.12.2017г., със законната лихва за забава от датата на исковата молба, както и 8 956. 97 лева изтекли лихви от 20.02.2018г. (датата на изтичане на срока по чл. 405 от КЗ) до 17.12.2020г. Изложено е било, че за автомобила е сключен Договор за застраховка „Каско на МПС“ (застрахователна полица № 0312170855017709) със срок на действие до 23.59 часа на 16.10.2018г., с приложими Общи условия. ПТП е настъпило на 30.12.2017г., около 18.45 часа, при движение на застрахования автомобил, управляван от В. Й. Й., от [населено място] към [населено място], когато на изхода на [населено място], при десен завой, било изгубено управлението на автомобила и е бил реализиран удар в страничната лява част на спрелия в крайпътно уширение на пътя лек автомобил „Мерцедес С200“ с ДК [рег.номер на МПС]. След инцидента водачите позвънили на тел. 112 и след като били дадени сведения, че няма пострадали хора, получили указания за попълване на двустранен протокол за ПТП. Бил съставен двустранен констативен протокол за ПТП № 96668 от 30.12.2017г. На 02.01.2018г. било направено искане за оценка на вредите и образувана преписка по щета №[ЕИК]/2018г. Ответникът не заплатил претендираното застрахователно обезщетение по съображения, че трябва да бъде извършена допълнително проверка. С подаден отговор ответникът е оспорил исковете. Посочил е, че са налице обстоятелства по чл. 408, ал. 1 т. 3 от КЗ (застрахователят е въведен в заблуждение, щетите са настъпили преди срока на застрахователното покритие – т. 7.11. от Общите условия). По-конкретно и двете МПС са били с валидна застраховка „Каско“ при застрахователя; претърпените увреди обуславят тотална щета по смисъла на чл. 390, ал. 2 от КЗ; за автомобила „Хюндай“ е имало данни, че е претърпял тотална щета в Германия през 2017г.; липсвали са свидетели на ПТП, освен участниците; съставен е бил констативен протокол, вместо протокол за ПТП, макар и двете МПС да не са се предвижвали на собствен ход; щетите не отговарят на сочения в двустранния констативен протокол механизъм на настъпване на събитието, като увредите е невъзможно да настъпят при това ПТП. Образувано е било досъдебно производство по сигнал на застрахователя за опит за застрахователна измама (пр.пр. № 24186 за 2018г.). Същевременно претендираният размер на вредите обуславя тотална щета. Съгласно разпоредбата на чл. 390, ал. 1 от КЗ преди изплащане на обезщетение, определено като тотална щета на МПС, регистрирано в Република България, застрахователят изисква от ползвателя на застрахователна услуга удостоверение от компетентните регистрационни органи за прекратяване на регистрацията на МПС, в което е отбелязано, че прекратяването на регистрацията е поради настъпила тотална щета. В този смисъл е била и клаузата на т. 52.11 от Общите условия – при тотална щета да се представи документ за прекратяване на регистрацията, издаден от компетентните държавни органи, в който е отбелязано, че прекратяването е поради настъпилата тотална щета. Сред доказателствата към исковата молба няма доказателства регистрацията да е прекратена. Това е било изискване и съгласно Общите условия. При условията на евентуалност застрахователят е направил възражение за прихващане със сумата от 1704. 03 лева, дължими три разсрочени премийни вноски. С допълнителна искова молба ищецът е заявил, че поддържа предявените искове. Изложил е, че по заведената щета застрахователят не се е позовал на наличието на тотална щета и не е искал представяне на удостоверение за прекратяване на регистрацията на автомобила. Не е дадено удостоверение, за да се извърши дерегистрация, необходимо съгласно чл. 18а, ал. 2, т. 1 от Наредба № І-45 от 24.03.2000г. Оспорванията, възраженията и правните доводи на ответното дружество са били поддържани в подаден допълнителен отговор. По образуваното т.д. № 2498/2020г. на Софийски градски съд са били приети представените от страните писмени доказателства. Изслушан е бил като свидетел другият участник в пътния инцидент А. Г. Х., потвърдил посочените в исковата молба обстоятелства, както и че покрай водачите минал полицейски патрул, но полицаите не са предприели действия по установяване на обстоятелствата по инцидента. Извършен е бил оглед на диск, съдържащ информация от Дирекция „Национална система 112“ относно постъпилите обаждания към телефон 112 на 30.12.2017г. за периода от 18.30 до 19.00 часа, също в потвърждение на направеното обаждане след пътния инцидент (на 30.12.2017г. в 18.46 часа от лице, представило се като А. Х.). Съгласно основно и допълнително заключение на изслушана съдебно-техническа експертиза стойността, необходима за възстановяване на лекия автомобил „Хюндай“ е била 32 477. 95 лева, а действителната му (средна пазарна) стойност към датата на настъпване на застрахователното събитие – 41 217 лева. Всички увреждания по лекия автомобил „Хюндай“ е можело да бъдат получени при настъпилото на 30.12.2017г. произшествие. Стойността на запазените части е била 10 304 лева. Имало е увреди, останали от предходно произшествие (то не е било ремонтирано качествено), но МПС е било в движение и е можело да бъде експлоатирано. Поради повредите стойността на МПС е можело да бъде намалена с 10%. На основание на тези доказателства, с постановено по делото решение от 09.07.2024г., съставът на Софийски градски съд е приел, че предявеният иск по чл. 405, ал. 1 от КЗ е частично основателен. Налице е валидно застрахователно правоотношение въз основа на сключената на 17.10.2017г. застрахователна полица. Настъпило е застрахователно събитие по поет от застрахователя риск и той дължи заплащането на застрахователно обезщетение. От събраните доказателства, според първоинстанционния съд, се е установявало настъпването на ПТП с описания в заявената през застрахователя претенция механизъм. Констатираните по автомобила увреди съответстват и могат да бъдат причинени при това пътнотранспортно произшествие. Противно на поддържаното от застрахователя, съставеният по реда на чл. 202 от ППЗДвП двустранен протокол е документ, от който може да се установи настъпването на застрахователно събитие. Според заключението на вещото лице по съдебната автотехническа експертиза действителната стойност на автомобила по средни пазарни цени към датата на ПТП е бил 37 095. 30 лева (съгласно допълнителното пояснение на вещото лице първоначално посочената стойност от 41 217 лева е трябвало да бъде намалена с 10% поради некачествените ремонтни работи при предходно застрахователно събитие). Стойността, необходима за възстановяване на МПС е 32 477. 95 лева. Тя надхвърля 70% от неговата действителна стойност. Така стойността на обезщетението за уврежданията, определена при условията на тотална щета и след приспадане на запазените части (10 304 лева) е била определена на 26 791. 30 лева. От сумата са били приспаднати 1 704. 03 лева, останали неплатени премийни вноски, или за дължима е била определена сумата от 25 087. 27 лева обезщетение, за която искът за главницата е бил уважен. Тъй като не е било представено доказателство за прекратяване на регистрацията на автомобила, лихва за забава по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е била присъдена от датата на представяне на доказателства за прекратяване на регистрацията на автомобила „Хюндай“ поради настъпилата тотална щета (чл. 390, ал. 1 от КЗ). „Глобал Логистика“ ООД е подало въззивна жалба срещу първоинстанционното решение в частта на иска за лихва върху главницата от 25 087. 27 лева. Поискано е тя да бъде присъдена от датата на исковата молба (18.12.2020г.) до окончателното плащане, както и в периода от 20.02.2018г. до 17.12.2020г. в размер на 7 191. 69 лева. Според дружеството прекратяването на регистрацията на МПС е регламентирано в Наредба № І-45 от 24.03.2000г. и един от необходимите документи е уведомление от лицензиран застраховател за взето решение за изплащане на тотална щета (чл. 18а, ал. 7). Ответникът не е представил доказателства за такова уведомление. С писмо от 20.02.2018г. ответникът изобщо е отказал плащане на застрахователно обезщетение. По образуваната щета на ищеца не е било указано да представи удостоверение за прекратяване на регистрацията на автомобила, тъй като съгласно чл. 390 от КЗ се касае за тотална щета. Посочил е единствено, че ще извърши допълнителна проверка по случая. Междувременно регистрацията е била прекратена (на 30.12.2022г.), но на друго основание – не поради наличието на тотална щета, а при представена декларация по образец за съхранение на ПС в частен имот (чл. 18, ал. 2, т. 4 от Наредба № І-45 от 24.03.2000г.). Застрахователното дружество е обжалвало първоинстанционното решение в осъдителната му част по съображения, сходни с тези, изложени в отговора на исковата молба. Поискано е било производството по делото да бъде спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК до приключване на досъдебното производство № 15158 по описа на 5-то РУ – СДВР за 2018г., пр.пр. № 24186 по описа на СРП за 2018г. за опит за застрахователна измама. Въз основа на постъпилите въззивни жалби е било образувано в.т.д. № 794/2024г. на Апелативен съд – София. В проведеното на 25.11.2024г. открито съдебно заседание искането на ответника за спиране на производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК. Прието е било, че няма разкрити престъпни обстоятелства по делото, от установяването на които да зависи изхода по спора. С решение от 02.12.2024г. първоинстанционното решение в частта на главницата е било потвърдено. Изцяло са били споделени фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд. Допълнително от въззивния съд е било уточнено, че първоначалната редакция на чл. 123, ал. 1, т. 3 и чл. 125, т. 7 от ЗДвП и чл. 5, ал. 1 и чл. 6, т. 4 от Наредба № Із-41/12.01.2009г. са предвиждали, че двустранен констативен протокол не може да се състави ако участващите в произшествието МПС не са в състояние да се движат на собствен ход, но с изменения (ДВ, бр. 101/2016г.), в сила от 21.01.2017г., и съответстващо изменение на наредбата (ДВ, бр. 19/2017г.) това изискване е отменено. Допълнено е също, че основанието по т. 7.11 от Общите условия, на което се позовава касаторът, отказвайки плащане, е частна хипотеза на чл. 408, ал. 1, т. 1 от КЗ – умишлено причиняване на застрахователното събитие от застрахования. Това е така, тъй като измамата или опитът за измама са винаги умишлени дейния, насочени към инсцениране на застрахователното събитие или на обхвата на вредите. Подобно инсцениране по делото не се установява, като събраните доказателства убедително доказват събитието и неговия механизъм, което категорично оборва инсценировка. Не се касае и за вреди от предходни инциденти. Първоинстанционното решение е било отменено в частта на присъдената лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. За дължима, съгласно решението на въззивния съд, е била приета законна лихва за забава от 18.12.2020г. до окончателното плащане, както и 7 191. 69 лева изтекли лихви от 20.02.2018г. до 17.12.2020г. Изложено е било, че установеното в чл. 390, ал. 1 от КЗ изискване няма отношение към изпадането в забава на застрахователя. То е ирелевантно към установяването на основанието и размера на претенцията. Същото има отношение към административното задължение за дерегистрация на тотално увредено МПС. Отделно от това от тълкуването на чл. 390, ал. 1 от КЗ следва, че тази разпоредба е относима само когато застрахователят е взел решение по чл. 108, ал. 1, т. 1 от КЗ за изплащане на обезщетение в определен размер и то е платимо при условията на тотална щета. Само тогава застрахованият би могъл да дерегистрира автомобила „поради настъпила тотална щета“. При липса на такова решение не може да се иска застрахованият да дерегистрира автомобила. Този извод, според въззивния съд, следва и от разпоредбата на чл. 18а, ал. 7 от Наредба № І-45/24.03.2000г., която предвижда, че при прекратяване на регистрацията по чл. 18, ал. 1, т. 1 на основание взето решение за изплащане на тотална щета, уведомление от лицензиран застраховател се получава по служебен път от информационните системи на Гаранционния фонд. Същото изискване се е съдържало и в действащата към датата на процесното ПТП редакция на чл. 18а, ал. 2, т.1 от Наредбата. На трето място, дори да се приеме, че изискването на чл. 390, ал. 1 от КЗ има отношение към срока за изпълнение на задължението на застрахователя по чл. 405, ал. 1 от КЗ, то настъпването на забава може да се предотврати само ако по реда на чл. 106, ал. 4 от КЗ са били дадени указания на застрахования да представи доказателства за прекратяване на регистрацията. При липса на такива указания, 15-дневният срок се брои от датата на последно представените и поискани от застрахователя документи. В случая ответникът не е дал на ищеца такива указания и застрахователят е изпаднал в забава по отношение на изплащането на застрахователно обезщетение от изтичане на 15-дневния срок по чл. 108, ал. 1 от КЗ. При тези установени обстоятелства първият от въпросите на касатора (процесуалноправен) относно задължението на въззивния съд да извърши своя преценка на фактите и доказателствата по делото, като отговори на доводите на страните, в контекста на задълженията на въззивния съд по чл. 12, чл. 235, ал. 2 и ал. 4 и чл. 236, ал. 2 от ГПК и направените в касационната жалба оплаквания относно допуснати от въззивния съд процесуални нарушения, отговаря на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 от ГПК (т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС на РБ). Не е удовлетворено допълнителното изискване по чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК и касационно обжалване не може да бъде допуснато. Въззивният съд не се е отклонил от практиката на Върховния касационен съд, обективирана в посочените от касатора съдебни решения, както и от задължителната практика на Върховния касационен съд в тълкувателни решения в този смисъл (т. 19 от Тълкувателно решение № 1/2000 от 04.01.2001г. по гр. дело № 1/2000г. на ОСГК на ВКС на РБ и т. 2 от Тълкувателно решение № 1/2013 от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС). По-конкретно съставът на Апелативен съд – София е изложил фактите, обосноваващи уважаване на водените искове, като е обсъдил събраните по делото доказателства. Отговорено е било и на доводите на касатора във връзка с това дали застрахователят е бил въведен в заблуждение и дали щетите са настъпили в срока на застрахователния договор или преди това. Правилността на фактическите и правни изводи на въззивния съд не може да бъде съобразявана във фазата по допускане на касационно обжалване. Наличието на съдебна практика, за която липсва основание да бъде променяна, изключва приложимостта на допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Поставеният от касатора втори въпрос не може да бъде определен като такъв от значение за изхода на делото - част от правния спор и обусловил правните изводи на въззивния съд. Това е, защото въпросът е предпоставен от изразено от въззивния съд съмнение във валидността на договорки в застрахователния договор, с които са уговорени изключени рискове (т. 7.11 от Общите условия). Въззивният съд не е отрекъл валидността на тези уговорки – че са изключени застрахователни рискове измамата, опитът за измама или заблуда на застрахователя от страна на застрахования при сключване на договора и/или при предявяване на претенцията за изплащане на застрахователно обезщетение и/или при доказване на застрахователното обезщетение и/или оценка на щетите. Въз основа на обстоятелствата и доказателствата по делото е прието, че такива обстоятелства в случая липсват. Третият процесуалноправен въпрос на касатора е свързан с оплакването му, че въззивното решение е постановено при наличие на основание за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК, тъй като е висящо досъдебното производство № 15158 по описа на 5-то РУ – СДВР за 2018г., пр.пр. № 24186 по описа на СРП за 2018г. за опит за застрахователна измама. По отношение на въпроса е осъществена общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 от ГПК, но не и на допълнителната по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Съгласно определение № 44 от 26.01.2010г. по гр.д. № 15/2010г. на ВКС, ГК, ІІ г.о., определение № 634 от 15.11.2015г. по ч.гр.д. № 5418/2015г. по описа на ВКС, ГК, ІІІ г.о., определение № 647 от 16.08.2023г. по ч.т.д. № 722/2023г. на ВКС, ТК, І т.о. и др., съдът спира производството по гражданско дело, когато при разглеждането му се разкрият престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на гражданския спор. В тази хипотеза гражданският съд трябва да е събрал доказателства за съществуването на престъпни обстоятелства. Осъществяването на проверка от прокуратурата или органите на МВР дали е извършено престъпление, фактът на образувано досъдебно производство не е основание за спиране на гражданското производство по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК. Нужно е съдът, който разглежда гражданскоправният спор, да констатира, че са налице престъпни обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора. В същия смисъл са и мотивите към т. 8 от Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001г. по гр.д. № 1/2001г., ОСГК на ВКС. В случая на чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК (аналогична на чл. 182, ал. 1, б.“д“ от ГПК (отм.)) трябва да се касае за констатирани от съда при разглеждане на делото престъпни обстоятелства, съответно престъпното обстоятелство да съществува като факт, съдържащ се в доказателствения материал по делото. В случая, съгласно възприетото от въззивния съд, по гражданското дело няма разкрити престъпни обстоятелства, от установяването на които да зависи изхода по спора, при което посочена по-горе съдебна практика се явява съобразена. Наличието на съдебна практика, за която не се установява основание да бъде променяна, изключва допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, на което се позовава касаторът. Четвъртият въпрос на касатора (материалноправен) не отговаря на общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 от КЗ, тъй като не е свързан с решаващ мотив на въззивния съд. Поставеният въпрос е дали отговорността за лихва за забава при изплащането на застрахователно обезщетение при тотална щета по чл. 390, ал. 1 от КЗ на застрахователя е предпоставена от представени от застрахования доказателства за пререгистрация на МПС. Въпросът кореспондира на извода на въззивния съд, че установеното в чл. 390, ал. 1 от КЗ изискване няма отношение към изпадането в забава на застрахователя, а има отношение към административното задължение за дерегистрация на тотално увредено МПС, но този извод на съда не е решаващ. Допълнително от състава на Апелативен съд - София е изложено, че дори да се приеме, че изискването на чл. 390, ал. 1 от КЗ има отношение към срока за изпълнение на задължението на застрахователя по чл. 405, ал. 1 от КЗ, то настъпването на забава може да се предотврати само ако по реда на чл. 106, ал. 4 от КЗ са били дадени указания на застрахования да представи доказателства за прекратяване на регистрацията. Отделно от това поставеният въпрос не е основан и на конкретен касационен довод. Съгласно изложеното в касационната жалба касаторът счита за относима извършената от ищеца дерегистрация на 30.12.2022г., съответно представяне на доказателства за нея с въззивната жалба на страната, но тя е на друго основание - декларация по образец за съхранение на ПС в частен имот (чл. 18, ал. 2, т. 4 от Наредба № І-45 от 24.03.2000г.). Т.е. прекратяването на регистрацията не е поради настъпилата тотална щета, в какъвто смисъл е било възражението на застрахователя, направено още в отговора на исковата молба и поддържано в хода на цялото производство и в каквато връзка е поставеният касационен въпрос. По аргумент от чл. 290, ал. 2 от ГПК, поставеният въпрос по чл. 280, ал. 1 от ГПК трябва да може да се свърже с конкретен касационен довод (оплакване) на страната, тъй като при разглеждане на касационната жалба касационният съд проверява правилността на въззивното решение само по посочените в жабата основания. По изложените съображения не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд – София. От насрещната страна „Глобал Логистика“ ООД е поискано присъждането на направените в касационното производство разноски за адвокат съгласно договор за правна защита и съдействие № 004867 от 28.01.2025г. С оглед изхода на делото тези разноски следва да бъдат присъдени изцяло (чл. 78, ал. 3, вр. чл. 81 от ГПК). Воден от горното съдът