Определение № 522 от 03.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 253/2020 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ОП„Чистота“, гр.Пазарджик, срещу решение №.402/5.11.19 по г.д.№.719/19 на ОС Пазарджик в частта, с която, след частична отмяна на решение №.150/26.11.18 на РС Пазарджик, предявеният срещу касатора иск с правно основание чл.200 КТ е уважен за сумата над 10000лв. до 20000лв., ведно със законната лихва считано от 20.05.16 до окончателното изплащане и съответно произнасяне по разноски. Ответната страна И. А. Д. оспорва жалбата; претендира разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: С обжалваното решение въззивният съд е намерил предявения иск с правно основание чл.200 КТ за основателен и за сумата над 10000лв. до 20000лв. /от претендирани 50000лв./ обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука. Приел е, че са налице предпоставките на цитираната разпоредба за ангажиране отговорността на ответника като работодател на ищеца за претърпените от него неимуществени вреди – болки и страдания във връзка с травматично увреждане, признато по надлежен ред /с разпореждане от 23.06.16/ за трудова злополука. По делото няма спор, че увреждането е настъпило на 20.05.16, когато, при изпълнение на разпореждане за дезинфектиране на фонтан пред сградата на Общинска администрация П. с препарат „Poolzone“ 69% GR – бърз хлор, същият избухнал, в резултат на което на ищеца /градинар в ответното дружество/ са били причинени травматични увреждания. Изследвайки причините за злополуката и поведението на страните, съдът е обсъдил показанията на разпитаните свидетели, заключенията на експертизите и приложените писмени доказателства, в това число протокола за извършено разследване на трудова злополука /съгласно който в 8,30ч., при физическо действие, извършвано от ищеца към момента на настъпването й - дезинфекция на фонтан с горепосочения препарат, е възникнала злополука вследствие на неправилна манипулация при работа с този препарат /който съгласно протокола е силно токсичен и взривоопасен, като опасностите му произтичат от неправилното му дозиране, смесване и разреждане/, както и при неправилна дозировка на препарата във воден разтвор-което е довело до увреждането му; в протокола е посочено, че допуснатите нарушения са от работодателя; като причини са вписани още липсата на организация за предварителна подготовка на дезинфекционния разтвор така, че да се отстранят опасностите за живота и здравето на работниците, както и непровеждане на обучение на същите по безопасни методи на работа/. От правна страна е прието, че елементите от фактическия състав на чл.200 КТ за ангажиране на отговорността на работодателя са налице. Отговорността е безвиновна и той отговаря за причинените на работник при и по повод изпълнение на работата вреди независимо от това дали причиняването на уврежданията е последица от виновно поведение на длъжностно лице при работодателя - поради което доводът, че не е налице такова на служител на ответника е намерен за неотносим. За неоснователно е прието и възражението, че са налице основания на чл.201 ал.1 и ал.2 КТ за изключване или намаляне на отговорността на работодателя. Посочено е, че тежестта за доказването му е на ответника и в случая успешно такова не е проведено. Освобождаване от отговорност по чл.201 ал.1 КТ настъпва при доказване, че пострадалият е причинил умишлено увреждането /умисълът трябва да е насочен не към нарушение на установените правила, а към самото увреждане/, а намаляне на отговорност по чл.201 ал.2 КТ е налице при условие, че пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е проявил груба небрежност. Съдът е изходил от принципните постановки, че небрежността в гражданското право е неполагане на дължимата грижа според абстрактен модел - поведението на добрия стопанин с оглед естеството на дейността и условията за извършването й, а грубата небрежност /която не се отличава по форма според субективното отношение към увреждането, а по степен/ е също неполагане на грижа, но според друг абстрактен модел – грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност, при подобни условия. При трудова злополука има съпричиняване, когато работникът извършва работата без необходимото старание и внимание и в нарушение на технологичните правила и на правилата за безопасност. Това съпричиняване, обаче, не може да доведе до намаляне на дължимото обезщетение от работодателя. Намаляне на отговорността на същия може да има само при съпричиняване при допусната груба небрежност-липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност. Обсъждайки механизма на настъпване на инцидента на база събраните доказателства и възраженията на ответника, въззивната инстанция е приела, че не е налице хипотеза на чл.201 ал.1 КТ, както и такава на чл.201 ал.2 КТ. На ищеца е бил проведен начален инструктаж по безопасност и здраве при работа; утвърдена е и съответна длъжностна характеристика, с която е запознат - Инструкция 22 за работа с химични вещества и препарати, Инструкция 2 за безопасна работа и здравословни условия на труд на длъжност „градинар“; на 20.05.16 му е бил проведен и ежедневен инструктаж. Същевременно по делото не е установено той да е допуснал каквито и да е нарушения при работа с използвания препарат за дезинфекция. Доколкото са изложени твърдения за пушене на цигара, те са, че е пушил другият пострадал – Л.. Такива доказателства, обаче, не са събрани /съдът е обсъдил подробно твърденията на свидетелите Л. /очевидец/, Ш. /участвала в приготвянето на разтвора, без преки впечатления/ и Б. /направил експеримент след инцидента, без преки впечатления/ и е приел, че от показанията на първия се установява, че дезинфекционната смес е била подготвена от Н. Ш., която изляла вода в кофата с препарата (вместо да се сложи препарат към вода според инструкцията) и започнала да я бърка с дръжка от метла, а към момента на инцидента никой не е пушил; отбелязал е и, че показанията на св.Ш. противоречат на тези на св.Л., доколкото тя внимателно избягва да изясни кой точно е приготвял разтвора и започнал да го бърка (твърдейки, че това е станало от тримата) и сочи, че, тъй като е намерила три угарки във фонтана, предполага, че ищецът е пушил цигара (което противоречи и на отговора на исковата молба, в който се сочи, че св.Л. е пушил)/. Същевременно от заключението на експерта се установява, че простото смесване на препарата с вода не може да предизвика, дори при наличие на искра, взрив - единствената възможност това да се случи е при наличие на други примеси, вероятно в съда, в който е приготвян разтвора, или по пръчката, с която е разбъркван. При тези обстоятелства съдът е приел, че няма основания за изключване или намаляне отговорността на работодателя предвид визираните в чл.201 КТ хипотези и на ищеца се дължи целия размер на полагащото му се обезщетение. За да го определи е приложил критериите на чл.52 ЗЗД, като се е позовал подробно на медицинските експертизи и наличието на причинна връзка между описаните в тях увреждания и злополуката, отчитайки и свидетелските показания. Съобразил е възрастта на ищеца /46г. към датата на злополуката/, вида на настъпилите увреждания /токсо-химична политоксична-газово-инхалаторна-механотермична травма, възникнала в резултат на експонация на високи концентрации на хлор и съединенията му и взрив с отделяне на взривни газове, пушечни газове, дим и пари; настъпили локално-иритативни, деструктивно-некротични промени в засегнатите органи и кислороден дефицит в организма, довели до пряка опасност за живота; средно-тежко отравяне, с развитие на токсичен бронхит (благоприятно протичане в резултат на проведеното комплексно болнично лечение); изгаряне на двете очи /2-3 степен/, вкл. оток и изгаряне на клепачите, притворена клепачна цепка, хиперемия, изхемия и фибринови псевдо-мембрани на клепачните конюнктиви, роговица с намалена прозрачност и липсващ напълно епител на лявото око, зони на деепителизация на дясното око - като епителните дефекти на роговицата са били причина за повторна хоспитализация през 2016г. с диагноза „булозна глаукома на двете очи“, а към настоящия момент се наблюдават сраствания на долните клепачи към булбовата конюнктива, мътнини по роговиците на двете очи, токсично увреждане на ретината на лявото око, практическа слепота с дясното око и намалено виждане с лявото; травма на лявото стъпало с извършена, с цел отстраняване на пластмасови чужди тела, радикална ексцизия на меки тъкани и първична кожна пластика/, интензитета на търпяните болки /продължителното и няколкократно болнично лечение в различни клиники (незабавно след инцидента ищецът е бил приет в клиника по токсикология /20-26.05.16/, след стабилизиране на общото му състояние е бил преместен в очна клиника - където повторно е бил хоспитализиран през м. октомври и м.ноември /24.11.-28.11/, във връзка с травмата на стъпалото е лекуван в клиника по пластично-възстановителна и естетична хирургия на болницата /13-17.06.16-поради получени гранулиращи рани на лявото стъпало, като са били налице две малки открити рани на гърба на същото/)-като издадените му болнични листове за временна нетрудоспособност обхващат периода 20.05-9.9.16г./, продължителния болков синдром - във връзка с който по време на болничния престой са давани обезболяващи (вкл. предвид изгарянето на очите, което предизвиква силни болки), а впоследствие /предвид епителни дефекти на роговиците/ се е наложил повторен прием в очна клиника през октомври 2016г. – т.е. ищецът е търпял както болки и страдания при самата злополука, така и дискомфорт, неудобства и притеснения от непълноценното си зрение, вкл. и понастоящем/, тежките последици и неблагоприятната прогноза /безвъзвратно увредено зрение, като при едното око се касае за практическа слепота, а при другото-за силно намалено такова, оздравяване с дефект и възможно развитие на астматични еквиваленти; установено изменение на белодробните тъкани/. Приел е, че при тези обстоятелства дължимото обезщетение възлиза на 20000лв. Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 и чл.280 ал.2 ГПК във връзка с въпросите: 1.“Съобразно изискванията на чл.12 от ГПК и чл.235 от ГПК съдът длъжен ли е да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните? Той длъжен ли е да прецени всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право? Длъжен ли е да обсъди в мотивите на решението си доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се? Трябва ли да обсъди и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото?“ /ТР 1/13 от 9.12.13 по тълк.д. №.1/13, ОСГТК на ВКС, реш.№.149/28.12.17 по т.д.№.1604/16, ІІ ТО/; 2.“Необсъждането на част от свидетелските показания и писмените доказателства, от друга страна неточното интерпретиране на други, довело ли е до неправилни изводи? С оглед събраните по делото доказателства, правилно ли е приложен материалния закон?“ /реш.№.266/29.06.11 по г.д. №.1058/10, І ГО/; 3. „Установената липса на елементарно старание и внимание от страна на работника, както и неполагане на грижа от негова страна, която и най-небрежния би положил, изразява ли субективното отрицателно отношение на пострадалия към възложената работа и към работния процес, а това от своя страна ангажира ли отговорността на пострадалия?“/реш.№.68/1.03.10 по г.д.№.3456/08,, ІІ ГО, реш.№.60/ 5.03.14 по г.д.№.5074/13, ІV ГО, реш.№.690/14.11.99 по г.д.№.657/88, ІV ГО, реш. №.403/6.04.17 по г.д.№.4877/16, ІV ГО, реш.№.159/15.01.18 по г.д.№.251/17, ІІІ ГО, реш.№.252/30.9.16 по г.д.№.1364/16, ІV ГО, реш.№.290/18.11.15 по г.д.№.15/15, ІV ГО, реш.№.62/24.02.15 по г.д.№.2798/14, ІV ГО/. Настоящият състав намира, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Съгласно цитираната във връзка с първия въпрос практика непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма; въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно чл.235 ал.2 и чл.236 ал.2 ГПК, като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл.263 ал.1 ГПК. Въззивната инстанция не се е отклонила от така установената практика. Тя не е отрекла задължението си да изложи мотиви във връзка с фактическата и правната страна на спора, обсъдила е релевантните факти и възражения на страните /в това число за наличие на основанията на чл.201 ал.1 и ал.2 КТ/ и е формирала собствени правни изводи относно изхода на спора - т.е. налице са решаващи мотиви в резултат на самостоятелна преценка на събрания доказателствен материал. Несъгласието на касатора с изложените от съда мотиви не е основание за допускане на касационно обжалване, респективно в производството по чл.288 ГПК не може да се изследва въпроса правилно ли, въз основа на доказателствата по делото, въззивният съд е направил определени доказателствени изводи. Необосноваността и незаконосъобразността като пороци на въззивното решение са основание за обжалването му съгласно чл.281 т.3 ГПК и биха могли да бъде обсъждани едва при разглеждане на касационната жалба по същество - след евентуалното й допускане до касация предвид критериите на чл.280 ал.1 ГПК, а не в настоящата фаза на предварителна селекция по тези критерии. С оглед на изложеното не е налице твърдяното основание на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Вторият въпрос не съставлява правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/09 на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая изведеният въпрос е конкретен, фактически, свързан с преценка на конкретните обстоятелства по дело, като отговора му може да се даде след преценка на събраните по делото доказателства, с акта по същество-решението,а не в настоящата фаза на селекция на касационните жалби по критериите на чл.280 ГПК. Същевременно той не кореспондира на обстоятелствата по делото и на приетото от съда. Предвид изложеното същият е неотносим към решаващата му воля. Само за пълнота следва да се отбележи, че дори да се приеме, че е налице годно общо основание по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, съгласно цитираната практика правомощие на съдът по същество е да прецени достоверността на гласните доказателства и да формира вътрешното си убеждение въз основа на тях, но при тази преценка следва да изхожда от анализа на всички доказателства, т.е. преценката на свидетелските показания следва да се извършва в съвкупност с писмените доказателства и заключенията на приетите експертизи, като се ползват и правилата на логиката. Въззивната инстанция не се е отклонила от тази практика. Подробно е обсъдила релевантните доказателства и възражения, в това число относимите свидетелски показания /които са съпоставени и коментирани вкл. предвид наличието на противоречия/ ведно с приложените писмени доказателства и заключенията на експертизите – и именно предвид съвкупното обсъждане с последните е приела, че простото смесване на препарата с вода не може да предизвика взрив дори и при наличие на искра; единствената възможност това да се случи е при наличие на други примеси, вероятно в съда, в който е приготвян разтвора, или по пръчката, с която е разбъркван - като същевременно по делото не е установено и твърдяното пушене на ищеца и/или другия работник, с който са дезинфекцирали фонтана. Изложените мотиви са подробни и не са произволни. Предвид горното не е налице твърдяната хипотеза на чл.280 ал.1 ГПК. Третият въпрос съдържа условие, което не е било прието за установено от въззивната инстанция – съдът не е приемал, че по делото е установена липса на елементарно старания и внимание от страна на работника, както и неполагане от него на грижата, която и най-небрежният би положил. Предвид изложеното въпросът е неотносим към решаващата воля и не съставлява годно общо основание по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Отделно от изложеното съгласно цитираната във връзка с третия въпрос практика работодателят, въвел възражение за съпричиняване от страна на работника, следва да докаже, че трудовата злополука е настъпила и поради проявена от работника груба небрежност при изпълнение на работата, т.е. при условията на пълно и главно доказване да установи не само, че работникът е допуснал нарушение на правилата на безопасност на труда, но че е извършвал работата при липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност /реш.№.60/5.03.14 по г.д.№.5074/13, ІV ГО/. Въззивният съд, като е приел, че намаляне на отговорността на работодателя може да има само при съпричиняване при допусната груба небрежност-липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност, не се е произнесъл в отклонение, а в съответствие с така цитираната практика. Той подробно е изяснил понятието груба небрежност съобразно установената практика и, предвид събраните доказателства и възложената тежест за доказването й на работодателя-която е намерил, че не е успешно проведена-е приел, че такава в случая не е налице. Изложените в тази връзка мотиви са подробни и не са произволни. Съгласно задължителната практика доказателствената тежест за наличието на предпоставките по чл.201 ал.2 КТ е на работодателя и изводът за наличие на груба небрежност не може да се основава на предположение; при липса на доказателства за осъществени от пострадалия действия в разрез с изискванията за безопасност на труда и за механизма на трудовата злополука, категоричен извод за допусната груба небрежност не може да се направи /реш.№.62/24.02.15 по г.д.№.2798/14, ІV ГО/. Предвид изложеното не е налице твърдяната хипотеза на чл.280 ал.1 ГПК. Доколкото касаторът се позовава на очевидна неправилност на решението /чл.280 ал.2 пр.3 ГПК/, същият не е обосновал оплаквания, различни от тези, относими към твърдяните хипотези на чл.280 ал.1 ГПК. Видно от посоченото по-горе, във връзка с последните не е налице отклонение от задължителната практика, атакуваният акт не е постановен нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необоснован с оглед правилата на формалната логика - и следователно не може да се приеме, че се касае за очевидна неправилност. С оглед всичко изложено по-горе, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. На основание чл.78 ал.1 ГПК на ответната страна трябва да се присъдят направените пред ВКС разноски в размер на 1800лв. платен адвокатски хонорар. Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,