Определение № 50550 от 18.09.2023 г. на ВКС по т. д. № 1419/2022 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на МБАЛ „Уро Медикс“ ЕООД, [населено място], срещу решение №18/11.01.2022г. по в.т.д.№441/2021г. на Пловдивски апелативен съд. С него е потвърдено решение по т. дело №34/2019г. по описа на Пловдивски окръжен съд, с което МБАЛ „Уро Медикс“ ЕООД, [населено място], е осъдено да заплати на „Антонимекс“ ЕООД, [населено място], следните суми: - 42 360 лв., ведно със законната лихва върху от 19.01.2019г. до окончателното изплащане, представляващи незаплатена продажна цена по договор от 20.03.2018 г. на анестезиологичен апарат МISTRAL III, производство на „NorVap“, Великобритания и бифазен дефибрилатор-монитор RЕАNIBEX 700, производство на „Osatu.s.Coop“, Испания, с подробно описани комплектации, характеристики и стойност в приложение №1 и Приложение №2 към договора; - 1121, 52 лв., представляваща мораторна лихва, начислена от деня следващ забавата по отделните плащания до 18.01.2019г.; - 8 180, 53 лв. направени деловодни разноски. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е недопустимо, а също неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Касационният жалбоподател поддържа, че е разгледана нередовна искова молба или е постановено решение по непредявен иск, тъй като ищецът е твърдял, че бифазен дефибрилатор-монитор RЕАNIBEX 700 му е платен, а а касаторът - ответник е осъден да заплати и дефибрилатора. Твърди,че в обжалваното решение не са обсъдени съществени въпроси, а именно какво е договорено между страните, кога е извършена доставката и какво е необходимо, за да бъде доставен и пуснат в употреба анестизиологичен апарат. Прави оплакване, че не са обсъдени свидетелските показания. Моли да се отмени въззивното решение и да се отхвърли изцяло исковата претенция. В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК касационният жалбоподател се позовава на основанията за допустимост на касационно обжалване, установени в чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, както и в чл.280 ал.2 пр.2 от ГПК. Излага доводи за недопустимост на въззивното решение, във връзка с които се позовава на противоречие на решението с практиката на ВКС, обективирана в решение №340/11.10.2011г. по гр.д.№870/2010г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение №121/27.10.2020г. по т.д.№1886/2019г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение №110/22.12.2020г. по гр.д.№905/2020г. на ВКС, ГК, ІІ г.о., решение №68/24.04.2013г. по т.д.№78/2012г. на ВКС, ТК, IІ т.о. Поставя като обуславящи изхода на спора въпросите: 1/В кои случаи медицинското изделие е изработено по поръчка по смисъла на чл.15 ал.2 от ЗМИ и е необходимо изпитването му? 2/Достатъчно ли е да има маркировка СЕ, без значение съответства ли на производителя или се изисква и нейното съответствие? Поддържа, че въпросите са от значение за развитието на правото. Ответникът по касационната жалба „Антонимекс“ ЕООД, [населено място], поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Също поддържа, че касационната жалба е неоснователна по същество. Претендира разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено, че по силата договор от 20.03.2018г. ищецът се е задължил да достави на ответника анестезиологичен апарат МISTRAL III, производство на „NorVap“, Великобритания и бифазен дефибрилатор-монитор RЕАNIBEX 700, производство на „Osatu.s.Coop“, Испания, с подробно описана за всеки от апаратите комплектация и стойност в Приложения №1 и 2 към договора и да му прехвърли собствеността върху тях, на обща стойност 78 210 лв., с вкл. в нея ДДС, опаковане, транспорт и други разходи, като е уговорено плащането да стане по банков път на 6 равни вноски от по 13 035 лв., платими до 30 число на месеца след подписване на договора, доставяне на апаратурата и инсталирането й. Установил е, че първо е извършена доставката на дефибрилатора и бонус монитора на дата 26.04.2018г., като цената на същия е била изплатена изцяло, а с приемо-предавателен протокол от 26.06.2018г. е удостоверено предаването и инсталирането и на втория апарат, което с оглед уговорката в чл. 3.3 от договора е довело до преминаване на собствеността в полза на купувача, съответно до възникване на задължението му за плащане на цената на 6 равни месечни вноски от по 11470 лв. през м. юни, юли, август, септември, октомври и ноември 2018г. Въз основа на заключението на съдебно - счетоводната експертиза съставът на ПАС е установил, че от ответника са извършени две плащания по 13035 лв., с които са платени първата и втората вноски и 3 130 лв. от третата вноска, а остатъкът от същата в размер на 8 340 лв. и останалите три вноски или общата сума от 42750 лв. не е платена. Приел е за неоснователно защитното възражение на ответника – купувач за нищожност на договора за продажба поради противоречие с разпоредбите на Закона за медицинските изделия и подзаконовите актове по приложението му, както и приложимите актове на ЕС. Посочил е, че от събраните по делото доказателства /заключения на вещите лица/ се установява, че процесният анестезиологоичен апарат е произведен във Великобритания в периода й на членство в ЕС, има нужната СЕ маркировка и други документи, предвидени в ЗМИ, както и в Директива 93/428 ЕЕС на Съвета, като е представен и съответният сертификат, издаден на производителя от нотифициращия орган на държавата членка /към онзи момент/. Също е изтъкнал,че евeнтуална липса на съответната маркировка и сертификат на доставеното изделие не биха довел до нищожност на договора за продажба, а до неизпълнение на задълженията по договора за продажба предвид доставката на медицинско изделие, неотговарящо на изискванията за експлоатацията му. По възражението на ответника за наличие на предпоставките на чл.307 от ТЗ е посочил, че установеното в тази норма потестативно право може да бъде упражнено само по исков път, а иск в случая не е предявен. Наред с това е приел, че ответникът не въвежда доводи за рязка промяна в икономическата обстановка, а за недобросъвестно поведение на една от страните по договора, което не е основание за прилагане на института на стопанската непоносимост. За неоснователно е счетено и възражението за разваляне на договора поради неизпълнение, с мотиви, че апаратът е доставен, а фактът, че ответникът е започнал работа с апарата, осчетоводил е издадената му фактура и е отправял до продавача искания за извършване на допълнителни настройки, води до извод, че е приет. Въззивният съд е изложил мотиви, че доставянето на апарата два месеца след уговорения срок не е основание за разваляне на договора, тъй като правото на разваляне е следвало да се упражни до момента на доставката. Последващото допълнително оборудване на апарата със система за отвеждане на газове също не е прието за дължащо се на неточно изпълнение на договора, тъй като в същия липсва ангажимент за оборудване на апарата с детайли, което да правят възможно отвеждане на газовете чрез проточно - смукателна система. За недоказано е счетено и възражението на ответника, че ищецът му е доставил вещ с недостатъци, съответно със скрити недостатъци, като съдът се е позовал на заключенията на приетите по делото съдебно – технически експертизи, които не са установили проблеми в работата на апарата или запаметени грешки от работата му при предходните случаи, в които е бил използван. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение. В касационната жалба се поддържат доводи за недопустимост на въззивното решение. Според задължителните за съдилищата в страната указания в т.1 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, касационната инстанция е длъжна всякога да допусне касационно обжалване, ако съществува вероятност обжалваният съдебен акт на въззивния съд да е недопустим, като преценката за допустимост се извършва с произнасяне по същество на подадената касационна жалба. В случая не е налице вероятност за недопустимост на въззивното решение на Пловдивски апелативен съд. Съгласно задължителната практика на ВКС / ППВС №1/10.11.1985г. и ТР №1/17.07.2001г. на ОСГК на ВКС/ недопустимо е това съдебно решение, което не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, а именно когато решението е постановено въпреки липсата на право на иск или ненадлежното му упражняване и ако съдът е бил десезиран. Недопустимо е и решението, когато съдът е разгледал непредявен иск. В конкретния случай при служебната проверка за допустимост на въззивното решение настоящият съдебен състав счита, че същото е процесуално допустимо, като въззивният съд е разгледал исковата претенция съобразно въведените от ищеца твърдения, при наличие на всички процесуални предпоставки за допустимост на производството и при липса на процесуални пречки. Неоснователни са доводите за недопустимост на обжалваното решение, произтичаща от това, че въззивният съд е разгледал непредявен иск за цената на дефибрилатор – монитор REANIBEX 700, въпреки че ищецът изрично е твърдял, че този дефибрилатор е платен и не е предявявал иск за цената му. Видно от мотивите на въззивното решение, съдът е разгледал иск за остатъка от цената по сключения между страните договор за доставка от 20.03.2018г., като е отчел, че цената на едното медицинско изделие по договора - дефибрилатор, е била изплатена изцяло, като остава неизплатена част от цената на второто изделие, а именно анестезиологичния апарат. Тези констатации са изцяло в рамките на заявеното от ищеца искане за защита, като присъдената с решението цена по договора съставлява част само от цената на анестезиологичния апарат. Обстоятелството, че в диспозитива на решението са упоменати и двете изделия, се дължи на факта, че въззивният съд е индивидуализирал сключения между страните договор за доставка с неговата дата и целия му предмет. Първият въпрос, формулиран в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, не отговаря на общата предпоставка за достъп до касационно обжалване, доколкото въззивният съд не е обсъждал въпроса дали процесният апарат е бил изработен по поръчка, нито такова твърдение е било въведено от страните във въззивното производство. Въззивният съд е споделил извода на първоинстанционния за наличието на сключен договор за продажба на страните, който изцяло съответства на доводите в исковата молба и отговора на същата и не е оспорен във въззивната жалба. Във връзка със спорните между страните въпроси относно точното изпълнение на договорните задължения, въззивният съд е установил, че е осъществено последващо допълнително оборудване на апарата със система за отвеждане на газове, като изрично е констатирал, че в договора липсва ангажимент за оборудване на апарата с детайли, които да правят възможно отвеждане на газовете чрез проточно - смукателна система и съответно доставянето на системата едва през ноември 2018г. не съставлява неизпълнение на договорните задължения. Вторият въпрос също не се явява обуславящ за изхода на производството, тъй като не отразява точно мотивите на въззивния съд. Съдът не е изразил становище, че несъответствието на СЕ маркировката на част от детайлите е без значение за спора, но е приел, че същото не се отразява на възможността за употреба на анестезиологичния апарат, тъй като издаденият от служителите на ИАЛ констативен протокол от 27.09.2019г. не е станал основание за издаване по реда на чл.86 от ЗМИ на административен акт за блокиране и изтегляне на съответното изделие от пазара. По двата поставени от касатора въпроса не е обоснована и допълнителната предпоставка по чл.290 ал.1 т.3 от ГПК за достъп до касация. Разпоредбата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК намира приложение в случаите, когато е посочена непълна, неясна или противоречива по съдържание правна норма, приложението на която е обусловило решаващите мотиви на въззивния съд, както и когато е създадена противоречива съдебна практика по тълкуването на тази норма или е налице непротиворечива съдебна практика, но подлежаща на преодоляване като неправилна или на осъвремяване с оглед промяна в законодателството или в обществените условия. В случая не е обоснована някоя от посочените форми на основанието по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, предвид липсата на посочени законови разпоредби, която да са неясни или непълни и произнасянето на ВКС по тях да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. По изложените съображения следва да се приеме, че не са налице основанията по чл.280 ал.1 т.3 и ал.2, пр.2 от ГПК за допускане на касационен контрол на постановеното от Пловдивски апелативен съд въззивно решение. На ответника по касация следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2976 лева, с ДДС. Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд