Определение № 251 от 29.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1236/2011 г.

Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК. Образувано е по касационна жалба от адв. П. И. – процесуален представителна ответника по исковата молба – П. г. по х. т. и б. “П. Д. Б.” - Р., против въззивно решение №394/13.7.2011 г. по гр.д.№554/2011 г. по описа на Русенския окръжен съд, г.о. С обжалваното решение е потвърдено решение от 29.3.2011 г. по гр.д.№9414/2010 г. по описа на Русенския районен съд, осми граждански състав, са уважени предявените от З. А. Т. от [населено място] против П. г. по х. и б. “П. Д. Б.” – Р., обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1-3 КТ. Въззивната инстанция е приела, че поради намаления обем на работа в ответното училище са съкратени две щатни бройки от съществуващите на длъжността “учител професионално направление код 524”, като при това положение за работодателя е възникнало задължение за извършване на подбор, съобразно критериите по чл.329 КТ, какъвто в случая не е извършван. Относно представената по делото справка съдът е стигнал до извод, че същата не касае оценка на преподавателите, а и включва показатели, които не са издигнати като критерии подбор в КТ. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК като материалноправни въпроси от значение за спора се сочат следните: 1. Какво е правното значение на понятията “учител”, “старши учител”, “главен учител” – длъжности или звания ? Отделни длъжности ли са “учител теоретично обучение по специални предмети “ и “учител практическо обучение по специални предмети”?; 2. Сходни ли са учителските длъжности по различни учебни предмети от професионалната подготовка ?; и 3. При режим на делегирани училищни бюджети, длъжен ли е директорът винаги да разкрива щатна бройка, ако са налице учебни часове, които не са достатъчни да един учителски норматив на годишна заетост ? Подлежи ли на съдебен контрол правото на директора да определя числеността на персонала или това е въпрос за целесъобразност ?. Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Ответникът по касация – З. А. Т., посредством процесуалния си представител – адв. И. И., е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК и взе предвид писмения отговор на ответника по касация намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното: По поставените от касационния жалбоподател – ответник по исковата молба, материалноправни въпроси не са изложени изводи на въззивната инстанция в решението й. Част от тях са поставени във въззивната жалба, но след като не са намерили отговор в обжалваното въззивно решение, касационният жалбоподател е следвало да постави процесуалноправен въпрос относно липсата на отговор по тях в обжалваното решение. Такъв обаче не е поставен в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. Предвид изложеното въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване и по този въпрос. Водим от горните съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,